Tag Archives: роми

Франция най-накрая ще спази правото на ЕС относно свободното движение на хора

Звучи като хепи енд на един много неприятен епзод от историята на ЕС – Франция се е съгласила да въведе определени разпоредби на директива 2004/38/ЕО в националното си законодателство. Това е чудесно развитие, но аз все още се интересувам от фактите около скорошното масово експулсиране на ромски граждани в България и Румъния. Нарушаването на правото на ЕС може да се осъществи не само чрез липса на транспониране, но и чрез пряко правонарушение.

CEPS предлага нова принудителна административна мярка за преустановяване на нарушения

Sergio Carrera и Anaïs Faure Atger от CEPS са направили цялостен и много интересен преглед на текущите случаи на експулсиране на ромски граждани от Франция (hat tip: Grahnlaw).  Те са извършили внимателна и точна оценка на случаите на експулсиране от гледна точка на правото на ЕС, която заслужава да бъде прочетена.

По важно е, че те предлагат нова принудителна административна мярка за преустановяване на нарушения, която ще допълни съществуващите процедури (за нарушение по чл. 258 ДФЕС и за сериозно нарушение на принципите на ЕС по чл. 7 ДЕС). Целта на тази процедура би била да бъдат преустановени („замразени“) националните политики и конкретни действия, които нарушават правото на ЕС и основните права на човека до формалното започване на процедура за установяване на нарушение.

Това предложение е много интересно, има дългосрочни последици и заслужава да бъде обсъдено.

Комисар Рединг: Комисията ще започне наказателна процедура срещу Франция заради експулсирането на роми

UPDATE: Комисията е решила да изпрати формално искане до Франция да транспонира напълно директива 2004/38/ЕО или да предостави детайлен план за транспозиция до 15 октомври 2010 г. Комисията анализира ситуацията в други държави членки по отношение на прилагането на директива 2004/38/ЕО, за да прецени дали е необходимо да започне наказателни процедури и срещу тях.

Това е важно развитие, ако доведе до повече натиск върху държавите членки да спазват директива 2004/38/ЕО.

Европейският комисар по правосъдието Вивиан Рединг е направила доста категорично изявление относно проблема с масовото експулсиране на роми от Франция. Тя казва, че политическите гаранции, дадени от двама френски министри относно недискриминационния характер на експулсирането са били директно опровергани от административен документ, издаден от френски административен орган. Тя нарича това „позор”.

По-важно е,че г-жа Рединг отбелязва коментарите на френския държавен секретар по европейските въпроси, който е оспорил ролята на Комсията като пазител на договорите. Тя отбелязва, че ролята на Комисията като пазител на учредителните договори е една от основите на Европейския съюз – Съюз, изграден не със сила, а чрез спазване на законността, възприета от всички държави членки, включително и Франция.

Тя посочва също така, че Комисията няма друг избор, освен да започне наказателна процедура срещу Франция.

Този анализ потвърждава по-ранната ми оценка по въпроса. Крайно време е европейските политици да схванат важността на правната основа на Европейския съюз.

Реакции след експулсирането на роми от Франция

Дебатът в Европейския парламент относно масовото експулсиране на роми от Франция към България и Румъния очевидно е бил доста разгорещен. Комисията не е предоставила ясен отговор на въпроса дали Франция е нарушила правото на ЕС. Това не е изненада, като се има предвид ограниченото време за реакция и предпочитанието на Комисията към дискретни преговори и договаряне с държавите членки, а не към налагането на формални санкции.

Експулсирането на ромите – законно ли е?

Текущата полицейска операция във Франция, водеща до експулсирането на хиляди ромски граждани на България и Румъния е гореща новина в медиите. Сега Euractiv съобщава, че и Италия планира да експулсира роми – граждани на други държави членки.

Големият въпрос е – това законно ли е?

В случая трябва да се прецени приложението на две отделни правни системи. Едната е правото на ЕС, а другата е свързана с приложението на Европейската конвенция за защита на човешките права. Те не трябва да се смесват при анализа и имат различни последици.

Да започнем с правото на ЕС. Гражданите на Европейския съюз имат правото да се придвижват и установяват свободно на територията на държавите членки при ограниченията и условията, предвидени в учредителните договори и мерките, приети за тяхното изпълнение (чл. 3, пара. 2 ДЕС; чл. 20, пара. 2, “a” и чл. 21 ДФЕС). Повечето ограничения и условия са предвидени в Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки. Основният принцип на Директива 2004/38/ЕО е, че правото на пребиваване на европейски граждани и членове на техните семейства за период над три месеца е предмет на определени условия. Това е важно да се отбележи, защото много европейски граждани смятат, че правото им на пребиваване е безусловно.

Условията за придобиване на право за пребиваване над три месеца са определени в чл. 7 на Директива 2004/38/ЕО. Пребиваващият следва да е работник или самостоятелно заето лице в приемащата държава–членка или притежава достатъчно средства за себе си и за членовете на семейството си, с цел да не се превърне в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава–членка през времето си на пребиваване. Чл. 14 определя условията за експулсиране при загубване на правото за пребиваване и изрично посочва, че мярката по експулсиране не може да бъде автоматична последица от прибягване от страна на гражданин на Съюза или от страна на членове на неговото/нейното семейство до системата за социално подпомагане на приемащата държава–членка.

В допълнение държавите–членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, от съображения, свързани с обществения ред,обществената сигурност или общественото здраве. Мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. Личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви,които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция (чл. 27, пара. 2 на Директива 2004/38/ЕО).

Тези разпоредби са много конкретни и задават сериозни въпроси за поведението на френските власти. Във всеки отделен случай френската държава трябва да оцени личното поведение на лицето без оглед на общите политически съображения. Информацията, предоставена от медиите в този случай е недостатъчна, за да се оцени законността на действията на френското министерство на вътрешните работи, но съм скептичен, че френските власти са извършили индивидуална оценка на личното поведение във всеки отделен случай. Нещо повече, референцията към етническата принадлежност на експулсираните лица е сериозно нарушение на принципа на недискриминация (чл. 19, пара. 1 ДЕС).

В крайна сметка Европейската комисия трябва да реши дали Франция е нарушила съответните разпоредби на Директива 2004/38/ЕО . Бих насърчил и Европейския омбудсман да наблюдава независимо случая.

Извън съображенията, свързани с правото на ЕС, Франция е страна по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Mevlüt Çavuşoğlu, председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, изрази определени критики спрямо мерките, Чл. 4 на Протокол 4 към Европейската конвенция за защита правата на човека изрично забранява колективното експулсиране на чужденци. Въпросът е дали действията на френските власти съставляват подобно колективно експулсиране.

В заключение действията на френските власти за масово експулсиране на ромски граждани на други държави членки могат да нарушат разпоредби и на правото на ЕС, и на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Франция би следвало да се въздържа от действия, които съставляват масово експулсиране. Европейската комисия би трябвало да разследва задълбочено случая. Съветът на Европа също би трябвало внимателно да наблюдава случая.

Расовата дискриминация е широко разпространена в ЕС

Изследването на малцинствата и дискриминацията в Европейския съюз от Европейската агенция за основните права показва, че дискриминацията на етническа основа е съществен проблем за много малцинства в ЕС.

Пазарът на труда е областта, в която се наблюдава най-високото ниво на дискриминационно третиране.

Ромите, както и малцинствата от Северна и Централна Африка се сблъскват с най-високите нива на дискриминация в ежедневието си.