Доклади за България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка за 2011 г.

Европейската комисия публикува петите поредни доклади за напредъка на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за 2011 г. Докладите разглеждат напредъка на двете държави по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и по отношение на България – борбата с организираната престъпност.

Докладът за България отбелязва, че България е укрепила Висшия съдебен съвет и усъвършенствала правилата за назначаване, професионално обучение, оценяване и повишение на съдиите. Страната е предприела стъпки за подобряване на защитата срещу конфликт на интереси. По няколко дела за организирана престъпност и корупция са били издадени съдебни присъди. Паралелно с това броят на повдигнатите обвинения по случаи, свързани с организираната престъпност и измами със средства от ЕС, е нараснал. Докладът отбелязва, че все още предстои ръководството на съдебната власт да покаже, че действително поема ангажимент за извършването на задълбочени съдебни реформи, тъй като бавният напредък не се дължи единствено на недостатъци в съдебната практика и Наказателния кодекс. Отново и отново Комисията посочва, че все още липсват нужната прозрачност и надеждност при назначенията в съдебната власт. Като цяло, липсва последователна дисциплинарна практика и този проблем продължава да бъде основна причина за подкопаване на общественото доверие в съдебната власт. Докладът отбелязва, че се наблюдават слабости при събирането на доказателства, защитата на свидетели, стратегиите за разследване, всеобхватните финансови разследвания и обезопасяването на имущество. Комисията препоръчва координирането на действията в самата прокуратура и между прокуратурата и полицията. Най-важната препоръка на Комисията е да се изготвят предложения за извършването на реформи в структурите, правомощията, състава, назначенията и вътрешната организация на Висшия съдебен съвет, Върховната касационна прокуратура и прокуратурата като цяло.

В доклада относно Румъния се посочват значителните стъпки, които страната предприе от последния годишен доклад от юли 2010 г. насам. Румъния подобри съдебната ефикасност, преработи правната база на Националната агенция по интегритет, продължи с подготовката си за прилагането на четирите нови кодекса, започна подготовка за функционален анализ на съдебната система и извърши оценка на въздействието на антикорупционната си политика. В същото време в доклада се отбелязва също, че последователността и постигането на резултати в определен брой области продължава да е проблем и че усилията за постигане на напредък в борбата с корупцията трябва да продължат. В доклада се заключава, че Румъния трябва да вземе спешни мерки за ускоряване на делата за корупция по високите етажи на властта, за да не бъдат прекратени поради изтичане на законоустановените срокове. Борбата с корупцията следва да продължи да бъде абсолютен приоритет и да бъде подкрепена от Парламента и следва да се предприемат спешни мерки за подобряване на резултатите по отнемането на активи, придобити посредством престъпна дейност, борбата с изпирането на пари и защитата срещу конфликта на интереси в управлението на обществени средства.

 

 

Относно конфликта между българското правителство и българската съдебна система

Много може и трябва да се каже относно проблемите на българската съдебна власт. Но скорошните атаки на българското правителство по-конкретно срещу българските съдилища могат да се окажат наистина вредни. Съдилищата имат много важна функция в една правна система и тяхното унижаване няма да послужи на никоя справедлива кауза. Самата идея за държавност може да се компрометира.

Доклади за България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка за 2010 г.

Европейската комисия публикува докладите за напредъка на България и Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Докладите разглеждат напредъка на двете държави по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и по отношение на България – борбата с организираната престъпност.

И в двата доклада се признава необходимостта от допълнителна помощ и мониторинг от страна на Комисията в подкрепа на процеса на реформа в България и в Румъния, докато не бъдат изпълнени всички индикативни показатели и не бъде отменен механизмът за сътрудничество и проверка. С други думи наблюдението ще продължи за неопределен период от време.

Докладите и за двете държави са критични. По отношение на България докладът подчертава факта, че шумните полицейски акции не се превръщат задължително в успешни обвинения. За Румъния основната критика е по отношение на новите поправки в закона относно националната агенция за борба с корупцията.

В доклада за напредъка на България се обръща внимание на силния устрем за реформи, който се забелязва след последния годишен доклад на Комисията от юли 2009 г. Според Комисията съществува политическа воля за реформа на съдебната власт. Според доклада от юли 2009 г. насам България е предприела важни реформи на своите наказателни процедури.България е увеличила усилията си в борбата срещу корупцията на високо равнище. България също така е увеличила усилията си за борба с организираната престъпност, провеждайки няколко полицейски акции срещу организирани престъпни групи, въпреки че предприетите впоследствие съдебни действия според Комисията са недостатъчни. Докладът отбелязва, че продължават да са налице сериозни недостатъци в съдебната практика както по отношение на прокуратурата, така и по отношение на съда. Съдебният процес в България страда от липсата на инициатива и професионален капацитет. При сложните разследвания липсват посока и цел, а процедурите са прекалено формални и прекалено дълги и често се провалят в съда. Анализът на Комисията показва също така, че продължават да са налице недостатъци при предотвратяването на корупцията и защитата срещу конфликт на интереси. Сериозни слабости са установени при прилагането на законодателството за обществените поръчки в България.

Комисията отбелязва сериозни недостатъци в усилията на Румъния за постигане на напредък по МСП. Според Комисията Румъния не е показала достатъчно политическа решителност да подкрепи и даде насока на процеса на реформи, а е демонстрирала нежелание сред ръководството на съдебната власт да участва и да поема отговорност. Съдебната реформа е отбелязала съществен напредък с приемането на граждански и наказателен процесуален кодекс. Националната агенция за борба с корупцията (ANI) е показала укрепване на своя капацитет с оглед откриването на незаконно обогатяване, нередности и конфликт на интереси. Въпреки това промените на закона за Националната агенция за борба с корупцията, приети на 30 юни 2010 г. представляват сериозна крачка назад.

Заключения на Съвета по Механизма за сътрудничество и проверка

Съветът прие заключенията си по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния.

Съветът подчертава необходимостта от повече съществени резултати в разследването, обвинението и осъждането на случаите на корупция на високо ниво и организирана престъпност, за да се гарантира дългосрочна промяна в България.

Съветът посочва, че механизмът следва да продължи „до постигане на резултатите, очаквани от тази рамка [на сътрудничество]”.

57 точки за реформа на съдебната власт

Министерството на правосъдието е представило нов план за действие от 57 точки, целящ цялостна реформа на българската съдебна система.

Това е наистина добра новина. Но би било много по-добре, ако беше осигурен публичен достъп до документа и ако този документ беше обсъден със заинтересованите страни и съответните неправителствени организации, преди да бъде изпратен в Брюксел.

Наистина се нуждаем от прозрачност на процеса на определяне и изпълнение на политиките, за да получим устойчиви резултати в това сериозно начинание – реформирането на българската съдебна власт.