Обнародван е новият регламент по комитология

Регламент (ЕС) № 182/2011 за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите-членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията е обнародван в Официален вестник. Регламентът отменя Решение 1999/468/ЕО (старото решение по комитология). Предвиждат се две процедури по комитология – процедура по консултиране и процедура по разглеждане. Процедурата по консултиране е същата като в старото решение по комитология. Процедурата по разглеждане замества старите процедури по управление и регулиране. Комитетът по разглеждане може да приеме или отхвърли мярката за изпълнение с квалифицирано мнозинство (важат правилата за гласуване на Съвета). В случай, че комитетът не вземе решение, в зависимост от предмета на мярката за изпълнение, Комисията може или да я приеме, или да я отнесе до апелативен комитет, където се извършва окончателно гласуване по мярката.

Всички институционални и правни аспекти относно приемането на делегирани актове и новия комитологичен режим са разгледани в доклада ми за конференцията на EUSA.

 

 

Йержи Бузек ли е истинският глас на външната политика на ЕС?

Блогърите Kosmopolit и Jon Worth вече писаха за (липсата на) реакция на Европейския съюз относно развиващите се в Египет събития. Заслужава си да се прочете техният анализ на относителната пасивност на институциите на ЕС.

Тук искам да посоча, че председателят на Европейския парламент, Йержи Бузек, беше много по-конкретен относно ситуацията в Египет. Той направи изявление в петък, 28 януари, в което казва:

„Целият свят вижда какво се случва в Египет тази вечер и ще държи властите отговорни за всяка неподходяща употреба на сила или невинни жертви. (…) Призовавам Египет, като партньорска държава на ЕС, напълно да спазва основните права и свободи на своите граждани.”

Това не е първият път, когато г-н Бузек отговаря бързо с недвусмислено изявление. Той също така коментира ситуацията в Беларус и призова Лукашенко да спре насилието. Върховният представител запази мълчание по отношение на Беларус за няколко дни.

Трябва да е ясно, че Върховният представител не може да действа преди да съгласува позициите на всички държави членки. Необходима е само една държава – например Италия, за да блокира приемането на обща позиция (чл. 31 ДЕС). Ето защо Аштън е ограничена в полето си за действие.

Изглежда, че в подобни ситуации изявленията на г-н Бузек са единственият легитимен глас, идващ от институциите на ЕС.

 

 

Политически компромис за новия режим на комитология

Това е много специален ден. Европейският парламент потвърди споразумението със Съвета за новия регламент относно изпълнителните правомощия на Комисията. Новият регламент ще влезе в сила от 1ви март и автоматично ще замени съществуващата система.

Както и преди, предвиденият в регламента механизъм за контрол е основан на „комитологията“, т.е. комитети, съставени от представители на държавите-членки, на които Комисията представя проекти на мерки за изпълнение, но противно на сега съществуващата система, Съветът няма право на намеса като апелативен орган. В някои отделни случаи е възможно да се наложи участието на „апелативен комитет“, но това е просто един „обикновен“ комитет, председателстван от Комисията, независимо от по-високото равнище на представителство. Това дава възможност за преразглеждане на проектомерките или за тяхната промяна при необходимост.

Регламентът предвижда мерките за изпълнение в области като търговската защита да бъдат включени в нормалния режим. Досега тези мерки бяха предмет на специални процедури, при които често Съветът имаше последната дума.

Новата процедура предоставя също така повече гъвкавост на Комисията и по-голяма политическа отговорност. При липса на квалифицирано мнозинство против или в полза на проект на акт за изпълнение на Комисията, тя ще има право на избор между приемането на акта или неговото преразглеждане.

В момента пиша статия за новия правен режим на процедурите по комитология, която ще бъде достъпна в този блог някъде през февруари 2011 г.

Окончателен компромис по гражданската инициатива

Комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент, Комисията и Съвета постигнаха съгласие по т.нар. „гражданска инициатива” (чл. 24 ДФЕС). Гражданската инициатива позволява на един милион европейски граждани да поискат от Комисията да предложи ново законодателство. Основните точки на компромиса:

• прегледът за допустимост ще се прави при регистрацията;
• регистрацията се извършва от комитет от поне седем члена от поне седем държави членки;
• подписите трябва да идват от минимум една четвърт от държавите-членки;
• Комисията ще помага на организаторите чрез предоставяне на наръчник и точка за контакт;
• ако инициативата набере един милион подписа се извършват задължителни последващи действия, включително публично изслушване;
• държавите членки определят как да се потвърди автентичността на подписите.

 

 

Междуинституционално (Недо)Споразумение

Юристите и политолозите обръщат специално внимание на междуинституционалните споразумения на институциите на ЕС, и то поради важна причина: именно там за пръв път се появяват много институционални иновации. Сега едно междуинституционално споразумение (МИС) между Европейския парламент (ЕП) и Европейската комисия се превръща в предмет на спор. Съветът е изразил сериозни критики към документа и твърди, че някои разпоредби на споразумението нарушават институционалния баланс, предвиждайки определени правомощия за Европейския парламент, които не са предвидени в учредителните договори и които ограничават автономията на Комисията и на нейния председател (hat tip: EUobserver).

