За мишките и хората в еврозоната

Тази седмица беше бурна за еврозоната, в поредица от подобни бурни седмици преди нея. Гръцкият премиер предложи референдум за новия спасителен пакет, беше порицан от лидерите на еврозоната по време на срещата на Г20 и трябваше да уговори своя изход от политическата сцена. Междувременно Италия се паникьоса и започна да преработва своята програма за икономии.

Всичко това ни разкрива нов прилив на политическо предприемачество, основно от страна на лидерите на Франция и Германия, за да се разреши някак тази криза. От друга страна това е и знак за провала на европейския механизъм за управление, който просто не издържа на политическия натиск.

Лидерите на основните институции на ЕС играят само поддържащи роли в този спектакъл. Правителствата на държавите членки, подпомагани от МВФ, се опитват още веднъж да се издърпат за косата.

Без да пренебрегваме кризата на политическо лидерство в Европа, трябва да отчетем и невъзможността на институционалния механизъм на ЕС да произведе резултати в този труден момент. Важни решения се взимат извън механизма за наднационално вземане на решения. Това води до повече нестабилност и делегитимира взетите решения. Една от причините е явното незачитане на правото на ЕС.

По време на вечерята в Кан г-жа Меркел и г-н Саркози според медиите са попитали г-н Папандреу дали Гърция иска да остане в еврозоната или не. Проблемът на този въпрос е, че не е обсъден с всички 26 други държави членки освен Гърция. Доколкото ми е известно би било необходимо всички тези 26 държави И Гърция да решат за нейното излизане от еврозоната. С други думи политическото предприемачество не зачита структурата и съдържанието на правото на ЕС, криейки се зад воала на спешността. Обаче взетите по спешност решения често са лоши решения. ЕС е много повече от своята валута и никаква икономическа криза не би трябвало да се използва като инструмент за неговото разрушаване.

Докато ние, европейците, оставаме впечатляващо късогледи, нашите американски съюзници вече са забелязали и оценили огромната важност на нашата слабост. Може би е време да започнем да мислим стратегически и да спрем да стреляме в тъмното.

 

 

Спасяването на Ирландия: детайлите и по-голямата картина

Детайлите на плана за спасяване на Ирландия са установени:

Държавите от ЕС и МВФ ще предоставят до 85 млрд. евро, които могат да се използват за период от 7½ години. Около 50 млрд. евро ще се използват за подкрепа на публичните финанси на Ирландия, а страната ще намали разходите си с 15 млрд. евро за следващите четири години. От останалите 35 млрд, евро 10 млрд. ще се използват за рекапитализация на ирландските банки, а 25 млрд. евро ще се използват при нужда за подкрепа на банките. Ирландското правителство ще внесе 17 млрд. евро в този фонд за банките, а МВФ ще даде общо 22,5 млрд. евро за целия пакет. Пакетът включва и вноски от Великобритания, Швеция и Дания. Ирландия ще плаща около 5,8% лихва годишно по тези заеми.

По-важното е, че Съветът се е договорил за създаването на траен Европейски механизъм за стабилизиране (ЕМС). Заемите от ЕМС ще имат преференциален статут след заемите от МВФ. Най-важната особеност е въвеждането на т.нар. клаузи за колективно действие (collective action clauses (CAC)). Тези клаузи позволяват голямо мнозинство от държатели на облигации да се договорят за преструктуриране на дълга, което е правно обвързващо за останалите облигационери. С въвеждането на CAC се цели улесняване на процеса на преструктуриране на дълга. CAC ще бъдат въведени в средата на 2013 г.

Предложението за ЕСМ се подкрепя от председателя на ЕЦБ, Жан-Клод Трише. Председателят на Европейския съвет, Херман ван Ромпуй, ще предложи ограничено изменение на учредителните договори през м. декември т.г.

