Tag Archives: Испания

Трише заявява очевидното

Председателят на ЕЦБ, Жан-Клод Трише, призовава за „квази-бюджетна федерация” пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент. Думата с „ф” обаче заплашително липсва от прес-съобщението на ЕП. Г-н Трише освен това казва, че „експертите подценяват решителността на правителствата [на ЕС]”.

Въпреки решителността на ЕС да спаси еврото, нещата изглеждат зле. Разликата в лихвения процент между италианските държавни облигации и германските държавни облигации достигна своя максимум от въвеждането на еврото. Разликата в лихвите между белгийските 10-годишни облигации и германските държавни облигации със сходен падеж достигна до най-високите си нива от 1993 г. насам. С други думи пазарите „не купуват” номера с рештелността, поне засега.

Ето за какво са коментарите на г-н Трише. На него му е ясно, че в дългосрочен план институционалната рамка на еврозоната НЕ е достатъчна. Дори и ЕЦБ да успее да успокои пазарите за момента (което изобщо не е сигурно), могат да последват нови, по-силни кризи през следващото десетилетие, които да подкопаят икономическия растеж в целия Европейски съюз.

Така че г-н Трише прави две неща. Първо, той се опитва да успокои пазарите, което е много разумно. Второ, той казва на европейските политици, че самодоволството по отношение на институционалната рамка на еврозоната вече не е възможно и обсъжданията трябва да започнат сега. Въпросът е дали те слушат?

 

 

Спасяването на Ирландия: детайлите и по-голямата картина

Детайлите на плана за спасяване на Ирландия са установени:

Държавите от ЕС и МВФ ще предоставят до 85 млрд. евро, които могат да се използват за период от 7½ години. Около 50 млрд. евро ще се използват за подкрепа на публичните финанси на Ирландия, а страната ще намали разходите си с 15 млрд. евро за следващите четири години. От останалите 35 млрд, евро 10 млрд. ще се използват за рекапитализация на ирландските банки, а 25 млрд. евро ще се използват при нужда за подкрепа на банките. Ирландското правителство ще внесе 17 млрд. евро в този фонд за банките, а МВФ ще даде общо 22,5 млрд. евро за целия пакет. Пакетът включва и вноски от Великобритания, Швеция и Дания. Ирландия ще плаща около 5,8% лихва годишно по тези заеми.

По-важното е, че Съветът се е договорил за създаването на траен Европейски механизъм за стабилизиране (ЕМС). Заемите от ЕМС ще имат преференциален статут след заемите от МВФ. Най-важната особеност е въвеждането на т.нар. клаузи за колективно действие (collective action clauses (CAC)). Тези клаузи позволяват голямо мнозинство от държатели на облигации да се договорят за преструктуриране на дълга, което е правно обвързващо за останалите облигационери. С въвеждането на CAC се цели улесняване на процеса на преструктуриране на дълга. CAC ще бъдат въведени в средата на 2013 г.

Предложението за ЕСМ се подкрепя от председателя на ЕЦБ, Жан-Клод Трише. Председателят на Европейския съвет, Херман ван Ромпуй, ще предложи ограничено изменение на учредителните договори през м. декември т.г.

Има обаче проблем. Финансовите пазари, изглежда, не са убедени. Както посочва Eurointelligence, проблемът е, че търсенето дълг от държавите от периферията на еврозоната е слабо и може съвсем да пресъхне след въвеждането на новите правила през 2013 г. Лихвата от 6% по заемите за Ирландия могат да се окажат твърде високи за платежоспособността на страната.

Има някои идеи как да се справим с това. Wolfgang Münchau предлага да се раздели държавния дълг от дълга на финансовия сектор и да се конвертират всички издадени държавни облигации в общи европейски облигации. Той обаче признава, че предложението му не е изпълнимо.

Така че по-практичния подход е да се види дали в крайна сметка системата за спасяване на ЕС може да преживее вълните на несигурността. Spiegel International прави точно това и отбелязва, че от следващите спасявания едно е ясно: ако пропадне Испания, пропада еврото.

 

 

Политическата значимост на забраната на бурка

Henning Meyer от Social Europe Journal ми обърна внимание на този доклад на Pew Global Attitudes Project относно общественото одобрение на забраната за воали, прикриващи лицето (бурка). Сравних данните за степента на одобрение на тази мярка с данните за процента мюсюлманско население в съответните държави (данните са от доклада за 2009 г. на Pew Research Center). Не е изненадващо, че съществува силна положителна корелация между процента мюсюлманско население и подкрепата за забрана на бурка (кор. коефициент= 0,84, R2=0,71).

Гражданите на САЩ са по-толерантни от средното, а британците – по-нетолерантни от средното, но като цяло корелацията е доста силна.

Екзистенциалната криза на еврото – къде сбъркахме?

