Доклади за България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка за 2011 г.

Европейската комисия публикува петите поредни доклади за напредъка на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за 2011 г. Докладите разглеждат напредъка на двете държави по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и по отношение на България – борбата с организираната престъпност.

Докладът за България отбелязва, че България е укрепила Висшия съдебен съвет и усъвършенствала правилата за назначаване, професионално обучение, оценяване и повишение на съдиите. Страната е предприела стъпки за подобряване на защитата срещу конфликт на интереси. По няколко дела за организирана престъпност и корупция са били издадени съдебни присъди. Паралелно с това броят на повдигнатите обвинения по случаи, свързани с организираната престъпност и измами със средства от ЕС, е нараснал. Докладът отбелязва, че все още предстои ръководството на съдебната власт да покаже, че действително поема ангажимент за извършването на задълбочени съдебни реформи, тъй като бавният напредък не се дължи единствено на недостатъци в съдебната практика и Наказателния кодекс. Отново и отново Комисията посочва, че все още липсват нужната прозрачност и надеждност при назначенията в съдебната власт. Като цяло, липсва последователна дисциплинарна практика и този проблем продължава да бъде основна причина за подкопаване на общественото доверие в съдебната власт. Докладът отбелязва, че се наблюдават слабости при събирането на доказателства, защитата на свидетели, стратегиите за разследване, всеобхватните финансови разследвания и обезопасяването на имущество. Комисията препоръчва координирането на действията в самата прокуратура и между прокуратурата и полицията. Най-важната препоръка на Комисията е да се изготвят предложения за извършването на реформи в структурите, правомощията, състава, назначенията и вътрешната организация на Висшия съдебен съвет, Върховната касационна прокуратура и прокуратурата като цяло.

В доклада относно Румъния се посочват значителните стъпки, които страната предприе от последния годишен доклад от юли 2010 г. насам. Румъния подобри съдебната ефикасност, преработи правната база на Националната агенция по интегритет, продължи с подготовката си за прилагането на четирите нови кодекса, започна подготовка за функционален анализ на съдебната система и извърши оценка на въздействието на антикорупционната си политика. В същото време в доклада се отбелязва също, че последователността и постигането на резултати в определен брой области продължава да е проблем и че усилията за постигане на напредък в борбата с корупцията трябва да продължат. В доклада се заключава, че Румъния трябва да вземе спешни мерки за ускоряване на делата за корупция по високите етажи на властта, за да не бъдат прекратени поради изтичане на законоустановените срокове. Борбата с корупцията следва да продължи да бъде абсолютен приоритет и да бъде подкрепена от Парламента и следва да се предприемат спешни мерки за подобряване на резултатите по отнемането на активи, придобити посредством престъпна дейност, борбата с изпирането на пари и защитата срещу конфликта на интереси в управлението на обществени средства.

 

 

(Не)Значимостта на Механизма за сътрудничество и проверка

Новите доклади по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния са публикувани от Комисията. Механизмът се използва от Комисията, за да наблюдава напредъка в областта на реформата на съдебната власт, борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Но има ли някакво значение този механизъм?

Трудно е да се каже. Механизмът е инструмент, използван, за да се продължи процеса на поставяне на условия след датата на присъединяването на България и Румъния. За три години след тази дата ЕС можеше да наложи предпазни клаузи, включително в областта на правосъдието и вътрешните работи (чл. 36 от Договора за присъединяване). Този период обаче изтече. В тесния смисъл на думата механизмът вече не е инструмент за поставяне на условия. Ели Гатева е написала чудесна статия по въпроса, обяснявайки, че липсата на награди, свързани с членството, както и използването на безобидни заплахи за санкциониране на неизпълнението, създават много слаба структура от негативни стимули.

От друга страна българското и румънското правителства обръщат внимание на препоръките в докладите и поне се опитват да ги приложат. Една от причините за това може да бъде трудността за присъединяване към шенгенското пространство. Франция и Германия свързаха двата въпроса, макар че те не са правно зависими. Така че може да се твърди, че присъединяването към шенгенското пространство е нов инструмент за поставяне на условия, използван, за да предизвика реформи на съдебната власт в България и Румъния.

Възможно е и друго тълкуване – че „старите“ държави членки са загубили надежда за ефективни структурни реформи на съдебната власт в България и Румъния и се опитват да ограничат вредата, като отказват достъп до Шенген. Тази стратегия ще се провали. Пренебрегването на структурните дефицити на правоохранителните органи и съдебната власт в България и Румъния може да има сериозни последици за целия Европейски съюз. Не е възможно да се „изолират“ двете държави в някакъв вид триаж. Техните слабости въздействат негативно на сигурността на целия ЕС, както и на отделните държави членки.

