Комисията предлага увеличаване на съфинансирането от фондовете на ЕС за шест държави

Европейската комисия предлага да се увеличи размера на съфинансирането от фондовете на ЕС за шест държави членки, които бяха засегнати от кризата.

Предлага се шест държави да се възползват от допълнителното съфинансиране: Гърция, Ирландия, Португалия, Румъния, Латвия и Унгария.

Мярката не представлява ново или допълнително финансиране, но позволява по-ранното използване на средствата по политиката на ЕС за сближаване, развитие на селските райони и рибарството. Приносът на ЕС ще се увеличи до максимум 95% в случай на искане от засегнатата държава членка. Тази мярка би следвало да се комбинира с приоритизиране на проекти, фокусирани върху растежа и заетостта, като преквалификация на работници, развитие на бизнес клъстъри и инвестиции в транспортната инфраструктура. По този начин може да бъде подобрено изпълнението на програмите, да се подобри усвояването и да се вкарат повече пари в икономиката.

Мярката засяга държавите, които са най-засегнати от кризата и които вече са получили финансова помощ по линия на механизма за баланса на плащанията за държавите извън еврозоната (Румъния, Латвия и Унгария) или от Европейския механизъм за финансова стабилизация за държавите в еврозоната (Гърция, Ирландия и Португалия). България не е включена в тази схема.

 

 

Второто спасяване на Гърция: детайлите

Лидерите на еврозоната одобриха второто спасяване на Гърция, което трябва окончателно да преодолее дълговата криза в страната. Общото финансиране ще възлезе на 109 милиарда евро. Ще бъде използван Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС), но падежът на заемите ще бъде удължен от сегашните 7,5 години до 15-30 години с гратисен период 10 години. Лихвата по заемите ще бъде около 3,5%, близо до разходите за финансиране на ЕФФС. Падежите на съществуващите заеми от първото спасяване на Гърция ще бъдат удължени. Частният сектор ще допринесе с до 37 милиарда евро. На финансовите институции ще бъдат предоставени няколко опции за участие, включващи обратно изкупуване на гръцки дълг, удължаване на падежа на облигациите и разсрочване на дълг. Гръцките банки ще бъдат капитализирани „при нужда“.

ЕФФС и Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) ще могат да:

• действат въз основа на програма за превенция;
• финансират рекапитализацията на финансови институции чрез заеми към правителствата, включително на държави, включени в програма за стабилизация;
• се намесват на вторични финансови пазари въз основа на анализ на ЕЦБ за наличието на изключителни обстоятелства и рискове за финансовата стабилност.

Лихвените равнища и падежите на заемите на ЕФФС за Гърция ще бъдат приложени също и към Португалия и Ирландия.

Ще бъде ли ефективно новото спасяване? Трудно е да се каже. Икономическите коментатори са донякъде скептични. Felix Salmon отбелязва, че тази сделка сама по себе си не е достатъчна, за да направи Гърция отново платежоспособна. Според него това не е еднократно действие и същите инструменти ще се използват за Португалия и/или Ирландия.

Ясно е, че сделката ще облекчи страховете за финансов колапс на еврозоната. Но в същото време сделката не решава проблема с икономическия растеж на Гърция (и по аналогия на Португалия, Ирландия, Испания и т.н.). Основният проблем на еврозоната продължава да съществува. Докато не се справим с макроикономическите дисбаланси и структурните пречки пред растежа, няма да преодолеем причините за настоящата дългова криза.

 

 

Демокрацията не е основният проблем на еврозоната

Напоследък има много дискусии относно възможния недемократичен характер на програмите за икономии и споразуменията за „спасяване“ на периферните държави членки на еврозоната. Това не е основният проблем на еврозоната. Не се решава проблемът с търговските дисбаланси и това ще направи безполезни всички усилия за спасяване на еврото.

Следя с голям интерес дискусията сред евроблогърите относно последиците на програмите за икономии за нивото на демокрацията в държавите от периферията на еврозоната (виж по-конкретно приносите на Leigh Phillips, Ron Patz, и John Worth). Те повдигат важни въпроси и си заслужава да се прочетат. Това, което пропускат обаче, е истинската причина за кризата в еврозоната и нейните последици за бъдещите усилия за спасяване на еврото.

