За мишките и хората в еврозоната

Тази седмица беше бурна за еврозоната, в поредица от подобни бурни седмици преди нея. Гръцкият премиер предложи референдум за новия спасителен пакет, беше порицан от лидерите на еврозоната по време на срещата на Г20 и трябваше да уговори своя изход от политическата сцена. Междувременно Италия се паникьоса и започна да преработва своята програма за икономии.

Всичко това ни разкрива нов прилив на политическо предприемачество, основно от страна на лидерите на Франция и Германия, за да се разреши някак тази криза. От друга страна това е и знак за провала на европейския механизъм за управление, който просто не издържа на политическия натиск.

Лидерите на основните институции на ЕС играят само поддържащи роли в този спектакъл. Правителствата на държавите членки, подпомагани от МВФ, се опитват още веднъж да се издърпат за косата.

Без да пренебрегваме кризата на политическо лидерство в Европа, трябва да отчетем и невъзможността на институционалния механизъм на ЕС да произведе резултати в този труден момент. Важни решения се взимат извън механизма за наднационално вземане на решения. Това води до повече нестабилност и делегитимира взетите решения. Една от причините е явното незачитане на правото на ЕС.

По време на вечерята в Кан г-жа Меркел и г-н Саркози според медиите са попитали г-н Папандреу дали Гърция иска да остане в еврозоната или не. Проблемът на този въпрос е, че не е обсъден с всички 26 други държави членки освен Гърция. Доколкото ми е известно би било необходимо всички тези 26 държави И Гърция да решат за нейното излизане от еврозоната. С други думи политическото предприемачество не зачита структурата и съдържанието на правото на ЕС, криейки се зад воала на спешността. Обаче взетите по спешност решения често са лоши решения. ЕС е много повече от своята валута и никаква икономическа криза не би трябвало да се използва като инструмент за неговото разрушаване.

Докато ние, европейците, оставаме впечатляващо късогледи, нашите американски съюзници вече са забелязали и оценили огромната важност на нашата слабост. Може би е време да започнем да мислим стратегически и да спрем да стреляме в тъмното.

 

 

Губи ли Европейският съюз лидерството си по отношение на човешките права?

От много време Европейският съюз се счита за водеща сила по отношение на защитата на човешките права, демокрацията и законността в света. Сега се наблюдават тревожни сигнали, че това лидерство отслабва.

Susi Dennison и Anthony Dworkin от Европейския съвет за външни отношения са написали доклад, предлагащ стратегия на ЕС за човешките права в един пост-западен свят. Проведох много информативна и интересна дискусия с един от авторите на доклада, Anthony Dworkin. По-долу е направено кратко изложение на основните констатации и политически препоръки на доклада.

Проблемът

Европейският съюз и САЩ губят влиянието си в света. Военните действия в Ирак и Афганистан в известна степен делегитимираха идеята за насърчаване на демокрацията и мнозина вече асоциират тази концепция само със смяна на режима. Успехът и активността на авторитарните капиталистически държави и по-конкретно Китай скъса връзката между либералната демокрация и икономическото и социалното развитие. Според г-н Dworkin в резултат от това Западът има по-малка способност да влияе на случващото се. Например Китай е много по-успешен от Европейския съюз в намирането на подкрепа за своята позиция по резолюциите за правата на човека на ООН.

Попитах г-н Dworkin дали вярва, че моделът на Китай е устойчив с оглед на повишаващите се икономически неравенства в страната. Според него Китай се променя бързо и твърде рано дасе каже дали моделът е наистина устойчив.

Европейските трудности

В Европейския съюз съществуват редица причини за относителната загуба на лидерство в насърчаването на човешките права, демокрацията и законността. Първо, наблюдава се загуба на увереност в способността на ЕС да повлияе на защитата на човешките права в света. Някои инструменти като санкциите просто не работят много добре. Държавите членки на ЕС понякога жертват своята дългосрочна ангажираност с човешките права и демокрацията, за да преследват своите геополитически интереси. Държавите членки от Средиземноморието например с готовност работят с режимите от Северна Африка, като забравят перспективата на защита на човешките права. Някои имиграциони политически мерки могат да имат сериозно въздействие върху легитимността на Европейския съюз спрямо развиващите се държави. Експулсирането на ромите от Франция най-вероятно е влошило тази тенденция.

Пътят напред

Авторите на доклада посочват редица практически препоръки, които със сигурност заслужават по-нататъшно обсъждане. Според тях Европейският съюз се нуждае от нов, стратегически подход за насърчаването на човешките права и демократичните ценности. Този подход на първо място трябва да е реалистичен и да отчита променящия се баланс на силите.Накратко ЕС трябва да раздроби абстрактния пакет „демокрация и човешки права“ и да обърне внимание на тези въпроси, които са най-относими към съответните общества. ЕС трябва да постави достатъчно ясни приоритети – основни въпроси, по които да се търси напредък със съответните държави. Авторите наричат тези приоритети „точки за натиск“, които се отнасят до основни ценности и по които ЕС може да очаква, че ще има въздействие. ЕС трябва да разчита на постепенно въздействие, използвайки концентриран натиск по основните въпроси и, където е възможно, предлагайки специални стимули за постигането на внимателно поставени цели.

Инструментите за този нов подход са налице. Има и нови възможности – като използването на търговските отношения за насърчаване на човешките права. Някои ограничения в използването на интернет, например, могат да се разглеждат като нарушения на правилата на СТО. Трябва да се развиват и някои важни партньорства с развиващи се държави като Бразилия, Индия, Индонезия и Южна Африка. Турция може да бъде особено ценен партньор поради близостта си с ЕС и растящата си роля на влиятелна регионална сила в Близкия изток.

Институционалното измерение

За да работи новият подход е необходимо съгласуването на високо ниво на различните политики на ЕС с приоритетите на насърчаването на човешките права и демокрацията. Г-н Dworkin вижда роля както за Върховния представител за външни отношения и политиката за сигурност, така и за председателя на Европейския съвет. Необходимо е да се изразят ясно тези приоритети и в процеса да се включат всички участници на високо ниво в политическия процес. Специална структура на Европейската служба за външно въздействие също може да предоставя координация.

Този пост е написан специално за Деня на многоезичния блогинг. Английската версия на поста е тук. Този блог се издава едновременно на български и английски език от февруари 2009 г.