За мишките и хората в еврозоната

Тази седмица беше бурна за еврозоната, в поредица от подобни бурни седмици преди нея. Гръцкият премиер предложи референдум за новия спасителен пакет, беше порицан от лидерите на еврозоната по време на срещата на Г20 и трябваше да уговори своя изход от политическата сцена. Междувременно Италия се паникьоса и започна да преработва своята програма за икономии.

Всичко това ни разкрива нов прилив на политическо предприемачество, основно от страна на лидерите на Франция и Германия, за да се разреши някак тази криза. От друга страна това е и знак за провала на европейския механизъм за управление, който просто не издържа на политическия натиск.

Лидерите на основните институции на ЕС играят само поддържащи роли в този спектакъл. Правителствата на държавите членки, подпомагани от МВФ, се опитват още веднъж да се издърпат за косата.

Без да пренебрегваме кризата на политическо лидерство в Европа, трябва да отчетем и невъзможността на институционалния механизъм на ЕС да произведе резултати в този труден момент. Важни решения се взимат извън механизма за наднационално вземане на решения. Това води до повече нестабилност и делегитимира взетите решения. Една от причините е явното незачитане на правото на ЕС.

По време на вечерята в Кан г-жа Меркел и г-н Саркози според медиите са попитали г-н Папандреу дали Гърция иска да остане в еврозоната или не. Проблемът на този въпрос е, че не е обсъден с всички 26 други държави членки освен Гърция. Доколкото ми е известно би било необходимо всички тези 26 държави И Гърция да решат за нейното излизане от еврозоната. С други думи политическото предприемачество не зачита структурата и съдържанието на правото на ЕС, криейки се зад воала на спешността. Обаче взетите по спешност решения често са лоши решения. ЕС е много повече от своята валута и никаква икономическа криза не би трябвало да се използва като инструмент за неговото разрушаване.

Докато ние, европейците, оставаме впечатляващо късогледи, нашите американски съюзници вече са забелязали и оценили огромната важност на нашата слабост. Може би е време да започнем да мислим стратегически и да спрем да стреляме в тъмното.

 

 

Защо реформирането на Шенген не е толкова лесно

Франция и Италия са обявили желанието си да предизвикат реформа на шенгенската правна рамка за граничен контрол. Едно от най-важните предложения е процесуалната възможност за временно възстановяване на границите между две държави. Очаква се Европейската комисия да представи своите планове за реформа на правилата на Шенген следващата седмица (на 4 май).

Правната рамка на Шенген относно сигурността на границите сега е част от acquis на ЕС. Всяко изменение на правната рамка на Шенген минава през процедурата за съвместно вземане на решения, където Европейският парламент и Съвета са съ-законодатели. (виж чл. 77, пара. 2 ДФЕС). Нещо повече, Комисията е единственият орган, който може да предложи законодателство относно контрола по границите, убежището и имиграцията (виж a contrario чл. 76 ДФЕС). Каквото и да предложат Франция и Италия, то не е относимо; държавите членки нямат право на законодателна инициатива по тези въпроси.

Поради всички тези причини съм доста скептичен, че Италия и Франция е успеят да наложат подобна промяна на шенгенската правна рамка, която сериозно подкопава принципите на сегашния режим. Всяко значително изменение на дадена политика трябва да се предхожда от внимателна оценка на въздействието и дискусии не само между правителствата на държавите членки, но и със съответните заинтересовани страни. Необходимо е повече от една двустранна среща, за да се постигне това.

Защо ЕС се нуждае от истинска обща гранична политика

Новината, че Италия и Малта искат специални срещи на върха относно „епичната“ имиграция в резултат от събитията в Северна Африка, не ме изненадва. През 2009 г. писах до Групата за размисъл за бъдещето на Европа 2020-2030 с предложение за специална инициатива за обща гранична политика на ЕС, използвайки инструментите на Договора от Лисабон. Развих аргументите си в статия, която представих на конференция на UACES през 2010 г. и тя беше публикувана в списанието European Security.

Аргументите ми бяха, че:

1.Граничната политика на ЕС не е достатъчно ефективна поради нееднородното си прилагане в държавите членки, и

2.Бъдещите предизвикателства и заплахи могат да надмогнат сегашната институционална структура.

Разгледах някои от основните предизвикателства въз основа на разбирането за фундаменталните фактори, влияещи на сигурността – променящият се климат (Stern 2007) и световните демографски тенденции (Lee 2003). Посочих няколко предсоящи заплахи и заключих, че спешно е необходимо развиването на истинска обща гранична политика на ЕС, с цел разработването и прилагането на адекватни холистични решения за справяне с тези заплахи. Sergio Carrera от CEPS написа чудесно изследване относно възможното създаване на обща европейска гранична служба.

Вярно е, че някои държави членки имат своите виждания относно граничната политика. Но един стратегически преглед на граничната политика на ЕС е очевидно и спешно необходим. Този преглед може да доведе до създаването на обща гранична служба, както предлага Carrera. Но прегледът би следвало да доведе до цялостен план за действие отиващ далеч отвъд технологичните стандарти и помощта ad hoc.