Истинският проблем са търговските дисбаланси на държавите от еврозоната. Една група северни държави се радва на значителни търговски излишък, докато повечето южни държави имат влошаващ се търговски дефицит. Този процес на икономическо раздалечаване се е влошил с въвеждането на еврото (виж фигурата).

Баланс по текущата сметка на държави от еврозоната като % от БВП (източник: Political Economy 101)

Това доведе до всякакви негативни последици за южните икономики, включително прекомерен държавен дълг. Но досегашния подход за справяне с кризата в еврозоната е едностранчив. Опитваме се да поправим само едната страна от уравнението – прекомерното потребление в периферните държави членки. Не предприемаме никакви мерки да ограничим прекомерното спестяване в северните държави като Германия и Холандия. В допълнение не позволяваме на южните държави да девалвират техните валути с цел отново да станат конкурентоспособни.

Този подход няма да проработи. Третирането на прекомерното спестяване като „добродетел“ само ще влоши досегашните различия. Липсата на опция за девалвация за южните държави буквално ще ги изправи до стената.

От тази гледна точка методът за определяне на неуспешни мерки е от вторично значение.

Доброволното разсрочване на дълга няма да свърши работа, нито пък програмите за спестяване. Необходими са по-смели и по-балансирани действия ако наистина искаме да поправим вредата. Ако северните държави продължават да пренебрегват собствения си принос към кризата, еврозоната буквално ще се срине под собствената си тежест.

––––––––––––––––––––––––––––––––––

Технически анекс

Тъй като не съм икономист ми се стори, че ще бъде полезно да посоча някои от източниците за този пост:

Stop Blaming Trade Imbalances On Lazy Greeks, Industrious Germans And Other Stereotypes by Michael Pettis

External versus domestic debt in the euro crisis by Daniel Gros

Rebalancing the Global economy: A Primer for Policymaking – Stijn Claessens, Simon J Evenett, Bernard Hoekman (eds.)

The EMU needs a stability pact for intraregional current account imbalances by Sebastian Dullien and Daniela Schwarzer

 

Предложение на Комисията за обща консолидирана корпоративна данъчна основа

UPDATE: Във VOX е публикуван добър анализ на предлаганата реформа от четирима икономисти. Те заключават, че консолидираната корпоративна данъчна основа няма да доведе до значими ползи общо за ЕС по отношение на заетостта, БВП или ефективността на данъчната система.

Плановете за обща консолидирана корпоративна данъчна основа не са нови. Сега обаче Комисията официално предлага текста на нова директива, която да установи обща корпоративна данъчна основа в ЕС. Това е една от мерките, посочени наскоро и в Пакта за еврото.

Предложението ще позволи на компаниите, които развиват бизнес в няколко държави членки, да консолидират финансовите си резултати и да прихванат печалбите в една държава със загубите в друга, и да платят данък само върху нетната стойност. Така се очаква да се намалят разходите по администриране на данъчните задължения, особено за малки и средни предприятия. Един скорошен доклад на Earnest&Young обаче показва, че разходите на фирмите за администриране на новата система ще се покачат с 13%. Докладът показва, че влиянието на факторите за разпределение на печалбите и загубите води до прехвърлянето на облагаемата печалба към държави членки с по-високи данъчни ставки, като така увеличава общата данъчна тежест за предприятията. Някои държави членки също се противопоставят на идеята. Необходимо е единодушие в Съвета на ЕС за приемане на това предложение.

Накъде с новите стрес тестове за европейските банки?

Европейската комисия призовава за нови стрес тестове за европейските банки. Причината? Изглежда, че предишните тестове през лятото не са успели да забележат огромните проблеми на ирландските банкови институции.

Оли Рен е казал, че банковият срив в Ирландия е единичен случай, който няма да се повтори никъде в Европа. Е, не съм съгласен.

През юли отбелязах, че стрес тестовете трябва да включват най-лошите сценарии, което значи най-лошите сценарии. Най-лошите, а не най-добрите. И всички. Знаем, че стрес тестовете през лятото се провалиха. Сега ни карат да вярваме, че новите стрес тестове ще успеят. Това е малко вероятно.

Проблемът е анализиран много добре от Richard Field. Той твърди, че има само един начин да се възстанови доверието и да се издигне стена срещу разпространението на кризата. Правителствата трябва да обявят кои банки са ликвидни и кои не, и да предоставят данни за активите на банките, които подкрепят твърденията им.

