Дебатът за управлението на икономическата политика на ЕС се засилва

Специалната група на Ван Ромпуй за управлението на икономическата политика е приела своя доклад, който ще се разглежда на заседанието на Европейския съвет на 28 октомври. Според г-н Ван Ромпуй това ще бъде най-голямата реформа на Икономическия и паричен съюз след създаването на общата валута.

Най-важното предложение е относно създаването на механизъм за макроикономическо наблюдение. Механизмът ще служи като система за ранно предупреждаване за откриване на съществени макроикономически дисбаланси, включително съществени отклонения в конкурентоспособността. Механизмът ще се прилага спрямо държавите, участващи в еврозоната.

Втората реформа се отнася до корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж. Критерият за публичен дълг ще има по-голяма тежест при вземането на решения относно процедурата за прекомерен дефицит. Според Euractiv групата е възприела предложението за въвеждане на глоба, съпроводена с лихви, за държавите с прекомерен дълг. Групата също така е приела предложението за Европейски семестър за координация на планирането на бюджетите.

Новите предложения могат да се нуждаят от изменение на учредителните договори. Le Figaro съобщава, че Франция и Германия са се съгласили на подобно изменение през 2013 г. (hat tip: OpenEurope).

В обобщение, докладът на специалната група като цяло ще преповтори предложенията на Комисията относно управлението на икономическата политика. Големият въпрос обаче остава – дали тези предложения ще са достатъчни, за да противодействат на сегашните макроикономически дисбаланси в еврозоната и ЕС като цяло. Икономистите остават скептични. Ако не се справим с тези дисбаланси, всички останали политически мерки ще имат малка добавена стойност.

Законодателни предложения за управление на икономическата политика в ЕС

Европейската комисия формално е предложила изменения в съществуващото законодателство и ново законодателство, насочено към подобряване на управлението икономическата политика в Европейския съюз. Ето го списъка:

1. Регламент за изменение на правната основа на превантивните мерки на Пакта за стабилност и растеж (Регламент № 1466/97);
2. Регламент за изменение на правната основа на корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж (Регламент № 1467/97);
3. Регламент за ефективното прилагане на бюджетния надзор в еврозоната;
4. Нова директива относно изискванията за бюджетната рамка на държавите-членки;
5. Нов регламент за предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси;
6. Регламент относно изпълнителните мерките за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната.

Предложения на Комисията за засилване на координацията на икономическата политика

Комисията представя своето съобщение за засилване на координацията на икономическата политика в Европейския съюз. Основните компоненти:

Система за ранно предупреждение, включваща набор от индикатори, разкриващи вътрешните и външните дисбаланси, в комбинация с качествен екпертен анализ. За всеки индикатор ще бъдат определени нива за обявяване на тревога. В особено тежки случаи Комисята ще препоръчва започването на „процедура за прекомерни дисбаланси“.

Механизъм за прилагане – държава в „процедура за прекомерни дисбаланси“ ще бъде обект на по-стриктно наблюдение. Съветът ще отправя политически препоръки; по-строги правила ще се прилагат за държавите от еврозоната. До края на септември 2010 г. Комисията ще направи съответните законодателни предложения за установяване на правна рамка за справяне с прекомерните дисбаланси.

Тематично наблюдение на структурната реформа – това наблюдение ще се извършва в съответствие с чл. 121 и чл. 148 ДФЕС и на основата на интегрираните насоки по Европа 2020. На основата на на националните програми за реформи на държавите членки Комисията ще прави преценка как всяка държава се справя с трудностите, които са установени и как напредва към постигането на националните си цели по Европа 2020.

Реформа на националните бюджетни рамки – включително бюджетни правила и надеждни механизми за прилагането им; въвеждане на многогодишно бюджетно планиране.

Укрепване на Пакта за стабилност и растеж – изискване на средносрочна бюджетна цел за държавите членки с определено ниво на публичен дълг или оценка на риска от бъдещето развитие на дълга; ясен и прост числен индикативен показател за определяне на задоволителна степен на намаляване на дълга.

