Договорът за фискална стабилност на ЕС: обобщение и анализ

UPDATE: одобреният текст на Договора за стабилност, координация и управление на Икономическия и паричен съюз е достъпен тук. 

Договорът за стабилност, координация и управление на Икономическия и паричен съюз се очаква да бъде обсъден на заседанието на Европейския съвет на 30 януари. Ще използвам последния изтекъл проект, за да представя кратко обобщение на договора и след това ще анализирам съдържанието му.

1. Обобщение на Договора за фискална стабилност

Договорът включва следните теми:

Обхват и цели

Договарящите се страни целят укрепване на икономическия стълб на Икономическия и паричен съюз чрез приемане на правила, целящи засилване на бюджетната дисциплина, засилване на координацията на икономическите политики и подобряване на управлението на еврозоната.

Фискален пакт

Общият принцип е, че държавният бюджет следва да е балансиран или с излишък. Годишният структурен дефицит не трябва да надвишава 0.5% от БВП. В случай на сериозни отклонения от този принцип следва автоматично да се задейства коригиращ механизъм. Механизмът ще включва задължението на участващите държави членки да коригират отклонението за определен период от време.

Тези правила следва да бъдат транспонирани в националното право на участващите държави членки на ЕС в рамките на една година от влизане в сила на договора за фискална стабилност чрез разпоредби „с обвързваща сила и постоянен характер, за предпочитане на констиуционно ниво”.

Когато съотношението на общия държавен дълг към БВП надвиши 60%, държавата членка ледва да започне да го намалява със средно 1/20 на година.

Участващите държави от еврозоната се задължават да подкрепят препоръките на Европейската комсия в случаите, когато Комисията установи, че участваща държава членка е в нарушение на правилата за бюджетен дефицит в рамките на процедурата за прекомерен бюджетен дефицит.

В случай, че Европейската комисия установи, че дадена държава членка е нарушила съответните правила на националното си право, въпросът ще бъде отнесен до Съда на ЕС от една или повече участващи държави членки на ЕС. Решението на Съда на ЕС е бъде задължително за участващите в съдебното производство държави, които ще трябва да предприемат съответните мерки в определен период. Ако Съдът на ЕС установи, че дадена държава не се е съобразила с решението, ще може да наложи еднократна парична снакция или периодично плащане, но не повече от 0.1% от БВП. Санкциите ще постъпват в бюджета на Европейския механизъм за стабилност.

Икономическа политика, координация и конвергенция

Участващите държави членки на ЕС се съгласяват да предприемат необходимите стъпки и мерки във всички области, които са важни за доброто функциониране на еврозоната и постигане на целите за подобряване на конкурентоспособността, устойчивостта на публичните финанси и подобряване на финансовата стабилност. Това ще бъде направено чрез приемане на специални правила за еврозоната (чл. 136 ДФЕС) и процедурата за засилено сътрудничество (чл. 20 ДЕС).

Управление на еврозоната

Държавните и правителствени ръководители на еврозоната ще се срещат неформално на срещи на върха за еврото, заедно с председателя на Европейската комисия.

Срещите на върха за еврото ще се провеждат поне два пъти годишно и на тях ще се обсъждат отговорностите на държавите от еврозоната, други въпроси относно управлението на еврозоната, както и стратегическа ориентация за икономическите политики с оглед на подобряване на конвергенцията в еврозоната. Държавите извън еврозоната, които участват в договора за фискална стабилност, ще участват в срещите на върха за еврото поне веднъж годишно.

Общи и заключителни разпоредби

Договорът за фискална стаблиност ще влезе в сила на 1 януари 2013 г. в случай, че 12 държави от еврозоната са го ратифицирали или на първия ден от месец след депозиране на дванадесетия ратификационен инструмент.

В рамките на пет години след влизане в сила на договора участващите държави чл;енки ще предприемат необходимите стъпки в съответствие с разпоредбите на ДЕС и ДФЕС да включат основните разпоредби на договора в правната рамка на Европейския съюз.

2. Анализ на разпоредбите на Договора за фискална стабилност

Едно трябва да се уточни в началото: договорът за фискална стабилност в сегашния си вид не е част от правото на ЕС. Той е инструмент, координиран с и до голяма степен зависещ от първичното право на ЕС. Това е и основният проблем на договора.

Разпоредбите са умишлено неясни, за да се се избегне противоречие с раширените правомощия на ЕС след Договора от Лисабон. Единственият смислен инструмент е sui generis процедурата за установяване на нарушение в случай, че участваща държава членка на ЕС не е приложила автоматичния коригиращ механизъм. Процедурата е съществено отслабена от факта, че държавите членки, а не Европейската комисия, трявба да сезират Съда на ЕС. Това ще се случва само в изключителни случаи и с голямо нежелание.