 

 

Спасяването на Ирландия: детайлите и по-голямата картина

Детайлите на плана за спасяване на Ирландия са установени:

Държавите от ЕС и МВФ ще предоставят до 85 млрд. евро, които могат да се използват за период от 7½ години. Около 50 млрд. евро ще се използват за подкрепа на публичните финанси на Ирландия, а страната ще намали разходите си с 15 млрд. евро за следващите четири години. От останалите 35 млрд, евро 10 млрд. ще се използват за рекапитализация на ирландските банки, а 25 млрд. евро ще се използват при нужда за подкрепа на банките. Ирландското правителство ще внесе 17 млрд. евро в този фонд за банките, а МВФ ще даде общо 22,5 млрд. евро за целия пакет. Пакетът включва и вноски от Великобритания, Швеция и Дания. Ирландия ще плаща около 5,8% лихва годишно по тези заеми.

По-важното е, че Съветът се е договорил за създаването на траен Европейски механизъм за стабилизиране (ЕМС). Заемите от ЕМС ще имат преференциален статут след заемите от МВФ. Най-важната особеност е въвеждането на т.нар. клаузи за колективно действие (collective action clauses (CAC)). Тези клаузи позволяват голямо мнозинство от държатели на облигации да се договорят за преструктуриране на дълга, което е правно обвързващо за останалите облигационери. С въвеждането на CAC се цели улесняване на процеса на преструктуриране на дълга. CAC ще бъдат въведени в средата на 2013 г.

Предложението за ЕСМ се подкрепя от председателя на ЕЦБ, Жан-Клод Трише. Председателят на Европейския съвет, Херман ван Ромпуй, ще предложи ограничено изменение на учредителните договори през м. декември т.г.

Има обаче проблем. Финансовите пазари, изглежда, не са убедени. Както посочва Eurointelligence, проблемът е, че търсенето дълг от държавите от периферията на еврозоната е слабо и може съвсем да пресъхне след въвеждането на новите правила през 2013 г. Лихвата от 6% по заемите за Ирландия могат да се окажат твърде високи за платежоспособността на страната.

Има някои идеи как да се справим с това. Wolfgang Münchau предлага да се раздели държавния дълг от дълга на финансовия сектор и да се конвертират всички издадени държавни облигации в общи европейски облигации. Той обаче признава, че предложението му не е изпълнимо.

Така че по-практичния подход е да се види дали в крайна сметка системата за спасяване на ЕС може да преживее вълните на несигурността. Spiegel International прави точно това и отбелязва, че от следващите спасявания едно е ясно: ако пропадне Испания, пропада еврото.

 

 

Кой е новата Гърция?

Нови облаци се събират над еврозоната.

Ирландия се е обърнала към Европейската комисия, за да потърси подкрепа за своя ревизиран план за намаляване на бюджета. Оли Рен, комисар по икономическите и парични въпроси, отива в Дъблин, за да обсъди новото намаляване на ирландския бюджет, равняващо се на 3,6% от БВП. Целта на този ход е да убеди инвеститорите в облигации, които в момента не желаят да купуват ирландски облигации. Думата „спасяване” виси във въздуха.

Португалия планира намаляване на заплатите в публичния сектор с 5% и увеличаване на данък добавена стойност (ДДС) с 2 пункта до 23%. Планът за бюджетни икономии в Гърция не работи както се очакваше, защото приходите в бюджета растат по-бавно.

Отгоре на това САЩ с втората вълна на количествено облекчаване (quantitative easing – QE2), на практика постави еврозоната в ъгъла. QE2 би следвало да увеличи натиска за поскъпване на еврото, с което ще подкопае още повече конкурентоспособността на износа от еврозоната.

Всичко това ни казва, че еврозоната все още изпитва сериозни затруднения. Дори и ако правителствата от периферията избегнат засега сценарий със спасяване, в средносрочен план тяхната позиция остава доста несигурна. Ето защо си заслужава да се прочете донякъде провокативния анализ на Samuel Brittan (необходима е безплатна регистрация за FT) за неизбежната смърт на еврото. Според г-н Brittan настоящата битка за спасяване на еврото наподобява битката за избягване на девалвацията на британския паунд през периода 1961-1967 г. Един цикъл на спасявания и нови кризи завършва с приемане на неизбежното.

