Дисекция на новото френско-германско предложение за еврозоната

Германският канцлер Меркел и френският президент Саркози се срещнаха вчера и произведоха този документ, съдържащ тяхното ново предложение за реформиране на управлението на еврозоната. Основните елементи са:

• Редовни срещи на държавните и правителствените ръководители на еврозоната два пъти годишно;
• Председател на еврозоната, съвпадащ с председателя на Европейския съвет;
• Засилване на правомощията на еврогрупата на финансовите министри (каквото и да означава това);
• Всички държави членки да включат правило за балансирани бюджети в конституциите си до лятото на 2012 г.;
• Всички държави членки на еврозоната да потвърдят решимостта си да изпълнят европейските препоръки за бюджетна консолидация и структурни реформи;
• Приключване на преговорите по предложението на Комисията за обща консолидирана корпоративна данъчна основа преди края на 2012 г.;
• Макроикономическите критерии по Кохезионния фонд да се прилагат и към структурните фондове;
• Общо френско-германско предложение за данък върху финансовите транзакции (Тобинов данък) до края на септември 2011 г.

Как да тълкуваме това предложение? Ще разделя анализа си на две части: 1. Ефективност при решаването на спешните проблеми на еврозоната и 2. Дългосрочни институционални въпроси.

1. Ефективност при решаването на спешните проблеми на еврозоната

Предложението няма да реши спешните проблеми на еврозоната. То е много далече от това, което искат пазарите и няма да помогне нито на ЕЦБ, нито на Испания и Италия. Въпреки че Меркел и Саркози засегнаха въпроса за създаване на еврозонови облигации, те не направиха позитивна стъпка в тази посока. Това се случва, докато много експерти твърдят, че остават отворени само две опции – създаване на общи държавни облигации за еврозоната или разпадане на еврозоната. Твърдо вярвам, че едно разпадане на еврозоната ще бъде голям удар за цялата световна икономика и някои изследвания потвърждават тази гледна точка. Ето защо по-нататъшното отлагане на този въпрос само ще добави към вредите за икономиката на еврозоната.

2. Дългосрочни институционални въпроси

Разглеждайки внимателно френско-германското предложение, не се открива нищо съществено ново спрямо Пакта за еврото. Общата консолидирана корпоративна данъчна основа и данъкът върху финансовите транзакции са стари идеи и те се разработват вече от Комисията. „Икономическото правителство на еврозоната“ е една политическа среща на високо равнище с неясни правомощия, които вероятно ще останат в рамките на Пакта за еврото. „Председателят“ на еврозоната ще добави тежест към позицията на председателя на Европейския съвет, но отново неговите/нейните правомощия не са ясно определени и ще се сведат вероятно само до координация.

По-притеснителна е вътрешната логика на предложенията. Те са в рамките на идеята за междуправителствения подход, оставяйки всички важни решения на един междуправителствен орган. Това е рецепта за провал. Вбесяващо е, че след 60 години наднационална регулация избираме един неефективен механизъм, който е подложен на риска от груповото взимане на решения. Лекуваме проблема със старите лекарства и това ще доведе до неговото задълбочаване. Ако искаме да запазим цяла еврозоната, трябва да дадем на един независим орган – Европейската комисия или нещо друго – правомощието да санкционира държавите членки при нарушаването на „златното правило“ за бюджетна дисциплина. Всяко друго решение няма да работи, точно както не работи сегашния механизъм за осигуряване на бюджетна стабилност в еврозоната.

Тази тенденция към използване на междуправителствен подход трябва да бъде спряна. Никой не вярва, че държавите членки ще успеят да се контролират една друга. Ако искаме интеграционния процес да продължи, трябва да отчетем вродената му логика. В противен случай ще отглеждаме само хибриди, които ще живеят кратко и ще оставят поразия след себе си.

 

 

Пактът за еврото: обобщение

Държавните и правителствени ръководители на държавите от еврозоната приеха нов пакт за конкурентоспособност, наречен „Пакт за еврото“. Пактът е вид гаранция за Германия, за да се увеличат средствата за Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ).Можете да прочетете повече относно моите притеснения за законността на подобен пакт тук. Тук е достъпна една ранна оценка на пакта.

