Tag Archives: стратегия

Доклади за напредъка на разширяването за 2010 г. накратко

Европейската комисия представи своята оценка на програмата за разширяването на Европейския съюз. Тя се състои от стратегия за 2010-2011 г., мнения по молбите за членство на Черна гора и Албания, както и седем доклада за напредъка на страните кандидатки и потенциални кандидатки. Докладите за напредъка са обобщени по-долу.

Голямата новина е, разбира се, Хърватска. Комисията смята, че преговорите навлизат във финалната си фаза. Остават за покриване някои индикативни показатели в областта на правосъдието и защитата на основните права. Комисията отбелязва, че корупцията остава преобладаваща в много области. Ако всичко върви нормално, Хърватска ще приключи преговорите си през 2011 г., което означава възможно присъединяване през 2013 г.

Според Комисията Македония е готова да започне преговори след като бъде решен въпроса с името. Една от важните препоръки е да се укрепи административния капацитет за изпълнение и прилагане на законодателството. Комисията посочва, че са необходими по-нататъшни усилия по отношение независимостта на съдебната власт, борбата срещу корупцията, реформа на публичната администрация и свободата на изразяване в медиите.

Преговорите за присъединяване с Турция напредват, макар и доста бавно. Основните пречки са изпълнението от Турция на всички задължения по митническия съюз с ЕС, както и осъществяването на напредък в отношенията с Кипър. Комисията отбелязва, че пакетът конституционни изменения, одобрен на референдум на 12 септември е създал условия за напредък в редица области като например съдебната власт, защитата на основните права и публичната администрация.

Заключението за Босна и Херцеговина е, че липсата на обща визия от политическите лидери за посоката на развитие на страната продължава да блокира важни реформи и по-нататъшния напредък към ЕС. Ролята, която играе етническата идентичност в политиката, продължава да пречи на функционирането на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, както и общото управление на страната.

Комисията отбелязва, че в Сърбия се изискват допълнителни усилия по отношение на реформата на публичната администрация и борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Въпреки активното сътрудничество на Сърбия с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, Ратко Младич и Горан Хаджич са все още на свобода. Сърбия е отложила реформите за справяне със структурните недостатъци на икономиката.

Комисията приема, че Черна гора е готова да стане страна – кандидатка за членство. Черна гора трябва да приложи ефективно законодателството си във всички области. Основните проблеми се наблюдават в следните области: ефективност на анти-дискриминационните политики, свобода на изразяването, отношения с гражданското общество, както и положението на бежанците от Хърватска, Босна и Херцеговина и Косово.

Комисията отбелязва консултативното становище на Международния съд в Хага, според което декларацията за независимостта на Косово не нарушава международното публично право или резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН, както и последващата резолюция на Общото събрание на ООН, която цели започването на диалог между Белград и Прищина за насърчаване на сътрудничеството, постигане на напредък по пътя към ЕС и подобряване живота на хората. Комисията обаче отбелязва, че съдебната власт не функционира ефективно в Косово. Спазването на законността остава сериозен проблем.

По отношение на Исландия Комисията заключва, че страната отговаря на политическите критерии за членство и въпреки удара на банковата криза страната е подготвена да предприеме необходимите мерки, за да отговори на изискванията за членство в ЕС.

Албания е постигнала сериозен напредък през последните 12 месеца, но са необходими по-нататъшни реформи преди страната да започне преговори за присъединяване. Ефективността и стабилността на демократичните институции на страната и по-конкретно на парламента не са постигнати в достатъчна степен. Политическият диалог е конфронтационен и не отразява духа на демократичност, не на последно място заради политическия блокаж след изборите през юни 2009 г.

