Tag Archives: реформа

Политически компромис за новия режим на комитология

Това е много специален ден. Европейският парламент потвърди споразумението със Съвета за новия регламент относно изпълнителните правомощия на Комисията. Новият регламент ще влезе в сила от 1ви март и автоматично ще замени съществуващата система.

Както и преди, предвиденият в регламента механизъм за контрол е основан на „комитологията“, т.е. комитети, съставени от представители на държавите-членки, на които Комисията представя проекти на мерки за изпълнение, но противно на сега съществуващата система, Съветът няма право на намеса като апелативен орган. В някои отделни случаи е възможно да се наложи участието на „апелативен комитет“, но това е просто един „обикновен“ комитет, председателстван от Комисията, независимо от по-високото равнище на представителство. Това дава възможност за преразглеждане на проектомерките или за тяхната промяна при необходимост.

Регламентът предвижда мерките за изпълнение в области като търговската защита да бъдат включени в нормалния режим. Досега тези мерки бяха предмет на специални процедури, при които често Съветът имаше последната дума.

Новата процедура предоставя също така повече гъвкавост на Комисията и по-голяма политическа отговорност. При липса на квалифицирано мнозинство против или в полза на проект на акт за изпълнение на Комисията, тя ще има право на избор между приемането на акта или неговото преразглеждане.

В момента пиша статия за новия правен режим на процедурите по комитология, която ще бъде достъпна в този блог някъде през февруари 2011 г.

Обществена консултация за бъдещето на политиката на сближаване

Комисията започва обществена консултация за бъдещето на политиката на сближаване на ЕС. В своите заключения на петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване Комисията очертава основните идеи за реформи, които ще бъдат предмет на обсъждане по време на консултацията. Това е много важен етап във фазата на определяне на съдържанието на политиката.

Основните теми:

1. Нов стратегически подход за програмиране на политиката на сближаване, състоящ се от:

– обща стратегическа рамка (ОСР), приета от Комисията и превеждаща целите на Европа 2020 в инвестиционни приоритети, и

– договор за инвестиционно партньорство, който въз основа на общата стратегическа рамка определя инвестиционните приоритети, разпределението на националните и европейските средства между приоритетите и програмите, както и условията и целите, които следва да бъдат постигнати.

2. Увеличаване на тематичната концентрация – държавите членки и регионите следва да концентрират ресурсите на ЕС и собствените си ресурси в малък брой приоритети, отговарящи на предизвикателствата, пред които са изправени.

3. Подобряване на представянето чрез въвеждане на условия и стимули – договаряне на конкретни обвързващи условия в областите, свързани с политиката на сближаване.

4. Подобряване на оценката на представянето и резултатите – установяване на ясни и измерими индикатори за резултат, както и използване на оценки на въздействието.

5. Насърчаване на използването на нови финансови инструменти.

6. Въвеждане на трето измерение: териториално сближаване – архитектурата на политиката на сближаване би трябвало да позволи по-голяма гъвкавост при организиране на оперативните програми, за да се отрази по-добре географското и природното измерение на процеса на развитие.

7. Засилване на партньорството – поддържане на активното включване, насърчаване на социалните иновации, развиване на иновационните стратегии, както и развитие на схеми за възстановяване на райони с неблагоприятни условия.

8. Финансово управление – въвеждане на резултатно-ориентирани инструменти за плащане на приноса на ЕС, както и опростени инструменти за компенсиране.

9. Намаляване на административния товар – уеднаквяване на правилата за допустимост на разходите между различните финансови инструменти и фондове.

10. Финансова дисциплина.

11. Финансов контрол – преглед на процедурата за предварителна оценка на системите за управление и контрол.

12. Архитектурата на политиката за сближаване – включване на региони, които в момента са избираеми по цел „Сближаване”, но чийто БВП е по-голям от 75% от средното за ЕС.

Доклади за България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка за 2010 г.

Европейската комисия публикува докладите за напредъка на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Докладите разглеждат напредъка на двете държави по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и по отношение на България – борбата с организираната престъпност.

И в двата доклада се признава необходимостта от допълнителна помощ и мониторинг от страна на Комисията в подкрепа на процеса на реформа в България и в Румъния, докато не бъдат изпълнени всички индикативни показатели и не бъде отменен механизмът за сътрудничество и проверка. С други думи наблюдението ще продължи за неопределен период от време.

Докладите и за двете държави са критични. По отношение на България докладът подчертава факта, че шумните полицейски акции не се превръщат задължително в успешни обвинения. За Румъния основната критика е по отношение на новите поправки в закона относно националната агенция за борба с корупцията.

В доклада за напредъка на България се обръща внимание на силния устрем за реформи, който се забелязва след последния годишен доклад на Комисията от юли 2009 г. Според Комисията съществува политическа воля за реформа на съдебната власт. Според доклада от юли 2009 г. насам България е предприела важни реформи на своите наказателни процедури.България е увеличила усилията си в борбата срещу корупцията на високо равнище. България също така е увеличила усилията си за борба с организираната престъпност, провеждайки няколко полицейски акции срещу организирани престъпни групи, въпреки че предприетите впоследствие съдебни действия според Комисията са недостатъчни. Докладът отбелязва, че продължават да са налице сериозни недостатъци в съдебната практика както по отношение на прокуратурата, така и по отношение на съда. Съдебният процес в България страда от липсата на инициатива и професионален капацитет. При сложните разследвания липсват посока и цел, а процедурите са прекалено формални и прекалено дълги и често се провалят в съда. Анализът на Комисията показва също така, че продължават да са налице недостатъци при предотвратяването на корупцията и защитата срещу конфликт на интереси. Сериозни слабости са установени при прилагането на законодателството за обществените поръчки в България.

