Tag Archives: неплатежоспособност

Накъде с новите стрес тестове за европейските банки?

Европейската комисия призовава за нови стрес тестове за европейските банки. Причината? Изглежда, че предишните тестове през лятото не са успели да забележат огромните проблеми на ирландските банкови институции.

Оли Рен е казал, че банковият срив в Ирландия е единичен случай, който няма да се повтори никъде в Европа. Е, не съм съгласен.

През юли отбелязах, че стрес тестовете трябва да включват най-лошите сценарии, което значи най-лошите сценарии. Най-лошите, а не най-добрите. И всички. Знаем, че стрес тестовете през лятото се провалиха. Сега ни карат да вярваме, че новите стрес тестове ще успеят. Това е малко вероятно.

Проблемът е анализиран много добре от Richard Field. Той твърди, че има само един начин да се възстанови доверието и да се издигне стена срещу разпространението на кризата. Правителствата трябва да обявят кои банки са ликвидни и кои не, и да предоставят данни за активите на банките, които подкрепят твърденията им.

 

 

Важността на резултатите от стрес-тестовете на банките

Европейските банки в момента са застрашени най-вече заради суверенния риск – рискът, че отделна държава членка на ЕС може да изпадне в неплатежоспособност. Банките са закупили множество държавни облигации от различни държави в ЕС и сега искаме да знаем колко капитал им е необходим, за да останат платежоспособни. Ето защо трябва да се проведат стрес-тестове на банките.

Банковият стрес-тест цели да предостави прогноза за представянето на банката в случай, че се реализира някакъв съществен риск. Този риск се нарича „стресов сценарий” и банките изчисляват дали имат достатъчно капиталови резерви, за да покрият загубите си.

Сега излезе новината, че резултатите от текущите стрес-тестове на европейските банки ще бъдат публикувани на 23 юли. Пазарите се нуждаят от тези резултати, за видят истинската картина на финансовата система на ЕС и да преценят рисковете и перспективите за икономиката на Европейския съюз.

Но стрес-тестовете трябва да са полезни и прозрачни, за да успокоят пазарите. Едно от изискванията е да се включат всички системно значими банки. Но стрес-тестовете трябва наистина да включват най-лошите сценарии, както отбелязва Wolfgang Münchau. Подготовката на стрес-тестовете така, че всички банки да ги преминат успешно, няма да убеди пазарите. В допълнение резултатите от стрес-тестовете трябва да се публикуват изцяло – за да се гарантира прозрачността на процедурата.

Стрес-тестовете вероятно са единствения инструмент, който имаме, за да убедим финансовите пазари, че банките в ЕС са стабилни. Поради това трябва да се избягват всякакви импровизации.

ЕС към Гърция: покажете ни реформите

Европейският съюз е поискал от Гърция да представи подробни планове за целите си за намаляване на бюджетния дефицит за периода 2010-2012 г. Това трябва да бъде направено тази седмица, за да могат Европейската Комисия и ЕЦБ да предоставят оценка на плановете на държавите членки на еврозоната, които трябва да одобрят единодушно освобождаването на кредитните фондове, предвидени за Гърция.

На 19 май са дължими плащания по гръцкия дълг на стойност 8,5 милиарда евро. Сега въпросът е дали гръцкото правителство може да изработи навреме план, който да е приемлив за германския Бундестаг. Гръцкият финансов министър, Георгиос Папаконстантину, е намекнал за възможността за мостово финансиране ако процедурата за освобождаване на финансирането е твърде бавна. Но много анализатори смятат, че може би ще бъде необходимо преструктурирането на дълга на Гърция (любезна форма на неплатежоспособност).

Междувременно известният американски икономист и професор от Харвард, Кенет Рогоф, казва, че поне още една държава от еврозоната може да поиска помощ от МВФ през следващите две до три години. Проблемните държави включват Ирландия, Испания и Португалия. Г-н Рогоф казва:

„Много държави трябва да консолидират бюджетите си и някои от тях ще трябва да се обърнат към МВФ, за да има кого да обвиняват”.

Волфганг Мюншау казва, че това ще бъде „най-важната седмица” в 11-годишната история на европейския паричен съюз.

