Tag Archives: сигурност на границите

Защо реформирането на Шенген не е толкова лесно

Франция и Италия са обявили желанието си да предизвикат реформа на шенгенската правна рамка за граничен контрол. Едно от най-важните предложения е процесуалната възможност за временно възстановяване на границите между две държави. Очаква се Европейската комисия да представи своите планове за реформа на правилата на Шенген следващата седмица (на 4 май).

Правната рамка на Шенген относно сигурността на границите сега е част от acquis на ЕС. Всяко изменение на правната рамка на Шенген минава през процедурата за съвместно вземане на решения, където Европейският парламент и Съвета са съ-законодатели. (виж чл. 77, пара. 2 ДФЕС). Нещо повече, Комисията е единственият орган, който може да предложи законодателство относно контрола по границите, убежището и имиграцията (виж a contrario чл. 76 ДФЕС). Каквото и да предложат Франция и Италия, то не е относимо; държавите членки нямат право на законодателна инициатива по тези въпроси.

Поради всички тези причини съм доста скептичен, че Италия и Франция е успеят да наложат подобна промяна на шенгенската правна рамка, която сериозно подкопава принципите на сегашния режим. Всяко значително изменение на дадена политика трябва да се предхожда от внимателна оценка на въздействието и дискусии не само между правителствата на държавите членки, но и със съответните заинтересовани страни. Необходимо е повече от една двустранна среща, за да се постигне това.

Доклад: заплахите за сигурността идват главно отвън

Statewatch са публикували съвместен доклад с ограничен достъп на Европол, Евроюст и Фронтекс за състоянието на вътрешната сигурност в ЕС. Ето някои от заключенията (подчертал съм части от текста):

  • Богатата потребителска база и отворената бизнес среда в ЕС правят региона особено уязвим;
  • Увеличават се мащаба и сложността на организираната престъпност;
  • Броят на терористичните атаки в ЕС намалява, но сепаратистките групи и ислямските екстремисти остават активни и представляват заплаха за вътрешната сигурност;
  • Повечето заплахи за вътрешната сигурност се генерират извън ЕС. Африка, Южна Азия, [държавите от] бившия Съветски съюз и Западните Балкани са особено важни;
  • Основни центрове по и около външната граница на ЕС са се развили като опорни точки за нелегалния поток на стоки и хора;
  • Сигурността на границите е компрометирана от групи, които използват уязвимите места в транспортния сектор;
  • Заплахата от кибер престъпността е многоизмерна и заплашва гражданите, бизнеса и държавната администрация с увеличаваща се скорост;
  • Европейските граждани и фирми са все по-изложени на системно насилие и корупция от организирани престъпни групи, терористични групи и, все по-често, улични банди.