Tag Archives: обществена консултация

Обществената консултация на Комисията за банковите фалити – твърде малко, твърде късно?

Европейската комисия е започнала обществена консултация относно техническите детайли на рамката за управление на кризи във финансовия сектор. Предложените мерки:

  • Подготвителни и превантивни мерки като например изискване за въвеждане на планове за оздравяване и ликвидация, както и правомощия за съответните държавни органи да изискват промяна в структурата или бизнес организацията на банките, когато подобни промени са необходими, за да се извърши ликвидация;
  • Правомощия за надзорните органи да предприемат действия преди проблемите да излязат извън релси (като например правомощие да искат промени в мениджънта на банките);
  • Инструменти за ликвидация, които позволяват на надзорните органи да предприемат необходимите действия в случай, че не може да се избегне фалит на банката;
  • Рамка за сътрудничество между националните органи.

Двата основни принципа, предложени от Комисията, са:

  • Ефективно управление, което гарантира, че националните органи си сътрудничат и координират работата си доколкото е възможно с оглед минимизирането на негативните ефекти на трансгранични банкови фалити, и
  • Справедливо разпределение на тежестите чрез финансови механизми, които избягват използването на средства на данъкоплатците.

Проблемът е, че вече имаме ситуация, която може да излезе извън контрол. Fortune цитира Scott Minerd, инвестиционен директор на Guggenheim Partners, който смята, че цялата европейска банкова система може да е на ръба на кризата (препоръчвам да прочетете цялата статия). Ако това е вярно, инициативата на Комисията няма да има време да се превърне в смислена политика на ЕС. Нещо повече, предложението не е достатъчно с оглед решаването на проблемите на банковия сектор на ЕС, който има сериозни експозиции към държавен дълг.

Scott Minerd казва, че сега Германия трябва да поеме лидерството за организиране на фискален (бюджетен) съюз и създаването на общи държавни облигации на ЕС. Той правилно посочва, че това означава истинска федерализация на Европейския съюз, доколкото фискалната политика ще се управлява, в известна степен, на ниво ЕС.

С други думи наближаващата банкова криза в Европейския съюз може да приключи с истинска федерализация – мечтата на основателите на ЕС. Но това звучи по-просто, отколкото е на практика. Много неща могат да се объркат, а пазарите не са настроени да изтърпят Хамлетовите дилеми на правителствата на държавите членки. Подходът на Германия и Франция да координират позициите си и да ги „продават” после като безусловни предложения не е устойчив. Правителствата от ЕС трябва многостранно да обсъждат различните опции, отчитайки различните позиции и нюанси. Нуждаем се от истински европейски консенсус по управлението на фискалната политика, а не празни декларации относно централното значение на Икономическия и паричен съюз.

 

 

Обществена консултация за бъдещето на политиката на сближаване

Комисията започва обществена консултация за бъдещето на политиката на сближаване на ЕС. В своите заключения на петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване Комисията очертава основните идеи за реформи, които ще бъдат предмет на обсъждане по време на консултацията. Това е много важен етап във фазата на определяне на съдържанието на политиката.

Основните теми:

1. Нов стратегически подход за програмиране на политиката на сближаване, състоящ се от:

– обща стратегическа рамка (ОСР), приета от Комисията и превеждаща целите на Европа 2020 в инвестиционни приоритети, и

– договор за инвестиционно партньорство, който въз основа на общата стратегическа рамка определя инвестиционните приоритети, разпределението на националните и европейските средства между приоритетите и програмите, както и условията и целите, които следва да бъдат постигнати.

2. Увеличаване на тематичната концентрация – държавите членки и регионите следва да концентрират ресурсите на ЕС и собствените си ресурси в малък брой приоритети, отговарящи на предизвикателствата, пред които са изправени.

3. Подобряване на представянето чрез въвеждане на условия и стимули – договаряне на конкретни обвързващи условия в областите, свързани с политиката на сближаване.

4. Подобряване на оценката на представянето и резултатите – установяване на ясни и измерими индикатори за резултат, както и използване на оценки на въздействието.

5. Насърчаване на използването на нови финансови инструменти.

6. Въвеждане на трето измерение: териториално сближаване – архитектурата на политиката на сближаване би трябвало да позволи по-голяма гъвкавост при организиране на оперативните програми, за да се отрази по-добре географското и природното измерение на процеса на развитие.

7. Засилване на партньорството – поддържане на активното включване, насърчаване на социалните иновации, развиване на иновационните стратегии, както и развитие на схеми за възстановяване на райони с неблагоприятни условия.

8. Финансово управление – въвеждане на резултатно-ориентирани инструменти за плащане на приноса на ЕС, както и опростени инструменти за компенсиране.

9. Намаляване на административния товар – уеднаквяване на правилата за допустимост на разходите между различните финансови инструменти и фондове.

10. Финансова дисциплина.

11. Финансов контрол – преглед на процедурата за предварителна оценка на системите за управление и контрол.

12. Архитектурата на политиката за сближаване – включване на региони, които в момента са избираеми по цел „Сближаване”, но чийто БВП е по-голям от 75% от средното за ЕС.