Tag Archives: процедура за прекомерен дефицит

Да се измени или не? Това е въпросът

Днес лидерите на ЕС ще обсъдят много важно предложение на Франция и Германия. Въпросът е дали е необходимо изменение на учредителните договори относно контрола върху бюджетните политики и реакция при финансови кризи. Германия настоява, че една надеждна система за наблюдение и контрол на бюджетните политики се нуждае от надежден механизъм за санкциониране, за да предпази държавите членки от прекомерни бюджетни разходи. За да постигне това, Германия предлага включването на нови разпоредби в учредителните договори, а в замяна предлага изграждането на постоянен механизъм за реакция при финансови кризи. Оказва се обаче, че мнозина се противопоставят на това предложение.

Няколко медии (EUobserver, Euractiv, FTs brusselsblog) съобщават, че редица държави членки се противопоставят на предложението. Вивиан Рединг е нарекла плана „безотговорен” и веднага беше смъмрена от френския държавен секретар по европейските въпроси, Пиер Лелуш. Но това е друга история.

Важният дебат тук не е доколко е постижимо изменение на учредителните договори в средносрочен план (вероятно ще се наложи референдум в Ирландия, а е възможно това да е необходимо още във Великобритания и Дания). Позициите на държавите членки се разминават относно нещо друго – концептуалния дебат относно координацията на управлението на икономическите политики.

Германия иска да наложи строга финансова дисциплина на останалите държави членки, включително възможността за суспендиране на правото на глас. Но мнозина твърдят, че подобни ограничения няма да решат проблемите. Джордж Сорос сравнява предложенията със 1930те, когато някои държави са отдавали прекомерно значение на балансирането на бюджетите по време на депресия. Други отиват по-далеч и отбелязват, че всъщност Гърция спасява Германия – под формата на годишен търговски дефицит от 5 млрд. евро, който стимулира работни места в Германия и ги унищожава в Гърция. Ето защо тези икономисти призовават за мерки за насърчаване на търсенето в държавите с търговски излишък – Германия, Нидерландия, Дания и др.

Axel Weber, председател на германската национална банка, не е съгласен. Според него предложението за увеличаване на заплатите, за да се стимулира вътрешното търсене и да се намали конкурентоспособността пренебрегва факта, че заплатите не са политически зависима променлива. Нещо повече, според него изследвания-симулации показват, че ефектите биха се реализирали основно в националната икономика чрез промени в заетостта.

Така че кой има право? Не съм сигурен и (за щастие) не съм икономист. Но няма да е лесно да се защити германската позиция ако не се обърне внимание на притесненията относно германските политики, които стимулират натрупването на търговски излишък.

Дебатът за управлението на икономическата политика на ЕС се засилва

Специалната група на Ван Ромпуй за управлението на икономическата политика е приела своя доклад, който ще се разглежда на заседанието на Европейския съвет на 28 октомври. Според г-н Ван Ромпуй това ще бъде най-голямата реформа на Икономическия и паричен съюз след създаването на общата валута.

Най-важното предложение е относно създаването на механизъм за макроикономическо наблюдение. Механизмът ще служи като система за ранно предупреждаване за откриване на съществени макроикономически дисбаланси, включително съществени отклонения в конкурентоспособността. Механизмът ще се прилага спрямо държавите, участващи в еврозоната.

Втората реформа се отнася до корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж. Критерият за публичен дълг ще има по-голяма тежест при вземането на решения относно процедурата за прекомерен дефицит. Според Euractiv групата е възприела предложението за въвеждане на глоба, съпроводена с лихви, за държавите с прекомерен дълг. Групата също така е приела предложението за Европейски семестър за координация на планирането на бюджетите.

Новите предложения могат да се нуждаят от изменение на учредителните договори. Le Figaro съобщава, че Франция и Германия са се съгласили на подобно изменение през 2013 г. (hat tip: OpenEurope).

В обобщение, докладът на специалната група като цяло ще преповтори предложенията на Комисията относно управлението на икономическата политика. Големият въпрос обаче остава – дали тези предложения ще са достатъчни, за да противодействат на сегашните макроикономически дисбаланси в еврозоната и ЕС като цяло. Икономистите остават скептични. Ако не се справим с тези дисбаланси, всички останали политически мерки ще имат малка добавена стойност.

