Tag Archives: икономика

Българският проблем на Европейския съюз

Европейският съюз има голям проблем с България и може би не го знае. Ето защо.

Целта на международното изследване за гражданското образование (International Civic and Citizenship Education Study, ICCS) е да изследва начините, по които младите хора се подготвят да заемат своята роля в обществото. Изследването обхваща всички ученици в осмата година от училищното образование, като средната възраст на участниците трябва да е 13,5 години. Резултатите от изследването рисуват мрачна картина за България.

Но тук искам да се спра само на един конкретен факт. Две трети от осмокласниците в България предпочитат да живеят постоянно в друга държава. Това са 2/3 от всички млади българи на възраст 13-14 г.

Много може да се каже за последиците от този резултат за общото демографско развитие в България. Проблемът е че дори днес България застарява с бързи стъпки. Данните на ООН показват, че през 2050 г. коефициентът на възрастова зависимост ще се удвои спрямо нивата си от 2010 г. Населението ще намалее от 7,5 милиона на 5,4 милиона. Но това е консервативна оценка, базирана на сегашните демографски тенденции и изключваща сериозна миграция извън страната. Да, намеренията на 14-годишните едва ли са най-добрия индикатор за бъдещото демографско развитие, но те със сигурност ни дават предупредителен сигнал.

Нека не забравяме, че само след няколко години ще отпаднат всички трудови ограничения за българи в Европейския съюз. Много държави от ЕС също бързо застаряват и ще приемат радушно български мигранти.

Дотук добре. Но тези мигранти ще оставят след себе си една почти нефункционираща пенсионна система, бързо застаряващо население и недобри перспективи за младите хора, оставащи в България. В този момент България ще се превърне в реален проблем за Европейския съюз поради пропадащия бюджет, увеличаване на бедността (особено сред възрастните хора и ромското население) и не на последно място – всякакви криминогенни социални проблеми.

Очевидно не можем да спрем младите българи да емигрират ако го искат. Те се нуждаят от добро образование и добри перспективи за работа в България. Те не се нуждаят от увеличаващи се правителствени разходи и съответно увеличаващи се данъци и осигуровки. На България й е трудно в момента да осигури качествено образование на децата си и е, честно казано, относително неспособна да развие здрава, устойчива икономическа система. Ето защо има нужда от външна помощ, а вероятно и от политически натиск. Перспективите пред българската икономика се влошават ден след ден и трябва да се направи много, за да убедим малкото си деца да останат у дома.

Доклад на Групата за размисъл за бъдещето на ЕС

През декември 2007 г. Европейският Съвет реши да създаде „група за размисъл“ от не повече от 9 души, избрани от целия Европейски съюз, които да определят основните въпроси и проблеми, стоящи пред бъдещето на ЕС, както и да посочат начини за решаването на тези въпроси.

Сега групата, ръководена от Фелипе Гонзалес, издаде своя доклад “PROJECT EUROPE 2030: Challenges and Opportunities” (чрез Ralph Grahn).

Това са предложенията, които намирам за интересни:

Икономика:

  • По-нататъшно развитие на вътрешния пазар, например в областта на услугите;
  • Преносимост на социалноосигурителните права;
  • Увеличаване на достъпността на електронната инфраструктура за домакинствата, училищата и фирмите;
  • Развитие на услугите и предприятията в областта на здравеопазването, профилактиката и грижата за възрастните хора;
  • Лидерство на Европейския съвет по отношение на икономическата координация;
  • Подобряване на процедурите за контрол на националните бюджети, за да се подобри прозрачността и устойчивостта на публичните финанси.

Образование и иновации:

  • Развиване на гъвкави и отворени учебни програми, насърчаващи любопитството и креативността на децата;
  • Създаване на мрежа от образователни институции на много високо ниво, способни да се конкурират с най-добрите в света;
  • Създаване на условия, при които университетите имат по-голям контакт с реалната икономика в Европа и целия свят;
  • Необходимо е повече финансиране за приложни изследвания за МСП.

Демографски предизвикателства:

  • Политики, ориентирани към семейството, целящи стабилизиране или увеличаване на раждаемостта;
  • Осигуряване на условия, при които жените с малки деца и по-възрастните работници могат да продължат да работят;
  • Премахване на правните, административните и културните бариери пред трудовата мобилност в ЕС;
  • Пенсионирането трябва да стане възможност, а не задължение за работещите;
  • Обща имиграционна политика за ЕС, въвеждаща средносрочна и дългосрочна стратегия за привличане на имигранти с високи умения;
  • Общ подход към нелегалната имиграция.

