За мишките и хората в еврозоната

Тази седмица беше бурна за еврозоната, в поредица от подобни бурни седмици преди нея. Гръцкият премиер предложи референдум за новия спасителен пакет, беше порицан от лидерите на еврозоната по време на срещата на Г20 и трябваше да уговори своя изход от политическата сцена. Междувременно Италия се паникьоса и започна да преработва своята програма за икономии.

Всичко това ни разкрива нов прилив на политическо предприемачество, основно от страна на лидерите на Франция и Германия, за да се разреши някак тази криза. От друга страна това е и знак за провала на европейския механизъм за управление, който просто не издържа на политическия натиск.

Лидерите на основните институции на ЕС играят само поддържащи роли в този спектакъл. Правителствата на държавите членки, подпомагани от МВФ, се опитват още веднъж да се издърпат за косата.

Без да пренебрегваме кризата на политическо лидерство в Европа, трябва да отчетем и невъзможността на институционалния механизъм на ЕС да произведе резултати в този труден момент. Важни решения се взимат извън механизма за наднационално вземане на решения. Това води до повече нестабилност и делегитимира взетите решения. Една от причините е явното незачитане на правото на ЕС.

По време на вечерята в Кан г-жа Меркел и г-н Саркози според медиите са попитали г-н Папандреу дали Гърция иска да остане в еврозоната или не. Проблемът на този въпрос е, че не е обсъден с всички 26 други държави членки освен Гърция. Доколкото ми е известно би било необходимо всички тези 26 държави И Гърция да решат за нейното излизане от еврозоната. С други думи политическото предприемачество не зачита структурата и съдържанието на правото на ЕС, криейки се зад воала на спешността. Обаче взетите по спешност решения често са лоши решения. ЕС е много повече от своята валута и никаква икономическа криза не би трябвало да се използва като инструмент за неговото разрушаване.

Докато ние, европейците, оставаме впечатляващо късогледи, нашите американски съюзници вече са забелязали и оценили огромната важност на нашата слабост. Може би е време да започнем да мислим стратегически и да спрем да стреляме в тъмното.

 

 

Демокрацията не е основният проблем на еврозоната

Напоследък има много дискусии относно възможния недемократичен характер на програмите за икономии и споразуменията за „спасяване“ на периферните държави членки на еврозоната. Това не е основният проблем на еврозоната. Не се решава проблемът с търговските дисбаланси и това ще направи безполезни всички усилия за спасяване на еврото.

Следя с голям интерес дискусията сред евроблогърите относно последиците на програмите за икономии за нивото на демокрацията в държавите от периферията на еврозоната (виж по-конкретно приносите на Leigh Phillips, Ron Patz, и John Worth). Те повдигат важни въпроси и си заслужава да се прочетат. Това, което пропускат обаче, е истинската причина за кризата в еврозоната и нейните последици за бъдещите усилия за спасяване на еврото.

Истинският проблем са търговските дисбаланси на държавите от еврозоната. Една група северни държави се радва на значителни търговски излишък, докато повечето южни държави имат влошаващ се търговски дефицит. Този процес на икономическо раздалечаване се е влошил с въвеждането на еврото (виж фигурата).

Баланс по текущата сметка на държави от еврозоната като % от БВП (източник: Political Economy 101)

Това доведе до всякакви негативни последици за южните икономики, включително прекомерен държавен дълг. Но досегашния подход за справяне с кризата в еврозоната е едностранчив. Опитваме се да поправим само едната страна от уравнението – прекомерното потребление в периферните държави членки. Не предприемаме никакви мерки да ограничим прекомерното спестяване в северните държави като Германия и Холандия. В допълнение не позволяваме на южните държави да девалвират техните валути с цел отново да станат конкурентоспособни.

Този подход няма да проработи. Третирането на прекомерното спестяване като „добродетел“ само ще влоши досегашните различия. Липсата на опция за девалвация за южните държави буквално ще ги изправи до стената.

От тази гледна точка методът за определяне на неуспешни мерки е от вторично значение.

Доброволното разсрочване на дълга няма да свърши работа, нито пък програмите за спестяване. Необходими са по-смели и по-балансирани действия ако наистина искаме да поправим вредата. Ако северните държави продължават да пренебрегват собствения си принос към кризата, еврозоната буквално ще се срине под собствената си тежест.

