Призракът на омразата броди из Европа

Вчера беше извършено ужасно престъпление в Норвегия, при което бяха убити поне 90 души. Един единствен терорист успя първо да взриви бомба в Осло и после да застреля поне 80 човека в Утоя, мнозина от които тийнейджъри. Знаем много малко за мотивацията му, но изглежда, че е имал крайно-десни и анти-мюсюлмански възгледи. Така че нека го кажем ясно: призракът на расовата и религиозна омраза броди из Европа. Трябва да го спрем.

Наблюдавах с възмущение възхода на крайно-десните партии в ЕС – от Холандия до Франция и от България до Италия. Навсякъде е Европа стана модерен евтиния национализъм и популизма, езикът на омразата и дискриминацията. Дори политици от традиционни партии флиртуват с тази идея. Това трябва да спре.

Европа е страдала твърде често от стереотипите си на омраза. В крайна сметка ние почти унищожихме един цял етнос преди само 70 години. Не мога да подмина ролята на медиите в това. Вчера, докато все още не беше ясно кой е отговорен за този атентат, един английски вестник сложи това заглавие на първата си страница, твърдейки, че атентатът е организиран от Ал Кайда.Това се случи докато множество експерти по тероризъм обясняваха в Twitter, че е малко вероятно Ал Кайда да е замесена. Това не беше невинна грешка. Живеем във времена, когато мнозина в медийния бизнес обичат да флиртуват с крайно-десните идеи, защото знаят, че омразата продава. Изданията на г-н Мърдок не са единствените. Трябва да спрем това.

Доста очевидно е, че европейските държави имат проблем с интеграцията на имигрантите. Много може да се направи по въпроса. Първо, трябва да подобрим сигурността на границите. Второ, трябва да подобрим интеграцията на имигрантите, без да използваме пораженчески език и като взимаме предвид изискванията за сигурността на нашите граждани. Трето, трябва да преразгледаме програмите за подкрепа на развитието на развиващите се държави. Четвърто, трябва да подпомогнем разработването на програми за адаптация към промените в климата за развиващите се държави. Пето, трябва да преследваме престъпленията, мотивирани от расова и етническа омраза.

Този дневен ред е по-важен от всички други задачи на Европейския съюз. Има нужда от лидерство и решителност. Алтернативата е мрачна. Но призракът на омразата е само призрак. Трябва да го спрем.

UPDATE: Моля, разгледайте лицата на жертвите от стрелбата в Утоя.

 

Стартира водещата инициатива на ЕС за ефективно използване на ресурсите

Европейската комисия стартира много важна водеща инициатива за ефективно използване на природните ресурси в рамките на стратегията Европа 2020. Комисията вярва, че подобряването на ефективността на използване на природните ресурси ще бъде ключа към осигуряване н икономически растеж и работни места за Европа. В допълнение то ще донесе съществени икономически възможности, ще подобри производителността, ще намали разходите и ще подобри конкурентоспособността.

Най-важните средносрочни политически цели са:

• План за енергийна ефективност до 2020 г., който да установи мерките за постигане на енергийни спестявания в размер на 20% от енергийното потребление във всички икономически сектори и който да бъде последван от съответното законодателство, което да гарантира постигането на заложените цели;

• Предложения за реформиране на Общата селскостопанска политика, политиката по рибарството, кохезионната политика, енергийната инфраструктура и транс-европейските транспортни мрежи в контекста на следващата бюджетна рамка на ЕС с цел съобразяване на тези области с изискванията на ресурсно ефективна, нисковъглеродна икономика;

• Нова стратегия на ЕС за биоразнообразието до 2020 г., която да спре загубата на биоразнообразие и да възстанови биоразнообразието и екологичните услуги в светлината на натиска върху екоситемите;

• Мерки за преодоляване на предизвикателствата на пазарите на храни и суровини, които включват оценка на критичните природни суровини и определят търговска политика за осигуряване на устойчиви доставки на суровини от световните пазари. Мерките ще насърчават добива, рециклирането, иновациите и заместването на суровини в ЕС.

• Стратегия за превръщане на Европейския съюз в „кръгова икономика“, основана на рециклиращо общество с цел намаляване производството на отпадъци използването на отпадъците като ресурс;

• Изпреварващи действия за адаптация към промените в климата с цел намаляване на заплахите за екосистемите и човешкото здраве, подкрепа за икономическото развитие и адаптиране на инфраструктурата за справяне с неизбежните промени в климата;

• Политика за управление на водите, която има за приоритет мерки за пестене на вода и увеличаване на ефективността на използване на водите, за да се осигури наличност на вода в достатъчни количества, с добро качество, която се използва устойчиво и се връща в околната среда с приемливо качество.

