Tag Archives: санкции

Да се измени или не? Това е въпросът

Днес лидерите на ЕС ще обсъдят много важно предложение на Франция и Германия. Въпросът е дали е необходимо изменение на учредителните договори относно контрола върху бюджетните политики и реакция при финансови кризи. Германия настоява, че една надеждна система за наблюдение и контрол на бюджетните политики се нуждае от надежден механизъм за санкциониране, за да предпази държавите членки от прекомерни бюджетни разходи. За да постигне това, Германия предлага включването на нови разпоредби в учредителните договори, а в замяна предлага изграждането на постоянен механизъм за реакция при финансови кризи. Оказва се обаче, че мнозина се противопоставят на това предложение.

Няколко медии (EUobserver, Euractiv, FTs brusselsblog) съобщават, че редица държави членки се противопоставят на предложението. Вивиан Рединг е нарекла плана „безотговорен” и веднага беше смъмрена от френския държавен секретар по европейските въпроси, Пиер Лелуш. Но това е друга история.

Важният дебат тук не е доколко е постижимо изменение на учредителните договори в средносрочен план (вероятно ще се наложи референдум в Ирландия, а е възможно това да е необходимо още във Великобритания и Дания). Позициите на държавите членки се разминават относно нещо друго – концептуалния дебат относно координацията на управлението на икономическите политики.

Германия иска да наложи строга финансова дисциплина на останалите държави членки, включително възможността за суспендиране на правото на глас. Но мнозина твърдят, че подобни ограничения няма да решат проблемите. Джордж Сорос сравнява предложенията със 1930те, когато някои държави са отдавали прекомерно значение на балансирането на бюджетите по време на депресия. Други отиват по-далеч и отбелязват, че всъщност Гърция спасява Германия – под формата на годишен търговски дефицит от 5 млрд. евро, който стимулира работни места в Германия и ги унищожава в Гърция. Ето защо тези икономисти призовават за мерки за насърчаване на търсенето в държавите с търговски излишък – Германия, Нидерландия, Дания и др.

Axel Weber, председател на германската национална банка, не е съгласен. Според него предложението за увеличаване на заплатите, за да се стимулира вътрешното търсене и да се намали конкурентоспособността пренебрегва факта, че заплатите не са политически зависима променлива. Нещо повече, според него изследвания-симулации показват, че ефектите биха се реализирали основно в националната икономика чрез промени в заетостта.

Така че кой има право? Не съм сигурен и (за щастие) не съм икономист. Но няма да е лесно да се защити германската позиция ако не се обърне внимание на притесненията относно германските политики, които стимулират натрупването на търговски излишък.

Санкциите на ЕС срещу Иран – правното основание

Вече знаем, че ЕС наложи по-стриктни санкции на Иран, отколкото са предвидени в резолюция 1929 (2010) на Съвета за сигурност на ООН. Интересно е да се види правното основание на тази мярка.

Новите санкции са наложени с решение на Съвета на основание чл. 29 ДЕС. Решението забранява доставката, продажбата или прехвърлянето на Иран на още изделия, материали, оборудване, стоки и технологии, в допълнение към посо­чените от Съвета за сигурност на ООН, които биха могли да подпомогнат дейностите на Иран, свързани с обогатяването и преработката на уран или с производството на тежка вода, както и с разработването на носители на ядрено оръжие. решението налага ограничения на финансовите транзакции от и към Иран, замразяване на сметки и фондове, както и провеждането на инспекции на ирански товари и ограничения върху предвижването на някои ирански граждани.

Предложения на Комисията за засилване на координацията на икономическата политика

Комисията представя своето съобщение за засилване на координацията на икономическата политика в Европейския съюз. Основните компоненти:

Система за ранно предупреждение, включваща набор от индикатори, разкриващи вътрешните и външните дисбаланси, в комбинация с качествен екпертен анализ. За всеки индикатор ще бъдат определени нива за обявяване на тревога. В особено тежки случаи Комисята ще препоръчва започването на „процедура за прекомерни дисбаланси“.

Механизъм за прилагане – държава в „процедура за прекомерни дисбаланси“ ще бъде обект на по-стриктно наблюдение. Съветът ще отправя политически препоръки; по-строги правила ще се прилагат за държавите от еврозоната. До края на септември 2010 г. Комисията ще направи съответните законодателни предложения за установяване на правна рамка за справяне с прекомерните дисбаланси.

Тематично наблюдение на структурната реформа – това наблюдение ще се извършва в съответствие с чл. 121 и чл. 148 ДФЕС и на основата на интегрираните насоки по Европа 2020. На основата на на националните програми за реформи на държавите членки Комисията ще прави преценка как всяка държава се справя с трудностите, които са установени и как напредва към постигането на националните си цели по Европа 2020.

Реформа на националните бюджетни рамки – включително бюджетни правила и надеждни механизми за прилагането им; въвеждане на многогодишно бюджетно планиране.

Укрепване на Пакта за стабилност и растеж – изискване на средносрочна бюджетна цел за държавите членки с определено ниво на публичен дълг или оценка на риска от бъдещето развитие на дълга; ясен и прост числен индикативен показател за определяне на задоволителна степен на намаляване на дълга.

Подходящи санкции и стимули – въвеждане на лихвен депозит за държавите в еврозоната; предварителни условия, свързващи отпускането на кохезионната финансова помощ със структурни и институционални реформи; намаляване на плащанията от фондовете на ЕС или средствата, за които държавите членки играят ролята на посредници (без да се засягат крайните бенефициенти).

Координационен цикъл – съответствието на националните бюджети ще се осигурява на европейско ниво чрез политически насоки, преди да се вземат окончателните решения по националния бюджет за следващата година. Т.нар. „Европейски семестър“ ще започва през януари с „Годишна оценка на растежа“, подготвяна от Комисията. До края на февруари Европейският съвет ще предоставя стратегически политически насоки, които ще се вземат предвид от държавите членки в техните програми за стабилност и конвергенция и националните програми за реформи, които ще се представят през април. Съветът ще приема изрични насоки за отделните държави през юли. През втората половина от годината държавите членки приемат националните си бюджети. Европейският семестър ще покрива всички елементи на икономическото наблюдение, включително политики за бюджетна дисциплина, макроикономическа стабилност и насърчаване на растежа в съответствие със стратегията Европа 2020.

Разделение по икономическите цели за 2020 г.

Испанското председателство изрази становище, че икономическите насоки за Европейския съюз за 2020 г. трябва да бъдат подкрепени от някакъв вид санкции. Германия веднага критикува идеята и испанското правителство отстъпи от нея.

Но дори FT Deutschland признава, че структурните дисбаланси в ЕС вече облагодетелстват основния износител – Германия.

Държави членки искат санкции за България и Румъния

Говорителят на Европейската комисия е казал, че няколко държави членки на Европейския съюз настояват за въвеждане на санкции по отношение на Румъния и България поради липсата на прогрес в борбата с корупцията и неефективното изразходване на европейските фондове.

Това не е новина за мен, но е необходимо да се видят публичните твърдения и подкрепящите ги аргументи на тези неназовани държави членки.