Ето защо механизмът за сътрудничество и проверка е все още полезен – поне като инструмент за диагноза.

 

 

Портата на Шенген остава заключена за България и Румъния

Франция и Германия официално са обявили, че ще блокират присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство, съобщава Euractiv. Основните недостатъци в двете държави, които те посочват, са липсата на задоволителна юридическа и административна среда в областта на сигурността и правосъдието, продължаваща корупция на различни нива и тревожно ниво на организираната престъпност.

Това писмо не е изненада за този блогър. Многократно съм посочвал, че и България, и Румъния са изправени пред значителни предизвикателства, свързани с реформата на съдебната власт и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Два въпроса обаче остават.

Първият въпрос е дали България и Румъния са били годни да станат държави членки на ЕС през 2007 г. Европейската комисия вярваше в това, както и Франция, и Германия. Това обаче води до логичното заключение, че двете държави са претърпели влошаване на нивото на законност след присъединяването.

Вторият въпрос е дали изобщо България и Румъния, в някакъв момент, могат да се присъединят към шенгенското пространство. Това не е абсурден въпрос, защото ако отделни държави членки затвърдят своето право на индивидуална преценка на качеството на съдебните системи на кандидатите, може да се окаже, че България и Румъния се оценяват по недостижими стандарти, които надминават сегашното ниво на законност на шенгенското пространство. Отново, това е логически изведена възможност.

Франция и Германия би следвало да разберат, че отговорът на двата въпроса ще има последици за нивото на солидарност и сближаване в Европейския съюз

 

 

Доклад: заплахите за сигурността идват главно отвън

Statewatch са публикували съвместен доклад с ограничен достъп на Европол, Евроюст и Фронтекс за състоянието на вътрешната сигурност в ЕС. Ето някои от заключенията (подчертал съм части от текста):

• Богатата потребителска база и отворената бизнес среда в ЕС правят региона особено уязвим;
• Увеличават се мащаба и сложността на организираната престъпност;
• Броят на терористичните атаки в ЕС намалява, но сепаратистките групи и ислямските екстремисти остават активни и представляват заплаха за вътрешната сигурност;
• Повечето заплахи за вътрешната сигурност се генерират извън ЕС. Африка, Южна Азия, [държавите от] бившия Съветски съюз и Западните Балкани са особено важни;
• Основни центрове по и около външната граница на ЕС са се развили като опорни точки за нелегалния поток на стоки и хора;
• Сигурността на границите е компрометирана от групи, които използват уязвимите места в транспортния сектор;
• Заплахата от кибер престъпността е многоизмерна и заплашва гражданите, бизнеса и държавната администрация с увеличаваща се скорост;
• Европейските граждани и фирми са все по-изложени на системно насилие и корупция от организирани престъпни групи, терористични групи и, все по-често, улични банди.

Доклади за България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка за 2010 г.

Европейската комисия публикува докладите за напредъка на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Докладите разглеждат напредъка на двете държави по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и по отношение на България – борбата с организираната престъпност.

И в двата доклада се признава необходимостта от допълнителна помощ и мониторинг от страна на Комисията в подкрепа на процеса на реформа в България и в Румъния, докато не бъдат изпълнени всички индикативни показатели и не бъде отменен механизмът за сътрудничество и проверка. С други думи наблюдението ще продължи за неопределен период от време.

Докладите и за двете държави са критични. По отношение на България докладът подчертава факта, че шумните полицейски акции не се превръщат задължително в успешни обвинения. За Румъния основната критика е по отношение на новите поправки в закона относно националната агенция за борба с корупцията.

В доклада за напредъка на България се обръща внимание на силния устрем за реформи, който се забелязва след последния годишен доклад на Комисията от юли 2009 г. Според Комисията съществува политическа воля за реформа на съдебната власт. Според доклада от юли 2009 г. насам България е предприела важни реформи на своите наказателни процедури.България е увеличила усилията си в борбата срещу корупцията на високо равнище. България също така е увеличила усилията си за борба с организираната престъпност, провеждайки няколко полицейски акции срещу организирани престъпни групи, въпреки че предприетите впоследствие съдебни действия според Комисията са недостатъчни. Докладът отбелязва, че продължават да са налице сериозни недостатъци в съдебната практика както по отношение на прокуратурата, така и по отношение на съда. Съдебният процес в България страда от липсата на инициатива и професионален капацитет. При сложните разследвания липсват посока и цел, а процедурите са прекалено формални и прекалено дълги и често се провалят в съда. Анализът на Комисията показва също така, че продължават да са налице недостатъци при предотвратяването на корупцията и защитата срещу конфликт на интереси. Сериозни слабости са установени при прилагането на законодателството за обществените поръчки в България.

