Доклади за България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка за 2011 г.

Европейската комисия публикува петите поредни доклади за напредъка на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за 2011 г. Докладите разглеждат напредъка на двете държави по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и по отношение на България – борбата с организираната престъпност.

Докладът за България отбелязва, че България е укрепила Висшия съдебен съвет и усъвършенствала правилата за назначаване, професионално обучение, оценяване и повишение на съдиите. Страната е предприела стъпки за подобряване на защитата срещу конфликт на интереси. По няколко дела за организирана престъпност и корупция са били издадени съдебни присъди. Паралелно с това броят на повдигнатите обвинения по случаи, свързани с организираната престъпност и измами със средства от ЕС, е нараснал. Докладът отбелязва, че все още предстои ръководството на съдебната власт да покаже, че действително поема ангажимент за извършването на задълбочени съдебни реформи, тъй като бавният напредък не се дължи единствено на недостатъци в съдебната практика и Наказателния кодекс. Отново и отново Комисията посочва, че все още липсват нужната прозрачност и надеждност при назначенията в съдебната власт. Като цяло, липсва последователна дисциплинарна практика и този проблем продължава да бъде основна причина за подкопаване на общественото доверие в съдебната власт. Докладът отбелязва, че се наблюдават слабости при събирането на доказателства, защитата на свидетели, стратегиите за разследване, всеобхватните финансови разследвания и обезопасяването на имущество. Комисията препоръчва координирането на действията в самата прокуратура и между прокуратурата и полицията. Най-важната препоръка на Комисията е да се изготвят предложения за извършването на реформи в структурите, правомощията, състава, назначенията и вътрешната организация на Висшия съдебен съвет, Върховната касационна прокуратура и прокуратурата като цяло.

В доклада относно Румъния се посочват значителните стъпки, които страната предприе от последния годишен доклад от юли 2010 г. насам. Румъния подобри съдебната ефикасност, преработи правната база на Националната агенция по интегритет, продължи с подготовката си за прилагането на четирите нови кодекса, започна подготовка за функционален анализ на съдебната система и извърши оценка на въздействието на антикорупционната си политика. В същото време в доклада се отбелязва също, че последователността и постигането на резултати в определен брой области продължава да е проблем и че усилията за постигане на напредък в борбата с корупцията трябва да продължат. В доклада се заключава, че Румъния трябва да вземе спешни мерки за ускоряване на делата за корупция по високите етажи на властта, за да не бъдат прекратени поради изтичане на законоустановените срокове. Борбата с корупцията следва да продължи да бъде абсолютен приоритет и да бъде подкрепена от Парламента и следва да се предприемат спешни мерки за подобряване на резултатите по отнемането на активи, придобити посредством престъпна дейност, борбата с изпирането на пари и защитата срещу конфликта на интереси в управлението на обществени средства.

 

 

Внимавайте, корумпирани политици! ЕС ви наблюдава!

Комисията е предложила набор мерки за справяне с вредите, които нанася корупцията на европейските общества. Комисията създава нов механизъм, Доклад срещу корупцията в ЕС, който ще наблюдава и оценява усилията на държавите членки срещу корупцията и ще насърчава повече политическа ангажираност с въпроса. Подкрепян от експертна група и мрежа от изследователи, докладът ще бъде публикуван от Комисията на всеки две години, стартирайки от 2013 г. Ще бъдат посочвани тенденциите и слабостите в борбата срещу корупцията и ще се стимулира обмена на добри практики.

Колко ефективен ще бъде този доклад? Много добър знак е, че ЕС ще има по-фокусиран подход за диагностициране на сериозна корупция в държавите членки. Но съвсем не е сигурно, че диагнозата ще бъде последвана от подходящо лечение. Ако вземем предвид опита с докладите по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния, изглежда, че те предизвикват много емоции, но произвеждат по-малко практически резултати.

Всяко усилие за независимо наблюдение на корупцията в държавите членки трябва да бъде поздравено. Комисията би следвало да се възползва от съществуващите механизми за наблюдение на корупцията на Прозрачност без граници и ОИСР.

