За мишките и хората в еврозоната

Тази седмица беше бурна за еврозоната, в поредица от подобни бурни седмици преди нея. Гръцкият премиер предложи референдум за новия спасителен пакет, беше порицан от лидерите на еврозоната по време на срещата на Г20 и трябваше да уговори своя изход от политическата сцена. Междувременно Италия се паникьоса и започна да преработва своята програма за икономии.

Всичко това ни разкрива нов прилив на политическо предприемачество, основно от страна на лидерите на Франция и Германия, за да се разреши някак тази криза. От друга страна това е и знак за провала на европейския механизъм за управление, който просто не издържа на политическия натиск.

Лидерите на основните институции на ЕС играят само поддържащи роли в този спектакъл. Правителствата на държавите членки, подпомагани от МВФ, се опитват още веднъж да се издърпат за косата.

Без да пренебрегваме кризата на политическо лидерство в Европа, трябва да отчетем и невъзможността на институционалния механизъм на ЕС да произведе резултати в този труден момент. Важни решения се взимат извън механизма за наднационално вземане на решения. Това води до повече нестабилност и делегитимира взетите решения. Една от причините е явното незачитане на правото на ЕС.

По време на вечерята в Кан г-жа Меркел и г-н Саркози според медиите са попитали г-н Папандреу дали Гърция иска да остане в еврозоната или не. Проблемът на този въпрос е, че не е обсъден с всички 26 други държави членки освен Гърция. Доколкото ми е известно би било необходимо всички тези 26 държави И Гърция да решат за нейното излизане от еврозоната. С други думи политическото предприемачество не зачита структурата и съдържанието на правото на ЕС, криейки се зад воала на спешността. Обаче взетите по спешност решения често са лоши решения. ЕС е много повече от своята валута и никаква икономическа криза не би трябвало да се използва като инструмент за неговото разрушаване.

Докато ние, европейците, оставаме впечатляващо късогледи, нашите американски съюзници вече са забелязали и оценили огромната важност на нашата слабост. Може би е време да започнем да мислим стратегически и да спрем да стреляме в тъмното.

 

 

Нови гледни точки за възможно изменение на учредителните договори

Идеята за изменение на учредителните договори, за да се предвиди постоянен механизъм за управление на финансови кризи, е на масата за преговори след последното заседание на Европейския съвет. Сега нови развития и мнения засягат този въпрос.

CEPS са публикували три доклада, които разсъждават върху възможната ревизия на учредителните договори – post-mortem на заседанието на Европейския съвет, преглед на процедурите за изменение на учредителните договори и по-конкретен преглед на особеностите на измененията на Договора от Лисабон. Според трите документа е възможна ограничена ревизия на учредителните договори. По-конкретните предложения са:

• промяна на чл. 122 ДФЕС и включване на позоваване на изискване за финансова стабилност (плюс постоянен Европейски фонд за финансова стабилност –ЕФФС, създаден на междуправителствен принцип), или
• добавяне на позоваване на чл. 143 ДФЕС – правното основание за използване на съществуващия механизъм за подкрепа към държави извън еврозоната, в чл. 136 ДФЕС – текстът относно специфичните мерки спрямо държавите от еврозоната.

Авторите отбелязват, че жизнеспособността и на двата подхода ще зависи от интерпретацията доколко подобно изменение би нарушило общата забрана за поемане на чужди задължения в чл. 125 ДФЕС и би променило същността на паричния съюз, превръщайки го в съюз за бюджетни трансфери (на немски Transferunion). В допълнение според тях е спорно доколко подобно изменение би представлявало промяна на областите на компетентност на ЕС и би изисквало обикновена процедура за преразглеждане.

Междувременно някои холандски партии се опитват да наложат предварителен референдум за всяка предстояща ревизия на Договора от Лисабон.