Спасяването на Гърция: дали ще проработи?

Вече са известни детайлите на пакета за финансово спасяване на Гърция. Програмата ще се управлява съвместно от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд. Тя ще покрива период от 3 години. Държавите от еврозоната са готови да предоставят 30 млрд. евро през първата година. Финансовата подкрепа за следващите години ще бъде определена след приемането на общата програма. За да се стимулира Гърция да се върне към пазарно финансиране на дълга си, заемите от държавите в еврозоната ще бъдат предоставени на непреференциални цени. Ще се използва ценовата формула на МВФ с някои корекции. Първоначалната цена на кредита ще е 5% годишно за 3-годишен кредит с фиксирана лихва.

Но какъв ще бъде ефектът от програмата? Едно е сигурно: тя ще намали текущия натиск върху еврозоната. Но поне двама коментатори (Wolfgang Münchau и The Pragmatic Capitalist) казват, че програмата само ще отложи неизбежното. Wolfgang Münchau е по-конкретен: той смята, че Гърция евентуално ще банкрутира, макар и не тази година. Той също така критикува Европейският съюз, че не е определил общ режим за разрешаване на финансови кризи.

Гърция прави странни движения

Гръцкият заместник министър-председател, Теодорос Пангалос, критикува отношението на Германия към гръцката финансова криза, добавяйки, че Атина никога не е получила адекватни репарации за Втората световна война. В отговор германското министерство на външните работи е заявило, че дискусиите за миналото не помагат да се решат днешните проблеми.

Г-н Пангалос също така казва, че ЕС страда от криза на лидерството. Той добавя, че Италия е била много по-неточна от Гърция в своята финансова статистика.

В същото време Гърция изисква гаранция срещу неплатежоспособността си, за да успокои пазарите.

Много съм объркан. Как очаква Гърция да получи подкрепата и симпатията на своите партньори, когато използва такъв език??? Пазарите няма да се успокоят от изявлението на г-н Пангалос; това е ясно. Чудя се дали Костас Симитис не е бил по-добре информиран.

Сбъркана ли е еврозоната?

Джордж Сорос има интересна статия във Financial Times, в която казва, че една зряла валута изисква едновременно централна банка и (държавна) хазна, и че еврозоната в сегашния си вид е изначално сбъркана. Той препоръчва по-категоричен мониторинг и институционална рамка за условна подкрепа.

Daniel Gros и Thomas Meyer правят още една стъпка и предлагат създаването на Европейски валутен фонд, който да отговаря, освен всичко, за справянето по подреден начин с неплатежоспособността на страните от еврозоната.

Desmond Lachman обаче казва, че държавите сега набират средства основно на пазарите за секюритизация, а не чрез банкови заеми. Неговите аргументи звучат малко идеологически.

На по-тактическо ниво Marshall Auerback и L. Randall Wray съветват Гърция да обяви война на Goldman Sachs и другите големи финансови институции, които сътвориха тази бъркотия.

UPDATE: Gideon Rachman има доста силна позиция по въпроса, заявявайки, че гръцката криза заплашва не само еврото, но и цялата структура на Европейския съюз. Той също предпочита създаването на политически съюз, включващ общи европейски данъци и механизъм за големи бюджетни трансфери между държавите в ЕС. Rachman признава, че видът политическа интеграция, който изисква еврото, засяга гражданите на много основно ниво. Той вярва обаче, че политическото бездействие сега може да причини криза на доверието в Европейския съюз, чийто вероятен резултат би бил поставяне под въпрос на всички други правомощия, придобити от ЕС – от имиграцията до социалната политика.

Гърция: „Не са необходими допълнителни мерки”

Гръцкият министър на финансите е отхвърлил твърденията на Европейската комисия, че наскоро приетият план за намаляване на бюджетния дефицит може да се окаже неадекватен.

Георгиос Папаконстантину казва, че предприемането на допълнителни действия в този момент би противоречало на установените практики и процедури на ЕС и би могло да изпрати опасен сигнал на пазарите. Г-н Папаконстантину също така призовава останалите държави-членки да уточнят конкретните детайли на евентуалната финансова помощ за Гърция