Има обаче проблем. Финансовите пазари, изглежда, не са убедени. Както посочва Eurointelligence, проблемът е, че търсенето дълг от държавите от периферията на еврозоната е слабо и може съвсем да пресъхне след въвеждането на новите правила през 2013 г. Лихвата от 6% по заемите за Ирландия могат да се окажат твърде високи за платежоспособността на страната.

Има някои идеи как да се справим с това. Wolfgang Münchau предлага да се раздели държавния дълг от дълга на финансовия сектор и да се конвертират всички издадени държавни облигации в общи европейски облигации. Той обаче признава, че предложението му не е изпълнимо.

Така че по-практичния подход е да се види дали в крайна сметка системата за спасяване на ЕС може да преживее вълните на несигурността. Spiegel International прави точно това и отбелязва, че от следващите спасявания едно е ясно: ако пропадне Испания, пропада еврото.

 

 

Правна рамка на Европейския фонд за финансова стабилност

Вече имаме първоначалната правна рамка на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС). Фондът ще бъде регистриран като ООД по люксембургското право (Société Anonyme). ЕФФС е регистриран с едноличен собственик Люксембург, за да приключи бързо създаването му, но след приключване на националните процедури за одобрение дяловете на всяка държава членка в ЕФФС ще съответстват на дела от капитала в ЕЦБ. Задължението на държавите членки да издават гаранции за дълговите инструменти на ЕФФС ще влезе в сила след като критична маса от тях, представляващи 90% от капитала, са приключили националните си парламентарни процедури за одобрение.

В същото време правителствата на държавите от ЕС се договориха да представят проектите на своите национални бюджети една на друга и на Европейската комисия преди да поискат одобрение на бюджета от съответния национален парламент. Идеята е всяко правителство да предостави широката си оценка за растеж, инфлация, приходи и разходи през пролетта, около шест месеца преди разглеждането на бюджета от националния парламент.

Eurointelligence още веднъж подчертава важността на предприемането на всеобхватни политически мерки, цитирайки заключителното становище на МВФ за политиките на еврозоната. Основната разлика в подходите е в отчитане на всички макроикономически дисбаланси, включително данъчните и регулаторните системи в Германия, които насърчават инвестициите в производство и обезкуражават потреблението.

Кризата на еврото: да става каквото ще

Кризата на еврозоната, причинена от проблемите на Гърция, има нов обрат. Съветът в състав финансови министри реши да се създаде Европейски механизъм за финансова стабилизация с обем до 500 млрд. евро и до 250 млрд. евро от МВФ. Механизмът ще бъде организиран в две схеми.

Първата ще бъде организирана по реда на чл. 122, пара. 2 ДФЕС на обща стойност 60 млрд. евро. Нейното активиране ще става при наличието на сериозни условия, в контекста на обща подкрепа от ЕС и МВФ.

Втората част ще бъде организирана на междуправителствена основа между членовете на еврозоната ( и евентуално Швеция и Полша) и ще бъде на стойност до 440 млрд. евро. Тя ще бъде финансираната пропорционално от участващите държави по координиран способ и ще има срок на действие три години.

Междувременно централните банки на Канада и Великобритани9я, ЕЦБ и Федералният резерв на САЩ обявяват възстановяването на временни мерки за осигуряване на доларова ликвидност. ЕЦБ също така е решила да се намеси на пазарите на дългови ценни книжа, за да осигури ликвидност на тези сектори от пазарите, които намира за неправилно функциониращи.

Bloomberg цитира Marco Annunziata, главен икономист на UniCredit Group в Лондон, според когото тези мерки са предостатъчни, за да стабилизират пазарите в краткосрочен план, да предотвратят паниката и да ограничат риска от разпространяване на кризата.

Силно изявление от Оли Рен: „Ще защитим еврото, каквото и да стане”.

Но как ще проработи всичко това на практика? Все още не знаем.

Спасяването на Гърция: детайлите

Планът за спасяването на Гърция е налице, ето ги детайлите:

Финансовият пакет предоставя 110 милиарда евро на Гърция, от които 80 млрд. евро от държавите членки на еврозоната, а останалите от МВФ. Първите плащания ще бъдат направени преди падежа на задълженията на Гърция на 19 май.