 

 

Оправомощен ли е OLAF да претърсва помещения на ЕП?

Простият отговор е да. Следва известна обосновка.

Първо – малко предистория на случая. Английският вестник Sunday Times проведе разследване, в което твърди, че няколко членове на Европейския парламент са били готови да вземат пари, за да предложат законодателни промени. Бяха посочени трима евродепутати – австриецът от ЕНП Ернст Щрасер, словенският социалист Зоран Талер и румънският социалист Адриан Северин. OLAF решава да започне незабавно разследване по случая и служители на OLAF правят опит да съберат доказателства от помещения на посочените депутати в сгради на ЕП на 22 март. Служители на ЕП обаче отказват достъп до тези помещения и твърдят, че те ще бъдат запечатани от персонала по сигурността на ЕП.

ЕП очевидно прави грешка тук. Както посочва OLAF в своето изявление, неговите правомощия са посочени в чл. 325 ДФЕС и Регламент (ЕО) № 1073/1999 относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF). Чл. 1, пара. 3 на Регламент (ЕО) № 1073/1999 изрично посочва, че OLAF провежда административни разследвания с цел провеждане на борба срещу измамите, корупцията и другите незаконни действия, засягащи финансовите интереси на ЕС. Чл. 4, пара. 2 ясно казва, че OLAF има право на незабавен и необявен достъп до всяка информация, която се поддържа от институциите, органите, службите и агенциите, и до техните помещения. В допълнение Приложение XII на Правилника за дейността на Европейския парламент посочва, че всички длъжностни лица или други служители на Европейския парламент са длъжни да сътрудничат напълно на служителите на OLAF и да оказват всяка необходима за разследването подкрепа.

Някой би могъл да твърди, че чрез осигуряването на исканите документи ЕП е могъл да сътрудничи добросъвестно, без да осигури физически достъп на OLAF. Това не е вярно по две причини. Първо, целта на незабавния и необявен достъп до информация и документи е да се предотврати всяка възможност за злоупотреба с доказателства. Второ, служителите на ЕП не са обучени и нямат правомощие да отварят заключени помещения, шкафове с документи и пр.

(Не)Значимостта на Механизма за сътрудничество и проверка

Новите доклади по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния са публикувани от Комисията. Механизмът се използва от Комисията, за да наблюдава напредъка в областта на реформата на съдебната власт, борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Но има ли някакво значение този механизъм?

Трудно е да се каже. Механизмът е инструмент, използван, за да се продължи процеса на поставяне на условия след датата на присъединяването на България и Румъния. За три години след тази дата ЕС можеше да наложи предпазни клаузи, включително в областта на правосъдието и вътрешните работи (чл. 36 от Договора за присъединяване). Този период обаче изтече. В тесния смисъл на думата механизмът вече не е инструмент за поставяне на условия. Ели Гатева е написала чудесна статия по въпроса, обяснявайки, че липсата на награди, свързани с членството, както и използването на безобидни заплахи за санкциониране на неизпълнението, създават много слаба структура от негативни стимули.

От друга страна българското и румънското правителства обръщат внимание на препоръките в докладите и поне се опитват да ги приложат. Една от причините за това може да бъде трудността за присъединяване към шенгенското пространство. Франция и Германия свързаха двата въпроса, макар че те не са правно зависими. Така че може да се твърди, че присъединяването към шенгенското пространство е нов инструмент за поставяне на условия, използван, за да предизвика реформи на съдебната власт в България и Румъния.

Възможно е и друго тълкуване – че „старите“ държави членки са загубили надежда за ефективни структурни реформи на съдебната власт в България и Румъния и се опитват да ограничат вредата, като отказват достъп до Шенген. Тази стратегия ще се провали. Пренебрегването на структурните дефицити на правоохранителните органи и съдебната власт в България и Румъния може да има сериозни последици за целия Европейски съюз. Не е възможно да се „изолират“ двете държави в някакъв вид триаж. Техните слабости въздействат негативно на сигурността на целия ЕС, както и на отделните държави членки.