 

 

Доклад на Групата за размисъл за бъдещето на ЕС

През декември 2007 г. Европейският Съвет реши да създаде „група за размисъл“ от не повече от 9 души, избрани от целия Европейски съюз, които да определят основните въпроси и проблеми, стоящи пред бъдещето на ЕС, както и да посочат начини за решаването на тези въпроси.

Сега групата, ръководена от Фелипе Гонзалес, издаде своя доклад “PROJECT EUROPE 2030: Challenges and Opportunities” (чрез Ralph Grahn).

Това са предложенията, които намирам за интересни:

Икономика:

• По-нататъшно развитие на вътрешния пазар, например в областта на услугите;
• Преносимост на социалноосигурителните права;
• Увеличаване на достъпността на електронната инфраструктура за домакинствата, училищата и фирмите;
• Развитие на услугите и предприятията в областта на здравеопазването, профилактиката и грижата за възрастните хора;
• Лидерство на Европейския съвет по отношение на икономическата координация;
• Подобряване на процедурите за контрол на националните бюджети, за да се подобри прозрачността и устойчивостта на публичните финанси.

Образование и иновации:

• Развиване на гъвкави и отворени учебни програми, насърчаващи любопитството и креативността на децата;
• Създаване на мрежа от образователни институции на много високо ниво, способни да се конкурират с най-добрите в света;
• Създаване на условия, при които университетите имат по-голям контакт с реалната икономика в Европа и целия свят;
• Необходимо е повече финансиране за приложни изследвания за МСП.

Демографски предизвикателства:

• Политики, ориентирани към семейството, целящи стабилизиране или увеличаване на раждаемостта;
• Осигуряване на условия, при които жените с малки деца и по-възрастните работници могат да продължат да работят;
• Премахване на правните, административните и културните бариери пред трудовата мобилност в ЕС;
• Пенсионирането трябва да стане възможност, а не задължение за работещите;
• Обща имиграционна политика за ЕС, въвеждаща средносрочна и дългосрочна стратегия за привличане на имигранти с високи умения;
• Общ подход към нелегалната имиграция.

Енергийна сигурност и промени в климата:

• Основната цел за енергийната ефективност трябва да се увеличи до 50% до 2030 г. вместо досегашните 20% до 2020 г.;
• Отдалечаване от пертола като основна суровина за гориво в транспорта чрез насърчаване на стандарти за биогорива, електрически и хибридни автомобили;
• Развиване на интелигентни енергийни мрежи (smart grid);
• Завръщане към ядрената енергетика;
• Развитие на неконвенционални енергийни източници като шистов природен газ.

Вътрешна и външна сигурност:

• Увеличаване на правомощията на съществуващи агенции и органи като Европол, Евроюст, Ситуациония център, Фронтекс и Координатора срещу тероризма;
• Създаване на европейски запас от специално обучени части за бързо реагиране;
• Развиване на по-интегрирана система за управление на външните граници;
• Стратегическа концепция за отбраната на ЕС.

Външни отношения и разширяване:

• Изграждане на глобална икономическа стратегия, която отчита еврото като втора резервна валута след долара;
• Отворена възможност за нови членове на ЕС в Европа;
• Засилена роля на ЕС в стабилизацията на съседните му държави чрез доизграждане на съществуващите Европейска политика на добросъседство, Източното пратньорство и Съюзът за Средиземноморието;
• Развитие на политика на стратегическо съжителство, модернизация и регионално изграждане с Русия;
• Съвместяване на дипломатическите, военните, търговските политики и политиката на развитие с външните измерения на общите икономически политики;
• Развитие на европейски подход към реформата на глобалните формати за управление.

Европейските граждани:

• Повече прозрачност и точност в начина на комуникиране на политиките на ЕС;
• Избягване на реториката и обяснение на обикновен език как ЕС добавя стойност в живота на своите граждани;
• Насърчаване на държавите членки да дават право на глас в националните избори на граждани на други държави членки след определен период на уседналост и платени данъци;
• „Европеизация” на Европейския парламент чрез създаването на трансгранични изборни листи;
• Създаване на специален административен инструмент, който да доказва европейско гражданство и да може да се използва по желание за достъп до право на пребиваване, заетост и социално осигуряване;
• Създаване на система за оценка на въздействието на правото на ЕС.