В допълнение разпоредбите за икономическата координация са безплътни. Не разбирам как тези текстове ще засилят координацията на икономическите политики – те преразказват съществуващи възможности в правото на ЕС.

Допълнително притеснение носи въпроса доколко договорът за фискална стабилност ще произведе желания ефект. В момент когато мнозина открито обсъждат разпадането на еврозоната, се нуждаем от много повече мерки по същество и детайлизация, за да спрем кризата. Да, правителството на Великобритания направи каквото можа, за да усложни мерките за преодоляване на кризата, но ние наистина трябва да отговорим на очакванията на пазарите и на политическите реалности днес. Твърде много европейци вече страдат от ефектите на продължаващата несигурност и свиване на икономиката на ЕС.

Какво всъщност искаме от ЕС?

Европейските граждани би трябвало да мислят повече за своите искания когато говорят за ЕС. Ето защо.

Това не са най-добрите времена за ЕС. Има финансова криза; имиграционна криза; криза на доверие от и кой знае какво още. С две думи ЕС е в беда.

По-трудно е да се разбере злонамереността и подхода „аз-нали-ви-казах“ на толкова много политици, коментатори и европейски граждани. Силата на негативните чувства е наистина забележителна. Ето защо ще направя нещо нетипично за този блог и ще се обърна директно към скептиците. Целта ми е да направя безпощадна, субективна и силно нормативна критика на посредствеността на онези, които предпочитат европейско бъдеще без Европейски съюз.

За да направя това е необходимо едно важно наблюдение. За последните 60 години видът Homo Sapiens не се е развил съществено. С оглед на това изглеждат странни твърденията, че нова война на европейския континент е невъзможна. Не танковете и самолетите разрушиха Европа през Втората световна война, а хората в тях. Нещо повече – нашите физически и генетични предци са водили война на този континент поне през последните две хиляди години. Всъщност единственият по-дълъг мирен период в скорошната история е именно периодът на европейска интеграция. Вярно е, че НАТО и динамиката на ядрено сдържане играят своята роля. Но именно сътрудничеството между елитите в Европейската общност циментира този пакт.

Днес мнозина вярват, че войните са част от историята, но не и от бъдещето. Други пък смятат, че войните могат да бъдат полезен инструмент на външната политика. Това, което ги свързва, е липсата на военновременен опит. Този вирус на невежество и посредственост е широкоразпространен. Той засяга политици, журналисти и всякакви експерти. Правилото Макдоналдс е техния флаг, макар че това правило вече е нарушено. Този вирус ги кара още да смятат, че държавите са добре екипирани да решават възникващите проблеми, използвайки класическите инструменти на междуправителственото сътрудничество. Проблемът е, че този вид сътрудничество напоследък зрелищно се проваля – конференцията на ООН за климата не успя да приеме нови правила за ограничаване на промените в климата; СТО не успя да приключи кръга преговори от Доха; а Г-20 обикновено успява да се споразумее само за менюто на съответната среща. Това не са инциденти, а симптоми на ограниченията на класическите форми на международно сътрудничество.

Някой може да каже, че ако ЕС е бил толкова успешен е нямало да се стигне до настоящата криза. Това е вярно. ЕС не е перфектен и сега берем плодовете на хлабавите правила на Икономическия и паричен съюз. Но ЕС е по-добър от всяка друга форма на сътрудничество особено като се имат предвид по-малките икономики на повечето държави членки. Истината е, че без Европейския съюз икономическият живот в Европа ще се забави и бизнесът знае това. Това е и проблемът на някои антиевропейски партии: техните избиратели ще пострадат от възможното излизане от Съюза. Ето защо те предпочитат да мърморят за ЕС без обаче да предприемат стъпки за разрешаване на своята неудовлетвореност. Би следвало да се проведат референдуми във всяка държава членка, която чувства нужда да поеме по друг път към благоденствието. Би следвало по-конкретно Великобритания да бъде насърчена да проведе референдум относно членството си в ЕС. Европейският съюз не е клуб по интереси; успехът му зависи от мотивацията на неговите членове.

ЕС не е на кръстопът. Той е добре функциониращ механизъм за политическа интеграция. От неговите потребители – европейските граждани, зависи да го използват правилно. Съюзът ще произвежда резултати само ако ги поискаме. Ето защо ми се иска да чувам повече конкретни желания и по-малко хаотични критики, когато говорим за ЕС.

Досадната необходимост от ревизия на учредителните договори

Духът на реформата отново броди из Европа. Говори се за политически съюз, премахване на институции на ЕС и дори напускане на Съюза. Мога само да симпатизирам на този дух на реформи и творческо разрушаване. Но едно нещо ме притеснява – липсата на разбиране на правната основа на ЕС.