Подходящи санкции и стимули – въвеждане на лихвен депозит за държавите в еврозоната; предварителни условия, свързващи отпускането на кохезионната финансова помощ със структурни и институционални реформи; намаляване на плащанията от фондовете на ЕС или средствата, за които държавите членки играят ролята на посредници (без да се засягат крайните бенефициенти).

Координационен цикъл – съответствието на националните бюджети ще се осигурява на европейско ниво чрез политически насоки, преди да се вземат окончателните решения по националния бюджет за следващата година. Т.нар. „Европейски семестър“ ще започва през януари с „Годишна оценка на растежа“, подготвяна от Комисията. До края на февруари Европейският съвет ще предоставя стратегически политически насоки, които ще се вземат предвид от държавите членки в техните програми за стабилност и конвергенция и националните програми за реформи, които ще се представят през април. Съветът ще приема изрични насоки за отделните държави през юли. През втората половина от годината държавите членки приемат националните си бюджети. Европейският семестър ще покрива всички елементи на икономическото наблюдение, включително политики за бюджетна дисциплина, макроикономическа стабилност и насърчаване на растежа в съответствие със стратегията Европа 2020.

Доклад за публичните финанси на ЕС – 2010 г.

Европейската комисия е публикувала своя Доклад за публичните финанси на ЕПС за 2010 г. Докладът разглежда как са се развили бюджетните политики на държавите членки по време на финансовата и икономическа криза и оценява перспективите за публичните финанси и необходимите политики занапред.

Докладът посочва, че бюджетните дефицити и държавният дълг са се увеличили значително, достигайки безпрецедентни за ЕС размери. Това силно влошаване на публичните финанси се дължи както на автоматичните ефекти на икономическата криза, така и на мерките за подкрепа, предприети от правителствата на държавите от ЕС. Според Комисията тези временни мерки са имали позитивен ефект върху заетостта и икономическата активност по време на кризата, подкрепяйки търсенето и поддържайки икономически дейности и работни места, които в противен случай биха били загубени.

Докладът също отбелязва намаляващата раждаемост и увеличаващата се средна продължителност на живота, които ще имат сериозен ефект върху потенциала за растеж на икономиките на държавите от ЕС и върху публичните финанси. Държавите членки с големи бюджетни дефицити и високи разходи поради застаряването на населението са изправени пред най-големите рискове и най-спешната нужда от решаване на въпроса за дългосрочната устойчивост на публичните си финанси.

Тревожно заключение на доклада е, че значителната консолидация на бюджетите, предвидена в програмите за стабилизация и конвергенция не е достатъчна, за да спре или намали увеличаването на публичния дълг заради кризата. Според Комисията държавите членки трябва да преместят фокуса на данъчната тежест от данъците върху доходите към енергийни данъци и екологични данъци като част от „раззеленяването“ на данъчната система. Докладът казва, че консолидацията на бюджетите в посока на намаляване на разходите има по-голям успех от консолидацията, основана на увеличаване на данъците, а постепенната консолидация е по-успешна от стратегията „студен душ“ (шокова консолидация).

Предложенията на Комисията за координацията на икономическите политики

Комисията е приела съобщение „Засилване на координацията на икономическите политики”. EUobserver съобщава, че предложенията веднага са били отхърлени от Швеция.

Подобряване на функционирането на Пакта за стабилност и растеж

• Увеличаване на ефективността на оценката на конвергентните програми чрез по-добра предварителна координация, включително по отношение на развитието на конкурентоспособността и основните структурни промени. Това ще бъде направено чрез въвеждане на индекс с детайли относно развитието на текущата сметка, нетните чужди активи, производителност, разходи за труд, заетост, реален валутен курс, публичен дълг, частен дълг и цена на активите.

• Национални бюджетни рамки, които по-добре да отразяват приоритетите на бюджетното наблюдение от ЕС. Това ще включва определянето на навременни препоръки за отделните държави, система за ранна оценка на националните бюджети, както и хоризонтална оценка на финансовата позиция на еврозоната.