И преди съм обсъждал възможното разпадане на еврозоната. Това е достоверен сценарий, но за щастие не е единствения сценарий. Разпадането на еврозоната ще бъде голям удар за интеграционната динамика и трябва да бъде избегнато. Всички държави членки вероятно знаят това, но остава да се види дали ключовите държави членки на еврозоната действат въз основа на това разбиране.

 

 

Екзистенциалната криза на еврото – къде сбъркахме?

Правителството на Германия е начело на опитите да се ограничат колебанията в обменния курс на еврото. Първо, германският регулатор BaFin забрани едностранно необезпечените къси продажби на дългови инструменти на държави от еврозоната, без резултат. Второ, Ангела Меркел предложи цялостна реформа на Пакта за стабилност и растеж, с по строги правила и една определена цел – държавите членки да носят сериозна отговорност за стабилно управление на бюджетите си. Трето, Германия е домакин на международна конференция за регулацията на финансовите пазари в Берлин.

Дотук добре. Пазарите обаче не са впечатлени. Всъщност някои анализатори казват, че еврото може да падне под паритет с долара през 2011 г. Проблемът е, че спадът на еврото може да повлияе неблагоприятно на търсенето на държавни облигации в еврозоната точно през годината, когато държавният дълг ще нарасне чувствително.

Председателят на еврогрупата, Жан-Клод Юнкер казва, че не е спешно необходима намеса на валутните пазари.

Една част от проблема според професор Michel Aglietta е, че имаме проблем с платежоспособността на Гърция, а не проблем с ликвидността. Той казва, че програмата за икономии на Гърция е бомба със закъснител, която може да струва скъпо на Европейския съюз. Професорът призовава за незабавно преструктуриране на гръцкия дълг. Той също така казва, че еврозоната няма да оцелее без система за бюджетни трансфери между членовете си. Според него частният сектор не е способен да компенсира драконовските икономии в бюджетите на Португалия, Испания, Ирландия и Италия.

Jan Kregel и Rob Parenteau описват основните аспекти на състоянието на еврозоната, използвайки подхода на финансовия баланс на Wynne Godley. Те казват, че текущият опит за налагане на „бюджетна дисциплина” в периферните членове на еврозоната ще доведе до свиване на финансите, дефлация на приходите на частния сектор и увеличаващ се проблем с частния дълг. Те предупреждават също така, че условията на МВФ ще доведат до два вектора на заразяване в централните членове на еврозоната чрез намаляващ търговски излишък и увеличаване на загубите на банките.

Не съм икономист. Но предупрежденията срещу сегашния подход на ЕС спрямо кризата на еврозоната идват от твърде много места (за алтернативни идеи виж също Peter Bofinger и Stefan Ried, Avinash Persaud, и Paul De Grauwe). Въпросът е твърде сериозен, за да се решава набързо.

Този път Ирландия казва „Да” на Договора от Лисабон

Вторият референдум относно промените в конституцията на Ирландия, отнасящи се до влизането в сила на Договора от Лисабон, изглежда има положителен резултат с голямо мнозинство.

Над 60% от гласоподавателите са гласували „за” Договора от Лисабон. Окончателните официални резултати ще бъдат обявени по-късно днес.

Сега се надявам, че Чешката република и Полша също ще пристъпят към окончателната ратификация на договора.

Кой държи ключовете към Договора от Лисабон?

Утре хората в Ирландия ще решат съдбата на Договора от Лисабон.

Но не всичко приключва с това. Седемнадесет чешки сенатори са подали нова жалба срещу Договора от Лисабон в чешкия Конституционен съд. Те твърдят, че гаранциите за Ирландия имат характера на допълнителни клаузи към Договора от Лисабон и че по-конкретно гаранцията за запазване на ирландския комисар представлява ясно изменение на Договора от Лисабон.

В същото време бившият министър-председател на Чешката република Мирек Тополанек казва след среща с Жозе Мануел Барозо, че „ако Договорът от Лисабон не бъде подписан поради отказа на президента Вацлав Клаус да го подпише, [съставът на] Европейската комисия ще бъде съкратен”, оставяйки Чешката република без комисар.

Това можа да е вярно. Но все още се нуждаем от единодушно решение на Съвета по Договора от Ница относно „ротационна система базирана на принципа на равенство”.

Имайки предвид новата процедура пред чешкия Конституционен съд, може би е разумно преговорите да започнат сега.