Две важни стратегии за устойчивото развитие на Европейския съюз

През последните дни Европейската комисия публикува две съобщения, които засягат важни аспекти на устойчивото икономическо развитие на ЕС.

Първото съобщение е относно възобновяемата енергия и напредъка към целите за 2020 г. Съобщението прави преглед на възнобновяемата енергетика в Европа, перспективите до 2020 г. и адресира предизвикателствата пред сектора. Комисията посочва, че инвестициите във възъобновяема енергия представляват 62% от общите инвестиции в генериращи мощности през 2009 г. Обобщените прогнози на държавите членки сочат, че възобновяемата енергетика ще расте до 2020 г. по-бързо, отколкото в миналото. Общо държавите членки очакват да удвоят потреблението на възобновяема енергия от 103 милиона тона нефтен еквивалент (мтне) до 217 мтне през 2020 г. Ако бъдат изпълнени всички прогнози, общият дял а възобновяемата енергия в ЕС ще надвиши целта от 20% през 2020 г. Комисията предполага, че досегашните капуиталови инвестиции за възобновяема енергия в размер на 35 млрд. евро годишно ще трябва да се удвоят до 70 млрд. евро годишно, за да се гарантира, че ЕС ще изпълни целите си.

Второто съобщение е относно пазарите на суровини и материали. Това съобщение беше забавено заради искането на Франция да се включат мерки за подобряване на прозрачността на финансовите и стоковите пазари. Документът прави преглед на развитието на физическите пазари на петрол, природен газ,електричество, земеделски стоки и суровини. Комисията подчертава увеличаващата се взаимозависимост между финансовите и стоковите пазари и посочва политически мерки за отделните физически пазари на стоки. Съобщението след това описва инициативата за критичните суровини и описва 14 такива критични суровини – тези, които са с голям риск за недостиг и които са особено важни за веригата на добавената стойност.

 

 

Стартира водещата инициатива на ЕС за ефективно използване на ресурсите

Европейската комисия стартира много важна водеща инициатива за ефективно използване на природните ресурси в рамките на стратегията Европа 2020. Комисията вярва, че подобряването на ефективността на използване на природните ресурси ще бъде ключа към осигуряване н икономически растеж и работни места за Европа. В допълнение то ще донесе съществени икономически възможности, ще подобри производителността, ще намали разходите и ще подобри конкурентоспособността.

Най-важните средносрочни политически цели са:

• План за енергийна ефективност до 2020 г., който да установи мерките за постигане на енергийни спестявания в размер на 20% от енергийното потребление във всички икономически сектори и който да бъде последван от съответното законодателство, което да гарантира постигането на заложените цели;

• Предложения за реформиране на Общата селскостопанска политика, политиката по рибарството, кохезионната политика, енергийната инфраструктура и транс-европейските транспортни мрежи в контекста на следващата бюджетна рамка на ЕС с цел съобразяване на тези области с изискванията на ресурсно ефективна, нисковъглеродна икономика;

• Нова стратегия на ЕС за биоразнообразието до 2020 г., която да спре загубата на биоразнообразие и да възстанови биоразнообразието и екологичните услуги в светлината на натиска върху екоситемите;

• Мерки за преодоляване на предизвикателствата на пазарите на храни и суровини, които включват оценка на критичните природни суровини и определят търговска политика за осигуряване на устойчиви доставки на суровини от световните пазари. Мерките ще насърчават добива, рециклирането, иновациите и заместването на суровини в ЕС.

• Стратегия за превръщане на Европейския съюз в „кръгова икономика“, основана на рециклиращо общество с цел намаляване производството на отпадъци използването на отпадъците като ресурс;

• Изпреварващи действия за адаптация към промените в климата с цел намаляване на заплахите за екосистемите и човешкото здраве, подкрепа за икономическото развитие и адаптиране на инфраструктурата за справяне с неизбежните промени в климата;

• Политика за управление на водите, която има за приоритет мерки за пестене на вода и увеличаване на ефективността на използване на водите, за да се осигури наличност на вода в достатъчни количества, с добро качество, която се използва устойчиво и се връща в околната среда с приемливо качество.

 

 

Трудности с доставката на суровини от Китай

Асоциацията на германската индустрия BDI предупреждава:

„Глобалните, европейските и националните ограничения на търговията със стоки заплашват растежа на германската индустрия, която е жизненоважна за преодоляване на текущата криза“.

„Отиваме към дупка [в снабдяването със] суровини“ казва Ulrich Grillo, председател на групата по суровините на BDI и изпълнителен директор на германския производител на цинк Grillo-Werke.

BDI се оплаква, че само Китай ограничава търговията със суровини и полуготови продукти чрез 373 експортни мита.

Това оплакване идва едновременно с новината за проект на доклад на китайското Министерство на промишлеността и информационните технологии. Докладът призовава за забрана на износа на редица редки метали, както и за въвеждането на експортни квоти за други редки елементи, които са далеч под световното търсене.

ЕС и САЩ завеждат процедура в СТО срещу Китай заради суровини

Едновременно Европейският съюз и САЩ са поискали консултации с Китай в Световната търговска организация (СТО) по повод на ограниченията за износ на някои суровини.

Според Катрин Аштън, комисар по търговията: „китайските ограничения за някои суровини нарушават конкуренцията и увеличават световните цени, усложнявайки нещата за нашите компании в период на криза. надявам се, че можем да постигнем приятелско решение чрез процеса на консултации.”

Въпросните суровини включват жълт фосфор, боксит, кокс, магнезий, манган, цинк.

Според Китай ограниченията имат за цел да опазят околната среда и да се изпълняват външнотърговските задължения на страната.

За да се оцени въпроса в перспектива си заслужава да се прочете отличната статия на Martin Stürmer: „The International Raw Materials Boom. A Challenge for Multilateral Trade Policy“. Авторът обръща специално внимание на конкуренцията на суровини, която е причинила множество войни през последните два века и даде началото и на европейската интеграция. Stürmer смята, че многостранната световна търговска система не е напълно адекватна на новите предизвикателства, произтичащи от увеличаващата се консумация на суровини. Авторът препоръчва отчитане на политиките за развитие и интересите на държавите-производителки на суровини.