Tag Archives: законност

Портата на Шенген остава заключена за България и Румъния

Франция и Германия официално са обявили, че ще блокират присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство, съобщава Euractiv. Основните недостатъци в двете държави, които те посочват, са липсата на задоволителна юридическа и административна среда в областта на сигурността и правосъдието, продължаваща корупция на различни нива и тревожно ниво на организираната престъпност.

Това писмо не е изненада за този блогър. Многократно съм посочвал, че и България, и Румъния са изправени пред значителни предизвикателства, свързани с реформата на съдебната власт и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Два въпроса обаче остават.

Първият въпрос е дали България и Румъния са били годни да станат държави членки на ЕС през 2007 г. Европейската комисия вярваше в това, както и Франция, и Германия. Това обаче води до логичното заключение, че двете държави са претърпели влошаване на нивото на законност след присъединяването.

Вторият въпрос е дали изобщо България и Румъния, в някакъв момент, могат да се присъединят към шенгенското пространство. Това не е абсурден въпрос, защото ако отделни държави членки затвърдят своето право на индивидуална преценка на качеството на съдебните системи на кандидатите, може да се окаже, че България и Румъния се оценяват по недостижими стандарти, които надминават сегашното ниво на законност на шенгенското пространство. Отново, това е логически изведена възможност.

Франция и Германия би следвало да разберат, че отговорът на двата въпроса ще има последици за нивото на солидарност и сближаване в Европейския съюз

 

 

За Турция и критериите за присъединяване

В последните дни и турски, и европейски политици се изказаха в полза на присъединяването на Турция към Европейския съюз. Егемен Багъш, турският главен преговарящ с ЕС, се опита да отблокира кандидатурата на Турция като призова държавите от ЕС да свикат референдуми за присъединяването на страната към ЕС. Бившият външен министър на Германия, Йошка Фишер, предвижда, че опозицията на Австрия, Франция и Германия към присъединяването на Турция към ЕС ще се стопи с времето.

И в двата случая основните аргументи са силата на турската икономика и демографският профил на населението – средната възраст на населението в Турция е 28 години спрямо 42 в ЕС, а турската икономика нарасна с 11 процента през първата половина на тази година, докато икономиката на ЕС – само 1-2 процента.

Но това няма да е достатъчно. Критериите за присъединяване вече са правнообвързващи (чл. 49 ДФЕС) и те включват т.нар. „политически критерии”, които се покриват особено трудно. „Политическите критерии” включват стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, законност, защита на човешките права и малцинствата.

Турция трябва да се стреми на първо място да покрие тези критерии. Никакво ниво на икономическо развитие не може да замести липсата на демокрация или спазване на човешките права. Турската комуникационна стратегия трябва да се концентрира върху насърчаването на демократичните ценности и едва след това – върху икономическото развитие. Иначе Турция ще се позиционира като ценен търговски партньор и източник на имиграция, но не и като потенциална държава членка.

Губи ли Европейският съюз лидерството си по отношение на човешките права?

От много време Европейският съюз се счита за водеща сила по отношение на защитата на човешките права, демокрацията и законността в света. Сега се наблюдават тревожни сигнали, че това лидерство отслабва.

Susi Dennison и Anthony Dworkin от Европейския съвет за външни отношения са написали доклад, предлагащ стратегия на ЕС за човешките права в един пост-западен свят. Проведох много информативна и интересна дискусия с един от авторите на доклада, Anthony Dworkin. По-долу е направено кратко изложение на основните констатации и политически препоръки на доклада.

Проблемът

Европейският съюз и САЩ губят влиянието си в света. Военните действия в Ирак и Афганистан в известна степен делегитимираха идеята за насърчаване на демокрацията и мнозина вече асоциират тази концепция само със смяна на режима. Успехът и активността на авторитарните капиталистически държави и по-конкретно Китай скъса връзката между либералната демокрация и икономическото и социалното развитие. Според г-н Dworkin в резултат от това Западът има по-малка способност да влияе на случващото се. Например Китай е много по-успешен от Европейския съюз в намирането на подкрепа за своята позиция по резолюциите за правата на човека на ООН.

Попитах г-н Dworkin дали вярва, че моделът на Китай е устойчив с оглед на повишаващите се икономически неравенства в страната. Според него Китай се променя бързо и твърде рано дасе каже дали моделът е наистина устойчив.

Европейските трудности

В Европейския съюз съществуват редица причини за относителната загуба на лидерство в насърчаването на човешките права, демокрацията и законността. Първо, наблюдава се загуба на увереност в способността на ЕС да повлияе на защитата на човешките права в света. Някои инструменти като санкциите просто не работят много добре. Държавите членки на ЕС понякога жертват своята дългосрочна ангажираност с човешките права и демокрацията, за да преследват своите геополитически интереси. Държавите членки от Средиземноморието например с готовност работят с режимите от Северна Африка, като забравят перспективата на защита на човешките права. Някои имиграциони политически мерки могат да имат сериозно въздействие върху легитимността на Европейския съюз спрямо развиващите се държави. Експулсирането на ромите от Франция най-вероятно е влошило тази тенденция.

Пътят напред

Авторите на доклада посочват редица практически препоръки, които със сигурност заслужават по-нататъшно обсъждане. Според тях Европейският съюз се нуждае от нов, стратегически подход за насърчаването на човешките права и демократичните ценности. Този подход на първо място трябва да е реалистичен и да отчита променящия се баланс на силите.Накратко ЕС трябва да раздроби абстрактния пакет „демокрация и човешки права“ и да обърне внимание на тези въпроси, които са най-относими към съответните общества. ЕС трябва да постави достатъчно ясни приоритети – основни въпроси, по които да се търси напредък със съответните държави. Авторите наричат тези приоритети „точки за натиск“, които се отнасят до основни ценности и по които ЕС може да очаква, че ще има въздействие. ЕС трябва да разчита на постепенно въздействие, използвайки концентриран натиск по основните въпроси и, където е възможно, предлагайки специални стимули за постигането на внимателно поставени цели.

Инструментите за този нов подход са налице. Има и нови възможности – като използването на търговските отношения за насърчаване на човешките права. Някои ограничения в използването на интернет, например, могат да се разглеждат като нарушения на правилата на СТО. Трябва да се развиват и някои важни партньорства с развиващи се държави като Бразилия, Индия, Индонезия и Южна Африка. Турция може да бъде особено ценен партньор поради близостта си с ЕС и растящата си роля на влиятелна регионална сила в Близкия изток.

Институционалното измерение

За да работи новият подход е необходимо съгласуването на високо ниво на различните политики на ЕС с приоритетите на насърчаването на човешките права и демокрацията. Г-н Dworkin вижда роля както за Върховния представител за външни отношения и политиката за сигурност, така и за председателя на Европейския съвет. Необходимо е да се изразят ясно тези приоритети и в процеса да се включат всички участници на високо ниво в политическия процес. Специална структура на Европейската служба за външно въздействие също може да предоставя координация.

Този пост е написан специално за Деня на многоезичния блогинг. Английската версия на поста е тук. Този блог се издава едновременно на български и английски език от февруари 2009 г.