Комисията отбелязва сериозни недостатъци в усилията на Румъния за постигане на напредък по МСП. Според Комисията Румъния не е показала достатъчно политическа решителност да подкрепи и даде насока на процеса на реформи, а е демонстрирала нежелание сред ръководството на съдебната власт да участва и да поема отговорност. Съдебната реформа е отбелязала съществен напредък с приемането на граждански и наказателен процесуален кодекс. Националната агенция за борба с корупцията (ANI) е показала укрепване на своя капацитет с оглед откриването на незаконно обогатяване, нередности и конфликт на интереси. Въпреки това промените на закона за Националната агенция за борба с корупцията, приети на 30 юни 2010 г. представляват сериозна крачка назад.

Реформата на хедж фондовете продължава

Съветът е приел мандат за преговори с Европейския парламент относно проект на директива, целяща въвеждането на хармонизирани правила за дружества, управляващи фондове за алтернативни инвестиции (ФАИ) като хедж фондове или частни дялови фондове.

Един от основните въпроси, които пречат на компромиса, е относно правилата за дружествата, управляващи фондове извън ЕС. Европейският парламент предлага ФАИ извън Европейския съюз, които искат да продават своите фондове на вътрешния пазар, доброволно да се съобразят с изискванията на директивата.

Bloomberg цитира Мишел Барние, комисар по вътрешния пазар и услугите, който казва, че ще работи с финансовите министри и Парламента за постигането на „динамичен компромис”, който да запази „интегритета на вътрешния пазар”.

Показателите за реформа и българската организирана престъпност

Тече акция срещу организираната престъпност в България. Новината трябва да е добра. Но прокуратурата ще трябва да докаже обвиненията в съда. Индикативният показател тук са влезли в сила присъди.

В същото време Висшият съдебен съвет отказва да уволни дисциплинарно високопоставени магистрати, общували с небезизвестния Красимир Георгиев-Красьо. Тук индикативният показател е спазване на етичния кодекс.

И двата индикативни показателя за реформа са важни. И двата показателя НЕ са постигнати.

Г-20 – каква глобална икономическа политика?

Казва се, че Групата на двадесетте (Г-20) ще стане основният координиращ орган по глобалните икономически въпроси. Но какво означава това?

Изявлението от последната среща на Г-20 казва, че групата ще стане „главният форум за нашето международно икономическо сътрудничество”. Изявлението очертава три насоки на това сътрудничество:

  • Държавите от Г-20 ще съгласуват общи политически цели;
  • Членовете на групата ще определят средносрочни политически рамки и ще работят заедно за оценка на колективните последици от националните политически рамки;
  • Лидерите на Г-20 ще обсъдят и приемат въз основа на обща оценка действия за постигане на общите цели.

Г-20 се приема като ефективен форум който позволява включването на развиващите се държави в глобалното икономическо и финансово управление. Една от най-важните задачи пред Г-20 е реформата на Международния валутен фонд (МВФ) и другите световни финансови институции.

Други експерти обаче твърдят, че процесът на реформи не може да бъде ограничен до Г-20 или подобни асоциации, които изключват толкова много държави. Ето защо Г-20 не може да замести напълно легитимните и универсални международни организации като МВФ.

Допълнителна критика към Г-20 е, че липсват големи държави като Бангладеш и Нигерия, а Европа е свръх-представена– което нарушава демократичната представителност на форума.

57 точки за реформа на съдебната власт

Министерството на правосъдието е представило нов план за действие от 57 точки, целящ цялостна реформа на българската съдебна система.

Това е наистина добра новина. Но би било много по-добре, ако беше осигурен публичен достъп до документа и ако този документ беше обсъден със заинтересованите страни и съответните неправителствени организации, преди да бъде изпратен в Брюксел.

Наистина се нуждаем от прозрачност на процеса на определяне и изпълнение на политиките, за да получим устойчиви резултати в това сериозно начинание – реформирането на българската съдебна власт.

Полезно помагало за реформата на финансовия надзор в ЕС и САЩ

Графично помагало на Financial Times обяснява съществуващата финансова регулация в ЕС, Великобритания и САЩ, както и предложените промени на тази регулация.

Великобритания все още е член на Европейския съюз. Въпреки това Великобритания не е част от еврозоната, а Лондон е най-големият финансов център в Европа. Това обяснява отделното разглеждане на финансовата регулация там.

Доклад на Венецианската комисия за измененията на ЗСВ

Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) към Съвета на Европа публикува доклад за проекта за изменение на Закона за съдебната власт на Министерство на правосъдието. Както обикновено, докладът е много балансиран и е написан наистина експертно.

Докладът подкрепя като цяло предложенията на МП, но подчертава, че реформите следва да бъдат по-всеобхватни.

Важна критика в доклада е относно някои правомощия на прокуратурата, които „типично се откриват в традиционния съветски модел на „прокуратура“. Докладът също напомня възражението на Венецианската комисия относно факта, че 11 члена на Висшия съдебен съвет (ВСС) се избират от Народното събрание с обикновено мнозинство. Авторите на доклада считат, че съсредоточаването на дисциплинарни правомощия във ВСС по отношение на съдии, прокурори и следователи остава проблематично.