Комисията предлага увеличаване на съфинансирането от фондовете на ЕС за шест държави

Европейската комисия предлага да се увеличи размера на съфинансирането от фондовете на ЕС за шест държави членки, които бяха засегнати от кризата.

Предлага се шест държави да се възползват от допълнителното съфинансиране: Гърция, Ирландия, Португалия, Румъния, Латвия и Унгария.

Мярката не представлява ново или допълнително финансиране, но позволява по-ранното използване на средствата по политиката на ЕС за сближаване, развитие на селските райони и рибарството. Приносът на ЕС ще се увеличи до максимум 95% в случай на искане от засегнатата държава членка. Тази мярка би следвало да се комбинира с приоритизиране на проекти, фокусирани върху растежа и заетостта, като преквалификация на работници, развитие на бизнес клъстъри и инвестиции в транспортната инфраструктура. По този начин може да бъде подобрено изпълнението на програмите, да се подобри усвояването и да се вкарат повече пари в икономиката.

Мярката засяга държавите, които са най-засегнати от кризата и които вече са получили финансова помощ по линия на механизма за баланса на плащанията за държавите извън еврозоната (Румъния, Латвия и Унгария) или от Европейския механизъм за финансова стабилизация за държавите в еврозоната (Гърция, Ирландия и Португалия). България не е включена в тази схема.

 

 

Доклади за България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка за 2011 г.

Европейската комисия публикува петите поредни доклади за напредъка на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за 2011 г. Докладите разглеждат напредъка на двете държави по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и по отношение на България – борбата с организираната престъпност.

Докладът за България отбелязва, че България е укрепила Висшия съдебен съвет и усъвършенствала правилата за назначаване, професионално обучение, оценяване и повишение на съдиите. Страната е предприела стъпки за подобряване на защитата срещу конфликт на интереси. По няколко дела за организирана престъпност и корупция са били издадени съдебни присъди. Паралелно с това броят на повдигнатите обвинения по случаи, свързани с организираната престъпност и измами със средства от ЕС, е нараснал. Докладът отбелязва, че все още предстои ръководството на съдебната власт да покаже, че действително поема ангажимент за извършването на задълбочени съдебни реформи, тъй като бавният напредък не се дължи единствено на недостатъци в съдебната практика и Наказателния кодекс. Отново и отново Комисията посочва, че все още липсват нужната прозрачност и надеждност при назначенията в съдебната власт. Като цяло, липсва последователна дисциплинарна практика и този проблем продължава да бъде основна причина за подкопаване на общественото доверие в съдебната власт. Докладът отбелязва, че се наблюдават слабости при събирането на доказателства, защитата на свидетели, стратегиите за разследване, всеобхватните финансови разследвания и обезопасяването на имущество. Комисията препоръчва координирането на действията в самата прокуратура и между прокуратурата и полицията. Най-важната препоръка на Комисията е да се изготвят предложения за извършването на реформи в структурите, правомощията, състава, назначенията и вътрешната организация на Висшия съдебен съвет, Върховната касационна прокуратура и прокуратурата като цяло.

В доклада относно Румъния се посочват значителните стъпки, които страната предприе от последния годишен доклад от юли 2010 г. насам. Румъния подобри съдебната ефикасност, преработи правната база на Националната агенция по интегритет, продължи с подготовката си за прилагането на четирите нови кодекса, започна подготовка за функционален анализ на съдебната система и извърши оценка на въздействието на антикорупционната си политика. В същото време в доклада се отбелязва също, че последователността и постигането на резултати в определен брой области продължава да е проблем и че усилията за постигане на напредък в борбата с корупцията трябва да продължат. В доклада се заключава, че Румъния трябва да вземе спешни мерки за ускоряване на делата за корупция по високите етажи на властта, за да не бъдат прекратени поради изтичане на законоустановените срокове. Борбата с корупцията следва да продължи да бъде абсолютен приоритет и да бъде подкрепена от Парламента и следва да се предприемат спешни мерки за подобряване на резултатите по отнемането на активи, придобити посредством престъпна дейност, борбата с изпирането на пари и защитата срещу конфликта на интереси в управлението на обществени средства.

