Tag Archives: ООН

Какво всъщност искаме от ЕС?

Европейските граждани би трябвало да мислят повече за своите искания когато говорят за ЕС. Ето защо.

Това не са най-добрите времена за ЕС. Има финансова криза; имиграционна криза; криза на доверие от и кой знае какво още. С две думи ЕС е в беда.

По-трудно е да се разбере злонамереността и подхода „аз-нали-ви-казах“ на толкова много политици, коментатори и европейски граждани. Силата на негативните чувства е наистина забележителна. Ето защо ще направя нещо нетипично за този блог и ще се обърна директно към скептиците. Целта ми е да направя безпощадна, субективна и силно нормативна критика на посредствеността на онези, които предпочитат европейско бъдеще без Европейски съюз.

За да направя това е необходимо едно важно наблюдение. За последните 60 години видът Homo Sapiens не се е развил съществено. С оглед на това изглеждат странни твърденията, че нова война на европейския континент е невъзможна. Не танковете и самолетите разрушиха Европа през Втората световна война, а хората в тях. Нещо повече – нашите физически и генетични предци са водили война на този континент поне през последните две хиляди години. Всъщност единственият по-дълъг мирен период в скорошната история е именно периодът на европейска интеграция. Вярно е, че НАТО и динамиката на ядрено сдържане играят своята роля. Но именно сътрудничеството между елитите в Европейската общност циментира този пакт.

Днес мнозина вярват, че войните са част от историята, но не и от бъдещето. Други пък смятат, че войните могат да бъдат полезен инструмент на външната политика. Това, което ги свързва, е липсата на военновременен опит. Този вирус на невежество и посредственост е широкоразпространен. Той засяга политици, журналисти и всякакви експерти. Правилото Макдоналдс е техния флаг, макар че това правило вече е нарушено. Този вирус ги кара още да смятат, че държавите са добре екипирани да решават възникващите проблеми, използвайки класическите инструменти на междуправителственото сътрудничество. Проблемът е, че този вид сътрудничество напоследък зрелищно се проваля – конференцията на ООН за климата не успя да приеме нови правила за ограничаване на промените в климата; СТО не успя да приключи кръга преговори от Доха; а Г-20 обикновено успява да се споразумее само за менюто на съответната среща. Това не са инциденти, а симптоми на ограниченията на класическите форми на международно сътрудничество.

Някой може да каже, че ако ЕС е бил толкова успешен е нямало да се стигне до настоящата криза. Това е вярно. ЕС не е перфектен и сега берем плодовете на хлабавите правила на Икономическия и паричен съюз. Но ЕС е по-добър от всяка друга форма на сътрудничество особено като се имат предвид по-малките икономики на повечето държави членки. Истината е, че без Европейския съюз икономическият живот в Европа ще се забави и бизнесът знае това. Това е и проблемът на някои антиевропейски партии: техните избиратели ще пострадат от възможното излизане от Съюза. Ето защо те предпочитат да мърморят за ЕС без обаче да предприемат стъпки за разрешаване на своята неудовлетвореност. Би следвало да се проведат референдуми във всяка държава членка, която чувства нужда да поеме по друг път към благоденствието. Би следвало по-конкретно Великобритания да бъде насърчена да проведе референдум относно членството си в ЕС. Европейският съюз не е клуб по интереси; успехът му зависи от мотивацията на неговите членове.

ЕС не е на кръстопът. Той е добре функциониращ механизъм за политическа интеграция. От неговите потребители – европейските граждани, зависи да го използват правилно. Съюзът ще произвежда резултати само ако ги поискаме. Ето защо ми се иска да чувам повече конкретни желания и по-малко хаотични критики, когато говорим за ЕС.

ЕС получава нов статут в ООН

Такива новини често минават незабелязани въпреки своята важност. EUobserver съобщава, че държавите членки са се договорили да предложат резолюция на Общото събрание на ООН, която да даде право на ЕС да се изказва пред Общото събрание. Това означава, че председателят на Европейския съвет (в момента Херман ван Ромпуй) ще може да прави изявления пред Общото събрание точно както всеки друг държавен глава. ЕС също така иска да получи правото да прави предложения и да предлага поправки, да повдига процедурни въпроси, да прави реплики и да разпространява документи.

Това не означава, че Европейският съюз ще стане пълноправен член на ООН – това е невъзможно при настоящите условия. Но този ход е много типичен за подхода на ЕС – постепенна трансформация и „смесване в действие”.

Хедегаард: без сделка за климата до 2012 г.

Комисарят по въпросите на климата Кони Хедегаард е казала, че една правнообвързваща сделка по промените в климата не е постижима преди ‘COP 17′ – конференцията на страните по Конвенцията на ООН за промените в климата, която ще се състои през декември 2011 г. в Южна Африка.

Според г-жа Хедегаард ЕС трябва да предприеме подхода „стъпка по стъпка” към преговорите, като използва различни канали за оказване на влияние върху международния дебат. Заседанието на Европейския съвет на 25-26 март 2010 г. ще се занимава преимуществено с въпроса за промените в климата.

Нов пробив за промените в климата

Постигнат е нов ангажимент на лидерите на Г-8 и Форумът на големите икономики (MEF). MEF приема целта от максимум 2 градуса увеличение на общата средна температура на атмосферата. Форумът на големите икономики включва, наред с държавите от Г-8, държави като Китай, Индия, Мексико и Индонезия – най-големите развиващи се икономики в света.

Въпреки това генералният секретар на ООН, Бан Ки Мун, каза, че тази цел е „недостатъчна” и следва да се подкрепи от средносрочни мерки за предотвратяване на катастрофалното въздействие на промените в климата.