Дисекция на новото френско-германско предложение за еврозоната

Германският канцлер Меркел и френският президент Саркози се срещнаха вчера и произведоха този документ, съдържащ тяхното ново предложение за реформиране на управлението на еврозоната. Основните елементи са:

• Редовни срещи на държавните и правителствените ръководители на еврозоната два пъти годишно;
• Председател на еврозоната, съвпадащ с председателя на Европейския съвет;
• Засилване на правомощията на еврогрупата на финансовите министри (каквото и да означава това);
• Всички държави членки да включат правило за балансирани бюджети в конституциите си до лятото на 2012 г.;
• Всички държави членки на еврозоната да потвърдят решимостта си да изпълнят европейските препоръки за бюджетна консолидация и структурни реформи;
• Приключване на преговорите по предложението на Комисията за обща консолидирана корпоративна данъчна основа преди края на 2012 г.;
• Макроикономическите критерии по Кохезионния фонд да се прилагат и към структурните фондове;
• Общо френско-германско предложение за данък върху финансовите транзакции (Тобинов данък) до края на септември 2011 г.

Как да тълкуваме това предложение? Ще разделя анализа си на две части: 1. Ефективност при решаването на спешните проблеми на еврозоната и 2. Дългосрочни институционални въпроси.

1. Ефективност при решаването на спешните проблеми на еврозоната

Предложението няма да реши спешните проблеми на еврозоната. То е много далече от това, което искат пазарите и няма да помогне нито на ЕЦБ, нито на Испания и Италия. Въпреки че Меркел и Саркози засегнаха въпроса за създаване на еврозонови облигации, те не направиха позитивна стъпка в тази посока. Това се случва, докато много експерти твърдят, че остават отворени само две опции – създаване на общи държавни облигации за еврозоната или разпадане на еврозоната. Твърдо вярвам, че едно разпадане на еврозоната ще бъде голям удар за цялата световна икономика и някои изследвания потвърждават тази гледна точка. Ето защо по-нататъшното отлагане на този въпрос само ще добави към вредите за икономиката на еврозоната.

2. Дългосрочни институционални въпроси

Разглеждайки внимателно френско-германското предложение, не се открива нищо съществено ново спрямо Пакта за еврото. Общата консолидирана корпоративна данъчна основа и данъкът върху финансовите транзакции са стари идеи и те се разработват вече от Комисията. „Икономическото правителство на еврозоната“ е една политическа среща на високо равнище с неясни правомощия, които вероятно ще останат в рамките на Пакта за еврото. „Председателят“ на еврозоната ще добави тежест към позицията на председателя на Европейския съвет, но отново неговите/нейните правомощия не са ясно определени и ще се сведат вероятно само до координация.

По-притеснителна е вътрешната логика на предложенията. Те са в рамките на идеята за междуправителствения подход, оставяйки всички важни решения на един междуправителствен орган. Това е рецепта за провал. Вбесяващо е, че след 60 години наднационална регулация избираме един неефективен механизъм, който е подложен на риска от груповото взимане на решения. Лекуваме проблема със старите лекарства и това ще доведе до неговото задълбочаване. Ако искаме да запазим цяла еврозоната, трябва да дадем на един независим орган – Европейската комисия или нещо друго – правомощието да санкционира държавите членки при нарушаването на „златното правило“ за бюджетна дисциплина. Всяко друго решение няма да работи, точно както не работи сегашния механизъм за осигуряване на бюджетна стабилност в еврозоната.

Тази тенденция към използване на междуправителствен подход трябва да бъде спряна. Никой не вярва, че държавите членки ще успеят да се контролират една друга. Ако искаме интеграционния процес да продължи, трябва да отчетем вродената му логика. В противен случай ще отглеждаме само хибриди, които ще живеят кратко и ще оставят поразия след себе си.

 

 

Пактът за еврото: обобщение

Държавните и правителствени ръководители на държавите от еврозоната приеха нов пакт за конкурентоспособност, наречен „Пакт за еврото“. Пактът е вид гаранция за Германия, за да се увеличат средствата за Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ).Можете да прочетете повече относно моите притеснения за законността на подобен пакт тук. Тук е достъпна една ранна оценка на пакта.

Водещите правила на Пакта за еврото:

• Пактът ще допълва съществуващите инструменти за координация на икономическата политика в ЕС;
• Пактът ще се концентрира върху действия, които са от компетентността на държавите членки. В избраните области за действие общите цели ще бъдат определяни от държавните и правителствените ръководители на участващите държави;
• Всяка година държавните и правителствени ръководители ще обявяват националните ангажименти на своите държави;
• Изпълнението на ангажиментите и напредъка към поставените общи политически цели ще се наблюдават от държавните и правителствени ръководители на участващите държави на годишна база.

