Tag Archives: публичен дълг

В търсене на философския камък на координацията на икономическите политики

Франция и Германия предложиха нов път за координацията на икономическите политики в Европейския съюз. Предложението може да има амбициозен обхват, но е с минимални детайли – „изтеклият“ документ съдържа само една (1) страница. Как може да се тълкува това?

На първо място съм наистина изненадан от назидателното поведение на Меркел и Саркози на заседанието на Европейския съвет. Wall Street Journal цитира Yves Leterme, министър председател на Белгия:

„Имаше 18, 19 държави, които изразиха своето съжаление за начина, по който [предложението] беше представено, както и относно съдържанието. Беше наистина сюрреалистично заседание. „

Тази погрешна стъпка очевидно ще намали шанса за бърз успех на предложението. Встрани от тактиката обаче са ми много по-интересни възникващите правни пречки пред всеки компромис. Проблемът е, че твърде много разпоредби на правото на ЕС стоят на пътя на предложението в сегашната му форма.

Обхватът на предложените мерки е огромен: увеличаване на пенсионната възраст в еврозоната, премахване на индексацията на заплатите с инфлационния индекс, хармонизиране на ставките на корпоративните и други данъци, както и ограничаване на възможността на правителствата да вземат заеми. Въпреки всичко това, Франция и Германия вярват, че това може да се извърши без ревизия на учредителните договори, чрез подобна на Шенген правна рамка.

На първо място си заслужава да се изследва въпросът дали предложението може да бъде въведено като засилено сътрудничество (чл. 326 – чл. 334 ДФЕС). Подобно сътрудничество не трябва да засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване. То не може да представлява пречка, нито дискриминация спрямо търговията между държавите-членки, нито да предизвиква нарушения на конкуренцията между тях (чл. 326 ДФЕС). Тези правни ограничения трябва да се тълкуват внимателно, доколкото една програма за подобряване на конкурентоспособността на определени държави членки може да ги нарушава. Засиленото сътрудничество също така включва предложение на Комисията и одобрението на Европейския парламент. То се одобрява от Съвета с единодушие (чл. 329, пара. ДФЕС).

Друг вариант би била подобна на Шенген рамка, първоначално външна на ЕС. В този случай обаче смятам, че тя също би трябвало да отговаря на критериите за засилено сътрудничество – т.е. да не засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване, както и да не предизвиква нарушения на конкуренцията между държавите членки. Ще бъде трудно да се спазят тези критерии ако самата цел на тези мерки е да се подобри конкурентоспособността на участващите държави членки. В допълнение изглежда, че Франция и Германия разчитат на Европейската комисия и Европейския съвет за системен риск да извършват определени функции в тази нова рамка.Не мога да си представя как ще бъде извършено това без някой (например Великобритания) да повдигне въпроса за финансирането на подобни инициативи от бюджета на ЕС. Европейският парламент също би могъл да има определени възражения.

Най-вероятният (и най-бавен) вариант е ревизия на учредителните договори. Това е също така най-легитимният (и може би единственият законен) начин. Вярно е, че това би довело до пазарлъци и загуба на време. Но пък би допринесло за стабилността и правната сигурност на тази нова правна рамка.

Ясно е, че трябва да се вземат определени мерки. Но предлагането на мерки без да се мисли за техните правни аспекти не е добър знак за техния успех. В крайна сметка говорим за безпрецедентни нива на координация на икономическата политика. Опитът да се заобиколи изменението на учредителните договори може да не проработи именно поради мащаба на предложенията.

 

 

Важността на резултатите от стрес-тестовете на банките

Европейските банки в момента са застрашени най-вече заради суверенния риск – рискът, че отделна държава членка на ЕС може да изпадне в неплатежоспособност. Банките са закупили множество държавни облигации от различни държави в ЕС и сега искаме да знаем колко капитал им е необходим, за да останат платежоспособни. Ето защо трябва да се проведат стрес-тестове на банките.

Банковият стрес-тест цели да предостави прогноза за представянето на банката в случай, че се реализира някакъв съществен риск. Този риск се нарича „стресов сценарий” и банките изчисляват дали имат достатъчно капиталови резерви, за да покрият загубите си.

Сега излезе новината, че резултатите от текущите стрес-тестове на европейските банки ще бъдат публикувани на 23 юли. Пазарите се нуждаят от тези резултати, за видят истинската картина на финансовата система на ЕС и да преценят рисковете и перспективите за икономиката на Европейския съюз.

Но стрес-тестовете трябва да са полезни и прозрачни, за да успокоят пазарите. Едно от изискванията е да се включат всички системно значими банки. Но стрес-тестовете трябва наистина да включват най-лошите сценарии, както отбелязва Wolfgang Münchau. Подготовката на стрес-тестовете така, че всички банки да ги преминат успешно, няма да убеди пазарите. В допълнение резултатите от стрес-тестовете трябва да се публикуват изцяло – за да се гарантира прозрачността на процедурата.

Стрес-тестовете вероятно са единствения инструмент, който имаме, за да убедим финансовите пазари, че банките в ЕС са стабилни. Поради това трябва да се избягват всякакви импровизации.

Доклад за публичните финанси на ЕС – 2010 г.

Европейската комисия е публикувала своя Доклад за публичните финанси на ЕПС за 2010 г. Докладът разглежда как са се развили бюджетните политики на държавите членки по време на финансовата и икономическа криза и оценява перспективите за публичните финанси и необходимите политики занапред.