Засилване на правомощията на Евростат да проверява националните сметки

Всички знаем първоначалната история – Гърция имаше, така да се каже, известни проблеми със своите статистически данни. Сега Съветът е приел изменение на регламента относно статистическите данни, които използва Комисията при процедурата за прекомерен дефицит. Сега службата на Комисията Евростат ще има правото на достъп до сметките на държавни субекти на централно, регионално и местно равнище и на равнище система за социално осигуряване, включително да ѝ бъде предоставяна подробната счетоводна информация, послужила при изготвянето им, съответните статистически изследвания и въпросници и друга имаща отношение информация.

Това е класически пример на последващо затягане на регулаторния режим. Да се надяваме, че този път ще проработи.

Препоръки на Комисията относно прекомерния бюджетен дефицит на България

Европейската комисия препоръчва на Съвета да обяви наличието на прекомерен бюджетен дефицит за 2009 г. в размер на 3.9% от БВП. Комисията също така препоръчва на българското правителство да намали бюджетния дефицит под 3% от БВП по устойчив начин до 2011 г.

Не съм сигурен дали е възможно да се намали българският бюджетен дефицит под 3% до 2011 г. Има достатъчно данни, че българското правителство наистина ще трябва да се бори, за да задържи бюджетния дефицит през 2010 г. до 4.8% от БВП, както се предвижда в актуализацията на бюджета, разглеждана в момента от Народното събрание. Наистина не виждам как може да бъде постигнато това.

Прекомерният дефицит може да доведе до спиране на регионалната помощ?

Европейската комисия обсъжда суспендиране на структурните фондове за държави, които нарушават Пакта за стабилност и растеж на ЕС. Допълнителен критерий, който също се обсъжда, е съотношение на публичния дълг над 60% от БВП. Комисията също така планира да задълбочи и разшири наблюдението на бюджетите на държавите членки.

Мога да разбера логиката на Комисията, желаеща да наложи бюджетна дисциплина в ЕС, но съм особено притеснен за България. Както знаем, вероятно ще има процедура за прекомерен бюджетен дефицит срещу България за 2009 г., а може би и за 2010 г. Вярно, брутният публичен дълг е относително малък. Но дори сега срещаме сериозни трудности с използването на структурните фондове. Всяко следващо ограничение или спиране на структурните фондове от Комисията може да се окаже опустошително за държава, която просто не е достатъчно конкурентна на пазарите на ЕС.

Изненада: България е имала прекомерен бюджетен дефицит през 2009 г.

Изглежда, че България е имала прекомерен бюджетен дефицит през 2009 г. Причината са анекси по 150 договора за строителство и услуги, с фискален ефект за над 1 млрд. евро.

Това означава,че Европейската комисия ще започне процедура за прекомерен бюджетен дефицит срещу България.

Нещо повече, изглежда, че за 2010 г. България ще има поне 7% бюджетен дефицит според в. „168 часа”.

Нови стъпки по процедурите за прекомерен дефицит

Европейската комисия предлага на Съвета да определи крайни срокове за корекция на прекомерния бюджетен дефицит в Литва, Малта, Полша и Румъния. Комисията препоръчва и определяне на нов краен срок за дефицита на Унгария.

Решения на Съвета по процедурата при прекомерен дефицит

Четири решения на Съвета за установяването на прекомерен дефицит съответно във Франция, Гърция, Ирландия и Испания, са обнародвани в Официален вестник.

Това е наистина вълнуващ момент, тъй като представлява първото реално използване на процедурата при прекомерен дефицит.

Крайни срокове за корекция на бюджетните дефицити

Европейската комисия предлага на Съвета крайни срокове за корекция на бюджетните дефицити на Гърция, Испания, Франция и Ирландия. ЕК също така предлага нов краен срок за корекция на бюджетния дефицит на Обединеното кралство.

Това е важна стъпка в процедурата за прекомерен дефицит. След като крайните срокове бъдат одобрени от Съвета, съответните държави членки ще имат 6 месеца, за да предприемат ефективни стъпки за бюджетната 2009 г., както и да посочат мерките, които са необходими, за да се коригира прекомерния бюджетен дефицит.

Тази процедура следва да се наблюдава много внимателно, защото ще ни предостави данни за практическата приложимост на Пакта за стабилност и растеж.