Tag Archives: Китай

Губи ли Европейският съюз лидерството си по отношение на човешките права?

От много време Европейският съюз се счита за водеща сила по отношение на защитата на човешките права, демокрацията и законността в света. Сега се наблюдават тревожни сигнали, че това лидерство отслабва.

Susi Dennison и Anthony Dworkin от Европейския съвет за външни отношения са написали доклад, предлагащ стратегия на ЕС за човешките права в един пост-западен свят. Проведох много информативна и интересна дискусия с един от авторите на доклада, Anthony Dworkin. По-долу е направено кратко изложение на основните констатации и политически препоръки на доклада.

Проблемът

Европейският съюз и САЩ губят влиянието си в света. Военните действия в Ирак и Афганистан в известна степен делегитимираха идеята за насърчаване на демокрацията и мнозина вече асоциират тази концепция само със смяна на режима. Успехът и активността на авторитарните капиталистически държави и по-конкретно Китай скъса връзката между либералната демокрация и икономическото и социалното развитие. Според г-н Dworkin в резултат от това Западът има по-малка способност да влияе на случващото се. Например Китай е много по-успешен от Европейския съюз в намирането на подкрепа за своята позиция по резолюциите за правата на човека на ООН.

Попитах г-н Dworkin дали вярва, че моделът на Китай е устойчив с оглед на повишаващите се икономически неравенства в страната. Според него Китай се променя бързо и твърде рано дасе каже дали моделът е наистина устойчив.

Европейските трудности

В Европейския съюз съществуват редица причини за относителната загуба на лидерство в насърчаването на човешките права, демокрацията и законността. Първо, наблюдава се загуба на увереност в способността на ЕС да повлияе на защитата на човешките права в света. Някои инструменти като санкциите просто не работят много добре. Държавите членки на ЕС понякога жертват своята дългосрочна ангажираност с човешките права и демокрацията, за да преследват своите геополитически интереси. Държавите членки от Средиземноморието например с готовност работят с режимите от Северна Африка, като забравят перспективата на защита на човешките права. Някои имиграциони политически мерки могат да имат сериозно въздействие върху легитимността на Европейския съюз спрямо развиващите се държави. Експулсирането на ромите от Франция най-вероятно е влошило тази тенденция.

Пътят напред

Авторите на доклада посочват редица практически препоръки, които със сигурност заслужават по-нататъшно обсъждане. Според тях Европейският съюз се нуждае от нов, стратегически подход за насърчаването на човешките права и демократичните ценности. Този подход на първо място трябва да е реалистичен и да отчита променящия се баланс на силите.Накратко ЕС трябва да раздроби абстрактния пакет „демокрация и човешки права“ и да обърне внимание на тези въпроси, които са най-относими към съответните общества. ЕС трябва да постави достатъчно ясни приоритети – основни въпроси, по които да се търси напредък със съответните държави. Авторите наричат тези приоритети „точки за натиск“, които се отнасят до основни ценности и по които ЕС може да очаква, че ще има въздействие. ЕС трябва да разчита на постепенно въздействие, използвайки концентриран натиск по основните въпроси и, където е възможно, предлагайки специални стимули за постигането на внимателно поставени цели.

Инструментите за този нов подход са налице. Има и нови възможности – като използването на търговските отношения за насърчаване на човешките права. Някои ограничения в използването на интернет, например, могат да се разглеждат като нарушения на правилата на СТО. Трябва да се развиват и някои важни партньорства с развиващи се държави като Бразилия, Индия, Индонезия и Южна Африка. Турция може да бъде особено ценен партньор поради близостта си с ЕС и растящата си роля на влиятелна регионална сила в Близкия изток.

Институционалното измерение

За да работи новият подход е необходимо съгласуването на високо ниво на различните политики на ЕС с приоритетите на насърчаването на човешките права и демокрацията. Г-н Dworkin вижда роля както за Върховния представител за външни отношения и политиката за сигурност, така и за председателя на Европейския съвет. Необходимо е да се изразят ясно тези приоритети и в процеса да се включат всички участници на високо ниво в политическия процес. Специална структура на Европейската служба за външно въздействие също може да предоставя координация.

