(Не)Значимостта на Механизма за сътрудничество и проверка

Новите доклади по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния са публикувани от Комисията. Механизмът се използва от Комисията, за да наблюдава напредъка в областта на реформата на съдебната власт, борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Но има ли някакво значение този механизъм?

Трудно е да се каже. Механизмът е инструмент, използван, за да се продължи процеса на поставяне на условия след датата на присъединяването на България и Румъния. За три години след тази дата ЕС можеше да наложи предпазни клаузи, включително в областта на правосъдието и вътрешните работи (чл. 36 от Договора за присъединяване). Този период обаче изтече. В тесния смисъл на думата механизмът вече не е инструмент за поставяне на условия. Ели Гатева е написала чудесна статия по въпроса, обяснявайки, че липсата на награди, свързани с членството, както и използването на безобидни заплахи за санкциониране на неизпълнението, създават много слаба структура от негативни стимули.

От друга страна българското и румънското правителства обръщат внимание на препоръките в докладите и поне се опитват да ги приложат. Една от причините за това може да бъде трудността за присъединяване към шенгенското пространство. Франция и Германия свързаха двата въпроса, макар че те не са правно зависими. Така че може да се твърди, че присъединяването към шенгенското пространство е нов инструмент за поставяне на условия, използван, за да предизвика реформи на съдебната власт в България и Румъния.

Възможно е и друго тълкуване – че „старите“ държави членки са загубили надежда за ефективни структурни реформи на съдебната власт в България и Румъния и се опитват да ограничат вредата, като отказват достъп до Шенген. Тази стратегия ще се провали. Пренебрегването на структурните дефицити на правоохранителните органи и съдебната власт в България и Румъния може да има сериозни последици за целия Европейски съюз. Не е възможно да се „изолират“ двете държави в някакъв вид триаж. Техните слабости въздействат негативно на сигурността на целия ЕС, както и на отделните държави членки.

Ето защо механизмът за сътрудничество и проверка е все още полезен – поне като инструмент за диагноза.

 

 

57 точки за реформа на съдебната власт

Министерството на правосъдието е представило нов план за действие от 57 точки, целящ цялостна реформа на българската съдебна система.

Това е наистина добра новина. Но би било много по-добре, ако беше осигурен публичен достъп до документа и ако този документ беше обсъден със заинтересованите страни и съответните неправителствени организации, преди да бъде изпратен в Брюксел.

Наистина се нуждаем от прозрачност на процеса на определяне и изпълнение на политиките, за да получим устойчиви резултати в това сериозно начинание – реформирането на българската съдебна власт.

Политическо влияние върху съдебната власт?

Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов е защитил петимата полицаи, осъдени на общо 82 години затвор за смъртта на Ангел Димитров-Чората след като се е срещнал с роднините им. Той е заявил, че вярва в българския съд, но същевременно е казал, че не би допуснал петимата полицаи да влязат в затвора, ако зависи от него. Според него полицаите, участвали в акция „Респект“, не са целели да убият Ангел Димитров.

Ангел Ангелов-Чората беше убит през 2005 г. Първоначално смъртта му беше представяна като резултат от кардиогенен шок, а по-късно експертизи показаха, че е починал след многобройни удари по главата.

Много е трудно да се оценява случая от моята позиция. По делото е събран множество противоречив доказателствен материал и не трябва да се спекулира без да се познава делото в неговата цялост. Въпреки това изявлението на г-н Цветанов може да бъде тълкувано и като знак на политическо влияние спрямо Върховния касационен съд и това е проблем. Вече няколко пъти в своите доклади Европейската комисия посочва, че наказателното ни правораздаване е обект на влияние и вмешателство в работата му. Г-н Цветанов следва да се въздържа от подобни изявления, които могат да навредят на всички други искрени усилия за реформа на съдебната власт.

ОЛАФ: Българските престъпници танцуват около нас

Франц-Херман Брюнер, генерален директор на ОЛАФ, каза при представянето на годишния доклад на службата против измамите,че „Някои престъпници все още танцуват около нас и българското правителство, и това не ми харесва”.

Според него българските съдилища са най-слабото звено в съдебната власт. Той вярва, че политическият натиск върху съдебната система следва да се отслаби.

Съюзът на съдиите протестира срещу назначението на председателя на САС

Съюзът на съдиите в България в писмо протестира срещу назначаването на Веселин Пенгезов за председател на Софийския апелативен съд. Срещу г-н Пенгезов преди четири години имаше дисциплинарно производство по обвинения в корупция, прекратено по давност. Някои от доказателствата бяха събрани със специални разузнавателни средства.

Съюзът на съдиите се оплаква от текущата кадрова практика на Висшия съдебен съвет (ВСС). Те смятат, че това назначение е ‘флагрантна скандалност”, тъй като г-н Пенгезов няма опит в гражданското съдопроизводство и ВСС не е предоставило мотивация на избора си, основана на качествата на кандидата.

Писмото е изпратено до водещи неправителствени организации в областта на правосъдието и вътрешните работи, с копия до Европейската комисия, Министерство на правосъдието и самия ВСС.

Писмото е наистина необикновено и показва степента на недоволство от това назначение. На мен ми се иска да коментирам главния въпрос – за критериите за избор на ВСС когато назначава административни ръководители в съдебната система. Това беше една от основните теми на междинния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка през февруари. Това писмо идва да докаже, че ВСС, всъщност, не е отчел препоръките на Европейската комисия и е продължил практиката си да назначава високопоставени магистрати без каквато и да е разумна обосновка.

Доклад на Венецианската комисия за измененията на ЗСВ

Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) към Съвета на Европа публикува доклад за проекта за изменение на Закона за съдебната власт на Министерство на правосъдието. Както обикновено, докладът е много балансиран и е написан наистина експертно.

Докладът подкрепя като цяло предложенията на МП, но подчертава, че реформите следва да бъдат по-всеобхватни.

Важна критика в доклада е относно някои правомощия на прокуратурата, които „типично се откриват в традиционния съветски модел на „прокуратура“. Докладът също напомня възражението на Венецианската комисия относно факта, че 11 члена на Висшия съдебен съвет (ВСС) се избират от Народното събрание с обикновено мнозинство. Авторите на доклада считат, че съсредоточаването на дисциплинарни правомощия във ВСС по отношение на съдии, прокурори и следователи остава проблематично.