Дори и да е само частично верен този анализ, няма време за губене.

 

 

Трише заявява очевидното

Председателят на ЕЦБ, Жан-Клод Трише, призовава за „квази-бюджетна федерация” пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент. Думата с „ф” обаче заплашително липсва от прес-съобщението на ЕП. Г-н Трише освен това казва, че „експертите подценяват решителността на правителствата [на ЕС]”.

Въпреки решителността на ЕС да спаси еврото, нещата изглеждат зле. Разликата в лихвения процент между италианските държавни облигации и германските държавни облигации достигна своя максимум от въвеждането на еврото. Разликата в лихвите между белгийските 10-годишни облигации и германските държавни облигации със сходен падеж достигна до най-високите си нива от 1993 г. насам. С други думи пазарите „не купуват” номера с рештелността, поне засега.

Ето за какво са коментарите на г-н Трише. На него му е ясно, че в дългосрочен план институционалната рамка на еврозоната НЕ е достатъчна. Дори и ЕЦБ да успее да успокои пазарите за момента (което изобщо не е сигурно), могат да последват нови, по-силни кризи през следващото десетилетие, които да подкопаят икономическия растеж в целия Европейски съюз.

Така че г-н Трише прави две неща. Първо, той се опитва да успокои пазарите, което е много разумно. Второ, той казва на европейските политици, че самодоволството по отношение на институционалната рамка на еврозоната вече не е възможно и обсъжданията трябва да започнат сега. Въпросът е дали те слушат?

 

 

Екзистенциалната криза на еврото – къде сбъркахме?

Правителството на Германия е начело на опитите да се ограничат колебанията в обменния курс на еврото. Първо, германският регулатор BaFin забрани едностранно необезпечените къси продажби на дългови инструменти на държави от еврозоната, без резултат. Второ, Ангела Меркел предложи цялостна реформа на Пакта за стабилност и растеж, с по строги правила и една определена цел – държавите членки да носят сериозна отговорност за стабилно управление на бюджетите си. Трето, Германия е домакин на международна конференция за регулацията на финансовите пазари в Берлин.

Дотук добре. Пазарите обаче не са впечатлени. Всъщност някои анализатори казват, че еврото може да падне под паритет с долара през 2011 г. Проблемът е, че спадът на еврото може да повлияе неблагоприятно на търсенето на държавни облигации в еврозоната точно през годината, когато държавният дълг ще нарасне чувствително.

Председателят на еврогрупата, Жан-Клод Юнкер казва, че не е спешно необходима намеса на валутните пазари.

Една част от проблема според професор Michel Aglietta е, че имаме проблем с платежоспособността на Гърция, а не проблем с ликвидността. Той казва, че програмата за икономии на Гърция е бомба със закъснител, която може да струва скъпо на Европейския съюз. Професорът призовава за незабавно преструктуриране на гръцкия дълг. Той също така казва, че еврозоната няма да оцелее без система за бюджетни трансфери между членовете си. Според него частният сектор не е способен да компенсира драконовските икономии в бюджетите на Португалия, Испания, Ирландия и Италия.

Jan Kregel и Rob Parenteau описват основните аспекти на състоянието на еврозоната, използвайки подхода на финансовия баланс на Wynne Godley. Те казват, че текущият опит за налагане на „бюджетна дисциплина” в периферните членове на еврозоната ще доведе до свиване на финансите, дефлация на приходите на частния сектор и увеличаващ се проблем с частния дълг. Те предупреждават също така, че условията на МВФ ще доведат до два вектора на заразяване в централните членове на еврозоната чрез намаляващ търговски излишък и увеличаване на загубите на банките.

Не съм икономист. Но предупрежденията срещу сегашния подход на ЕС спрямо кризата на еврозоната идват от твърде много места (за алтернативни идеи виж също Peter Bofinger и Stefan Ried, Avinash Persaud, и Paul De Grauwe). Въпросът е твърде сериозен, за да се решава набързо.

Гърция прави странни движения

Гръцкият заместник министър-председател, Теодорос Пангалос, критикува отношението на Германия към гръцката финансова криза, добавяйки, че Атина никога не е получила адекватни репарации за Втората световна война. В отговор германското министерство на външните работи е заявило, че дискусиите за миналото не помагат да се решат днешните проблеми.

Г-н Пангалос също така казва, че ЕС страда от криза на лидерството. Той добавя, че Италия е била много по-неточна от Гърция в своята финансова статистика.

В същото време Гърция изисква гаранция срещу неплатежоспособността си, за да успокои пазарите.

Много съм объркан. Как очаква Гърция да получи подкрепата и симпатията на своите партньори, когато използва такъв език??? Пазарите няма да се успокоят от изявлението на г-н Пангалос; това е ясно. Чудя се дали Костас Симитис не е бил по-добре информиран.