Комисията отбелязва сериозни недостатъци в усилията на Румъния за постигане на напредък по МСП. Според Комисията Румъния не е показала достатъчно политическа решителност да подкрепи и даде насока на процеса на реформи, а е демонстрирала нежелание сред ръководството на съдебната власт да участва и да поема отговорност. Съдебната реформа е отбелязала съществен напредък с приемането на граждански и наказателен процесуален кодекс. Националната агенция за борба с корупцията (ANI) е показала укрепване на своя капацитет с оглед откриването на незаконно обогатяване, нередности и конфликт на интереси. Въпреки това промените на закона за Националната агенция за борба с корупцията, приети на 30 юни 2010 г. представляват сериозна крачка назад.

Второ изменение на Споразумението от Котону

Подписано е второто изменение на Споразумението от Котону с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТБ). Споразумението от Котону представлява основата на специалните отношения между ЕС и държавите от АКТБ. То цели намаляване и евентуално премахване на бедността, както и устойчиво развитие и постепенна интеграция на държавите от АКТБ в световната икономика.

Промените включват засилени разпоредби срещу разпространението на лекострелково оръжие и леко въоръжение, както и срещу организираната престъпност и трафика на хора, наркотични вещества и оръжия. Предвидени са нови процедури за подпомагане на държавите от АКТБ за адаптиране към глобалното затопляне и за интегриране на промените в климата в стратегиите за развитие, както и подобрена подкрепа за сектора рибарство и аквакултури и борба срещу ХИВ/СПИН.

За критична оценка виж доклада на CONCORD Cotonou Working Group.

Показателите за реформа и българската организирана престъпност

Тече акция срещу организираната престъпност в България. Новината трябва да е добра. Но прокуратурата ще трябва да докаже обвиненията в съда. Индикативният показател тук са влезли в сила присъди.

В същото време Висшият съдебен съвет отказва да уволни дисциплинарно високопоставени магистрати, общували с небезизвестния Красимир Георгиев-Красьо. Тук индикативният показател е спазване на етичния кодекс.

И двата индикативни показателя за реформа са важни. И двата показателя НЕ са постигнати.

Особеностите на българската организирана престъпност

Публикувани са два нови доклада за организираната престъпност – един доклад за световната търговия с хероин от Службата на ООН за наркотиците и престъпленията (UNODC) и доклад за организираната престъпност в Европа от Европол.

Докладите съобщават за съществено участие на български организирани престъпни групи в трафика на хероин, кокаин, синтетични наркотици, измами с кредитни карти и подправка на евро.

Намирам за интересна обаче оценката на Европол за стратегиите на българските организирани престъпни групи. Обикновено експертите очакват организираната престъпност да използва насилие и заплахи спрямо местните общности, както и да въздейства на правораздавателните органи и наказателния процес чрез корупционно влияние.

Българската организирана престъпност обаче е по-особена – тя „се фокусира върху избягване на вниманието на правораздавателните органи”. Но, може би, българската организирана престъпност просто няма нужда да се занимава с правораздавателната система.

Заключения на Съвета по Механизма за сътрудничество и проверка

Съветът прие заключенията си по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния.

Съветът подчертава необходимостта от повече съществени резултати в разследването, обвинението и осъждането на случаите на корупция на високо ниво и организирана престъпност, за да се гарантира дългосрочна промяна в България.

Съветът посочва, че механизмът следва да продължи „до постигане на резултатите, очаквани от тази рамка [на сътрудничество]”.

Докладът на ЕК за България: предварителна информация

Дневник съобщава, че основното послание в проекта на доклада на Европейската комисия за България по Механизма за сътрудничество и проверка е, че липсва политическа воля и консенсус за подкрепа на борбата с корупцията и организираната престъпност.

В черновата на доклада се прави пряка връзка между напредъка, който трябва да се постигне в борбата с организираната престъпност и корупцията, и присъединяването на България към Шенген.