Справяне с големия публичен дълг и гарантиране на дългосрочна бюджетна устойчивост

• Придаване на ново значение на маастрихтския критерий за публичен дълг. Условията следва да включват подходяща комбинация от бюджетна консолидация и подобряване на бюджетното управление, включително данъчната политика; стабилизация на финансовия сектор и по-широка намеса за възстановяване на макроикономическата стабилност и жизнеспособност.

• По-добро отчитане на взаимовръзката между дефицит и дълг.

По-добра мотивация за спазване и санкции за неспазване правилата на Пакта за стабилност и растеж

• Лихвоносни депозити в случай на неадекватни бюджетни политики

• По-категорично и условно използване на финансовите средства от ЕС, за да се гарантира по-добро спазване на Пакта за стабилност и растеж

• Повторни нарушения на Пакта да бъдат обект на по-бързо решаване и по-строго използване на регламента за Кохезионния фонд.

Прекомерният дефицит може да доведе до спиране на регионалната помощ?

Европейската комисия обсъжда суспендиране на структурните фондове за държави, които нарушават Пакта за стабилност и растеж на ЕС. Допълнителен критерий, който също се обсъжда, е съотношение на публичния дълг над 60% от БВП. Комисията също така планира да задълбочи и разшири наблюдението на бюджетите на държавите членки.

Мога да разбера логиката на Комисията, желаеща да наложи бюджетна дисциплина в ЕС, но съм особено притеснен за България. Както знаем, вероятно ще има процедура за прекомерен бюджетен дефицит срещу България за 2009 г., а може би и за 2010 г. Вярно, брутният публичен дълг е относително малък. Но дори сега срещаме сериозни трудности с използването на структурните фондове. Всяко следващо ограничение или спиране на структурните фондове от Комисията може да се окаже опустошително за държава, която просто не е достатъчно конкурентна на пазарите на ЕС.

Доклад за публичните финанси в ЕС – 2009 г.

Публикувано е новото, десето издание на доклада „Публични финанси в ИПС -2009”.

Докладът посочва, че публичните финанси в ЕС са подложени на безпрецедентен стрес, тъй като играят основна роля за преодоляване на финансовата и икономическа криза.

Обобщени са мерките по Европейската програма за икономическо възстановяване. Според доклада автоматичните стабилизатори поради по-големите публични разходи и по-всеобхватните социални системи в ЕС, отколкото в САЩ, също са допринесли подкрепа за европейската икономика.

Съотношението на публичния дълг към БВП в ЕС се очаква да скочи с 21-22% до 79,4% от БВП през 2010 г. Влошаването на бюджетните показатели и увеличаването на съотношението публични разходи към БВП, наред с натиска върху публичните финанси на много държави членки поради разходи, свързани с възрастните хора, ще доведе до труден избор по пътя към дългосрочна финансова устойчивост.

Авторите на доклада вярват, че Пактът за стабилност и растеж съдържа достатъчна гъвкавост, за да се справи с безпрецедентните предизвикателства на кризата, като в същото време предостави рамка за бъдещи стратегии за бюджетна консолидация.

Крайни срокове за корекция на бюджетните дефицити

Европейската комисия предлага на Съвета крайни срокове за корекция на бюджетните дефицити на Гърция, Испания, Франция и Ирландия. ЕК също така предлага нов краен срок за корекция на бюджетния дефицит на Обединеното кралство.

Това е важна стъпка в процедурата за прекомерен дефицит. След като крайните срокове бъдат одобрени от Съвета, съответните държави членки ще имат 6 месеца, за да предприемат ефективни стъпки за бюджетната 2009 г., както и да посочат мерките, които са необходими, за да се коригира прекомерния бюджетен дефицит.

Тази процедура следва да се наблюдава много внимателно, защото ще ни предостави данни за практическата приложимост на Пакта за стабилност и растеж.