Предложения за кохезионната политика 2014-2020

Комисията е публикувала своите законодателни предложения, които ще оформят кохезионната политика за периода 2014-2020 г. В първата част от предложението са изложени общите правила, валидни за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР). Във втората част са изложени общите правила, валидни за трите основни фонда за изпълнение на целите на политиката на сближаване: Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд.

Когато бъде приет, законодателният пакет ще създаде обща стратегическа рамка за ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР, която ще гарантира интегрираното използване на средствата за постигане на общите цели. Комисията и всяка страна членка на ЕС ще се споразумеят за Договор за партньорство, който ще обединява всички ангажименти на дадена страна за постигане на европейските цели. Преди предоставянето на средства от фондовете, властите ще трябва да демонстрират наличието на задоволителна стратегическа, регулаторна и институционална рамка за гарантиране на тяхното ефективно използване. Отпускането на допълнителни средства ще зависи от резултатите. Недоброто прилагане на макроикономическите политики (прекомерен бюджетен дефицит и т.н.) ще води до спиране на кохезионното финансиране. Процедурите ще бъдат опростени и компютъризирани, когато това е възможно. Правилата за това кой има право да използва инструментите за финансиране на ЕС ще бъдат хармонизирани.

 

 

Защо структурните фондове не работят правилно в България

Институт „Отворено общество“ София е публикувал доклад, който очертава основните причини за лошото функциониране на структурните фондове на ЕС в България (резюме тук). Структурните фондове са основен инструмент на регионалната и кохезионна политика на ЕС. Новите държави членки и особено България срещат значителни трудности при използването на тези средства за своето регионално развитие.

В доклада са очертани три основни причини:

• Дефицити в националното програмиране на средствата от ЕС за финансовия период 2007–2013 г.;
• Лошо прилагане на принципа на партньорство с представители на гражданския сектор при националното управление на средствата от структурните фондове;
• Дефицити на регионалното планиране в България.

Тези констатации са значими, доколкото поставят под съмнение изпълнението и на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС в България. Капацитетът за усвояване очевидно е много нисък и трябва да се предвидят конкретни мерки, за да се избегне повтаряне на грешките. Европейската комисия обикновено фокусира критиките си върху институционалния капацитет на българската администрация и качеството на структурите за управление. Но този доклад ясно показва, че проблемът е много по-дълбок и започва с етапите на програмиране и планиране.

Обществена консултация за бъдещето на политиката на сближаване

Комисията започва обществена консултация за бъдещето на политиката на сближаване на ЕС. В своите заключения на петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване Комисията очертава основните идеи за реформи, които ще бъдат предмет на обсъждане по време на консултацията. Това е много важен етап във фазата на определяне на съдържанието на политиката.

Основните теми:

1. Нов стратегически подход за програмиране на политиката на сближаване, състоящ се от:

– обща стратегическа рамка (ОСР), приета от Комисията и превеждаща целите на Европа 2020 в инвестиционни приоритети, и

– договор за инвестиционно партньорство, който въз основа на общата стратегическа рамка определя инвестиционните приоритети, разпределението на националните и европейските средства между приоритетите и програмите, както и условията и целите, които следва да бъдат постигнати.

2. Увеличаване на тематичната концентрация – държавите членки и регионите следва да концентрират ресурсите на ЕС и собствените си ресурси в малък брой приоритети, отговарящи на предизвикателствата, пред които са изправени.

3. Подобряване на представянето чрез въвеждане на условия и стимули – договаряне на конкретни обвързващи условия в областите, свързани с политиката на сближаване.

4. Подобряване на оценката на представянето и резултатите – установяване на ясни и измерими индикатори за резултат, както и използване на оценки на въздействието.

5. Насърчаване на използването на нови финансови инструменти.

6. Въвеждане на трето измерение: териториално сближаване – архитектурата на политиката на сближаване би трябвало да позволи по-голяма гъвкавост при организиране на оперативните програми, за да се отрази по-добре географското и природното измерение на процеса на развитие.

7. Засилване на партньорството – поддържане на активното включване, насърчаване на социалните иновации, развиване на иновационните стратегии, както и развитие на схеми за възстановяване на райони с неблагоприятни условия.

8. Финансово управление – въвеждане на резултатно-ориентирани инструменти за плащане на приноса на ЕС, както и опростени инструменти за компенсиране.

9. Намаляване на административния товар – уеднаквяване на правилата за допустимост на разходите между различните финансови инструменти и фондове.

10. Финансова дисциплина.

11. Финансов контрол – преглед на процедурата за предварителна оценка на системите за управление и контрол.

12. Архитектурата на политиката за сближаване – включване на региони, които в момента са избираеми по цел „Сближаване”, но чийто БВП е по-голям от 75% от средното за ЕС.

Прекомерният дефицит може да доведе до спиране на регионалната помощ?

Европейската комисия обсъжда суспендиране на структурните фондове за държави, които нарушават Пакта за стабилност и растеж на ЕС. Допълнителен критерий, който също се обсъжда, е съотношение на публичния дълг над 60% от БВП. Комисията също така планира да задълбочи и разшири наблюдението на бюджетите на държавите членки.

Мога да разбера логиката на Комисията, желаеща да наложи бюджетна дисциплина в ЕС, но съм особено притеснен за България. Както знаем, вероятно ще има процедура за прекомерен бюджетен дефицит срещу България за 2009 г., а може би и за 2010 г. Вярно, брутният публичен дълг е относително малък. Но дори сега срещаме сериозни трудности с използването на структурните фондове. Всяко следващо ограничение или спиране на структурните фондове от Комисията може да се окаже опустошително за държава, която просто не е достатъчно конкурентна на пазарите на ЕС.

Доклад за напредъка по структурните действия

Европейската комисия представя доклад за напредъка по плана за действие за укрепване на съвместното управление на структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС.

Докладът обобщава често срещани грешки при управлението на фондовете на ЕС на национално ниво:

• сключване на договори без да е спазена правилната тръжна процедура;
• непълна/неточна документация за обосноваване на разхода (липса на одитна пътека);
• неправилно изчисляване на разходите;
• прилагане на неправилна ставка на съфинансиране;
• завишени искания за плащане.

Доклади на ЕК за еврофондовете в България и Румъния

Вече са достъпни докладите на Европейската комисия за състоянието на изпълнението на фондовете на ЕС в България и Румъния към 31 юли 2009 г.

България е получила 488 милиона евро от общо заделените 1,36 милиарда евро за периода 2004-2006 г. – или успеваемост от 36%. Предварителните плащания по бюджета 2007-2009 г. са в размер 828,7 милиона евро. България не е получила междинни плащания поради отхвърлянето на оценките за съответствие на централната информационна система за управление и контрол (ИСУН) за всички оперативни програми. Единствените извършени междинни плащания са от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Основна препоръка за България е подобряването на управленския капацитет на изпълнителните звена.

Румъния е получила 1,89 милиарда евро за периода 2004-2006 г. от общо заделени 2,97 милиарда евро, или има 63% успеваемост. Предварителните плащания за периода 2007-2009 г. са в размер на 2,42 милиарда евро. Румъния също така е получила 94 милиона евро междинни плащания за оперативните програми. Основна препоръка за Румъния е преразглеждането на националната правна рамка за обществените поръчки.