Tag Archives: ревизия

Досадната необходимост от ревизия на учредителните договори

Духът на реформата отново броди из Европа. Говори се за политически съюз, премахване на институции на ЕС и дори напускане на Съюза. Мога само да симпатизирам на този дух на реформи и творческо разрушаване. Но едно нещо ме притеснява – липсата на разбиране на правната основа на ЕС.

Европейският съюз не е клан на племе. Той е наднационална организация, основана на правото и включва сложна мрежа от правила, които правят цялото нещо възможно. Идеите за реформа са страхотни,но реформата изисква ревизия на учредителните договори чрез предвидените процедури.

Ето защо политическият съюз не може да се случи веднага. Тази реформа ще трябва да мине по дългия път – обикновена процедура за преразглеждане, защото предоставя нови правомощия на ЕС (чл. 48 ДЕС). Такъв е случаят и с премахването на Икономическия и социален комитет (защото се променя институционалната рамка на Съюза). Що се отнася до потенциалното напускане на ЕС от Великобритания, необходим е детайлен правен анализ, за да се изчислят всички разходи и възможни времеви рамки за подобен ход.

Каквото и да ни донесе духът на реформи, ще трябва да осъществим реформата правно. Не съществуват задни врати (виж и позицията на Otmar Issing срещу въвеждането на политически съюз през задната врата на паричния съюз).

 

 

Нови гледни точки за възможно изменение на учредителните договори

Идеята за изменение на учредителните договори, за да се предвиди постоянен механизъм за управление на финансови кризи, е на масата за преговори след последното заседание на Европейския съвет. Сега нови развития и мнения засягат този въпрос.

CEPS са публикували три доклада, които разсъждават върху възможната ревизия на учредителните договори – post-mortem на заседанието на Европейския съвет, преглед на процедурите за изменение на учредителните договори и по-конкретен преглед на особеностите на измененията на Договора от Лисабон. Според трите документа е възможна ограничена ревизия на учредителните договори. По-конкретните предложения са:

  • промяна на чл. 122 ДФЕС и включване на позоваване на изискване за финансова стабилност (плюс постоянен Европейски фонд за финансова стабилност –ЕФФС, създаден на междуправителствен принцип), или
  • добавяне на позоваване на чл. 143 ДФЕС – правното основание за използване на съществуващия механизъм за подкрепа към държави извън еврозоната, в чл. 136 ДФЕС – текстът относно специфичните мерки спрямо държавите от еврозоната.

Авторите отбелязват, че жизнеспособността и на двата подхода ще зависи от интерпретацията доколко подобно изменение би нарушило общата забрана за поемане на чужди задължения в чл. 125 ДФЕС и би променило същността на паричния съюз, превръщайки го в съюз за бюджетни трансфери (на немски Transferunion). В допълнение според тях е спорно доколко подобно изменение би представлявало промяна на областите на компетентност на ЕС и би изисквало обикновена процедура за преразглеждане.

Междувременно някои холандски партии се опитват да наложат предварителен референдум за всяка предстояща ревизия на Договора от Лисабон.

Изглежда, че всяко предложение за изменение на учредителните договори трябва да бъде разглеждано в светлината на възможната му ратификация, както и отчитайки общата забрана за поемане на чужди задължения в чл. 125 ДФЕС. Личното ми убеждение е, че всяка институционализация на постоянен механизъм за управление на кризи е проблемна от правна гледна точка и във всеки случай изисква обикновена процедура за преразглеждане на учредителните договори. Необходимо е обаче да видим поправките черно на бяло, преди да спекулираме по-нататък за тяхната правна същност.

 

 

Първа ревизия на учредителните договори след Лисабон

Може да сте чули за това – един от нерешените въпроси в Договора от Лисабон е относно липсващите 18 места в Европейския парламент. Изборите за ЕП през 2009 г. бяха проведени по старите правила за общо 736 места в ЕП, защото Договорът от Лисабон все още не беше влязъл в сила. Според Договора от Лисабон обаче трябва да има 754 членове на ЕП. Ето защо 18 члена на ЕП не можеха да заемат своите места без провеждане на Междуправителствена конференция (МПК) и ратификация на изменението на учредителните договори.

Тази МПК бързо одобри текста на изменението, което беше одобрено преди това и от ЕП. Но 18-те евродепутати (включително един от България) ще могат да заемат местата си единствено след като приключи процеса по ратификация на изменението в 27-те държави членки на ЕС.

Изисква ли ЕВФ ревизия на учредителните договори?

Ангела Меркел казва, че не може да бъде създаден Европейски валутен фонд (ЕВФ) без изменения в учредителните договори. Причината е разпоредбата на чл. 125 ДФЕС:

„Съюзът не носи отговорност за и не поема задълженията на органите на централната власт, регионалните, местни или други органи на публична власт, на други органи, регулирани от публичното право, или на публични предприятия на държавите-членки, без с това да се засягат взаимните финансови гаранции за съвместно изпълнение на даден проект.“

Някои (като Daniela Schwarzer) твърдят, че следва да се приложи друга разпоредба на ДФЕС – чл. 122:

„Когато дадена държава-членка изпитва трудности или е сериозно застрашена от тежки трудности, причинени от природни бедствия или извънредни обстоятелства извън нейния контрол, Съветът, по предложение на Комисията, може да предостави, при определени условия, финансова помощ от Съюза на съответната държава-членка.”

Първоначалните автори на идеята за ЕВФ казват, че съставителите на Договора от Маастрихт са пропуснали да оценят факта, че в контекста на крехките финансови пазари истинската опасност от финансов срив прави чистия подход за ненамеса нереалистичен.

Въпросът е много сериозен – трябва ли да създадем ЕВФ при съществуващата правна основа или първо да изменим учредителните договори?

Според мен първо трябва да се извърши ревизия на учредителните договори. В мненията на г-жа Schwarzer и г-н Gros и г-н Mayer не се съдържа сериозен правен анализ на правилото за ненамеса. Те казват, че спешността на ситуацията оправдава изменението на правилата, въпреки че донякъде заобикаля ДФЕС.

Проблемът от моята гледна точка стои най-вече в чл. 122 ДФЕС. Изразът „извън нейния контрол” за мен означава, че трябва – във всеки отделен случай – да оценяваме причинността на извънредното обстоятелство. За всички е ясно, че поддържането на бюджетната дисциплина Е под контрола на националните правителства. Интерпретацията на текущата финансова криза като force majeure не е убедителна, доколкото би означавала, че едно системно събитие е увредило способностите на някои (но не всички) държави-членки да управляват бюджета си.

Спешността на ситуацията е друг въпрос. Може да се окаже, че без спасяване на тези държави ще се прояви нова, по-голяма криза. Но трябва да се запитаме какво ценим повече – общност, основана на правото или нещо друго.