Шизофренията на междудържавния подход

Бюджет ‘2011 на Европейския съюз се разпадна след неуспешните преговори между Европейският парламент и Съвета. Бюджетната процедура сега трябва да започне отново, като Комисията предложи нов проект за бюджет. Ябълката на раздора се оказа искането на Европейския парламент да участва в договарянето на следващата многогодишна бюджетна рамка (2014-2020).

Според някои дипломати, цитирани от EUobserver, Парламентът погрешно е предположил, че държавите членки ще се съгласят с бюджета от страх да не бъдат наречени „анти-европейски” в случай на пропадане на преговорите.

Е, очевидно не са се страхували. Три държави – Нидерландия, Швеция и Великобритания, са отказали изобщо да обсъждат исканията на Парламента. „Ще има бюджет въз основа на цифрите от 2010 г. Няма драма, светът няма да пропадне”, е казал един дипломат, цитиран от EUobserver.

Но разбира се. На кого му пука ако ЕС не функционира правилно поради липса на средства? И как смее Парламентът да иска роля в преговорите за многогодишната бюджетна рамка?

Правителствата на държавите членки изглежда страдат от някаква странна форма на шизофрения. Именно те одобриха равнопоставения статус на парламента в бюджетната процедура. Именно те активно се бориха през 2009 г. за влизането в сила на Договора от Лисабон. Именно те отбелязаха „голяма крачка напред” за Европа. Сега обаче са готови да блокират бюджета на ЕС, за да предотвратят участието на Европейския парламент в договарянето на многогодишния бюджет.

Това отношение на враждебност към наднационалните институции и Европейския съюз като цяло вече намери своя връх в неуважителното отнасяне към председателя на Комисията по време на заседанието на Европейския съвет във връзка с депортирането на ромски граждани от Франция. Сега то се показва още веднъж чрез безразличното отношение към бюджета на ЕС, като че ли той няма значение.

Бюджетът има значение, както ще се разбере през първите месеци на 2011 г. , когато ще се използва бюджета за 2010 г. Но съм много по-притеснен от липсата на чувство за собственост върху европейската идея в правителствата на държавите членки. Те изглежда нямат доверие в интеграционния дневен ред и свързаните с него наднационални институции. Това е добре отъпкана пътека към институционална парализа и неефективност.

 

 

Безветрие за разширяването?

Според някои сведения Словения забавя преговорите за присъединяване с Хърватска, като не позволява затварянето на преговорната глава за свободното движение на капитали, въпреки че Хърватска е изпълнила всички критерии. Проблемът на Македония с името и с Гърция остава „в кома”.

Ето защо прочетох с интерес доклада на Natasha Wunsch и Julian Rappold от DGAP относно присъединяването на Западните Балкани към ЕС. Авторите посочват две основни причини за текущата умора от разширяването: присъединяването на България и Румъния, което се разглежда като прибързана стъпка о общия фокус върху вътрешните проблеми на ЕС, което е довело до потъването на присъединяването до дъното на списъка с приоритети.

Авторите предупреждават, че забавянето на присъединяването може да доведе до опасна дестабилизация на региона. Икономическата консолидация поради намесата на МВФ ще бъде извършена за сметка и на най-необходимите реформи. Орязването на социалните разходи рискува да подкопае доверието в институциите. Поради това според авторите е необходимо да се мобилизират всички съществуващи фондове на ЕС и да се улесни тяхното използване от държавите в Западните Балкани.

Начало на преговорите за присъединяване с Исландия

Това винаги е важно събитие. Днес Европейският съюз и държавите членки ще започнат официално преговорите за присъединяване на Исландия към Европейския съюз. Процесът вероятно ще бъде гладък като се има предвид, че Исландия участва в Европейското икономическо пространство. Най-голямото препятствие пред преговорите остава спорът с Великобритания и Нидерландия относно обезщетяването на вложителите в банката Icesave.

Хедегаард: без сделка за климата до 2012 г.

Комисарят по въпросите на климата Кони Хедегаард е казала, че една правнообвързваща сделка по промените в климата не е постижима преди ‘COP 17′ – конференцията на страните по Конвенцията на ООН за промените в климата, която ще се състои през декември 2011 г. в Южна Африка.