 

 

(Не)Значимостта на Механизма за сътрудничество и проверка

Новите доклади по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния са публикувани от Комисията. Механизмът се използва от Комисията, за да наблюдава напредъка в областта на реформата на съдебната власт, борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Но има ли някакво значение този механизъм?

Трудно е да се каже. Механизмът е инструмент, използван, за да се продължи процеса на поставяне на условия след датата на присъединяването на България и Румъния. За три години след тази дата ЕС можеше да наложи предпазни клаузи, включително в областта на правосъдието и вътрешните работи (чл. 36 от Договора за присъединяване). Този период обаче изтече. В тесния смисъл на думата механизмът вече не е инструмент за поставяне на условия. Ели Гатева е написала чудесна статия по въпроса, обяснявайки, че липсата на награди, свързани с членството, както и използването на безобидни заплахи за санкциониране на неизпълнението, създават много слаба структура от негативни стимули.

От друга страна българското и румънското правителства обръщат внимание на препоръките в докладите и поне се опитват да ги приложат. Една от причините за това може да бъде трудността за присъединяване към шенгенското пространство. Франция и Германия свързаха двата въпроса, макар че те не са правно зависими. Така че може да се твърди, че присъединяването към шенгенското пространство е нов инструмент за поставяне на условия, използван, за да предизвика реформи на съдебната власт в България и Румъния.

Възможно е и друго тълкуване – че „старите“ държави членки са загубили надежда за ефективни структурни реформи на съдебната власт в България и Румъния и се опитват да ограничат вредата, като отказват достъп до Шенген. Тази стратегия ще се провали. Пренебрегването на структурните дефицити на правоохранителните органи и съдебната власт в България и Румъния може да има сериозни последици за целия Европейски съюз. Не е възможно да се „изолират“ двете държави в някакъв вид триаж. Техните слабости въздействат негативно на сигурността на целия ЕС, както и на отделните държави членки.

Ето защо механизмът за сътрудничество и проверка е все още полезен – поне като инструмент за диагноза.

 

 

Портата на Шенген остава заключена за България и Румъния

Франция и Германия официално са обявили, че ще блокират присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство, съобщава Euractiv. Основните недостатъци в двете държави, които те посочват, са липсата на задоволителна юридическа и административна среда в областта на сигурността и правосъдието, продължаваща корупция на различни нива и тревожно ниво на организираната престъпност.

Това писмо не е изненада за този блогър. Многократно съм посочвал, че и България, и Румъния са изправени пред значителни предизвикателства, свързани с реформата на съдебната власт и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Два въпроса обаче остават.

Първият въпрос е дали България и Румъния са били годни да станат държави членки на ЕС през 2007 г. Европейската комисия вярваше в това, както и Франция, и Германия. Това обаче води до логичното заключение, че двете държави са претърпели влошаване на нивото на законност след присъединяването.

Вторият въпрос е дали изобщо България и Румъния, в някакъв момент, могат да се присъединят към шенгенското пространство. Това не е абсурден въпрос, защото ако отделни държави членки затвърдят своето право на индивидуална преценка на качеството на съдебните системи на кандидатите, може да се окаже, че България и Румъния се оценяват по недостижими стандарти, които надминават сегашното ниво на законност на шенгенското пространство. Отново, това е логически изведена възможност.

Франция и Германия би следвало да разберат, че отговорът на двата въпроса ще има последици за нивото на солидарност и сближаване в Европейския съюз

 

 

Реакции след експулсирането на роми от Франция

Дебатът в Европейския парламент относно масовото експулсиране на роми от Франция към България и Румъния очевидно е бил доста разгорещен. Комисията не е предоставила ясен отговор на въпроса дали Франция е нарушила правото на ЕС. Това не е изненада, като се има предвид ограниченото време за реакция и предпочитанието на Комисията към дискретни преговори и договаряне с държавите членки, а не към налагането на формални санкции.

Експулсирането на ромите – законно ли е?

Текущата полицейска операция във Франция, водеща до експулсирането на хиляди ромски граждани на България и Румъния е гореща новина в медиите. Сега Euractiv съобщава, че и Италия планира да експулсира роми – граждани на други държави членки.