Целите на Пакта за еврото са:

• Подобряване на конкурентоспособността;
• Увеличаване на заетостта;
• Принос към устойчивостта на публичните финанси;
• Увеличаване на финансовата стабилност.

Основните политически инструменти:

• Наблюдаване и корекция на разходите за труд за единица произведена продукция;
• Премахване на неоправданите ограничения за осъществяване на професионални услуги и в търговията на дребно;
• Подобряване на образователните системи, научно-изследователската и развойната дейност, иновациите и инфраструктурата;
• Премахване на бюрократичните пречки и подобряване на регулаторната рамка за бизнеса (напр. режима на несъстоятелност, търговското право);
• Реформи на пазара на труда за насърчаване на т.нар “flexicurity” – едновременно гъвкавост и сигурност ;
• Данъчни реформи (като намаляване на данъка върху трудовите доходи);
• Адаптиране на пенсионните системи към националните демографски особености;
• Национално законодателство за банкова несъстоятелност;
• Общи правила за данъчната основа при корпоративния данък.

 

 

В търсене на философския камък на координацията на икономическите политики

Франция и Германия предложиха нов път за координацията на икономическите политики в Европейския съюз. Предложението може да има амбициозен обхват, но е с минимални детайли – „изтеклият“ документ съдържа само една (1) страница. Как може да се тълкува това?

На първо място съм наистина изненадан от назидателното поведение на Меркел и Саркози на заседанието на Европейския съвет. Wall Street Journal цитира Yves Leterme, министър председател на Белгия:

„Имаше 18, 19 държави, които изразиха своето съжаление за начина, по който [предложението] беше представено, както и относно съдържанието. Беше наистина сюрреалистично заседание. „

Тази погрешна стъпка очевидно ще намали шанса за бърз успех на предложението. Встрани от тактиката обаче са ми много по-интересни възникващите правни пречки пред всеки компромис. Проблемът е, че твърде много разпоредби на правото на ЕС стоят на пътя на предложението в сегашната му форма.

Обхватът на предложените мерки е огромен: увеличаване на пенсионната възраст в еврозоната, премахване на индексацията на заплатите с инфлационния индекс, хармонизиране на ставките на корпоративните и други данъци, както и ограничаване на възможността на правителствата да вземат заеми. Въпреки всичко това, Франция и Германия вярват, че това може да се извърши без ревизия на учредителните договори, чрез подобна на Шенген правна рамка.

На първо място си заслужава да се изследва въпросът дали предложението може да бъде въведено като засилено сътрудничество (чл. 326 – чл. 334 ДФЕС). Подобно сътрудничество не трябва да засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване. То не може да представлява пречка, нито дискриминация спрямо търговията между държавите-членки, нито да предизвиква нарушения на конкуренцията между тях (чл. 326 ДФЕС). Тези правни ограничения трябва да се тълкуват внимателно, доколкото една програма за подобряване на конкурентоспособността на определени държави членки може да ги нарушава. Засиленото сътрудничество също така включва предложение на Комисията и одобрението на Европейския парламент. То се одобрява от Съвета с единодушие (чл. 329, пара. ДФЕС).

Друг вариант би била подобна на Шенген рамка, първоначално външна на ЕС. В този случай обаче смятам, че тя също би трябвало да отговаря на критериите за засилено сътрудничество – т.е. да не засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване, както и да не предизвиква нарушения на конкуренцията между държавите членки. Ще бъде трудно да се спазят тези критерии ако самата цел на тези мерки е да се подобри конкурентоспособността на участващите държави членки. В допълнение изглежда, че Франция и Германия разчитат на Европейската комисия и Европейския съвет за системен риск да извършват определени функции в тази нова рамка.Не мога да си представя как ще бъде извършено това без някой (например Великобритания) да повдигне въпроса за финансирането на подобни инициативи от бюджета на ЕС. Европейският парламент също би могъл да има определени възражения.

Най-вероятният (и най-бавен) вариант е ревизия на учредителните договори. Това е също така най-легитимният (и може би единственият законен) начин. Вярно е, че това би довело до пазарлъци и загуба на време. Но пък би допринесло за стабилността и правната сигурност на тази нова правна рамка.

