Tag Archives: стрес тестове

Накъде с новите стрес тестове за европейските банки?

Европейската комисия призовава за нови стрес тестове за европейските банки. Причината? Изглежда, че предишните тестове през лятото не са успели да забележат огромните проблеми на ирландските банкови институции.

Оли Рен е казал, че банковият срив в Ирландия е единичен случай, който няма да се повтори никъде в Европа. Е, не съм съгласен.

През юли отбелязах, че стрес тестовете трябва да включват най-лошите сценарии, което значи най-лошите сценарии. Най-лошите, а не най-добрите. И всички. Знаем, че стрес тестовете през лятото се провалиха. Сега ни карат да вярваме, че новите стрес тестове ще успеят. Това е малко вероятно.

Проблемът е анализиран много добре от Richard Field. Той твърди, че има само един начин да се възстанови доверието и да се издигне стена срещу разпространението на кризата. Правителствата трябва да обявят кои банки са ликвидни и кои не, и да предоставят данни за активите на банките, които подкрепят твърденията им.

 

 

Важността на резултатите от стрес-тестовете на банките

Европейските банки в момента са застрашени най-вече заради суверенния риск – рискът, че отделна държава членка на ЕС може да изпадне в неплатежоспособност. Банките са закупили множество държавни облигации от различни държави в ЕС и сега искаме да знаем колко капитал им е необходим, за да останат платежоспособни. Ето защо трябва да се проведат стрес-тестове на банките.

Банковият стрес-тест цели да предостави прогноза за представянето на банката в случай, че се реализира някакъв съществен риск. Този риск се нарича „стресов сценарий” и банките изчисляват дали имат достатъчно капиталови резерви, за да покрият загубите си.

Сега излезе новината, че резултатите от текущите стрес-тестове на европейските банки ще бъдат публикувани на 23 юли. Пазарите се нуждаят от тези резултати, за видят истинската картина на финансовата система на ЕС и да преценят рисковете и перспективите за икономиката на Европейския съюз.

Но стрес-тестовете трябва да са полезни и прозрачни, за да успокоят пазарите. Едно от изискванията е да се включат всички системно значими банки. Но стрес-тестовете трябва наистина да включват най-лошите сценарии, както отбелязва Wolfgang Münchau. Подготовката на стрес-тестовете така, че всички банки да ги преминат успешно, няма да убеди пазарите. В допълнение резултатите от стрес-тестовете трябва да се публикуват изцяло – за да се гарантира прозрачността на процедурата.

Стрес-тестовете вероятно са единствения инструмент, който имаме, за да убедим финансовите пазари, че банките в ЕС са стабилни. Поради това трябва да се избягват всякакви импровизации.

Постижения и пропуски в заключенията на Европейския съвет за икономиката на ЕС

Ще се опитам да изброя постиженията и пропуските в заключенията на Европейския съвет от заседанието на 17 юни 2010 г.

Постижения:

Стратегията „Европа 2020“ – тя трябва да насърчи серия реформи, насочени към конкурентноспособността и заетостта, поставяйки изследванията и иновациите в основата на икономическите инициативи за следващото десетилетие. Целта е да се постигне 75% заетост за мъжете и жените от 20 до 64 г., повишаване на разходите за изследвания и иновации до 3% от БВП, намаляване на емисиите парникови газове с 20%, намаляване на отпадането на ученици от училище с 10%, и изключване на риска от бедност и изключване поне за 20 милиона души.

Икономическо управление – изрична цел за засилване на превантивните и корективни мерки на Пакта за стабилност и растеж; въвеждане на концепцията за динамичен дълг; списък с индикативни показатели за оценка на конкурентноспособността и дисбалансите в нея, позволяващ ранно откриване на неустойчиви тенденции; публикуване на резултатите от стрес-тестовете на банките от банковия надзор; въвеждане на система от данъци и такси за финансовите институции, осигуряваща справедливо споделяне на тежестите и създаваща стимули за ограничаване на системния риск.

Исландия – начало на преговорите за присъединяване.

Естония – въвеждане на еврото от 1 януари 2011 г.

Иран – нови санкции на основание Резолюция 1929 на Съвета за сигурност на ООН.

Пропуски – Европейският съвет не е приел никакви конкретни мерки за справяне на дисбалансите в икономическия растеж и за истинска, сериозна координация на бюджетните политики. С други думи Европейският съвет е отложил вземането на болезнени решения за бъдещето на икономическото управление на ЕС, като в същото време определя стратегически цели, които могат или да произведат, или да не произведат ефективни резултати.