Съветът се тревожи относно участието на ЕП в международни преговори и разширения достъп на ЕП до поверителни документи и до информация относно процедурите за нарушение, водени от Комисията срещу държави-членки. Съветът заплашва да оспори всяко действие на Комисията и ЕП, което би имало резултат, противоречащ на интересите и правомощията на Съвета, предвидени в учредителните договори.

Въпросът е дали тези разпоредби съставляват промяна в институционалния баланс, която представлява нарушение на учредителните договори. Това е всъщност двояк въпрос. Знаем много добре, че МИС винаги променят в някаква степен институционалния баланс и това конкретно споразумение е добър пример в тази посока. Но нарушава ли учредителните договори?

Martinned мисли, че споразумението променя политическия баланс, но не и юридическия институционален баланс. Piotr Kaczynski от CEPS е цитиран от EUobserver да казва, че това МИС не нарушава непременно Договора от Лисабон.

Съгласен съм, че МИС не нарушава учредителните договори просто защото няма потенциала да го направи. Разбира се, Съветът може да оспори конкретни действия на Комисията и Съвета основани на това МИС, но ще срещне малко разбиране от страна на Съда на ЕС, освен ако Комисията и ЕП не са извършили флагрантно нарушение.

 

Европейската дипломатическа служба – още една победа за Европейския парламент

Постигнато е политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета по предложението за решение на Съвета за състава и дейността на Европейската служба за външно действие. Но почакайте: защо е нужно политическо споразумение за решение на Съвета???

Отговорът се състои в бюджетните правомощия на ЕП. Въпреки че ЕП има само консултативни правомощия по отношение на решението на Съвета, то по отношение на финансирането на Европейската служба за външно действие може да каже много повече. Европейският парламент първоначално се противопостави на предложението, изисквайки бюджетен контрол върху службата, повечето служители да идват от институциите на ЕС, а не от държавите членки и ръководните служители да са политически отговорни пред Парламента по време на осъществяване на своите задължения. Поради това беше необходим компромис и Европейският парламент трябваше да работи с Върховния представител по ОВППС и държавите членки за постигането му.

Това определено изглежда като победа за Европейския парламент.

Реформата на хедж фондовете продължава

Съветът е приел мандат за преговори с Европейския парламент относно проект на директива, целяща въвеждането на хармонизирани правила за дружества, управляващи фондове за алтернативни инвестиции (ФАИ) като хедж фондове или частни дялови фондове.

Един от основните въпроси, които пречат на компромиса, е относно правилата за дружествата, управляващи фондове извън ЕС. Европейският парламент предлага ФАИ извън Европейския съюз, които искат да продават своите фондове на вътрешния пазар, доброволно да се съобразят с изискванията на директивата.

Bloomberg цитира Мишел Барние, комисар по вътрешния пазар и услугите, който казва, че ще работи с финансовите министри и Парламента за постигането на „динамичен компромис”, който да запази „интегритета на вътрешния пазар”.

Кризата на еврото: да става каквото ще

Кризата на еврозоната, причинена от проблемите на Гърция, има нов обрат. Съветът в състав финансови министри реши да се създаде Европейски механизъм за финансова стабилизация с обем до 500 млрд. евро и до 250 млрд. евро от МВФ. Механизмът ще бъде организиран в две схеми.

Първата ще бъде организирана по реда на чл. 122, пара. 2 ДФЕС на обща стойност 60 млрд. евро. Нейното активиране ще става при наличието на сериозни условия, в контекста на обща подкрепа от ЕС и МВФ.

Втората част ще бъде организирана на междуправителствена основа между членовете на еврозоната ( и евентуално Швеция и Полша) и ще бъде на стойност до 440 млрд. евро. Тя ще бъде финансираната пропорционално от участващите държави по координиран способ и ще има срок на действие три години.

Междувременно централните банки на Канада и Великобритани9я, ЕЦБ и Федералният резерв на САЩ обявяват възстановяването на временни мерки за осигуряване на доларова ликвидност. ЕЦБ също така е решила да се намеси на пазарите на дългови ценни книжа, за да осигури ликвидност на тези сектори от пазарите, които намира за неправилно функциониращи.

Bloomberg цитира Marco Annunziata, главен икономист на UniCredit Group в Лондон, според когото тези мерки са предостатъчни, за да стабилизират пазарите в краткосрочен план, да предотвратят паниката и да ограничат риска от разпространяване на кризата.

Силно изявление от Оли Рен: „Ще защитим еврото, каквото и да стане”.

Но как ще проработи всичко това на практика? Все още не знаем.

Нов Процедурен правилник на Съвета

Новият Процедурен правилник на Съвета е обнародван в Официален вестник. Важен принцип е, че Съветът заседава в открито заседание, когато обсъжда и гласува проекти на законодателни актове.

Първи решения по Договора от Лисабон

Европейският съвет е приел две решения, които се основават на новите институционални разпоредби на Договора от Лисабон, който влезе в сила вчера.

Първото решение предвижда, че председателството на Съвета, с изключение на състава по външни работи, се изпълнява от предварително определени групи от три държави-членки за срок от 18 месеца. Всеки член на групата изпълнява последователно, за срок от шест месеца, председателството на всички състави на Съвета, с изключение на състава по външни работи. Останалите членове на групата подпомагат председателството във всички негови задължения въз основа на обща програма.

С второто решение се приема Процедурен правилник на Европейския съвет.