Докладът посочва, че бюджетните дефицити и държавният дълг са се увеличили значително, достигайки безпрецедентни за ЕС размери. Това силно влошаване на публичните финанси се дължи както на автоматичните ефекти на икономическата криза, така и на мерките за подкрепа, предприети от правителствата на държавите от ЕС. Според Комисията тези временни мерки са имали позитивен ефект върху заетостта и икономическата активност по време на кризата, подкрепяйки търсенето и поддържайки икономически дейности и работни места, които в противен случай биха били загубени.

Докладът също отбелязва намаляващата раждаемост и увеличаващата се средна продължителност на живота, които ще имат сериозен ефект върху потенциала за растеж на икономиките на държавите от ЕС и върху публичните финанси. Държавите членки с големи бюджетни дефицити и високи разходи поради застаряването на населението са изправени пред най-големите рискове и най-спешната нужда от решаване на въпроса за дългосрочната устойчивост на публичните си финанси.

Тревожно заключение на доклада е, че значителната консолидация на бюджетите, предвидена в програмите за стабилизация и конвергенция не е достатъчна, за да спре или намали увеличаването на публичния дълг заради кризата. Според Комисията държавите членки трябва да преместят фокуса на данъчната тежест от данъците върху доходите към енергийни данъци и екологични данъци като част от „раззеленяването“ на данъчната система. Докладът казва, че консолидацията на бюджетите в посока на намаляване на разходите има по-голям успех от консолидацията, основана на увеличаване на данъците, а постепенната консолидация е по-успешна от стратегията „студен душ“ (шокова консолидация).

Предложенията на Комисията за координацията на икономическите политики

Комисията е приела съобщение „Засилване на координацията на икономическите политики”. EUobserver съобщава, че предложенията веднага са били отхърлени от Швеция.

Подобряване на функционирането на Пакта за стабилност и растеж

• Увеличаване на ефективността на оценката на конвергентните програми чрез по-добра предварителна координация, включително по отношение на развитието на конкурентоспособността и основните структурни промени. Това ще бъде направено чрез въвеждане на индекс с детайли относно развитието на текущата сметка, нетните чужди активи, производителност, разходи за труд, заетост, реален валутен курс, публичен дълг, частен дълг и цена на активите.

• Национални бюджетни рамки, които по-добре да отразяват приоритетите на бюджетното наблюдение от ЕС. Това ще включва определянето на навременни препоръки за отделните държави, система за ранна оценка на националните бюджети, както и хоризонтална оценка на финансовата позиция на еврозоната.

Справяне с големия публичен дълг и гарантиране на дългосрочна бюджетна устойчивост

• Придаване на ново значение на маастрихтския критерий за публичен дълг. Условията следва да включват подходяща комбинация от бюджетна консолидация и подобряване на бюджетното управление, включително данъчната политика; стабилизация на финансовия сектор и по-широка намеса за възстановяване на макроикономическата стабилност и жизнеспособност.

• По-добро отчитане на взаимовръзката между дефицит и дълг.

По-добра мотивация за спазване и санкции за неспазване правилата на Пакта за стабилност и растеж

• Лихвоносни депозити в случай на неадекватни бюджетни политики

• По-категорично и условно използване на финансовите средства от ЕС, за да се гарантира по-добро спазване на Пакта за стабилност и растеж

• Повторни нарушения на Пакта да бъдат обект на по-бързо решаване и по-строго използване на регламента за Кохезионния фонд.

Прекомерният дефицит може да доведе до спиране на регионалната помощ?

Европейската комисия обсъжда суспендиране на структурните фондове за държави, които нарушават Пакта за стабилност и растеж на ЕС. Допълнителен критерий, който също се обсъжда, е съотношение на публичния дълг над 60% от БВП. Комисията също така планира да задълбочи и разшири наблюдението на бюджетите на държавите членки.

Мога да разбера логиката на Комисията, желаеща да наложи бюджетна дисциплина в ЕС, но съм особено притеснен за България. Както знаем, вероятно ще има процедура за прекомерен бюджетен дефицит срещу България за 2009 г., а може би и за 2010 г. Вярно, брутният публичен дълг е относително малък. Но дори сега срещаме сериозни трудности с използването на структурните фондове. Всяко следващо ограничение или спиране на структурните фондове от Комисията може да се окаже опустошително за държава, която просто не е достатъчно конкурентна на пазарите на ЕС.

Ще има мерки спрямо Гърция

Знаем, че ще бъдат предприети мерки за подкрепа на Гърция. Решението беше взето на заседание на министрите от еврогрупата в понеделник. Официално не знаем какви ще са мерките. Неофициално знаем, че ще дойдат под формата на координирани двустранни заеми. Окончателното решение вероятно ще бъде взето от Европейския съвет.

Въпросът сега е – това дали е достатъчно?

Ще се създава Европейски валутен фонд?

Идеята за създаването на Европейски валутен фонд (ЕВФ), предложена първоначално от Daniel Gros и Thomas Mayer, набира скорост. FT съобщава, че министърът на финансите на Германия, Волфганг Шойбле, е разкрил първите детайли на общ план с Франция за създаването на ЕВФ.

Г-н Шойбле казва, че ЕВФ ще бъде институция, поддържаща вътрешното равновесие на еврозоната, който ще има на разположение опита на МВФ и сравними механизми за намеса. Идеята е също да се предвидят сериозни санкции за държавите от еврозоната, които не успеят да ограничат бюджетните си дефицити или натрупат прекомерен публичен дълг.