Енергийна сигурност и промени в климата:

  • Основната цел за енергийната ефективност трябва да се увеличи до 50% до 2030 г. вместо досегашните 20% до 2020 г.;
  • Отдалечаване от пертола като основна суровина за гориво в транспорта чрез насърчаване на стандарти за биогорива, електрически и хибридни автомобили;
  • Развиване на интелигентни енергийни мрежи (smart grid);
  • Завръщане към ядрената енергетика;
  • Развитие на неконвенционални енергийни източници като шистов природен газ.

Вътрешна и външна сигурност:

  • Увеличаване на правомощията на съществуващи агенции и органи като Европол, Евроюст, Ситуациония център, Фронтекс и Координатора срещу тероризма;
  • Създаване на европейски запас от специално обучени части за бързо реагиране;
  • Развиване на по-интегрирана система за управление на външните граници;
  • Стратегическа концепция за отбраната на ЕС.

Външни отношения и разширяване:

  • Изграждане на глобална икономическа стратегия, която отчита еврото като втора резервна валута след долара;
  • Отворена възможност за нови членове на ЕС в Европа;
  • Засилена роля на ЕС в стабилизацията на съседните му държави чрез доизграждане на съществуващите Европейска политика на добросъседство, Източното пратньорство и Съюзът за Средиземноморието;
  • Развитие на политика на стратегическо съжителство, модернизация и регионално изграждане с Русия;
  • Съвместяване на дипломатическите, военните, търговските политики и политиката на развитие с външните измерения на общите икономически политики;
  • Развитие на европейски подход към реформата на глобалните формати за управление.

Европейските граждани:

  • Повече прозрачност и точност в начина на комуникиране на политиките на ЕС;
  • Избягване на реториката и обяснение на обикновен език как ЕС добавя стойност в живота на своите граждани;
  • Насърчаване на държавите членки да дават право на глас в националните избори на граждани на други държави членки след определен период на уседналост и платени данъци;
  • „Европеизация” на Европейския парламент чрез създаването на трансгранични изборни листи;
  • Създаване на специален административен инструмент, който да доказва европейско гражданство и да може да се използва по желание за достъп до право на пребиваване, заетост и социално осигуряване;
  • Създаване на система за оценка на въздействието на правото на ЕС.

Оценка на услугите от екосистемите

TEEB – изследователски проект за икономиката на екосистемите и биоразнообразието, беше иницииран от Германия и Европейската комисия, за да разработи глобално изследване за икономическите последици от загубата на биоразнообразие. Публикуван е нов доклад, който обобщава основните констатации от изследването. Те са:

1. Оценката на екосистемите има икономически смисъл

Загубите в природата имат директни икономически последици, които ние систематично подценяваме.

2. Важно е да се измерва природата и биоразнообразието

Развитието на капацитет за изследване и наблюдение на биоразнообразието, екосистемите и предоставяните от тях услуги, е основна стъпка към по-добро управление на природния капитал.

3. Инвестициите в природата се отплащат

Инвестирането в природния капитал поддържа голям кръг от икономически сектори и поддържа и разширява възможностите ни за икономически растеж и устойчиво развитие.

4. Трябва да бъде отчетено социалното измерение при развиването на успешни стратегии за защита на биоразнообразието

Социалното измерение включва гаранции, че за опазването на биоразнообразието плащат правилните хора – и на локално, и на глобално равнище. То също включва отчитане на правата на собственост и ползване, за да бъдат избегнати сътресения при прехода.

5. Природата е актив за бъдещи икономически стратегии

Услугите, предоставяни от биоразнообразието и екосистемите, са природни активи с основна роля за бъдещите икономически стратегии за насърчаване на растеж и просперитет.

 

Преглед на политиката за устойчиво развитие

Европейската комисия публикува прегледа си за 2009 г. на стратегията на ЕС за устойчиво развитие.

Основните приоритети в доклада са:

– принос за бърза промяна към нисковъглеродна и нискоразходна икономика, основана на енергийно и ресурсно ефективни технологии и устойчив транспорт, както и промяна към устойчиво потребителско поведение;

– увеличаване на усилията за запазване на биоразнообразието, водите и други природни ресурси;

– насърчаване на социалното включване;

– укрепване на международното измерение на устойчивото развитие и увеличаване на усилията за борба със световната бедност.