Финансовата помощ от еврозоната ще бъде предоставена при сериозни политически услловия на базата на програма, договорена с Гърция от Европейската комисия и МВФ с участието на ЕЦБ.

Програмата включва следните мерки:

• Гърция ще бъде проверявана от МВФ и ЕС всяко тримесечие;
• Намаляване на бюджетния дефицит с 5% през 2010 г.;
• Целта е намаляване на бюджетния дефицит до 3% от БВП до 2014 г.;
• Съотношението на дълга към БВП ще нарасне до 140% от БВП;
• Индивидуалните мерки включват увеличаване на ДДС до 23%, 10% увеличение на акциза върху горивата, цигарите и алкохола, нови видове данъци, премахване на 13та и 14та заплата за някои публични служби, намаляване на бонусите за Коледа и Великден, намаляване на пенсиите, намаляване на възможностите за ранно пенсиониране.

Какви са недостатъците според Eurointelligence:

• Липса на съкращения в публичния сектор или промяна на статута на държавнмите служители;
• Не се премахва напълно възможността за 13/14та заплата в публичния сектор;
• Не се предвижда незабавна приватизация на държавни компании;
• Не се променя границата от 4% масови съкращения в едно предприятие и не се намаляват разходите за съкращаване;
• Не е предвиден механизъм за предотвратяване на избягването на данъчно облагане.

Искам също така да препоръчам интервюто на един от любимите ми философи – Юрген Хабермас, относно спасяването на Гърция, институционалните предизвикателства и германския инат.

ЕС към Гърция: покажете ни реформите

Европейският съюз е поискал от Гърция да представи подробни планове за целите си за намаляване на бюджетния дефицит за периода 2010-2012 г. Това трябва да бъде направено тази седмица, за да могат Европейската Комисия и ЕЦБ да предоставят оценка на плановете на държавите членки на еврозоната, които трябва да одобрят единодушно освобождаването на кредитните фондове, предвидени за Гърция.

На 19 май са дължими плащания по гръцкия дълг на стойност 8,5 милиарда евро. Сега въпросът е дали гръцкото правителство може да изработи навреме план, който да е приемлив за германския Бундестаг. Гръцкият финансов министър, Георгиос Папаконстантину, е намекнал за възможността за мостово финансиране ако процедурата за освобождаване на финансирането е твърде бавна. Но много анализатори смятат, че може би ще бъде необходимо преструктурирането на дълга на Гърция (любезна форма на неплатежоспособност).

Междувременно известният американски икономист и професор от Харвард, Кенет Рогоф, казва, че поне още една държава от еврозоната може да поиска помощ от МВФ през следващите две до три години. Проблемните държави включват Ирландия, Испания и Португалия. Г-н Рогоф казва:

„Много държави трябва да консолидират бюджетите си и някои от тях ще трябва да се обърнат към МВФ, за да има кого да обвиняват”.

Волфганг Мюншау казва, че това ще бъде „най-важната седмица” в 11-годишната история на европейския паричен съюз.

Гърция формално поиска помощ

Гърция формално поиска финансова помощ в рамките на общия пакет на ЕС и МВФ.

Гръцкият финансов министър, Георгиос Папаконстантину, е изпратил писмо до председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, комисаря по икономическите въпроси Оли Рен и председателя на Европейската централна банка, Жан-Клод Трише, с молба за активиране на механизма за подкрепа.

Искането за финансова помощ първо трябва да бъде одобрено от Европейската комисия и ЕЦБ. След това то трябва да се одобри единодушно и от държавите членки на еврозоната.

Спасяването на Гърция: дали ще проработи?

Вече са известни детайлите на пакета за финансово спасяване на Гърция. Програмата ще се управлява съвместно от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд. Тя ще покрива период от 3 години. Държавите от еврозоната са готови да предоставят 30 млрд. евро през първата година. Финансовата подкрепа за следващите години ще бъде определена след приемането на общата програма. За да се стимулира Гърция да се върне към пазарно финансиране на дълга си, заемите от държавите в еврозоната ще бъдат предоставени на непреференциални цени. Ще се използва ценовата формула на МВФ с някои корекции. Първоначалната цена на кредита ще е 5% годишно за 3-годишен кредит с фиксирана лихва.