 

 

Стратегия за гарантиране на ефективното прилагане на Хартата за основните права на ЕС

Европейската комисия е приела своята Стратегия за гарантиране на ефективното прилагане на Хартата за основните права на Европейския съюз. Основните точки:

1. Гарантиране на безупречното спазване от страна на ЕС на основните права

Всички законодателни предложения на ЕС трябва да са съобразени с Хартата. Въз основа на списък с изисквания по отношение на основните права службите на Комисията ще определят кои права могат да бъдат засегнати от дадено предложение и систематично ще оценяват въздействието на всеки предвиден вариант на политиката върху тези права.

Комисията ще започне междуинституционален диалог, за да определи методите, които да бъдат използвани при изменения, повдигащи въпроси по отношение на съответствието с основните права.

Комисията ще използва всички налични средства, включително при необходимост процедурите за нарушение, за да се осигури спазване на Хартата при прилагането на правото на ЕС.

2. Подобряване на информацията за гражданите

През 2011 г. гражданите на ЕС ще имат достъп до информация за правните средства за защита във всички държави-членки чрез новия портал за електронно правосъдие на Комисията.

Комисията ще обясни в кои случаи може и в кои не може да се намесва по жалби, чийто предмет са основните права, и кога това е извън обхвата на правомощията на ЕС.

3. Мониторинг на напредъка

Комисията ще публикува годишен доклад за прилагането на Хартата. В доклада ще се проследява напредъкът в областите, в които ЕС има правомощия за действие: ще се показва как Хартата е била взета предвид в различни конкретни случаи (например при предлагането на ново законодателство).

Нуждаем ли се от сили на ЕС за борба с бедствия?

UPDATE (17.08.2010): Френският президент Никола Саркози е предложил официално на Европейската комисия да „се изградят истински сили за бързо реагиране на ЕС…които черпят от ресурсите на държавите членки”.

Френският министър по европейските въпроси Пиер Лелуш призовава за общи европейски сили за борба с бедствия в контекста на пожарите в Русия.

Въпросът е – наистина ли се нуждаем от подобни общи сили на ЕС? Вече имаме Общностния механизъм за гражданска защита, който трябва да координира реакцията на държавите членки при бедствия. Предполагам, че според г-н Лелуш текущата координация не е достатъчна.

Да вземем за пример Стратегията на ЕС за подкрепа на ограничаването на рисковете от бедствия в развиващите се страни. Това е много важен документ, който съдържа много добри идеи за създаването на стратегическа рамка, която да ръководи оказваната от ЕС подкрепа за ограничаване на рисковете от бедствия в развиващите се страни. Въпреки това планът за изпълнение на стратегията все още не е публикуван. В плана за действие трябваше да са посочени ключовите действия, отговорности, основни инструменти и последователността в изпълнението на приоритетите на стратегията и той трябваше да бъде приет през 2009 г. Забавянето е ясен сигнал, че не всичко е наред в координацията на реакцията при бедствия в ЕС и че вероятно някои държави се колебаят да направят крачка напред. Така че дори и да са необходими, силите на ЕС за борба с бедствия може би не са възможни в момента.

Въпреки това бъдещото търсене на услуги, свързани с ограничаване на рисковете от бедствия и борбата с бедствия вероятно ще се увеличава. ЕС трябва да идентифицира своята важна роля в осигуряването на подобни услуги като усилие, което засяга не само хуманитарни въпроси, но и въпросите на сигурността. По-нататъшната фрагментация на усилията за борба с бедствия ще навреди на целите общата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз.

Преглед на политиката за устойчиво развитие

Европейската комисия публикува прегледа си за 2009 г. на стратегията на ЕС за устойчиво развитие.

Основните приоритети в доклада са:

– принос за бърза промяна към нисковъглеродна и нискоразходна икономика, основана на енергийно и ресурсно ефективни технологии и устойчив транспорт, както и промяна към устойчиво потребителско поведение;

– увеличаване на усилията за запазване на биоразнообразието, водите и други природни ресурси;

– насърчаване на социалното включване;

– укрепване на международното измерение на устойчивото развитие и увеличаване на усилията за борба със световната бедност.