Големият въпрос е – това законно ли е?

В случая трябва да се прецени приложението на две отделни правни системи. Едната е правото на ЕС, а другата е свързана с приложението на Европейската конвенция за защита на човешките права. Те не трябва да се смесват при анализа и имат различни последици.

Да започнем с правото на ЕС. Гражданите на Европейския съюз имат правото да се придвижват и установяват свободно на територията на държавите членки при ограниченията и условията, предвидени в учредителните договори и мерките, приети за тяхното изпълнение (чл. 3, пара. 2 ДЕС; чл. 20, пара. 2, “a” и чл. 21 ДФЕС). Повечето ограничения и условия са предвидени в Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки. Основният принцип на Директива 2004/38/ЕО е, че правото на пребиваване на европейски граждани и членове на техните семейства за период над три месеца е предмет на определени условия. Това е важно да се отбележи, защото много европейски граждани смятат, че правото им на пребиваване е безусловно.

Условията за придобиване на право за пребиваване над три месеца са определени в чл. 7 на Директива 2004/38/ЕО. Пребиваващият следва да е работник или самостоятелно заето лице в приемащата държава–членка или притежава достатъчно средства за себе си и за членовете на семейството си, с цел да не се превърне в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава–членка през времето си на пребиваване. Чл. 14 определя условията за експулсиране при загубване на правото за пребиваване и изрично посочва, че мярката по експулсиране не може да бъде автоматична последица от прибягване от страна на гражданин на Съюза или от страна на членове на неговото/нейното семейство до системата за социално подпомагане на приемащата държава–членка.

В допълнение държавите–членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, от съображения, свързани с обществения ред,обществената сигурност или общественото здраве. Мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. Личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви,които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция (чл. 27, пара. 2 на Директива 2004/38/ЕО).

Тези разпоредби са много конкретни и задават сериозни въпроси за поведението на френските власти. Във всеки отделен случай френската държава трябва да оцени личното поведение на лицето без оглед на общите политически съображения. Информацията, предоставена от медиите в този случай е недостатъчна, за да се оцени законността на действията на френското министерство на вътрешните работи, но съм скептичен, че френските власти са извършили индивидуална оценка на личното поведение във всеки отделен случай. Нещо повече, референцията към етническата принадлежност на експулсираните лица е сериозно нарушение на принципа на недискриминация (чл. 19, пара. 1 ДЕС).

В крайна сметка Европейската комисия трябва да реши дали Франция е нарушила съответните разпоредби на Директива 2004/38/ЕО . Бих насърчил и Европейския омбудсман да наблюдава независимо случая.

Извън съображенията, свързани с правото на ЕС, Франция е страна по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Mevlüt Çavuşoğlu, председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, изрази определени критики спрямо мерките, Чл. 4 на Протокол 4 към Европейската конвенция за защита правата на човека изрично забранява колективното експулсиране на чужденци. Въпросът е дали действията на френските власти съставляват подобно колективно експулсиране.

В заключение действията на френските власти за масово експулсиране на ромски граждани на други държави членки могат да нарушат разпоредби и на правото на ЕС, и на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Франция би следвало да се въздържа от действия, които съставляват масово експулсиране. Европейската комисия би трябвало да разследва задълбочено случая. Съветът на Европа също би трябвало внимателно да наблюдава случая.

Доклади за България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка за 2010 г.

Европейската комисия публикува докладите за напредъка на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Докладите разглеждат напредъка на двете държави по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и по отношение на България – борбата с организираната престъпност.

И в двата доклада се признава необходимостта от допълнителна помощ и мониторинг от страна на Комисията в подкрепа на процеса на реформа в България и в Румъния, докато не бъдат изпълнени всички индикативни показатели и не бъде отменен механизмът за сътрудничество и проверка. С други думи наблюдението ще продължи за неопределен период от време.

Докладите и за двете държави са критични. По отношение на България докладът подчертава факта, че шумните полицейски акции не се превръщат задължително в успешни обвинения. За Румъния основната критика е по отношение на новите поправки в закона относно националната агенция за борба с корупцията.