Европейският съюз не е клан на племе. Той е наднационална организация, основана на правото и включва сложна мрежа от правила, които правят цялото нещо възможно. Идеите за реформа са страхотни,но реформата изисква ревизия на учредителните договори чрез предвидените процедури.

Ето защо политическият съюз не може да се случи веднага. Тази реформа ще трябва да мине по дългия път – обикновена процедура за преразглеждане, защото предоставя нови правомощия на ЕС (чл. 48 ДЕС). Такъв е случаят и с премахването на Икономическия и социален комитет (защото се променя институционалната рамка на Съюза). Що се отнася до потенциалното напускане на ЕС от Великобритания, необходим е детайлен правен анализ, за да се изчислят всички разходи и възможни времеви рамки за подобен ход.

Каквото и да ни донесе духът на реформи, ще трябва да осъществим реформата правно. Не съществуват задни врати (виж и позицията на Otmar Issing срещу въвеждането на политически съюз през задната врата на паричния съюз).

 

 

Обществената консултация на Комисията за банковите фалити – твърде малко, твърде късно?

Европейската комисия е започнала обществена консултация относно техническите детайли на рамката за управление на кризи във финансовия сектор. Предложените мерки:

• Подготвителни и превантивни мерки като например изискване за въвеждане на планове за оздравяване и ликвидация, както и правомощия за съответните държавни органи да изискват промяна в структурата или бизнес организацията на банките, когато подобни промени са необходими, за да се извърши ликвидация;
• Правомощия за надзорните органи да предприемат действия преди проблемите да излязат извън релси (като например правомощие да искат промени в мениджънта на банките);
• Инструменти за ликвидация, които позволяват на надзорните органи да предприемат необходимите действия в случай, че не може да се избегне фалит на банката;
• Рамка за сътрудничество между националните органи.

Двата основни принципа, предложени от Комисията, са:

• Ефективно управление, което гарантира, че националните органи си сътрудничат и координират работата си доколкото е възможно с оглед минимизирането на негативните ефекти на трансгранични банкови фалити, и
• Справедливо разпределение на тежестите чрез финансови механизми, които избягват използването на средства на данъкоплатците.

Проблемът е, че вече имаме ситуация, която може да излезе извън контрол. Fortune цитира Scott Minerd, инвестиционен директор на Guggenheim Partners, който смята, че цялата европейска банкова система може да е на ръба на кризата (препоръчвам да прочетете цялата статия). Ако това е вярно, инициативата на Комисията няма да има време да се превърне в смислена политика на ЕС. Нещо повече, предложението не е достатъчно с оглед решаването на проблемите на банковия сектор на ЕС, който има сериозни експозиции към държавен дълг.

Scott Minerd казва, че сега Германия трябва да поеме лидерството за организиране на фискален (бюджетен) съюз и създаването на общи държавни облигации на ЕС. Той правилно посочва, че това означава истинска федерализация на Европейския съюз, доколкото фискалната политика ще се управлява, в известна степен, на ниво ЕС.

С други думи наближаващата банкова криза в Европейския съюз може да приключи с истинска федерализация – мечтата на основателите на ЕС. Но това звучи по-просто, отколкото е на практика. Много неща могат да се объркат, а пазарите не са настроени да изтърпят Хамлетовите дилеми на правителствата на държавите членки. Подходът на Германия и Франция да координират позициите си и да ги „продават” после като безусловни предложения не е устойчив. Правителствата от ЕС трябва многостранно да обсъждат различните опции, отчитайки различните позиции и нюанси. Нуждаем се от истински европейски консенсус по управлението на фискалната политика, а не празни декларации относно централното значение на Икономическия и паричен съюз.

 

 

Делор: Европа страда от ерозия на паметта

Patrice Cardot обобщава скорошните размисли на Жак Делор за предизвикателствата и възможностите пред европейската интеграция.

Една от най-интересните идеи на г-н Делор е, че Европа страда от ерозия на паметта. Той критикува освен това подхода „първо разширяване, после задълбочаване”, защото институциите на Европейския съюз не са подготвени да функционират с 27 държави членки.

Жак Делор е доста критичен и към Икономическия и паричен съюз, защото въвеждането на обща валута не се е оказало двигател на политическата координация. Липсата на такава макроикономическа политическа координация отслабва еврозоната.

Той смята, че сега Европейският съюз осцилира между „Европа на националните държави” и „Европа на Общността”, а процесът на вземане на решения е по-неефективен.

Още веднъж Жак Делор припомня идеята на Ханс-Дитрих Геншер, че докато никоя държава членка не трябва да бъде принуждавана към по-нататъшна интеграция, то тя не би трябвало да спира напредъка в интеграцията на останалите държави членки.