––––––––––––––––––––––––––––––––––

Технически анекс

Тъй като не съм икономист ми се стори, че ще бъде полезно да посоча някои от източниците за този пост:

Stop Blaming Trade Imbalances On Lazy Greeks, Industrious Germans And Other Stereotypes by Michael Pettis

External versus domestic debt in the euro crisis by Daniel Gros

Rebalancing the Global economy: A Primer for Policymaking – Stijn Claessens, Simon J Evenett, Bernard Hoekman (eds.)

The EMU needs a stability pact for intraregional current account imbalances by Sebastian Dullien and Daniela Schwarzer

 

Спасяването на Ирландия: детайлите и по-голямата картина

Детайлите на плана за спасяване на Ирландия са установени:

Държавите от ЕС и МВФ ще предоставят до 85 млрд. евро, които могат да се използват за период от 7½ години. Около 50 млрд. евро ще се използват за подкрепа на публичните финанси на Ирландия, а страната ще намали разходите си с 15 млрд. евро за следващите четири години. От останалите 35 млрд, евро 10 млрд. ще се използват за рекапитализация на ирландските банки, а 25 млрд. евро ще се използват при нужда за подкрепа на банките. Ирландското правителство ще внесе 17 млрд. евро в този фонд за банките, а МВФ ще даде общо 22,5 млрд. евро за целия пакет. Пакетът включва и вноски от Великобритания, Швеция и Дания. Ирландия ще плаща около 5,8% лихва годишно по тези заеми.

По-важното е, че Съветът се е договорил за създаването на траен Европейски механизъм за стабилизиране (ЕМС). Заемите от ЕМС ще имат преференциален статут след заемите от МВФ. Най-важната особеност е въвеждането на т.нар. клаузи за колективно действие (collective action clauses (CAC)). Тези клаузи позволяват голямо мнозинство от държатели на облигации да се договорят за преструктуриране на дълга, което е правно обвързващо за останалите облигационери. С въвеждането на CAC се цели улесняване на процеса на преструктуриране на дълга. CAC ще бъдат въведени в средата на 2013 г.

Предложението за ЕСМ се подкрепя от председателя на ЕЦБ, Жан-Клод Трише. Председателят на Европейския съвет, Херман ван Ромпуй, ще предложи ограничено изменение на учредителните договори през м. декември т.г.

Има обаче проблем. Финансовите пазари, изглежда, не са убедени. Както посочва Eurointelligence, проблемът е, че търсенето дълг от държавите от периферията на еврозоната е слабо и може съвсем да пресъхне след въвеждането на новите правила през 2013 г. Лихвата от 6% по заемите за Ирландия могат да се окажат твърде високи за платежоспособността на страната.

Има някои идеи как да се справим с това. Wolfgang Münchau предлага да се раздели държавния дълг от дълга на финансовия сектор и да се конвертират всички издадени държавни облигации в общи европейски облигации. Той обаче признава, че предложението му не е изпълнимо.

Така че по-практичния подход е да се види дали в крайна сметка системата за спасяване на ЕС може да преживее вълните на несигурността. Spiegel International прави точно това и отбелязва, че от следващите спасявания едно е ясно: ако пропадне Испания, пропада еврото.

 

 

Кой е новата Гърция?

Нови облаци се събират над еврозоната.

Ирландия се е обърнала към Европейската комисия, за да потърси подкрепа за своя ревизиран план за намаляване на бюджета. Оли Рен, комисар по икономическите и парични въпроси, отива в Дъблин, за да обсъди новото намаляване на ирландския бюджет, равняващо се на 3,6% от БВП. Целта на този ход е да убеди инвеститорите в облигации, които в момента не желаят да купуват ирландски облигации. Думата „спасяване” виси във въздуха.

Португалия планира намаляване на заплатите в публичния сектор с 5% и увеличаване на данък добавена стойност (ДДС) с 2 пункта до 23%. Планът за бюджетни икономии в Гърция не работи както се очакваше, защото приходите в бюджета растат по-бавно.

Отгоре на това САЩ с втората вълна на количествено облекчаване (quantitative easing – QE2), на практика постави еврозоната в ъгъла. QE2 би следвало да увеличи натиска за поскъпване на еврото, с което ще подкопае още повече конкурентоспособността на износа от еврозоната.