Но какъв ще бъде ефектът от програмата? Едно е сигурно: тя ще намали текущия натиск върху еврозоната. Но поне двама коментатори (Wolfgang Münchau и The Pragmatic Capitalist) казват, че програмата само ще отложи неизбежното. Wolfgang Münchau е по-конкретен: той смята, че Гърция евентуално ще банкрутира, макар и не тази година. Той също така критикува Европейският съюз, че не е определил общ режим за разрешаване на финансови кризи.

Ще бъде ли спасена всъщност Гърция?

Можем да прочетем тържественото изявление на държавните и правителствените ръководители на еврозоната. В него се казва, че държавите от еврозоната са готови да координират двустранни заеми за Гърция като част от пакет, включващ съществено финансиране от Международния валутен фонд. Отпускането на двустранните заеми ще се решава единодушно от държавите в еврозоната при строги условия и след оценка на Европейската комисия и Европейската централна банка.

Сега истинският въпрос – това наистина ли е спасяване на Гърция? Не е лесно да се каже. Alan Beattie казва, че МВФ ще бъде затруднен с Гърция, защото единственият наличен инструмент е бюджетната политика (доколкото ЕЦБ управлява паричната политика на Гърция). Знаем, че Гърция изпитва съществени трудности със собственото си население по повод на рестриктивните бюджетни мерки. Колко далеч може да отиде гръцкото правителство, за да убеди МВФ, че е на устойчив път за развитие?

На друго ниво някои коментатори си задават въпроса за новото позициониране на Германия в ЕС. Това е наистина важен въпрос. George Irvin говори за „лудостта на Меркел”, която отказва да се изправи пред последиците от финансовия срив. Philip Stephens задава фундаменталния въпрос – каква Германия се развива в тези бурни времена?

Вътрешната солидарност на Европейския съюз не е безгранична концепция. От чисто правна гледна точка г-жа Меркел е на прав път, особено ако Германия спазваше Пакта за стабилност и растеж. Германия обаче е нарушавала и е оставяла съзнателно други държави да нарушават пакта. Този важен факт следва да се припомни на германското правителство.

Наистина не ми се иска да видя по-нататъшно отслабване на политическото сближаване на този Съюз.

Какво да правим с Гърция?

Увеличава се напрежението върху Европейския съюз да направи нещо за проблемите с дълга и бюджетния дефицит на Гърция. Думата „спасяване” се чува все по-често.

Междувременно гръцките работници стачкуват. Стачката е първият тест за решителността на гръцкото правителство да изпълни своите планове за намаляване на разходите.

Но кой може да спаси Гърция? Има няколко варианта – общ подход на ЕС, едностранна операция на Германия, или спасяване под егидата на МВФ. Всички подходи имат предимства и недостатъци.

Аз се интересувам много повече от концептуалния дебат – защо се случи кризата и какво може да се направи, за да се предотвратят следващи подобни кризи.

Една от причините за кризата е лошото качество на гръцката финансова статистика. Има известни доказателства, че инвестиционната банка Goldman Sachs е помогнала на правителството на Гърция да скрие (???) през 2002 г. допълнителен дълг в размер на 1 млрд. долара. Намирам това за скандално и неприемливо. Следва да се проведе качествено разследване по случая.

Но Paul Krugman отива по-далеч и казва, че единственият път напред е бюджетна интеграция и интеграция на трудовите пазари. Съгласен съм. От концептуална и системна гледна точка сегашната уредба на еврозоната е доста уязвима. Знам, че подобна интеграция изглежда немислима в някои европейски столици. Може би опитът с Гърция (и с Испания, и с Португалия, и евентуално с други държави) ще ни научи да сме практични.