Хедегаард: без сделка за климата до 2012 г.

Комисарят по въпросите на климата Кони Хедегаард е казала, че една правнообвързваща сделка по промените в климата не е постижима преди ‘COP 17′ – конференцията на страните по Конвенцията на ООН за промените в климата, която ще се състои през декември 2011 г. в Южна Африка.

Според г-жа Хедегаард ЕС трябва да предприеме подхода „стъпка по стъпка” към преговорите, като използва различни канали за оказване на влияние върху международния дебат. Заседанието на Европейския съвет на 25-26 март 2010 г. ще се занимава преимуществено с въпроса за промените в климата.

2.4 милиарда евро финансиране за промените в климата

Европейският съвет е решил, че Европейският съюз може да допринесе към финансирането за промените в климата за развиващите се държави с 2.4 милиарда евро годишно от 2010 до 2012 г. Някои източноевропейски държави членки ще допринесат със символични суми (България е обещала 20 000 евро.

Резултати от срещата ЕС-Русия

Какви са резултатите от срещата на високо равнище ЕС-Русия? Първо, страните подписаха финансови споразумения за пет програми за трансгранично сътрудничество по Европейския инструмент за добросъседство и партньорство (ENPI).

Второ, Русия се ангажира да подкрепи енергийната сигурност на ЕС, макар че някои съмнения остават.

Трето, Русия подкрепя по принцип позицията на ЕС за политиката по промените в климата, но детайлите остават неясни.

 

Реформа на бюджетните приоритети на ЕС след 2013 г.?

EU Observer съобщава, че първият принципен проект на бюджета на ЕС след 2013 г. показва значителна промяна на бюджетните приоритети. Финансовата помощ за земеделие и регионално развитие в сегашната си форма е значително намалена. Регионалната помощ за по-богатите държави членки на ЕС е намалена в голяма степен. Трите приоритета на първия проект на бюджет са работни места, промени в климата и външна политика.

Позиция на ЕС за Конференцията за климата в Копенхаген

Вече имаме заключенията на Съвета относно позицията на Европейския съюз за Конференцията за климата в Копенхаген. Документът повтаря основните насоки на политиката за климата на ЕС – праг за глобалното затопляне до 2°C над прединдустриалните равнища; общо намаляване на парниковите емисии с 50% до 2050 година, както и намаляване на парниковите емисии в развитите държави с поне 80% до 2050 г.

Това е крос-пост от TH!NK2 Climate Change.

Няма съгласие за финансирането за климата от ЕС преди Копенхаген

Финансовите министри от ЕС не успяха да се споразумеят за финансирането на мерките за намаляване на емисиите и адаптацията към промените в климата в развиващите се държави. Полша и други държави от Източна Европа очевидно са изразили притеснения, че ще се налага да плащат повече, отколкото могат да си позволят. Въпросът е отнесен до заседанието на Европейския съвет в края на октомври.

Това развитие не е напълно изненадващо за мен.

Това е крос-пост от Th!nk About It 2 – Climate Change.

Финансиране за развиващите се държави: Гордиевия възел на преговорите за промените в климата?

Това не е точно новина – държавите членки на ЕС имат разногласия относно финансирането за развиващите се държави като част от общата стратегия за промените в климата. Има разногласия за всичко – размера на финансирането, кога да започне финансовото подпомагане и т.н.

Но има и още – изглежда, че няма нито един официален документ на ЕС, който да съдържа достоверна и проверима информация за общото ниво на финансова помощ за адаптация и намаляване на промените в климата, предоставена от ЕС и държавите членки на развиващите се държави до този момент.

Не че Европейският съюз не е направил нищо – вероятно сме направили повече, отколкото всеки друг. Но е много трудно да се очаква прогрес в преговорите в Копенхаген когато самият Съюз няма единен подход към финансирането за промените в климата в развиващите се държави.

Ясно е – трябва да подкрепим дейностите по адаптация към промените в климата и намаляване на емисиите в развиващите се държави. Един от най-важните въпроси е предоставянето на средства за нови, по-скъпи, но по-безопасни за климата технологии. Друг, не по-малко важен елемент е финансирането на мерки за адаптация, които са синхронизирани със стратегиите за развитие и отчитат влиянието на промените в климата за най-бедните.

Никога не вреди да си припомним, че промените в климата изискват едновременно глобални и колективни действия. Нека не изграждаме съюзи, които просто не работят.

Този пост е част от кампанията Blog Action Day.