Според г-жа Хедегаард ЕС трябва да предприеме подхода „стъпка по стъпка” към преговорите, като използва различни канали за оказване на влияние върху международния дебат. Заседанието на Европейския съвет на 25-26 март 2010 г. ще се занимава преимуществено с въпроса за промените в климата.

България отстъпи от коментарите си за Турция

По станалия вече модерен начин премиерът Бойко Борисов се е дистанцирал от изявленията на Божидар Димитров. Димитров беше казал, че България може да блокира преговорите за членство с Турция заради обезщетенията за бежанците от Източна Тракия през периода 1912-1918 г.

Говорителят на Министерски съвет, който потвърди възможността за налагане на вето на преговорите за присъединяване, е бил уволнен.

Трябва ли да припомням тук, че България искаше да получи ресора присъединяване в комисията Барозо II???

България блокира присъединяването на Турция заради компенсации?

EUobserver съобщава за интервюто на министъра без портфейл Божидар Димитров в „24 часа”, където той заявява, че „решаването на проблема с имотите на тракийските бежанци е едно от трите условия за приемането на Турция в ЕС”.

В допълнение г-н Веселин Нинов – говорител на Министерския съвет, е заявил, че България има опцията да блокира преговорите за присъединяване на Турция към ЕС заради този въпрос.

Гърция блокирала решение за Македония?

Bloomberg съобщава, че Гърция е блокирала предложение за определяне на начална дата на преговорите за присъединяване на Македония към Европейския съюз.

Това се случва след срещата между министър-председателите на Гърция и Македония – Георге Папандреу и Никола Груевски през ноември. Срещата приключи без никакъв напредък по спора за името.

Позиция на ЕС за Конференцията за климата в Копенхаген

Вече имаме заключенията на Съвета относно позицията на Европейския съюз за Конференцията за климата в Копенхаген. Документът повтаря основните насоки на политиката за климата на ЕС – праг за глобалното затопляне до 2°C над прединдустриалните равнища; общо намаляване на парниковите емисии с 50% до 2050 година, както и намаляване на парниковите емисии в развитите държави с поне 80% до 2050 г.

Това е крос-пост от TH!NK2 Climate Change.

Европейският дневен ред за промените в климата

Нов документ обобщава състоянието на преговорите преди срещата в Копенхаген и за трудностите да се постигне съгласие. За мен е по-важно, че са очертани въпросите, на които Европейският съюз държи в преговорите:

• Обвързващи цели за намаляване на емисиите във всички индустриализирани държави въз основа на сравними усилия;
• Подходящи действия на развиващите се държави за намаляване на емисиите;
• Рамка за действие за адаптация към промените в климата;
• Намаляване на обезлесяването и насърчаване на устойчиво управление на горите в тропическите райони;
• Осъвременени правила за отчитане на емисиите при използване на земеделски земи, промяна на предназначението на земеделски земи и горско стопанство;
• Разширен международен пазар на емисии, който да генерира финансова подкрепа за развиващите се държави и да насърчи икономически ефективно намаляване на емисиите;
• Предоставяне на международно финансиране на развиващите се държави, за да се допълнят финансовите потоци от пазара на емисии у местното финансиране;
• Пакет мерки за техническо сътрудничество и финансиране за по-бързото развитие на нисковъглеродна световна икономика.

Това е крос-пост от Th!nk 2 Climate Change.

Преговорите с Иран – Е3+3 или П5+1 или…?

Joshua Keating говори за името на формата за преговори с Иран, който включва САЩ, Франция, Великобритания, Китай, Русия и Германия. Един начин е да се нарече формата е П5+1 (постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН+Германия). Друг начин е да се говори за Е3+3 (европейските държави + останалите).

Keating не харесва акронима Е3+3, но очевидно пропуска нещо. Г-н Хавиер Солана (върховен представител по Общата външна политика и политиката на сигурност на Европейския съюз) също ще участва в преговорите. И о, всъщност той е уредил самата среща.

Така че може би не е чак толкова лошо да се постави акцент върху Европа, само този път.