Tag Archives: решение

Какво да правим в случай на наложена забрана за напускане на страната

В коментарите към поста относно решението на ВАС срещу принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната” по отношение държавите-членки на Европейския съюз се натрупаха редица въпроси за вече наложени принудителни административни мерки. Тук ще се опитам да дам практически съвети за тези, които вече имат наложени мерки:

1. Намерете си адвокат. Много трудно ще е да се защитавате сами. Адвокатът ви трябва да има опит в административноправни спорове и изпълнителни производства.

2. Когато не са изтекли сроковете за обжалване на налагането на принудителна административна мярка първо проведете среща с частния съдебен изпълнител и го запознайте с решението на ВАС;

3. Ако частният съдебен изпълнител не си отмени действието, обжалвайте това действие на съдебния изпълнител, като се позовавате на мотивите в решението на ВАС;

4. Искайте едновременно и отмяна на заповедта на съответния директор на дирекция „Полиция” по административен ред;

5. Когато са изтекли сроковете за обжалване можете да поискате съответният директор на дирекция „Полиция” сам да си отмени заповедта или да поискате от съответния административен съд обявяване на нищожност поради противоречие с правото на ЕС и по-конкретно чл. 27, ал. 1 на Директива 2004/38/ЕО.

Във всеки случай се посъветвайте с компетентен адвокат. Винаги се позовавайте на текста на решението на ВАС. Можете също така да следите движението на законопроекта за отмяна на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД.

Гост-блогър Ана Янкова: Съдът потвърди приложното поле на защитата на поверителността на съобщенията между адвокати и клиенти в областта на правото на конкуренцията на ЕС

С удоволствие представям първия пост на гост-блогър в този блог. Ана Янкова е завършила специалност „Европеистика” в катедра „Европеистика” на СУ „Св. Климент Охридски” и има целенасочен интерес към съдебната практика на Съда на ЕС.

С решение от 14.09.2010 г. Съдът отхвърли жалбата на Аkzo Nobel и Akcros срещу решението на Първоинстанционния съд (понастоящем Общ съд) от 2007 г. и потвърди трайната съдебна практика, изключваща документи, разменени в рамките на дадено предприятие с назначения в него юрисконсулт от приложното поле на защитата на поверителността на съобщенията между адвокати и клиенти.

Жалбоподателите навеждат два основни довода в подкрепа на правните основания, върху които се основава жалбата им.

На първо място, според Akzo Nobel и Akcros Първоинстанционният съд е извършил неправилно тълкуване на принципа на поверителност, прогласен от Съда на Европейските общности с решението по делото AM & S/Commission. В това свое решение Съдът приема, че поверителността на съобщенията между адвокатите и техните клиенти следва да бъде гарантирана от общностното право и установява две кумулативни условия, на които се подчинява възможността за ползване на тази защита: (1) съобщенията следва да са били разменени за целите и в интерес на правото на защита на клиента и (2) документите следва да изхождат от независим адвокат, който не се намира в трудово правоотношение с клиента.

Обсъждайки аргументите на жалбоподателите, във вчерашното си решение Съдът достига до извода, че „независимо че е вписан като адвокат в адвокатска колегия и е обвързан от спазването на професионални правила, адвокатът, назначен в предприятие, не се ползва от същата степен на независимост по отношение на своя работодател, както действащият във външна адвокатска кантора адвокат спрямо своите клиенти”. Като основни причини се изтъкват икономическата зависимост на адвоката, нает в предприятие, и тесните връзки му връзки с работодателя, които правят невъзможна професионална независимост, аналогична с тази на един външен адвокат.

Вторият съществен довод на Akzo Nobel и Akcros е свързан с твърдяна еволюция на националните правни системи. Според жалбоподателите „въпреки липсата на еднакви тенденции на национално равнище, правото на Съюза можело да установи правни критерии за защита на правото на защита, които са по-строги от установените в националния правен ред на някои държави членки”. Akzo Nobel и Akcros твърдят, че настъпилото значително развитие в сферата на правото налагало разширяване на приложното поле на принципа на защита на поверителността на съобщенията между адвокати и клиенти.

С този си довод жалбоподателите обобщават дългогодишните критики срещу решението по делото AM & S/Commission. В своите съображения обаче Съдът се позовава на извършеното от Първоинстанционния съд сравнителноправно изследване, което показва, че значителна част от държавите-членки изключват юрисконсултите от защитата на поверителността на съобщенията между адвокати и клиенти и не им дават възможност да се вписват в адвокатска колегия. Именно въз основа състоянието на правните системи на държавите-членки той приема, че „не може да се направи извод за наличието на преобладаваща тенденция в полза на защитата на поверителността на съобщенията с адвокатите, наети в предприятие, в рамките на дадено предприятие или група от предприятия”. Според Съда еволюцията, осъществила се през годините, последвали постановяването на решението по делото AM & S/Commission, не е в състояние да обоснове промяна на съдебната практика в посока към признаване на възможността за защита на поверителността по отношение на адвокатите, наети в предприятие.

За съжаление в рамките на това дело пред Съда не е поставен друг много важен въпрос, свързан с приложното поле на принципа на поверителност на съобщенията между адвокати и клиенти, а именно невъзможността да бъде предоставена защита на документи, изходящи от адвокати, които имат право да упражняват своята професия на територията на трета страна. Някои анализатори обръщат внимание на обстоятелството, че това се отнася и за адвокати от държави, които предоставят аналогична защита на адвокатите от ЕС.

