Tag Archives: СТО

Какво всъщност искаме от ЕС?

Европейските граждани би трябвало да мислят повече за своите искания когато говорят за ЕС. Ето защо.

Това не са най-добрите времена за ЕС. Има финансова криза; имиграционна криза; криза на доверие от и кой знае какво още. С две думи ЕС е в беда.

По-трудно е да се разбере злонамереността и подхода „аз-нали-ви-казах“ на толкова много политици, коментатори и европейски граждани. Силата на негативните чувства е наистина забележителна. Ето защо ще направя нещо нетипично за този блог и ще се обърна директно към скептиците. Целта ми е да направя безпощадна, субективна и силно нормативна критика на посредствеността на онези, които предпочитат европейско бъдеще без Европейски съюз.

За да направя това е необходимо едно важно наблюдение. За последните 60 години видът Homo Sapiens не се е развил съществено. С оглед на това изглеждат странни твърденията, че нова война на европейския континент е невъзможна. Не танковете и самолетите разрушиха Европа през Втората световна война, а хората в тях. Нещо повече – нашите физически и генетични предци са водили война на този континент поне през последните две хиляди години. Всъщност единственият по-дълъг мирен период в скорошната история е именно периодът на европейска интеграция. Вярно е, че НАТО и динамиката на ядрено сдържане играят своята роля. Но именно сътрудничеството между елитите в Европейската общност циментира този пакт.

Днес мнозина вярват, че войните са част от историята, но не и от бъдещето. Други пък смятат, че войните могат да бъдат полезен инструмент на външната политика. Това, което ги свързва, е липсата на военновременен опит. Този вирус на невежество и посредственост е широкоразпространен. Той засяга политици, журналисти и всякакви експерти. Правилото Макдоналдс е техния флаг, макар че това правило вече е нарушено. Този вирус ги кара още да смятат, че държавите са добре екипирани да решават възникващите проблеми, използвайки класическите инструменти на междуправителственото сътрудничество. Проблемът е, че този вид сътрудничество напоследък зрелищно се проваля – конференцията на ООН за климата не успя да приеме нови правила за ограничаване на промените в климата; СТО не успя да приключи кръга преговори от Доха; а Г-20 обикновено успява да се споразумее само за менюто на съответната среща. Това не са инциденти, а симптоми на ограниченията на класическите форми на международно сътрудничество.

Някой може да каже, че ако ЕС е бил толкова успешен е нямало да се стигне до настоящата криза. Това е вярно. ЕС не е перфектен и сега берем плодовете на хлабавите правила на Икономическия и паричен съюз. Но ЕС е по-добър от всяка друга форма на сътрудничество особено като се имат предвид по-малките икономики на повечето държави членки. Истината е, че без Европейския съюз икономическият живот в Европа ще се забави и бизнесът знае това. Това е и проблемът на някои антиевропейски партии: техните избиратели ще пострадат от възможното излизане от Съюза. Ето защо те предпочитат да мърморят за ЕС без обаче да предприемат стъпки за разрешаване на своята неудовлетвореност. Би следвало да се проведат референдуми във всяка държава членка, която чувства нужда да поеме по друг път към благоденствието. Би следвало по-конкретно Великобритания да бъде насърчена да проведе референдум относно членството си в ЕС. Европейският съюз не е клуб по интереси; успехът му зависи от мотивацията на неговите членове.

ЕС не е на кръстопът. Той е добре функциониращ механизъм за политическа интеграция. От неговите потребители – европейските граждани, зависи да го използват правилно. Съюзът ще произвежда резултати само ако ги поискаме. Ето защо ми се иска да чувам повече конкретни желания и по-малко хаотични критики, когато говорим за ЕС.

Сигурност на доставките на редки елементи: предупреждение

Китайското правителство е забранило износа за Япония на т.нар. редкоземни елементи, които се използват във високотехнологични продукти като хибридни автомобили, вятърни генератори и ракети. Забраната е въведена след спора със задържането от Япония на капитана китайски рибарски кораб. Япония е основен купувач на редкоземни елементи от Китай и ги използва в редица индустриални продукти.

За първи път Китай използва зависимостта от доставките на редкоземни елементи на свой търговски партньор, за да упражни политически натиск в международен спор. Това е безпрецедентно и вероятно незаконно по правилата на Световната търговска организация (СТО).

Няма гаранции обаче, че в бъдеще по някаква причина няма да бъдат приложени подобни мерки и към Европейския съюз. Доклад на специална ad-hoc работна група вече определи редкоземните елементи като наистина критични суровини за Европейския съюз.

Налагането на тази забрана от Китай повдига въпроса за бъдещите доставки на редкоземни елементи и други редки суровини за ЕС. ЕС следва да продължи взаимодействието си със СТО по въпроса. Китай трябва да бъде решително обезкуражен да използва подобни политически мерки в бъдеще.

UPDATE: Китай отрича съобщенията, че са наложили забрана за износа на редкоземни елементи за Япония. Повече информация по въпроса вероятно ще стане известна в следващите дни.

Китай сезира СТО заради обувки

Китай са подали жалба до Световната търговска организация (СТО) относно анти-дъмпингови мита, наложени от Европейския съюз за обувки, произведени в Китай.

Според Китай ЕС е „нарушил редица правила на СТО и е нанесъл вреди на законните права и интереси на китайските износители.”

Интересно е, че организацията на големите европейски фирми за обувки – European Footwear Alliance, е съгласна с Китай и казва, че „мярката уврежда най-много европейския бизнес и потребителите”.

ЕС и САЩ завеждат процедура в СТО срещу Китай заради суровини

Едновременно Европейският съюз и САЩ са поискали консултации с Китай в Световната търговска организация (СТО) по повод на ограниченията за износ на някои суровини.

Според Катрин Аштън, комисар по търговията: „китайските ограничения за някои суровини нарушават конкуренцията и увеличават световните цени, усложнявайки нещата за нашите компании в период на криза. надявам се, че можем да постигнем приятелско решение чрез процеса на консултации.”

Въпросните суровини включват жълт фосфор, боксит, кокс, магнезий, манган, цинк.

Според Китай ограниченията имат за цел да опазят околната среда и да се изпълняват външнотърговските задължения на страната.

За да се оцени въпроса в перспектива си заслужава да се прочете отличната статия на Martin Stürmer: „The International Raw Materials Boom. A Challenge for Multilateral Trade Policy“. Авторът обръща специално внимание на конкуренцията на суровини, която е причинила множество войни през последните два века и даде началото и на европейската интеграция. Stürmer смята, че многостранната световна търговска система не е напълно адекватна на новите предизвикателства, произтичащи от увеличаващата се консумация на суровини. Авторът препоръчва отчитане на политиките за развитие и интересите на държавите-производителки на суровини.