Предложения за кохезионната политика 2014-2020

Комисията е публикувала своите законодателни предложения, които ще оформят кохезионната политика за периода 2014-2020 г. В първата част от предложението са изложени общите правила, валидни за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Във втората част са изложени общите правила, валидни за трите основни фонда за изпълнение на целите на политиката на сближаване: Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд.

Когато бъде приет, законодателният пакет ще създаде обща стратегическа рамка за ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР, която ще гарантира интегрираното използване на средствата за постигане на общите цели. Комисията и всяка страна членка на ЕС ще се споразумеят за Договор за партньорство, който ще обединява всички ангажименти на дадена страна за постигане на европейските цели. Преди предоставянето на средства от фондовете, властите ще трябва да демонстрират наличието на задоволителна стратегическа, регулаторна и институционална рамка за гарантиране на тяхното ефективно използване. Отпускането на допълнителни средства ще зависи от резултатите. Недоброто прилагане на макроикономическите политики (прекомерен бюджетен дефицит и т.н.) ще води до спиране на кохезионното финансиране. Процедурите ще бъдат опростени и компютъризирани, когато това е възможно. Правилата за това кой има право да използва инструментите за финансиране на ЕС ще бъдат хармонизирани.

 

 

Комисията предлага увеличаване на съфинансирането от фондовете на ЕС за шест държави

Европейската комисия предлага да се увеличи размера на съфинансирането от фондовете на ЕС за шест държави членки, които бяха засегнати от кризата.

Предлага се шест държави да се възползват от допълнителното съфинансиране: Гърция, Ирландия, Португалия, Румъния, Латвия и Унгария.

Мярката не представлява ново или допълнително финансиране, но позволява по-ранното използване на средствата по политиката на ЕС за сближаване, развитие на селските райони и рибарството. Приносът на ЕС ще се увеличи до максимум 95% в случай на искане от засегнатата държава членка. Тази мярка би следвало да се комбинира с приоритизиране на проекти, фокусирани върху растежа и заетостта, като преквалификация на работници, развитие на бизнес клъстъри и инвестиции в транспортната инфраструктура. По този начин може да бъде подобрено изпълнението на програмите, да се подобри усвояването и да се вкарат повече пари в икономиката.

Мярката засяга държавите, които са най-засегнати от кризата и които вече са получили финансова помощ по линия на механизма за баланса на плащанията за държавите извън еврозоната (Румъния, Латвия и Унгария) или от Европейския механизъм за финансова стабилизация за държавите в еврозоната (Гърция, Ирландия и Португалия). България не е включена в тази схема.

 

 

Защо структурните фондове не работят правилно в България

Институт „Отворено общество“ София е публикувал доклад, който очертава основните причини за лошото функциониране на структурните фондове на ЕС в България (резюме тук). Структурните фондове са основен инструмент на регионалната и кохезионна политика на ЕС. Новите държави членки и особено България срещат значителни трудности при използването на тези средства за своето регионално развитие.

В доклада са очертани три основни причини:

• Дефицити в националното програмиране на средствата от ЕС за финансовия период 2007–2013 г.;
• Лошо прилагане на принципа на партньорство с представители на гражданския сектор при националното управление на средствата от структурните фондове;
• Дефицити на регионалното планиране в България.

Тези констатации са значими, доколкото поставят под съмнение изпълнението и на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС в България. Капацитетът за усвояване очевидно е много нисък и трябва да се предвидят конкретни мерки, за да се избегне повтаряне на грешките. Европейската комисия обикновено фокусира критиките си върху институционалния капацитет на българската администрация и качеството на структурите за управление. Но този доклад ясно показва, че проблемът е много по-дълбок и започва с етапите на програмиране и планиране.

Стартира водещата инициатива на ЕС за ефективно използване на ресурсите

Европейската комисия стартира много важна водеща инициатива за ефективно използване на природните ресурси в рамките на стратегията Европа 2020. Комисията вярва, че подобряването на ефективността на използване на природните ресурси ще бъде ключа към осигуряване н икономически растеж и работни места за Европа. В допълнение то ще донесе съществени икономически възможности, ще подобри производителността, ще намали разходите и ще подобри конкурентоспособността.

Най-важните средносрочни политически цели са:

• План за енергийна ефективност до 2020 г., който да установи мерките за постигане на енергийни спестявания в размер на 20% от енергийното потребление във всички икономически сектори и който да бъде последван от съответното законодателство, което да гарантира постигането на заложените цели;

• Предложения за реформиране на Общата селскостопанска политика, политиката по рибарството, кохезионната политика, енергийната инфраструктура и транс-европейските транспортни мрежи в контекста на следващата бюджетна рамка на ЕС с цел съобразяване на тези области с изискванията на ресурсно ефективна, нисковъглеродна икономика;

• Нова стратегия на ЕС за биоразнообразието до 2020 г., която да спре загубата на биоразнообразие и да възстанови биоразнообразието и екологичните услуги в светлината на натиска върху екоситемите;

• Мерки за преодоляване на предизвикателствата на пазарите на храни и суровини, които включват оценка на критичните природни суровини и определят търговска политика за осигуряване на устойчиви доставки на суровини от световните пазари. Мерките ще насърчават добива, рециклирането, иновациите и заместването на суровини в ЕС.

• Стратегия за превръщане на Европейския съюз в „кръгова икономика“, основана на рециклиращо общество с цел намаляване производството на отпадъци използването на отпадъците като ресурс;

• Изпреварващи действия за адаптация към промените в климата с цел намаляване на заплахите за екосистемите и човешкото здраве, подкрепа за икономическото развитие и адаптиране на инфраструктурата за справяне с неизбежните промени в климата;

• Политика за управление на водите, която има за приоритет мерки за пестене на вода и увеличаване на ефективността на използване на водите, за да се осигури наличност на вода в достатъчни количества, с добро качество, която се използва устойчиво и се връща в околната среда с приемливо качество.