Германският Конституционен съд избягва директен сблъсък

Германският конституционен съд (ГКС) в Карлсруе е известен с особената си позиция по въпроси, свързани с правото на Европейския съюз. Сега съдът прави крачка встрани, казвайки, че има само ограничена юрисдикция в случай ultra vires актове на институциите на ЕС.

ГКС казва, че актове на институциите и органите на ЕС могат да бъдат разглеждани от него само „ако превишаването на правомощията на ЕС от органа на ЕС е очевидно и съответният акт води до структурно значима промяна в разпределението на правомощията между държавите членки и Европейския съюз в ущърб на държавите членки“.

Така ГКС предвижда тест за сериозност и структурна значимост на превишаването на правомощията на съответния орган на ЕС. Не съм сигурен доколко този тест може да бъде оперативен.

Отбележете също, че решението се отнася не само до решения на Съда на ЕС (както предполага EUobserver), но и до актове на другите институции и органи на ЕС.

Обобщение на решението на Съвета за организацията на Европейската служба за външна дейност

Решението на Съвета за определяне на организацията и функционирането на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) е обнародвано в Официален вестник. Решението беше прието след известни преговори с Европейския парламент, който, въпреки че е само консултиран в рамките на тази процедура, оказа значително влияние върху крайния резултат.

Решението изрично подчертава, че Европейският парламент ще участва пълноценно във външната дейност на Съюза, включително като осъществява функции по политически контрол, както е предвидено в член 14, пара. 1 ДЕС. Върховният представител по ОВППС ще се консултира редовно с Европейския парламент по главните аспекти и основните решения в областта на ОВППС и ще гарантира, че възгледите на Европейския парламент надлежно са взети предвид.

Основната задача на ЕСВД е да подпомага върховния представител по ОВППС, председателя на Европейския съвет, председателя на Комисията и самата Комисия при упражняването на съответните им функции в областта на външните отношения.

ЕСВД трябва да подпомага и да сътрудничи с дипломатическите служби на държавите-членки, както и с генералния секретариат на Съвета и службите на Комисията, за да осигури съгласуваност както между различните области на външната дейност на Съюза, така и между тези области и другите политики на Съюза.

ЕСВД се управлява от изпълнителен генерален секретар, който ще работи под ръководството на върховния представител по ОВППС. Изпълнителният генерален секретар се подпомага от двама заместник генерални секретари. Централната администрация на ЕСВД е организирана в генерални дирекции, които се състоят от отдели по географски признак, обхващащи всички държави и региони в света, както и многостранни и тематични отдели.

Делегациите на съюза се откриват от върховния представител в съгласие със Съвета и Всички членове на персонала на делегацията, независимо от техния статут, и всички дейности на делегацията се намират под ръководството на ръководителя на делегацията. Ръководителят на делегацията има правото да представлява Европейския съюз в държавата, в която е акредитирана делегацията.

Безсрочно наетите длъжностни лица [служители] на Съюза следва да представляват поне 60% от целия персонал на ЕСВД на ниво AD, включително служители от дипломатическите служби на държавите-членки, които са станали безсрочно наети длъжностни лица [служители] на ЕС.

Санкциите на ЕС срещу Иран – правното основание

Вече знаем, че ЕС наложи по-стриктни санкции на Иран, отколкото са предвидени в резолюция 1929 (2010) на Съвета за сигурност на ООН. Интересно е да се види правното основание на тази мярка.

Новите санкции са наложени с решение на Съвета на основание чл. 29 ДЕС. Решението забранява доставката, продажбата или прехвърлянето на Иран на още изделия, материали, оборудване, стоки и технологии, в допълнение към посо­чените от Съвета за сигурност на ООН, които биха могли да подпомогнат дейностите на Иран, свързани с обогатяването и преработката на уран или с производството на тежка вода, както и с разработването на носители на ядрено оръжие. решението налага ограничения на финансовите транзакции от и към Иран, замразяване на сметки и фондове, както и провеждането на инспекции на ирански товари и ограничения върху предвижването на някои ирански граждани.

Важно решение за принципите на правото на ЕС

Ново решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по запитване за преюдициално заключениеима важно значение за прилагане на правото на Европейския съюз в бъдеще.

По дело C‑555/07 (Kücükdeveci) съдът е трябвало да изясни въпроса за приложение на принципа на недискриминация поради възраст. СЕС е постановил, че принципът на недискриминация поради възраст е общ принцип на правото на Европейския съюз доколкото представлява конкретно приложение на общия принцип на равно третиране.

Съдът казва, че Директива 2000/78 “само изразява, но не установява, принципа на равно третиране в областта на заетостта и принципът ма недискриминация поради възраст е общ принцип на Европейския съюз доколкото представлява конкретно приложение на общия принцип на равно третиране”.

Това е наистина интересно, защото СЕС всъщност казва, че всяка директива може да „изрази” общ принцип на правото на ЕС и така да придобие хоризонтален директен ефект.

Някои коментатори не са съгласни със СЕС, докато други смятат, че предстои битка между СЕС и Конституционния съд на Германия.