Ясно е, че трябва да се вземат определени мерки. Но предлагането на мерки без да се мисли за техните правни аспекти не е добър знак за техния успех. В крайна сметка говорим за безпрецедентни нива на координация на икономическата политика. Опитът да се заобиколи изменението на учредителните договори може да не проработи именно поради мащаба на предложенията.

 

 

Да се измени или не? Това е въпросът

Днес лидерите на ЕС ще обсъдят много важно предложение на Франция и Германия. Въпросът е дали е необходимо изменение на учредителните договори относно контрола върху бюджетните политики и реакция при финансови кризи. Германия настоява, че една надеждна система за наблюдение и контрол на бюджетните политики се нуждае от надежден механизъм за санкциониране, за да предпази държавите членки от прекомерни бюджетни разходи. За да постигне това, Германия предлага включването на нови разпоредби в учредителните договори, а в замяна предлага изграждането на постоянен механизъм за реакция при финансови кризи. Оказва се обаче, че мнозина се противопоставят на това предложение.

Няколко медии (EUobserver, Euractiv, FT’s brusselsblog) съобщават, че редица държави членки се противопоставят на предложението. Вивиан Рединг е нарекла плана „безотговорен” и веднага беше смъмрена от френския държавен секретар по европейските въпроси, Пиер Лелуш. Но това е друга история.

Важният дебат тук не е доколко е постижимо изменение на учредителните договори в средносрочен план (вероятно ще се наложи референдум в Ирландия, а е възможно това да е необходимо още във Великобритания и Дания). Позициите на държавите членки се разминават относно нещо друго – концептуалния дебат относно координацията на управлението на икономическите политики.

Германия иска да наложи строга финансова дисциплина на останалите държави членки, включително възможността за суспендиране на правото на глас. Но мнозина твърдят, че подобни ограничения няма да решат проблемите. Джордж Сорос сравнява предложенията със 1930те, когато някои държави са отдавали прекомерно значение на балансирането на бюджетите по време на депресия. Други отиват по-далеч и отбелязват, че всъщност Гърция спасява Германия – под формата на годишен търговски дефицит от 5 млрд. евро, който стимулира работни места в Германия и ги унищожава в Гърция. Ето защо тези икономисти призовават за мерки за насърчаване на търсенето в държавите с търговски излишък – Германия, Нидерландия, Дания и др.

Axel Weber, председател на германската национална банка, не е съгласен. Според него предложението за увеличаване на заплатите, за да се стимулира вътрешното търсене и да се намали конкурентоспособността пренебрегва факта, че заплатите не са политически зависима променлива. Нещо повече, според него изследвания-симулации показват, че ефектите биха се реализирали основно в националната икономика чрез промени в заетостта.

Така че кой има право? Не съм сигурен и (за щастие) не съм икономист. Но няма да е лесно да се защити германската позиция ако не се обърне внимание на притесненията относно германските политики, които стимулират натрупването на търговски излишък.

Предложения на Комисията за засилване на координацията на икономическата политика

Комисията представя своето съобщение за засилване на координацията на икономическата политика в Европейския съюз. Основните компоненти:

Система за ранно предупреждение, включваща набор от индикатори, разкриващи вътрешните и външните дисбаланси, в комбинация с качествен екпертен анализ. За всеки индикатор ще бъдат определени нива за обявяване на тревога. В особено тежки случаи Комисята ще препоръчва започването на „процедура за прекомерни дисбаланси“.

Механизъм за прилагане – държава в „процедура за прекомерни дисбаланси“ ще бъде обект на по-стриктно наблюдение. Съветът ще отправя политически препоръки; по-строги правила ще се прилагат за държавите от еврозоната. До края на септември 2010 г. Комисията ще направи съответните законодателни предложения за установяване на правна рамка за справяне с прекомерните дисбаланси.

Тематично наблюдение на структурната реформа – това наблюдение ще се извършва в съответствие с чл. 121 и чл. 148 ДФЕС и на основата на интегрираните насоки по Европа 2020. На основата на на националните програми за реформи на държавите членки Комисията ще прави преценка как всяка държава се справя с трудностите, които са установени и как напредва към постигането на националните си цели по Европа 2020.

Реформа на националните бюджетни рамки – включително бюджетни правила и надеждни механизми за прилагането им; въвеждане на многогодишно бюджетно планиране.

Укрепване на Пакта за стабилност и растеж – изискване на средносрочна бюджетна цел за държавите членки с определено ниво на публичен дълг или оценка на риска от бъдещето развитие на дълга; ясен и прост числен индикативен показател за определяне на задоволителна степен на намаляване на дълга.