Този пост е написан специално за Деня на многоезичния блогинг. Английската версия на поста е тук. Този блог се издава едновременно на български и английски език от февруари 2009 г.

Сигурност на доставките на редки елементи: предупреждение

Китайското правителство е забранило износа за Япония на т.нар. редкоземни елементи, които се използват във високотехнологични продукти като хибридни автомобили, вятърни генератори и ракети. Забраната е въведена след спора със задържането от Япония на капитана китайски рибарски кораб. Япония е основен купувач на редкоземни елементи от Китай и ги използва в редица индустриални продукти.

За първи път Китай използва зависимостта от доставките на редкоземни елементи на свой търговски партньор, за да упражни политически натиск в международен спор. Това е безпрецедентно и вероятно незаконно по правилата на Световната търговска организация (СТО).

Няма гаранции обаче, че в бъдеще по някаква причина няма да бъдат приложени подобни мерки и към Европейския съюз. Доклад на специална ad-hoc работна група вече определи редкоземните елементи като наистина критични суровини за Европейския съюз.

Налагането на тази забрана от Китай повдига въпроса за бъдещите доставки на редкоземни елементи и други редки суровини за ЕС. ЕС следва да продължи взаимодействието си със СТО по въпроса. Китай трябва да бъде решително обезкуражен да използва подобни политически мерки в бъдеще.

UPDATE: Китай отрича съобщенията, че са наложили забрана за износа на редкоземни елементи за Япония. Повече информация по въпроса вероятно ще стане известна в следващите дни.

Виновна ли е Германия за кризата на еврозоната?

Чувал съм това твърдение много пъти и от различни посоки. Но сега двама автори, които уважавам – Martin Wolf и Peter Zeihan казват, че Германия има много общо с текущата финансова криза в еврозоната.

Martin Wolf говори за стратегията на „Кермания” – т.е. Китай и Германия, да насърчават дефлацията в държавите с търговски дефицит по време на настоящата криза. Г-н Wolf критикува предложенията на германския министър на финансите Волфганг Шойбле, които включват комбиниране на финансова помощ за страните с прекомерен бюджетен дефицит със строги санкции, суспендиране на правото на глас в еврогрупата на провинилите се държави и осигуряването на възможност за напускане на еврозоната. Г-н Wolf смята, че това ще отслаби икономиката на цялата еврозона поради необходимата дефлация в държавите с търговски дефицит. Той също така казва, че държавите с търговски излишък (и по-конкретно Германия) отказват да приемат, че тяхната зависимост от излишъци, генерирани от износа трябва да се трансформира в повече разчитане на вътрешния им пазар.

Peter Zeihan отива много по-далеч. Той директно казва, че германците са измислили еврото, за да пренаредят Европейския съюз за свои цели. Той посочва, че европейските държави заемат средства (предимно от Германия), за да закупят внесени стоки (предимно от Германия), защото техните собствени работници не могат да се конкурират в цената на стоките (предимно заради Германия).Г-н Zeihan заключава, че Европейският съюз се превръща в някаква Mitteleuropa.

Не съм икономист и следователно не мога да оценя по същество аргументите на авторите. Притеснен съм обаче от тази посока на мислене.

Китай сезира СТО заради обувки

Китай са подали жалба до Световната търговска организация (СТО) относно анти-дъмпингови мита, наложени от Европейския съюз за обувки, произведени в Китай.

Според Китай ЕС е „нарушил редица правила на СТО и е нанесъл вреди на законните права и интереси на китайските износители.”

Интересно е, че организацията на големите европейски фирми за обувки – European Footwear Alliance, е съгласна с Китай и казва, че „мярката уврежда най-много европейския бизнес и потребителите”.

Преговорите с Иран – Е3+3 или П5+1 или…?