В доклада за напредъка на България се обръща внимание на силния устрем за реформи, който се забелязва след последния годишен доклад на Комисията от юли 2009 г. Според Комисията съществува политическа воля за реформа на съдебната власт. Според доклада от юли 2009 г. насам България е предприела важни реформи на своите наказателни процедури.България е увеличила усилията си в борбата срещу корупцията на високо равнище. България също така е увеличила усилията си за борба с организираната престъпност, провеждайки няколко полицейски акции срещу организирани престъпни групи, въпреки че предприетите впоследствие съдебни действия според Комисията са недостатъчни. Докладът отбелязва, че продължават да са налице сериозни недостатъци в съдебната практика както по отношение на прокуратурата, така и по отношение на съда. Съдебният процес в България страда от липсата на инициатива и професионален капацитет. При сложните разследвания липсват посока и цел, а процедурите са прекалено формални и прекалено дълги и често се провалят в съда. Анализът на Комисията показва също така, че продължават да са налице недостатъци при предотвратяването на корупцията и защитата срещу конфликт на интереси. Сериозни слабости са установени при прилагането на законодателството за обществените поръчки в България.

Комисията отбелязва сериозни недостатъци в усилията на Румъния за постигане на напредък по МСП. Според Комисията Румъния не е показала достатъчно политическа решителност да подкрепи и даде насока на процеса на реформи, а е демонстрирала нежелание сред ръководството на съдебната власт да участва и да поема отговорност. Съдебната реформа е отбелязала съществен напредък с приемането на граждански и наказателен процесуален кодекс. Националната агенция за борба с корупцията (ANI) е показала укрепване на своя капацитет с оглед откриването на незаконно обогатяване, нередности и конфликт на интереси. Въпреки това промените на закона за Националната агенция за борба с корупцията, приети на 30 юни 2010 г. представляват сериозна крачка назад.

Доклади за напредъка на България и Румъния

Европейската комисия публикува докладите по Механизма за сътрудничество и проверка относно напредъка в областта на реформата в правосъдието, борбата с корупцията, а по отношение на България – и борбата с организираната престъпност.

Докладът относно Румъния посочва, че страната не е успяла да задържи темпото на реформи от средата на 2009 г.

Докладът относно България посочва, че остават малобройни резултатите, постигнати от съдебната власт по дела, свързани с корупция на високо равнище и организирана престъпност, а през януари 2010 г. имаше нов случай на улично убийство.

Не е докладван напредък относно процедурите за приемане на новия проект на Закона за нормативните актове, с който да се въведат ясни правила за прозрачност и публичен дебат и да се кодифицират различните фази на законодателния процес.

Като цяло разглежданите от съда дела за организирана престъпност отбелязват слаб напредък от средата на 2009 г. и за същия период не е докладвано за издадени присъди.

България, Румъния и Гърция са най-корумпирани в ЕС

България, Румъния и Гърция са на дъното на класацията на индекса за възприятие на корупцията на Transparency International за 2009 г. в Европейския съюз.

Дания води в индекса за ЕС, следвана от Швеция и Финландия. Естония и Словения са най-малко корумпирани сред държавите членки от Източна Европа.

 

Доклади на ЕК за еврофондовете в България и Румъния

Вече са достъпни докладите на Европейската комисия за състоянието на изпълнението на фондовете на ЕС в България и Румъния към 31 юли 2009 г.

България е получила 488 милиона евро от общо заделените 1,36 милиарда евро за периода 2004-2006 г. – или успеваемост от 36%. Предварителните плащания по бюджета 2007-2009 г. са в размер 828,7 милиона евро. България не е получила междинни плащания поради отхвърлянето на оценките за съответствие на централната информационна система за управление и контрол (ИСУН) за всички оперативни програми. Единствените извършени междинни плащания са от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Основна препоръка за България е подобряването на управленския капацитет на изпълнителните звена.

Румъния е получила 1,89 милиарда евро за периода 2004-2006 г. от общо заделени 2,97 милиарда евро, или има 63% успеваемост. Предварителните плащания за периода 2007-2009 г. са в размер на 2,42 милиарда евро. Румъния също така е получила 94 милиона евро междинни плащания за оперативните програми. Основна препоръка за Румъния е преразглеждането на националната правна рамка за обществените поръчки.