Tag Archives: политически съюз

Старата нова идея за политически съюз – недоразбрана?

Гръцката финансова криза вече заплашва цялата еврозона. Изглежда, че без значително преструктуриране на държавния дълг Гърция вероятно ще фалира и ще се наложи да напусне еврозоната. Това обаче би могло да доведе до съществени вреди и нежелани ефекти за цялата Европейска банкова и финансова система. Вторият вариант е голям бюджетен трансфер от държавите в ядрото на еврозоната. Тази втора възможност би довела до искането от държавите донори на съществени политически гаранции за бюджетна дисциплина в Гърция и другите възможни получатели на помощ (Португалия и Ирландия).

Изглежда, че кризата е върнала на масата идеята за европейски политически съюз. Председателят на ЕЦБ, Жан-Клод Трише, призовава за въвеждането на европейски финансов министър.

Идеята не е наистина нова. През 1950те проектът за Европейска политическа общност (ЕПО) цели да обедини политически държавите от Европейската икономическа общност(можете да прочетете повече в чудесната статия Berthold Rittberger). Основната институционална иновация на ЕПО е централната роля на двукамарния парламентарен орган в приемането на бюджета и законодателството. Проектът за ЕПО се проваля, но някои от идеите му по-късно са въведени чрез включването на Европейския парламент в законодателната и бюджетната процедура.

Връщайки се към идеите на г-н Трише виждаме нещо съвсем различно. В неговата идейна рамка Съветът действа по предложение на Комисията и във взаимодействие с ЕЦБ, като предприема директно мерки, засягащи икономиката на съответната държава членка, която не е изпълнила стабилизационната си програма. Не се предвижда роля за Европейския парламент. Очевидно г-н Трише смята, че самото съгласие по стабилизационната програма е достатъчна легитимация за пряка намеса в икономическата и бюджетната политика на държава членка от Съвета.

Това е доста съмнително. Трудно е да си представим как същите хора, които са се противопоставили с насилие на мерките за икономии, предприети от собствените им, демократично избрани правителства, ще приемат намесата на институция на Европейския съюз. Еднакво трудно е да си представим, че Европейският парламент ще одобри подобна институционална рамка. Определено мога да разбера разумните мотиви за предвиждането на такъв втори етап на принудително изпълнение на мерките за икономии, но се страхувам, че подобна процедура чувствително ще влоши демократичния дефицит на Европейския съюз.

Ако и когато правителствата на държавите членки решат, че е необходима по-задълбочена ревизия на учредителните договори, за да се установи по-тясна бюджетна координация, ще се наложи те да се консултират и с националните си парламенти, и с Европейския парламент. Подобни консултации са впрочем неизбежни, доколкото ДЕС изисква свикването на Конвент за приемането на проект за изменение на договорите (чл. 48, пара. 2-5 ДЕС).

 

 

Досадната необходимост от ревизия на учредителните договори

Духът на реформата отново броди из Европа. Говори се за политически съюз, премахване на институции на ЕС и дори напускане на Съюза. Мога само да симпатизирам на този дух на реформи и творческо разрушаване. Но едно нещо ме притеснява – липсата на разбиране на правната основа на ЕС.

Европейският съюз не е клан на племе. Той е наднационална организация, основана на правото и включва сложна мрежа от правила, които правят цялото нещо възможно. Идеите за реформа са страхотни,но реформата изисква ревизия на учредителните договори чрез предвидените процедури.

Ето защо политическият съюз не може да се случи веднага. Тази реформа ще трябва да мине по дългия път – обикновена процедура за преразглеждане, защото предоставя нови правомощия на ЕС (чл. 48 ДЕС). Такъв е случаят и с премахването на Икономическия и социален комитет (защото се променя институционалната рамка на Съюза). Що се отнася до потенциалното напускане на ЕС от Великобритания, необходим е детайлен правен анализ, за да се изчислят всички разходи и възможни времеви рамки за подобен ход.

Каквото и да ни донесе духът на реформи, ще трябва да осъществим реформата правно. Не съществуват задни врати (виж и позицията на Otmar Issing срещу въвеждането на политически съюз през задната врата на паричния съюз).