Правителството на Германия е начело на опитите да се ограничат колебанията в обменния курс на еврото. Първо, германският регулатор BaFin забрани едностранно необезпечените къси продажби на дългови инструменти на държави от еврозоната, без резултат. Второ, Ангела Меркел предложи цялостна реформа на Пакта за стабилност и растеж, с по строги правила и една определена цел – държавите членки да носят сериозна отговорност за стабилно управление на бюджетите си. Трето, Германия е домакин на международна конференция за регулацията на финансовите пазари в Берлин.

Дотук добре. Пазарите обаче не са впечатлени. Всъщност някои анализатори казват, че еврото може да падне под паритет с долара през 2011 г. Проблемът е, че спадът на еврото може да повлияе неблагоприятно на търсенето на държавни облигации в еврозоната точно през годината, когато държавният дълг ще нарасне чувствително.

Председателят на еврогрупата, Жан-Клод Юнкер казва, че не е спешно необходима намеса на валутните пазари.

Една част от проблема според професор Michel Aglietta е, че имаме проблем с платежоспособността на Гърция, а не проблем с ликвидността. Той казва, че програмата за икономии на Гърция е бомба със закъснител, която може да струва скъпо на Европейския съюз. Професорът призовава за незабавно преструктуриране на гръцкия дълг. Той също така казва, че еврозоната няма да оцелее без система за бюджетни трансфери между членовете си. Според него частният сектор не е способен да компенсира драконовските икономии в бюджетите на Португалия, Испания, Ирландия и Италия.

Jan Kregel и Rob Parenteau описват основните аспекти на състоянието на еврозоната, използвайки подхода на финансовия баланс на Wynne Godley. Те казват, че текущият опит за налагане на „бюджетна дисциплина” в периферните членове на еврозоната ще доведе до свиване на финансите, дефлация на приходите на частния сектор и увеличаващ се проблем с частния дълг. Те предупреждават също така, че условията на МВФ ще доведат до два вектора на заразяване в централните членове на еврозоната чрез намаляващ търговски излишък и увеличаване на загубите на банките.

Не съм икономист. Но предупрежденията срещу сегашния подход на ЕС спрямо кризата на еврозоната идват от твърде много места (за алтернативни идеи виж също Peter Bofinger и Stefan Ried, Avinash Persaud, и Paul De Grauwe). Въпросът е твърде сериозен, за да се решава набързо.

В кое действие сме на гръцката трагедия?

Изглежда, че пазарите не вярват, че е настъпил „краят на гръцката трагедия”. В същото време парламентът на Словакия – член на еврозоната, ще гласува финансовата помощ за Гърция чак след националните избори през юни.

Едновременно с това гръцката опозиционна партия „Нова Демокрация” е решила да не подкрепи мерките за затягане на бюджета.

Какво става всъщност??? Не съм сигурен.

Според Martin Wolf е трудно да се повярва, че Гърция може да избегне преструктуриране на дълговете си. Той също отбелязва, че няколко държави членки на еврозоната имат неустойчиви бюджетни дефицити и бързо растящи дългове.

Wolfgang Münchau казва,че двустранните заеми за Гърция ще имат статут на непривилегировани вземания, което значи, че те ще бъдат изплащани едва след плащанията по гръцките държавни облигации. Той смята, че това представлява реален финансов трансфер от членовете на еврозоната (и най-вече Германия) към Гърция. Той нарича това „абсолютен скандал” и предполага, че Бундестага може да блокира споразумението за подобен непривилегирован заем.

Всичко това може да означава разпространяване на кризата, особено ако гръцкия проблем не се реши бързо. Испанският премиер Сапатеро отрича слуховете, че подготвя финансов пакет за спасяване на Испания.

Струва ми се, че се укрива твърде много информация.

Обама няма да се срещне с ЕС

Президентът на САЩ, Барак Обама, няма да присъства на планираната среща на високо равнище между Европейския съюз и САЩ през май в Испания.

Интересно е, че премиерът на Великобритания, Гордън Браун, се е изказал вместо г-н Обама:

„Пътуване до Испания за среща на високо равнище никога не е била в неговия дневен ред. Той цени високо двустранните отношения с Испания.”

Разделение по икономическите цели за 2020 г.

Испанското председателство изрази становище, че икономическите насоки за Европейския съюз за 2020 г. трябва да бъдат подкрепени от някакъв вид санкции. Германия веднага критикува идеята и испанското правителство отстъпи от нея.

Но дори FT Deutschland признава, че структурните дисбаланси в ЕС вече облагодетелстват основния износител – Германия.

Приоритети на испанското председателство на Съвета

За период от шест месеца Испания председателства Съвета на ЕС. Испания ще работи в тясно сътрудничество с другите двама участници в първото трио – Белгия и Унгария, както и с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпуй и върховния представител по общата външна политика и политиката на сигурност, Катрин Аштън. Испанското председателство има четири основни приоритета:

  • Пълно и ефективно прилагане на Договора от Лисабон;
  • По-голяма координация на икономическите политики на държавите-членки и одобряване на Европейската стратегия за устойчиво развитие до 2020 г.;
  • Засилване на участието и влиянието на Европейския съюз в новия световен ред;
  • Поставяне на европейските граждани в основата на политиките на ЕС с инициативи, предназначени да развиват техните права и свободи.