Подходящи санкции и стимули – въвеждане на лихвен депозит за държавите в еврозоната; предварителни условия, свързващи отпускането на кохезионната финансова помощ със структурни и институционални реформи; намаляване на плащанията от фондовете на ЕС или средствата, за които държавите членки играят ролята на посредници (без да се засягат крайните бенефициенти).

Координационен цикъл – съответствието на националните бюджети ще се осигурява на европейско ниво чрез политически насоки, преди да се вземат окончателните решения по националния бюджет за следващата година. Т.нар. „Европейски семестър“ ще започва през януари с „Годишна оценка на растежа“, подготвяна от Комисията. До края на февруари Европейският съвет ще предоставя стратегически политически насоки, които ще се вземат предвид от държавите членки в техните програми за стабилност и конвергенция и националните програми за реформи, които ще се представят през април. Съветът ще приема изрични насоки за отделните държави през юли. През втората половина от годината държавите членки приемат националните си бюджети. Европейският семестър ще покрива всички елементи на икономическото наблюдение, включително политики за бюджетна дисциплина, макроикономическа стабилност и насърчаване на растежа в съответствие със стратегията Европа 2020.

Предложенията на Комисията за координацията на икономическите политики

Комисията е приела съобщение „Засилване на координацията на икономическите политики”. EUobserver съобщава, че предложенията веднага са били отхърлени от Швеция.

Подобряване на функционирането на Пакта за стабилност и растеж

• Увеличаване на ефективността на оценката на конвергентните програми чрез по-добра предварителна координация, включително по отношение на развитието на конкурентоспособността и основните структурни промени. Това ще бъде направено чрез въвеждане на индекс с детайли относно развитието на текущата сметка, нетните чужди активи, производителност, разходи за труд, заетост, реален валутен курс, публичен дълг, частен дълг и цена на активите.

• Национални бюджетни рамки, които по-добре да отразяват приоритетите на бюджетното наблюдение от ЕС. Това ще включва определянето на навременни препоръки за отделните държави, система за ранна оценка на националните бюджети, както и хоризонтална оценка на финансовата позиция на еврозоната.

Справяне с големия публичен дълг и гарантиране на дългосрочна бюджетна устойчивост

• Придаване на ново значение на маастрихтския критерий за публичен дълг. Условията следва да включват подходяща комбинация от бюджетна консолидация и подобряване на бюджетното управление, включително данъчната политика; стабилизация на финансовия сектор и по-широка намеса за възстановяване на макроикономическата стабилност и жизнеспособност.

• По-добро отчитане на взаимовръзката между дефицит и дълг.

По-добра мотивация за спазване и санкции за неспазване правилата на Пакта за стабилност и растеж

• Лихвоносни депозити в случай на неадекватни бюджетни политики

• По-категорично и условно използване на финансовите средства от ЕС, за да се гарантира по-добро спазване на Пакта за стабилност и растеж

• Повторни нарушения на Пакта да бъдат обект на по-бързо решаване и по-строго използване на регламента за Кохезионния фонд.

Г-20 – каква глобална икономическа политика?

Казва се, че Групата на двадесетте (Г-20) ще стане основният координиращ орган по глобалните икономически въпроси. Но какво означава това?

Изявлението от последната среща на Г-20 казва, че групата ще стане „главният форум за нашето международно икономическо сътрудничество”. Изявлението очертава три насоки на това сътрудничество:

• Държавите от Г-20 ще съгласуват общи политически цели;
• Членовете на групата ще определят средносрочни политически рамки и ще работят заедно за оценка на колективните последици от националните политически рамки;
• Лидерите на Г-20 ще обсъдят и приемат въз основа на обща оценка действия за постигане на общите цели.

Г-20 се приема като ефективен форум който позволява включването на развиващите се държави в глобалното икономическо и финансово управление. Една от най-важните задачи пред Г-20 е реформата на Международния валутен фонд (МВФ) и другите световни финансови институции.

Други експерти обаче твърдят, че процесът на реформи не може да бъде ограничен до Г-20 или подобни асоциации, които изключват толкова много държави. Ето защо Г-20 не може да замести напълно легитимните и универсални международни организации като МВФ.

Допълнителна критика към Г-20 е, че липсват големи държави като Бангладеш и Нигерия, а Европа е свръх-представена– което нарушава демократичната представителност на форума.