Tag Archives: Румъния

Държави членки искат санкции за България и Румъния

Говорителят на Европейската комисия е казал, че няколко държави членки на Европейския съюз настояват за въвеждане на санкции по отношение на Румъния и България поради липсата на прогрес в борбата с корупцията и неефективното изразходване на европейските фондове.

Това не е новина за мен, но е необходимо да се видят публичните твърдения и подкрепящите ги аргументи на тези неназовани държави членки.

Европейският съд за правата на човека е в криза?

Нов доклад на Chatham House твърди, че Европейският съд за правата на човека е в истинска криза, с над 50000 нови дела за 2008 г., сравнени с общо 43000 дела за първите 43 години от съществуването на съда.

Докладът посочва, че четири държави (Русия, Турция, Румъния и Украйна) са отговорни за 57% от делата. Посочва се още, че Протокол 14 към Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи не може да влезе в сила, защото Русия още не го е ратифицирала.

Редовен доклад по механизма за сътрудничество и проверка

Европейската комисия публикува редовния си доклад по механизма за сътрудничество и проверказа напредъка на България и Румъния.

Докладът за България включва оценка по индикативните показатели в областта на правосъдието и вътрешния ред след последния ѝ подробен доклад (23 юли 2008 г.). Освен това в него се отправят препоръки към България въз основа на тази оценка.

Според доклада „поведението се промени и бе установен по-открит и честен диалог с българските власти на всички равнища”.

По-конкретните констатации на доклада са:

  • Създаването на постоянен съвместен екип за отстраняването на нарушения срещу финансовата система на ЕС е чудесна инициатива;
  • Убийствата, свързани с организираната престъпност, продължават, а известни престъпници не са задържани;
  • Продължава да има припокриване по отношение на организацията и в новата структура на Министерство на вътрешните работи, която все още не е довела до по-голяма ефективност на разследването на тежки престъпления;
  • Забавянията по наказателни дела са предизвикани до голяма степен от прекомерната формалност на наказателната процедура, от известна пасивност от страна на съда и от както изглежда неограничените възможности, които наказателно-процесуалното законодателство дава на подсъдимите да възпрепятстват производството;
  • Инспекторатът към Висшия съдебен съвет започна да функционира пълноценно през юни 2008 г. и постигна обнадеждаващи резултати в разследването на дисциплинарни нарушения и системни слабости в съдебната практика;
  • Необходимо е да се използва по-деен подход за борба с корупцията в уязвими области и сектори, като здравеопазването и образованието.

По въпроса за евентуалното прилагане на предпазна клауза за съдебните решения по наказателни дела, Комисията намира, че това не е необходимо. Според Комисията:

Дълбоките промени, които са необходими, могат да бъдат направени единствено в рамките на българското общество. Механизмът за сътрудничество и проверка е инструмент, чрез който се оказва подкрепа за изпълнението на тази задача; той не е цел сам по себе си, нито пък може да замести ангажимента, който българските власти трябва да поемат, за да уеднаквят съдебната система и практика с общите стандарти на ЕС.”

Според ЕК все още не е започнала задълбочена реформа на съдебната власт, което обуславя и продължаването на Механизма за сътрудничество и проверка и през 2010 г.

Нови стъпки по процедурите за прекомерен дефицит

Европейската комисия предлага на Съвета да определи крайни срокове за корекция на прекомерния бюджетен дефицит в Литва, Малта, Полша и Румъния. Комисията препоръчва и определяне на нов краен срок за дефицита на Унгария.

Холандия иска обсъждане на предпазната клауза за България и Румъния

Холандският министър на европейските въпроси Франс Тимерманс е поискал от комисаря за правосъдието Жак Баро да бъде обсъдена възможността за активирането на предпазна клауза за признаването и изпълнението на съдебни решения едновременно с предстоящото публикуване на докладите за Румъния и България по Механизма за сътрудничество и проверка.

Това искане следва противоречивия случай „Борилски” в България, който може да предизвика de facto приложение на предпазната клауза от Франция.

Мониторинг на законността: България и Румъния

Публикацията на CEPS: “Safeguarding the Rule of Law in an Enlarged EU: The Cases of Bulgaria and Romania” от Susie Alegre, Ivanka Ivanova and Dana Denis-Smith разглежда множеството аспекти на взаимодействието между ЕС, Съвета на Европа, ООН и др. от една страна, и България и Румъния от друга, по въпросите на законността, правораздаването и противодействието на организираната престъпност и корупцията.

Докладът съдържа синтезната част и две отделни глави за България и Румъния. Автор на главата за България е Иванка Иванова от институт „Отворено общество”.

Докладът представя коректна картина на продължаващите усилия за установяване на принципа на законност в двете държави. Правилно се посочва, че категоричният правен инструмент при системно нарушаване на принципа на законността в ЕС е приложението на чл. 7 ДЕС (суспендиране на членството). Авторите смятат, че са необходими по-конкретни критерии и процесуални указания за прилагане на чл. 7 ДЕС.

Важна препоръка на доклада е, че мониторингът за спазване на принципа на законността в ЕС следва да се фокусира основно върху наказателното правораздаване.

В частта за България има един разбираем пропуск относно правния режим на политическите партии – доколкото наистина недопустимите изменения в Закона за избор на народни представители бяха окончателно приети след публикуването на доклада.

Румъния предлага гражданство на 1 млн. молдовци

Румънският президент Траян Бъсеску е изискал от румънското правителство да предложи промени в съответните нормативни актове така, че да „ускори и улесни процеса на възстановяване на румънско гражданство на тези, които са го загубили и на техните семейства до трета степен“. Според Бъсеску по този начин „румънците в Република Молдова бързо ще възстановят своето румънско гражданство и ще станат – не от морална, а пт правна гледна точка, членове на европейското семейство“. По предварителни оценки мярката ще засегне до 1 млн. молдовски граждани.

Така Молдова ще се превърне в държава, в която една част от населението има и руско гражданство (в Приднестровието), докато друга част ще има и румънско гражданство – което означава и европейско гражданство.