Ето защо механизмът за сътрудничество и проверка е все още полезен – поне като инструмент за диагноза.

 

 

Портата на Шенген остава заключена за България и Румъния

Франция и Германия официално са обявили, че ще блокират присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство, съобщава Euractiv. Основните недостатъци в двете държави, които те посочват, са липсата на задоволителна юридическа и административна среда в областта на сигурността и правосъдието, продължаваща корупция на различни нива и тревожно ниво на организираната престъпност.

Това писмо не е изненада за този блогър. Многократно съм посочвал, че и България, и Румъния са изправени пред значителни предизвикателства, свързани с реформата на съдебната власт и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Два въпроса обаче остават.

Първият въпрос е дали България и Румъния са били годни да станат държави членки на ЕС през 2007 г. Европейската комисия вярваше в това, както и Франция, и Германия. Това обаче води до логичното заключение, че двете държави са претърпели влошаване на нивото на законност след присъединяването.

Вторият въпрос е дали изобщо България и Румъния, в някакъв момент, могат да се присъединят към шенгенското пространство. Това не е абсурден въпрос, защото ако отделни държави членки затвърдят своето право на индивидуална преценка на качеството на съдебните системи на кандидатите, може да се окаже, че България и Румъния се оценяват по недостижими стандарти, които надминават сегашното ниво на законност на шенгенското пространство. Отново, това е логически изведена възможност.

Франция и Германия би следвало да разберат, че отговорът на двата въпроса ще има последици за нивото на солидарност и сближаване в Европейския съюз

 

 

Доклади за България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка за 2010 г.

Европейската комисия публикува докладите за напредъка на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Докладите разглеждат напредъка на двете държави по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и по отношение на България – борбата с организираната престъпност.

И в двата доклада се признава необходимостта от допълнителна помощ и мониторинг от страна на Комисията в подкрепа на процеса на реформа в България и в Румъния, докато не бъдат изпълнени всички индикативни показатели и не бъде отменен механизмът за сътрудничество и проверка. С други думи наблюдението ще продължи за неопределен период от време.

Докладите и за двете държави са критични. По отношение на България докладът подчертава факта, че шумните полицейски акции не се превръщат задължително в успешни обвинения. За Румъния основната критика е по отношение на новите поправки в закона относно националната агенция за борба с корупцията.

В доклада за напредъка на България се обръща внимание на силния устрем за реформи, който се забелязва след последния годишен доклад на Комисията от юли 2009 г. Според Комисията съществува политическа воля за реформа на съдебната власт. Според доклада от юли 2009 г. насам България е предприела важни реформи на своите наказателни процедури.България е увеличила усилията си в борбата срещу корупцията на високо равнище. България също така е увеличила усилията си за борба с организираната престъпност, провеждайки няколко полицейски акции срещу организирани престъпни групи, въпреки че предприетите впоследствие съдебни действия според Комисията са недостатъчни. Докладът отбелязва, че продължават да са налице сериозни недостатъци в съдебната практика както по отношение на прокуратурата, така и по отношение на съда. Съдебният процес в България страда от липсата на инициатива и професионален капацитет. При сложните разследвания липсват посока и цел, а процедурите са прекалено формални и прекалено дълги и често се провалят в съда. Анализът на Комисията показва също така, че продължават да са налице недостатъци при предотвратяването на корупцията и защитата срещу конфликт на интереси. Сериозни слабости са установени при прилагането на законодателството за обществените поръчки в България.

Комисията отбелязва сериозни недостатъци в усилията на Румъния за постигане на напредък по МСП. Според Комисията Румъния не е показала достатъчно политическа решителност да подкрепи и даде насока на процеса на реформи, а е демонстрирала нежелание сред ръководството на съдебната власт да участва и да поема отговорност. Съдебната реформа е отбелязала съществен напредък с приемането на граждански и наказателен процесуален кодекс. Националната агенция за борба с корупцията (ANI) е показала укрепване на своя капацитет с оглед откриването на незаконно обогатяване, нередности и конфликт на интереси. Въпреки това промените на закона за Националната агенция за борба с корупцията, приети на 30 юни 2010 г. представляват сериозна крачка назад.

