Tag Archives: икономически политики

В търсене на философския камък на координацията на икономическите политики

Франция и Германия предложиха нов път за координацията на икономическите политики в Европейския съюз. Предложението може да има амбициозен обхват, но е с минимални детайли – „изтеклият“ документ съдържа само една (1) страница. Как може да се тълкува това?

На първо място съм наистина изненадан от назидателното поведение на Меркел и Саркози на заседанието на Европейския съвет. Wall Street Journal цитира Yves Leterme, министър председател на Белгия:

„Имаше 18, 19 държави, които изразиха своето съжаление за начина, по който [предложението] беше представено, както и относно съдържанието. Беше наистина сюрреалистично заседание. „

Тази погрешна стъпка очевидно ще намали шанса за бърз успех на предложението. Встрани от тактиката обаче са ми много по-интересни възникващите правни пречки пред всеки компромис. Проблемът е, че твърде много разпоредби на правото на ЕС стоят на пътя на предложението в сегашната му форма.

Обхватът на предложените мерки е огромен: увеличаване на пенсионната възраст в еврозоната, премахване на индексацията на заплатите с инфлационния индекс, хармонизиране на ставките на корпоративните и други данъци, както и ограничаване на възможността на правителствата да вземат заеми. Въпреки всичко това, Франция и Германия вярват, че това може да се извърши без ревизия на учредителните договори, чрез подобна на Шенген правна рамка.

На първо място си заслужава да се изследва въпросът дали предложението може да бъде въведено като засилено сътрудничество (чл. 326 – чл. 334 ДФЕС). Подобно сътрудничество не трябва да засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване. То не може да представлява пречка, нито дискриминация спрямо търговията между държавите-членки, нито да предизвиква нарушения на конкуренцията между тях (чл. 326 ДФЕС). Тези правни ограничения трябва да се тълкуват внимателно, доколкото една програма за подобряване на конкурентоспособността на определени държави членки може да ги нарушава. Засиленото сътрудничество също така включва предложение на Комисията и одобрението на Европейския парламент. То се одобрява от Съвета с единодушие (чл. 329, пара. ДФЕС).

Друг вариант би била подобна на Шенген рамка, първоначално външна на ЕС. В този случай обаче смятам, че тя също би трябвало да отговаря на критериите за засилено сътрудничество – т.е. да не засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване, както и да не предизвиква нарушения на конкуренцията между държавите членки. Ще бъде трудно да се спазят тези критерии ако самата цел на тези мерки е да се подобри конкурентоспособността на участващите държави членки. В допълнение изглежда, че Франция и Германия разчитат на Европейската комисия и Европейския съвет за системен риск да извършват определени функции в тази нова рамка.Не мога да си представя как ще бъде извършено това без някой (например Великобритания) да повдигне въпроса за финансирането на подобни инициативи от бюджета на ЕС. Европейският парламент също би могъл да има определени възражения.

Най-вероятният (и най-бавен) вариант е ревизия на учредителните договори. Това е също така най-легитимният (и може би единственият законен) начин. Вярно е, че това би довело до пазарлъци и загуба на време. Но пък би допринесло за стабилността и правната сигурност на тази нова правна рамка.

Ясно е, че трябва да се вземат определени мерки. Но предлагането на мерки без да се мисли за техните правни аспекти не е добър знак за техния успех. В крайна сметка говорим за безпрецедентни нива на координация на икономическата политика. Опитът да се заобиколи изменението на учредителните договори може да не проработи именно поради мащаба на предложенията.

 

 

Предложенията на Комисията за координацията на икономическите политики

Комисията е приела съобщение „Засилване на координацията на икономическите политики”. EUobserver съобщава, че предложенията веднага са били отхърлени от Швеция.

Подобряване на функционирането на Пакта за стабилност и растеж

• Увеличаване на ефективността на оценката на конвергентните програми чрез по-добра предварителна координация, включително по отношение на развитието на конкурентоспособността и основните структурни промени. Това ще бъде направено чрез въвеждане на индекс с детайли относно развитието на текущата сметка, нетните чужди активи, производителност, разходи за труд, заетост, реален валутен курс, публичен дълг, частен дълг и цена на активите.

• Национални бюджетни рамки, които по-добре да отразяват приоритетите на бюджетното наблюдение от ЕС. Това ще включва определянето на навременни препоръки за отделните държави, система за ранна оценка на националните бюджети, както и хоризонтална оценка на финансовата позиция на еврозоната.

Справяне с големия публичен дълг и гарантиране на дългосрочна бюджетна устойчивост

• Придаване на ново значение на маастрихтския критерий за публичен дълг. Условията следва да включват подходяща комбинация от бюджетна консолидация и подобряване на бюджетното управление, включително данъчната политика; стабилизация на финансовия сектор и по-широка намеса за възстановяване на макроикономическата стабилност и жизнеспособност.

• По-добро отчитане на взаимовръзката между дефицит и дълг.

По-добра мотивация за спазване и санкции за неспазване правилата на Пакта за стабилност и растеж

• Лихвоносни депозити в случай на неадекватни бюджетни политики

• По-категорично и условно използване на финансовите средства от ЕС, за да се гарантира по-добро спазване на Пакта за стабилност и растеж

• Повторни нарушения на Пакта да бъдат обект на по-бързо решаване и по-строго използване на регламента за Кохезионния фонд.