Joshua Keating говори за името на формата за преговори с Иран, който включва САЩ, Франция, Великобритания, Китай, Русия и Германия. Един начин е да се нарече формата е П5+1 (постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН+Германия). Друг начин е да се говори за Е3+3 (европейските държави + останалите).

Keating не харесва акронима Е3+3, но очевидно пропуска нещо. Г-н Хавиер Солана (върховен представител по Общата външна политика и политиката на сигурност на Европейския съюз) също ще участва в преговорите. И о, всъщност той е уредил самата среща.

Така че може би не е чак толкова лошо да се постави акцент върху Европа, само този път.

Трудности с доставката на суровини от Китай

Асоциацията на германската индустрия BDI предупреждава:

„Глобалните, европейските и националните ограничения на търговията със стоки заплашват растежа на германската индустрия, която е жизненоважна за преодоляване на текущата криза“.

„Отиваме към дупка [в снабдяването със] суровини“ казва Ulrich Grillo, председател на групата по суровините на BDI и изпълнителен директор на германския производител на цинк Grillo-Werke.

BDI се оплаква, че само Китай ограничава търговията със суровини и полуготови продукти чрез 373 експортни мита.

Това оплакване идва едновременно с новината за проект на доклад на китайското Министерство на промишлеността и информационните технологии. Докладът призовава за забрана на износа на редица редки метали, както и за въвеждането на експортни квоти за други редки елементи, които са далеч под световното търсене.

ЕС и САЩ завеждат процедура в СТО срещу Китай заради суровини

Едновременно Европейският съюз и САЩ са поискали консултации с Китай в Световната търговска организация (СТО) по повод на ограниченията за износ на някои суровини.

Според Катрин Аштън, комисар по търговията: „китайските ограничения за някои суровини нарушават конкуренцията и увеличават световните цени, усложнявайки нещата за нашите компании в период на криза. надявам се, че можем да постигнем приятелско решение чрез процеса на консултации.”

Въпросните суровини включват жълт фосфор, боксит, кокс, магнезий, манган, цинк.

Според Китай ограниченията имат за цел да опазят околната среда и да се изпълняват външнотърговските задължения на страната.

За да се оцени въпроса в перспектива си заслужава да се прочете отличната статия на Martin Stürmer: „The International Raw Materials Boom. A Challenge for Multilateral Trade Policy“. Авторът обръща специално внимание на конкуренцията на суровини, която е причинила множество войни през последните два века и даде началото и на европейската интеграция. Stürmer смята, че многостранната световна търговска система не е напълно адекватна на новите предизвикателства, произтичащи от увеличаващата се консумация на суровини. Авторът препоръчва отчитане на политиките за развитие и интересите на държавите-производителки на суровини.

Трябва ли посолствата на държавите членки на ЕС да помагат на протестиращите в Иран?

EUobserver съобщава, че Италия е инструктирала посолството си в Техеран да оказва хуманитарна помощ на ранени протестиращи до приемането на общ подход от страна на Европейския съюз. Австрия също е инструктирала посолството си да оказва първа помощ на протестиращи. Въпреки това Швеция – която ще поеме председателството на ЕС през юли, твърди, че не може да приема бежанци ; подобна е позицията и на Белгия.

Франция и Финландия също призовават за общ подход на ЕС по отношение на бежанците и търсещите убежище в посолствата в Техеран.

В същото време иранското правителство обвинява Великобритания и Франция във вмешателство в кризата след изборите в страната.

Какво следва да направят държавите от ЕС по този въпрос? От гледна точка на дипломатическото и консулското право – нищо. Те не би трябвало да използват посолствата си по начин, който би нарушил чл. 41 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, съдържащ задължение да не се месят във вътрешните работи на приемащата държава.

Въпреки това ЕС може да направи много за сдържането на Иран, работейки съвместно със САЩ, Китай, Русия и другите заинтересувани страни, както посочва François Godement от European Council on Foreign Relations. Скорошният доклад на група експерти от RAND Corporation също подчертава, че е необходим концентриран, многостранен подход за справяне с иранската заплаха. Това предполага, за разнообразие, и единна европейска позиция спрямо Иран.