Снимка на защитата на правата на човека в България

Държавният департамент на САЩ публикува своя Доклад за правата на човека за 2009 г. Частта относно България съдържа интересни наблюдения.

Докладът разглежда представянето на България по отношение на различни категории права на човека. Основните заключения са, че има проблеми с полицейското насилие и лошо отнасяне към задържаните лица в досъдебната фаза, затворниците и малцинствата. Наблюдават се лоши условия в арестите и затворите. Посочват се известни ограничения на свободата на словото, дискриминация срещу религиозните малцинства и всеобща корупция в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Корупционните практики включват подкупи, измама със средства от ЕС, сложни схеми за присвояване, законодателство, защитаващо частни интереси и официална защита за фигури от организираната престъпност. Корупцията във висшите граждански и административни съдилища се описва като много тежка.

Докладът отчита първоначалните стъпки на новото българско правителство срещу корупцията.

Голяма част от информацията в доклада се основава на съдебните решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

Агенция „Митници” обяснява всичко с европейските регулации

Заслужава си да се прочете статията на Еленко Еленков за перипетиите му в митницата по получаването на 2 броя тениски. Част от причината е намаляването на прага за плaщане на ДДС на 15 евро.

Агенция „Митници” отговаря, че всичко се дължи на европейски регулации. Това НЕ е вярно.

Първо, чл. 23 на Регламент (ЕО) № 1186/2009 за установяване на система на Общността за митнически освобождавания постановява, че „всякакви пратки, съдържащи стоки с незначителна стойност, изпратени директно от трета държава на получател в Общността, се допускат без да се облагат с вносни мита”. Параграф 2 на чл. 23 посочва, че „стоки с незначителна стойност“ означава стоки, собствената стойност на които не надвишава общо 150 EUR на пратка”.

Второ, по повод на регистрацията EORI бих искал да напомня на Агенция „Митници”, че насоките за EORI конкретно посочват, че държавите-членки трябва да предприемат мерки за намаляване на тежестите върху икономическите оператори в резултат на въвеждането на системата EORI.

Един проблем липсва в статията на г-н Еленков и това е широко разпространената корупция сред българските митнически служители. Но за да се продава корупцията, първо трябва да се усложнят процедурите, нали така?

Поправка: освобождаването от ДДС при окончателен внос от ДДС е уредено в Директива 2009/132/ЕО за определяне приложното поле на член 143, букви б) и в) от Директива 2006/112/ЕО по отношение на освобождаването от данък добавена стойност при окончателен внос на някои стоки.

Чл. 23:

„Освобождават се при внос стоки, които са на обща стойност не повече от 10 EUR. Държавите-членки могат да предоставят освобождаване при внос стоки с обща стойност повече от 10 EUR, но не повече от 22 EUR.

Държавите-членки могат, обаче, да изключват от освобождаването, предвидено в първа алинея, първо изречение, стоките, които са внесени в рамките на продажба по пощата.“

България, Румъния и Гърция са най-корумпирани в ЕС

България, Румъния и Гърция са на дъното на класацията на индекса за възприятие на корупцията на Transparency International за 2009 г. в Европейския съюз.

Дания води в индекса за ЕС, следвана от Швеция и Финландия. Естония и Словения са най-малко корумпирани сред държавите членки от Източна Европа.

 

Член на ВСС отказва да подаде оставка заради обвинения в корупция

Имаше обвинения в корупция и търговия с постове в Висшия съдебен съвет (ВСС). Оставката изглеждаше най-естественото решение за поне двама членове на ВСС. Не и в България.

Единият от обвинените членове – Иван Димов, казва, че няма да подаде оставка. Той заявява, че името му и професионалната му чест са били подложени на абсурдна и неоснователна дискредитация заради проведените няколко разговора с обикновен български гражданин .

Няколко разговора наистина. Няколко транзакции. За какво толкова да подадеш оставка?