Всичко това ни казва, че еврозоната все още изпитва сериозни затруднения. Дори и ако правителствата от периферията избегнат засега сценарий със спасяване, в средносрочен план тяхната позиция остава доста несигурна. Ето защо си заслужава да се прочете донякъде провокативния анализ на Samuel Brittan (необходима е безплатна регистрация за FT) за неизбежната смърт на еврото. Според г-н Brittan настоящата битка за спасяване на еврото наподобява битката за избягване на девалвацията на британския паунд през периода 1961-1967 г. Един цикъл на спасявания и нови кризи завършва с приемане на неизбежното.

И преди съм обсъждал възможното разпадане на еврозоната. Това е достоверен сценарий, но за щастие не е единствения сценарий. Разпадането на еврозоната ще бъде голям удар за интеграционната динамика и трябва да бъде избегнато. Всички държави членки вероятно знаят това, но остава да се види дали ключовите държави членки на еврозоната действат въз основа на това разбиране.

 

 

В кое действие сме на гръцката трагедия?

Изглежда, че пазарите не вярват, че е настъпил „краят на гръцката трагедия”. В същото време парламентът на Словакия – член на еврозоната, ще гласува финансовата помощ за Гърция чак след националните избори през юни.

Едновременно с това гръцката опозиционна партия „Нова Демокрация” е решила да не подкрепи мерките за затягане на бюджета.

Какво става всъщност??? Не съм сигурен.

Според Martin Wolf е трудно да се повярва, че Гърция може да избегне преструктуриране на дълговете си. Той също отбелязва, че няколко държави членки на еврозоната имат неустойчиви бюджетни дефицити и бързо растящи дългове.

Wolfgang Münchau казва,че двустранните заеми за Гърция ще имат статут на непривилегировани вземания, което значи, че те ще бъдат изплащани едва след плащанията по гръцките държавни облигации. Той смята, че това представлява реален финансов трансфер от членовете на еврозоната (и най-вече Германия) към Гърция. Той нарича това „абсолютен скандал” и предполага, че Бундестага може да блокира споразумението за подобен непривилегирован заем.

Всичко това може да означава разпространяване на кризата, особено ако гръцкия проблем не се реши бързо. Испанският премиер Сапатеро отрича слуховете, че подготвя финансов пакет за спасяване на Испания.

Струва ми се, че се укрива твърде много информация.

Спасяването на Гърция: детайлите

Планът за спасяването на Гърция е налице, ето ги детайлите:

Финансовият пакет предоставя 110 милиарда евро на Гърция, от които 80 млрд. евро от държавите членки на еврозоната, а останалите от МВФ. Първите плащания ще бъдат направени преди падежа на задълженията на Гърция на 19 май.

Финансовата помощ от еврозоната ще бъде предоставена при сериозни политически услловия на базата на програма, договорена с Гърция от Европейската комисия и МВФ с участието на ЕЦБ.

Програмата включва следните мерки:

• Гърция ще бъде проверявана от МВФ и ЕС всяко тримесечие;
• Намаляване на бюджетния дефицит с 5% през 2010 г.;
• Целта е намаляване на бюджетния дефицит до 3% от БВП до 2014 г.;
• Съотношението на дълга към БВП ще нарасне до 140% от БВП;
• Индивидуалните мерки включват увеличаване на ДДС до 23%, 10% увеличение на акциза върху горивата, цигарите и алкохола, нови видове данъци, премахване на 13та и 14та заплата за някои публични служби, намаляване на бонусите за Коледа и Великден, намаляване на пенсиите, намаляване на възможностите за ранно пенсиониране.

Какви са недостатъците според Eurointelligence:

• Липса на съкращения в публичния сектор или промяна на статута на държавнмите служители;
• Не се премахва напълно възможността за 13/14та заплата в публичния сектор;
• Не се предвижда незабавна приватизация на държавни компании;
• Не се променя границата от 4% масови съкращения в едно предприятие и не се намаляват разходите за съкращаване;
• Не е предвиден механизъм за предотвратяване на избягването на данъчно облагане.

Искам също така да препоръчам интервюто на един от любимите ми философи – Юрген Хабермас, относно спасяването на Гърция, институционалните предизвикателства и германския инат.

Гърция формално поиска помощ

Гърция формално поиска финансова помощ в рамките на общия пакет на ЕС и МВФ.

