Tag Archives: механизъм за управление на финансови кризи

Обществената консултация на Комисията за банковите фалити – твърде малко, твърде късно?

Европейската комисия е започнала обществена консултация относно техническите детайли на рамката за управление на кризи във финансовия сектор. Предложените мерки:

  • Подготвителни и превантивни мерки като например изискване за въвеждане на планове за оздравяване и ликвидация, както и правомощия за съответните държавни органи да изискват промяна в структурата или бизнес организацията на банките, когато подобни промени са необходими, за да се извърши ликвидация;
  • Правомощия за надзорните органи да предприемат действия преди проблемите да излязат извън релси (като например правомощие да искат промени в мениджънта на банките);
  • Инструменти за ликвидация, които позволяват на надзорните органи да предприемат необходимите действия в случай, че не може да се избегне фалит на банката;
  • Рамка за сътрудничество между националните органи.

Двата основни принципа, предложени от Комисията, са:

  • Ефективно управление, което гарантира, че националните органи си сътрудничат и координират работата си доколкото е възможно с оглед минимизирането на негативните ефекти на трансгранични банкови фалити, и
  • Справедливо разпределение на тежестите чрез финансови механизми, които избягват използването на средства на данъкоплатците.

Проблемът е, че вече имаме ситуация, която може да излезе извън контрол. Fortune цитира Scott Minerd, инвестиционен директор на Guggenheim Partners, който смята, че цялата европейска банкова система може да е на ръба на кризата (препоръчвам да прочетете цялата статия). Ако това е вярно, инициативата на Комисията няма да има време да се превърне в смислена политика на ЕС. Нещо повече, предложението не е достатъчно с оглед решаването на проблемите на банковия сектор на ЕС, който има сериозни експозиции към държавен дълг.

Scott Minerd казва, че сега Германия трябва да поеме лидерството за организиране на фискален (бюджетен) съюз и създаването на общи държавни облигации на ЕС. Той правилно посочва, че това означава истинска федерализация на Европейския съюз, доколкото фискалната политика ще се управлява, в известна степен, на ниво ЕС.

С други думи наближаващата банкова криза в Европейския съюз може да приключи с истинска федерализация – мечтата на основателите на ЕС. Но това звучи по-просто, отколкото е на практика. Много неща могат да се объркат, а пазарите не са настроени да изтърпят Хамлетовите дилеми на правителствата на държавите членки. Подходът на Германия и Франция да координират позициите си и да ги „продават” после като безусловни предложения не е устойчив. Правителствата от ЕС трябва многостранно да обсъждат различните опции, отчитайки различните позиции и нюанси. Нуждаем се от истински европейски консенсус по управлението на фискалната политика, а не празни декларации относно централното значение на Икономическия и паричен съюз.

 

 

Нови гледни точки за възможно изменение на учредителните договори

Идеята за изменение на учредителните договори, за да се предвиди постоянен механизъм за управление на финансови кризи, е на масата за преговори след последното заседание на Европейския съвет. Сега нови развития и мнения засягат този въпрос.

CEPS са публикували три доклада, които разсъждават върху възможната ревизия на учредителните договори – post-mortem на заседанието на Европейския съвет, преглед на процедурите за изменение на учредителните договори и по-конкретен преглед на особеностите на измененията на Договора от Лисабон. Според трите документа е възможна ограничена ревизия на учредителните договори. По-конкретните предложения са:

  • промяна на чл. 122 ДФЕС и включване на позоваване на изискване за финансова стабилност (плюс постоянен Европейски фонд за финансова стабилност –ЕФФС, създаден на междуправителствен принцип), или
  • добавяне на позоваване на чл. 143 ДФЕС – правното основание за използване на съществуващия механизъм за подкрепа към държави извън еврозоната, в чл. 136 ДФЕС – текстът относно специфичните мерки спрямо държавите от еврозоната.

Авторите отбелязват, че жизнеспособността и на двата подхода ще зависи от интерпретацията доколко подобно изменение би нарушило общата забрана за поемане на чужди задължения в чл. 125 ДФЕС и би променило същността на паричния съюз, превръщайки го в съюз за бюджетни трансфери (на немски Transferunion). В допълнение според тях е спорно доколко подобно изменение би представлявало промяна на областите на компетентност на ЕС и би изисквало обикновена процедура за преразглеждане.

Междувременно някои холандски партии се опитват да наложат предварителен референдум за всяка предстояща ревизия на Договора от Лисабон.

Изглежда, че всяко предложение за изменение на учредителните договори трябва да бъде разглеждано в светлината на възможната му ратификация, както и отчитайки общата забрана за поемане на чужди задължения в чл. 125 ДФЕС. Личното ми убеждение е, че всяка институционализация на постоянен механизъм за управление на кризи е проблемна от правна гледна точка и във всеки случай изисква обикновена процедура за преразглеждане на учредителните договори. Необходимо е обаче да видим поправките черно на бяло, преди да спекулираме по-нататък за тяхната правна същност.

 

 

Каква ограничена ревизия на учредителните договори?

Европейският съвет очевидно е решил, че са необходими ограничени изменения на учредителните договори на ЕС, за да се създаде постоянен механизъм за управление на финансови кризи в еврозоната. Херман Ван Ромпуй и Европейската комисия са натоварени с подготовката на предложение за подобен механизъм, който ще предоставя по спешност заеми на държавите членки в случай на криза с изплащането на държавния дълг. Предложението за ограничаване на правото на глас на държавите членки, които нарушават изискванията за бюджетна стабилност, изглежда е изоставено за момента.

Важна особеност на този мандат е въпроса дали може да се използва опростена  процедура  за  преразглеждане на договорите (чл. 48, пара. 6 ДЕС). Опростената процедура може да се използва за изменение на част трета на ДФЕС (вътрешни  политики  и  дейности  на  Съюза). Европейският  съвет  действа  с единодушие  след  консултация  с  Европейския  парламент  и  Комисията,  както  и  с  Европейската централна  банка  в  случай  на  институционални  изменения  в  паричната  област.

Основното изискване за прилагане на опростената  процедура  за  преразглеждане на договорите обаче е, че с нея не може  да  разширяват  областите на  компетентност,  предоставени на  Европейския съюз  с  учредителните договори. Този тест е много важен и остава да се види как един смислен механизъм за управление на кризи може да го премине.