Изглежда, че всяко предложение за изменение на учредителните договори трябва да бъде разглеждано в светлината на възможната му ратификация, както и отчитайки общата забрана за поемане на чужди задължения в чл. 125 ДФЕС. Личното ми убеждение е, че всяка институционализация на постоянен механизъм за управление на кризи е проблемна от правна гледна точка и във всеки случай изисква обикновена процедура за преразглеждане на учредителните договори. Необходимо е обаче да видим поправките черно на бяло, преди да спекулираме по-нататък за тяхната правна същност.

 

 

Швейцарската забрана на минаретата: правни последици

Има много реакции относно резултатите от референдума в Швейцария, който се опитва да въведе забрана за по-нататъшното изграждане на минарета в страната. Повечето реакции са (разбираемо) емоционални.

От политическа гледна точка трябва да се направи много за оценка на причините за това гласуване. В крайна сметка в референдума са участвали 53,4% от швейцарските гласоподаватели и 57,5% от тях са одобрили забраната за изграждане на нови минарета.

Въпреки това аз се интересувам много повече от правния анализ на референдума. През октомври 2009 г. експерти от Комитета за човешки права на ООН са изразили загриженост, че забраната ще наруши определени човешки права, защитени от Международния пакт за гражданските и политически права. Според тях инициативата би следвало да се обяви за недопустима по реда на швейцарската конституция. Експертите вероятно са имали предвид нарушение на чл. 18 от Международния пакт:

„Ч л е н 18

1. Всяко лице има право на свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданието. Това право включва свободата да изповядва или възприема религия по свой избор и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, ритуали, религиозни обреди и обучение.

2. Никой не може да бъде обект на принуда, която да накърнява свободата му да изповядва или да приема религия или убеждения по свой избор.

3. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, предвидени от закона и необходими за защитата на обществената сигурност, ред, здраве и морал, или на основните права и свободи на другите.

4. Държавите – страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите или на законните настойници, да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения.”

Швейцария няма резерви по чл. 18 и той е напълно приложим. Това е сигурно. Въпреки това знаем, че принадлежността към Международния пакт не води непременно до явен пряк ефект. Това ни води до въпроса – дори ако Швейцария нарушава пакта, какво може да се направи?

Швейцария също е страна по европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Чл. 9 от Конвенцията гласи:

„Член 9 . Свобода на мисълта съвестта и религията

1. Βсеки има право на свобода на мисълта, съвестта и религията; това право включва свободата на всеки да променя своята религия или убеждения и свободата да изповядва своята религия или убеждения индивидуално или колективно, публично или в частен кръг, чрез богослужение, преподаване, практикуване и спазване на ритуали.

2. Свободата да се изповядват религията или убежденията подлежи само на такива ограничения, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защитата на обществения ред, здравето и морала или за защитата на правата и свободите на другите.”

Предполагам, че този текст ще бъде използван за оспорване на забраната първо пред швейцарските съдилища и след това – пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. От това, което знаем за съдебната практика на ЕСПЧ, това искане вероятно ще бъде успешно.

Въпросът е от голяма важност и за Европейския съюз. Швейцария е заобиколена от ЕС и Съюзът е основен търговски и политически партньор на страната. В случай, че забраната наистина нарушава съответните разпоредби на международното право за защита на човешките права и по-конкретно Европейската конвенция за защита на човешките права, то това ще обтегне двустранните отношения и може да доведе до сериозни последици за Швейцария.

От правна гледна точка искам също да отбележа, че въвеждането на подобна забрана в държава-член на ЕС в момента е невъзможно, независимо от местните политически предизвикателства.

 

Натиск върху Ирландия за нов референдум през септември

Това се очакваше. Euractiv съобщава, че върху Ирландия се оказва натиск от останалите държави членки да организира нов референдум за ратификацията на Договора от Лисабон през септември. Явно държавите членки са изоставили идеята за удължаване на мандата на настоящата Европейска комисия и сега искат новият състав на ЕК да бъде назначен през октомври по правилата на Договора от Лисабон.

Аз бях доста скептичен към идеята за удължаване на мандата на Комисията. Очевидно правните последици на Договора от Ница сега се разбират по-добре.