Водещите правила на Пакта за еврото:

• Пактът ще допълва съществуващите инструменти за координация на икономическата политика в ЕС;
• Пактът ще се концентрира върху действия, които са от компетентността на държавите членки. В избраните области за действие общите цели ще бъдат определяни от държавните и правителствените ръководители на участващите държави;
• Всяка година държавните и правителствени ръководители ще обявяват националните ангажименти на своите държави;
• Изпълнението на ангажиментите и напредъка към поставените общи политически цели ще се наблюдават от държавните и правителствени ръководители на участващите държави на годишна база.

Целите на Пакта за еврото са:

• Подобряване на конкурентоспособността;
• Увеличаване на заетостта;
• Принос към устойчивостта на публичните финанси;
• Увеличаване на финансовата стабилност.

Основните политически инструменти:

• Наблюдаване и корекция на разходите за труд за единица произведена продукция;
• Премахване на неоправданите ограничения за осъществяване на професионални услуги и в търговията на дребно;
• Подобряване на образователните системи, научно-изследователската и развойната дейност, иновациите и инфраструктурата;
• Премахване на бюрократичните пречки и подобряване на регулаторната рамка за бизнеса (напр. режима на несъстоятелност, търговското право);
• Реформи на пазара на труда за насърчаване на т.нар “flexicurity” – едновременно гъвкавост и сигурност ;
• Данъчни реформи (като намаляване на данъка върху трудовите доходи);
• Адаптиране на пенсионните системи към националните демографски особености;
• Национално законодателство за банкова несъстоятелност;
• Общи правила за данъчната основа при корпоративния данък.

 

 

Българският проблем на Европейския съюз

Европейският съюз има голям проблем с България и може би не го знае. Ето защо.

Целта на международното изследване за гражданското образование (International Civic and Citizenship Education Study, ICCS) е да изследва начините, по които младите хора се подготвят да заемат своята роля в обществото. Изследването обхваща всички ученици в осмата година от училищното образование, като средната възраст на участниците трябва да е 13,5 години. Резултатите от изследването рисуват мрачна картина за България.

Но тук искам да се спра само на един конкретен факт. Две трети от осмокласниците в България предпочитат да живеят постоянно в друга държава. Това са 2/3 от всички млади българи на възраст 13-14 г.

Много може да се каже за последиците от този резултат за общото демографско развитие в България. Проблемът е че дори днес България застарява с бързи стъпки. Данните на ООН показват, че през 2050 г. коефициентът на възрастова зависимост ще се удвои спрямо нивата си от 2010 г. Населението ще намалее от 7,5 милиона на 5,4 милиона. Но това е консервативна оценка, базирана на сегашните демографски тенденции и изключваща сериозна миграция извън страната. Да, намеренията на 14-годишните едва ли са най-добрия индикатор за бъдещото демографско развитие, но те със сигурност ни дават предупредителен сигнал.

Нека не забравяме, че само след няколко години ще отпаднат всички трудови ограничения за българи в Европейския съюз. Много държави от ЕС също бързо застаряват и ще приемат радушно български мигранти.

Дотук добре. Но тези мигранти ще оставят след себе си една почти нефункционираща пенсионна система, бързо застаряващо население и недобри перспективи за младите хора, оставащи в България. В този момент България ще се превърне в реален проблем за Европейския съюз поради пропадащия бюджет, увеличаване на бедността (особено сред възрастните хора и ромското население) и не на последно място – всякакви криминогенни социални проблеми.

Очевидно не можем да спрем младите българи да емигрират ако го искат. Те се нуждаят от добро образование и добри перспективи за работа в България. Те не се нуждаят от увеличаващи се правителствени разходи и съответно увеличаващи се данъци и осигуровки. На България й е трудно в момента да осигури качествено образование на децата си и е, честно казано, относително неспособна да развие здрава, устойчива икономическа система. Ето защо има нужда от външна помощ, а вероятно и от политически натиск. Перспективите пред българската икономика се влошават ден след ден и трябва да се направи много, за да убедим малкото си деца да останат у дома.