Снимка на защитата на правата на човека в България

Държавният департамент на САЩ публикува своя Доклад за правата на човека за 2009 г. Частта относно България съдържа интересни наблюдения.

Докладът разглежда представянето на България по отношение на различни категории права на човека. Основните заключения са, че има проблеми с полицейското насилие и лошо отнасяне към задържаните лица в досъдебната фаза, затворниците и малцинствата. Наблюдават се лоши условия в арестите и затворите. Посочват се известни ограничения на свободата на словото, дискриминация срещу религиозните малцинства и всеобща корупция в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Корупционните практики включват подкупи, измама със средства от ЕС, сложни схеми за присвояване, законодателство, защитаващо частни интереси и официална защита за фигури от организираната престъпност. Корупцията във висшите граждански и административни съдилища се описва като много тежка.

Докладът отчита първоначалните стъпки на новото българско правителство срещу корупцията.

Голяма част от информацията в доклада се основава на съдебните решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

Швейцарската забрана на минаретата: правни последици

Има много реакции относно резултатите от референдума в Швейцария, който се опитва да въведе забрана за по-нататъшното изграждане на минарета в страната. Повечето реакции са (разбираемо) емоционални.

От политическа гледна точка трябва да се направи много за оценка на причините за това гласуване. В крайна сметка в референдума са участвали 53,4% от швейцарските гласоподаватели и 57,5% от тях са одобрили забраната за изграждане на нови минарета.

Въпреки това аз се интересувам много повече от правния анализ на референдума. През октомври 2009 г. експерти от Комитета за човешки права на ООН са изразили загриженост, че забраната ще наруши определени човешки права, защитени от Международния пакт за гражданските и политически права. Според тях инициативата би следвало да се обяви за недопустима по реда на швейцарската конституция. Експертите вероятно са имали предвид нарушение на чл. 18 от Международния пакт:

„Ч л е н 18

1. Всяко лице има право на свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданието. Това право включва свободата да изповядва или възприема религия по свой избор и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, ритуали, религиозни обреди и обучение.

2. Никой не може да бъде обект на принуда, която да накърнява свободата му да изповядва или да приема религия или убеждения по свой избор.

3. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, предвидени от закона и необходими за защитата на обществената сигурност, ред, здраве и морал, или на основните права и свободи на другите.

4. Държавите – страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите или на законните настойници, да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения.”

Швейцария няма резерви по чл. 18 и той е напълно приложим. Това е сигурно. Въпреки това знаем, че принадлежността към Международния пакт не води непременно до явен пряк ефект. Това ни води до въпроса – дори ако Швейцария нарушава пакта, какво може да се направи?

Швейцария също е страна по европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Чл. 9 от Конвенцията гласи:

„Член 9 . Свобода на мисълта съвестта и религията

1. Βсеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата на всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали.

2. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите.”

Предполагам, че този текст ще бъде използван за оспорване на забраната първо пред швейцарските съдилища и след това – пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. От това, което знаем за съдебната практика на ЕСПЧ, това искане вероятно ще бъде успешно.

Въпросът е от голяма важност и за Европейския съюз. Швейцария е заобиколена от ЕС и Съюзът е основен търговски и политически партньор на страната. В случай, че забраната наистина нарушава съответните разпоредби на международното право за защита на човешките права и по-конкретно Европейската конвенция за защита на човешките права, то това ще обтегне двустранните отношения и може да доведе до сериозни последици за Швейцария.

От правна гледна точка искам също да отбележа, че въвеждането на подобна забрана в държава-член на ЕС в момента е невъзможно, независимо от местните политически предизвикателства.