Гръцкият финансов министър, Георгиос Папаконстантину, е изпратил писмо до председателя на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер, комисаря по икономическите въпроси Оли Рен и председателя на Европейската централна банка, Жан-Клод Трише, с молба за активиране на механизма за подкрепа.

Искането за финансова помощ първо трябва да бъде одобрено от Европейската комисия и ЕЦБ. След това то трябва да се одобри единодушно и от държавите членки на еврозоната.

Съединени Европейски Щати, моля?

Винаги е полезно да се погледнеш през чужди очи. Сега Citigroup Inc. ни предоставя такава възможност за оценка, както съобщава Bloomberg. Ето какво казва Tom Fitzpatrick, главен технически анализатор на Citigroup в Ню Йорк в писмо до своите клиенти:

“Европа трябва да се изправи на крака и да реши дали ще бъде „Съединени европейски щати” или „юрган от кръпки” от независими държави”.

Трудна дилема. Бидейки технически анализатор, г-н Fitzpatrick може и да не знае какво означава и колко време отнема създаването на това „одеяло от кръпки”. Но той знае нещо друго: че паричната интеграция е невъзможна без бюджетна интеграция.

Тази загадка няма да бъде решена, поне не решително. Оли Рен има добри идеи, но те вероятно няма да бъдат приети.

Икономическият етатизъм е жив и здрав в Европа. Ще трябва да се случи много повече от едно спасяване на Гърция преди държавите членки да променят настоящата си политическа догма.

Спасяването на Гърция: дали ще проработи?

Вече са известни детайлите на пакета за финансово спасяване на Гърция. Програмата ще се управлява съвместно от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд. Тя ще покрива период от 3 години. Държавите от еврозоната са готови да предоставят 30 млрд. евро през първата година. Финансовата подкрепа за следващите години ще бъде определена след приемането на общата програма. За да се стимулира Гърция да се върне към пазарно финансиране на дълга си, заемите от държавите в еврозоната ще бъдат предоставени на непреференциални цени. Ще се използва ценовата формула на МВФ с някои корекции. Първоначалната цена на кредита ще е 5% годишно за 3-годишен кредит с фиксирана лихва.

Но какъв ще бъде ефектът от програмата? Едно е сигурно: тя ще намали текущия натиск върху еврозоната. Но поне двама коментатори (Wolfgang Münchau и The Pragmatic Capitalist) казват, че програмата само ще отложи неизбежното. Wolfgang Münchau е по-конкретен: той смята, че Гърция евентуално ще банкрутира, макар и не тази година. Той също така критикува Европейският съюз, че не е определил общ режим за разрешаване на финансови кризи.

Ще бъде ли спасена всъщност Гърция?

Можем да прочетем тържественото изявление на държавните и правителствените ръководители на еврозоната. В него се казва, че държавите от еврозоната са готови да координират двустранни заеми за Гърция като част от пакет, включващ съществено финансиране от Международния валутен фонд. Отпускането на двустранните заеми ще се решава единодушно от държавите в еврозоната при строги условия и след оценка на Европейската комисия и Европейската централна банка.

Сега истинският въпрос – това наистина ли е спасяване на Гърция? Не е лесно да се каже. Alan Beattie казва, че МВФ ще бъде затруднен с Гърция, защото единственият наличен инструмент е бюджетната политика (доколкото ЕЦБ управлява паричната политика на Гърция). Знаем, че Гърция изпитва съществени трудности със собственото си население по повод на рестриктивните бюджетни мерки. Колко далеч може да отиде гръцкото правителство, за да убеди МВФ, че е на устойчив път за развитие?

На друго ниво някои коментатори си задават въпроса за новото позициониране на Германия в ЕС. Това е наистина важен въпрос. George Irvin говори за „лудостта на Меркел”, която отказва да се изправи пред последиците от финансовия срив. Philip Stephens задава фундаменталния въпрос – каква Германия се развива в тези бурни времена?

Вътрешната солидарност на Европейския съюз не е безгранична концепция. От чисто правна гледна точка г-жа Меркел е на прав път, особено ако Германия спазваше Пакта за стабилност и растеж. Германия обаче е нарушавала и е оставяла съзнателно други държави да нарушават пакта. Този важен факт следва да се припомни на германското правителство.

Наистина не ми се иска да видя по-нататъшно отслабване на политическото сближаване на този Съюз.