Tag Archives: Турция

Доклади за напредъка на разширяването за 2010 г. накратко

Европейската комисия представи своята оценка на програмата за разширяването на Европейския съюз. Тя се състои от стратегия за 2010-2011 г., мнения по молбите за членство на Черна гора и Албания, както и седем доклада за напредъка на страните кандидатки и потенциални кандидатки. Докладите за напредъка са обобщени по-долу.

Голямата новина е, разбира се, Хърватска. Комисията смята, че преговорите навлизат във финалната си фаза. Остават за покриване някои индикативни показатели в областта на правосъдието и защитата на основните права. Комисията отбелязва, че корупцията остава преобладаваща в много области. Ако всичко върви нормално, Хърватска ще приключи преговорите си през 2011 г., което означава възможно присъединяване през 2013 г.

Според Комисията Македония е готова да започне преговори след като бъде решен въпроса с името. Една от важните препоръки е да се укрепи административния капацитет за изпълнение и прилагане на законодателството. Комисията посочва, че са необходими по-нататъшни усилия по отношение независимостта на съдебната власт, борбата срещу корупцията, реформа на публичната администрация и свободата на изразяване в медиите.

Преговорите за присъединяване с Турция напредват, макар и доста бавно. Основните пречки са изпълнението от Турция на всички задължения по митническия съюз с ЕС, както и осъществяването на напредък в отношенията с Кипър. Комисията отбелязва, че пакетът конституционни изменения, одобрен на референдум на 12 септември е създал условия за напредък в редица области като например съдебната власт, защитата на основните права и публичната администрация.

Заключението за Босна и Херцеговина е, че липсата на обща визия от политическите лидери за посоката на развитие на страната продължава да блокира важни реформи и по-нататъшния напредък към ЕС. Ролята, която играе етническата идентичност в политиката, продължава да пречи на функционирането на изпълнителната, законодателната и съдебната власт, както и общото управление на страната.

Комисията отбелязва, че в Сърбия се изискват допълнителни усилия по отношение на реформата на публичната администрация и борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Въпреки активното сътрудничество на Сърбия с Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, Ратко Младич и Горан Хаджич са все още на свобода. Сърбия е отложила реформите за справяне със структурните недостатъци на икономиката.

Комисията приема, че Черна гора е готова да стане страна – кандидатка за членство. Черна гора трябва да приложи ефективно законодателството си във всички области. Основните проблеми се наблюдават в следните области: ефективност на анти-дискриминационните политики, свобода на изразяването, отношения с гражданското общество, както и положението на бежанците от Хърватска, Босна и Херцеговина и Косово.

Комисията отбелязва консултативното становище на Международния съд в Хага, според което декларацията за независимостта на Косово не нарушава международното публично право или резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН, както и последващата резолюция на Общото събрание на ООН, която цели започването на диалог между Белград и Прищина за насърчаване на сътрудничеството, постигане на напредък по пътя към ЕС и подобряване живота на хората. Комисията обаче отбелязва, че съдебната власт не функционира ефективно в Косово. Спазването на законността остава сериозен проблем.

По отношение на Исландия Комисията заключва, че страната отговаря на политическите критерии за членство и въпреки удара на банковата криза страната е подготвена да предприеме необходимите мерки, за да отговори на изискванията за членство в ЕС.

Албания е постигнала сериозен напредък през последните 12 месеца, но са необходими по-нататъшни реформи преди страната да започне преговори за присъединяване. Ефективността и стабилността на демократичните институции на страната и по-конкретно на парламента не са постигнати в достатъчна степен. Политическият диалог е конфронтационен и не отразява духа на демократичност, не на последно място заради политическия блокаж след изборите през юни 2009 г.

 

 

За Турция и критериите за присъединяване

В последните дни и турски, и европейски политици се изказаха в полза на присъединяването на Турция към Европейския съюз. Егемен Багъш, турският главен преговарящ с ЕС, се опита да отблокира кандидатурата на Турция като призова държавите от ЕС да свикат референдуми за присъединяването на страната към ЕС. Бившият външен министър на Германия, Йошка Фишер, предвижда, че опозицията на Австрия, Франция и Германия към присъединяването на Турция към ЕС ще се стопи с времето.

И в двата случая основните аргументи са силата на турската икономика и демографският профил на населението – средната възраст на населението в Турция е 28 години спрямо 42 в ЕС, а турската икономика нарасна с 11 процента през първата половина на тази година, докато икономиката на ЕС – само 1-2 процента.

Но това няма да е достатъчно. Критериите за присъединяване вече са правнообвързващи (чл. 49 ДФЕС) и те включват т.нар. „политически критерии”, които се покриват особено трудно. „Политическите критерии” включват стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, законност, защита на човешките права и малцинствата.

Турция трябва да се стреми на първо място да покрие тези критерии. Никакво ниво на икономическо развитие не може да замести липсата на демокрация или спазване на човешките права. Турската комуникационна стратегия трябва да се концентрира върху насърчаването на демократичните ценности и едва след това – върху икономическото развитие. Иначе Турция ще се позиционира като ценен търговски партньор и източник на имиграция, но не и като потенциална държава членка.

Трябва ли да обвиняваме Европа за ислямизацията на Турция?

Министърът на отбраната на САЩ, Робърт Гейтс, казва:

“ако има нещо вярно в идеята, че Турция се движи на изток, то според мен това е така в немалка степен защото беше тласната, тласната от някои в Европа, които отказаха да дадат органичната връзка със запада, която търсеше Турция“.

Не съм съгласен. В крайна сметка Европейският съюз не е единствената връзка на Турция със запада. Защо не използваме например НАТО, за да разбием блокадата на Газа, както предложи турският министър по европейските въпроси и главен преговарящ с ЕС, Егемен Багъш?

Оценка на външната политика в общественото мнение

Проучване на BBC сред 29 000 респондента от цял свят, ги пита как те оценяват влиянието на отделните държави в света – като по-скоро позитивно или негативно.

Проучването фокусира своето внимание върху САЩ. Аз се интересувам много повече от относителното представяне на Европейския съюз и отделните държави членки.

Най-позитивните оценки в цялото изследване от всички държави са за Германия (средно 59% позитивно влияние). Великобритания (52% позитивно влияние) и Франция (49% позитивно влияние) също са високо в списъка. Влиянието на Европейския съюз като цяло се разглежда като позитивно от 53% от интервюираните по целия свят.

Има обаче нещо друго. Само в една държава респондентите оценяват доста негативно ЕС (45% негативно влияние, 29% позитивно). Тази държава е Турция. Хм.

Quo vadis, Турция?

Турският министър-председател Реджеп Тайп Ердоган е заел остра позиция срещу нелегалните арменски работници в Турция, заплашвайки да изгони хиляди имигранти поради напрежението, свързано с обвиненията за геноцид срещу арменците в последните дни на Османската империя.

Това е неприемливо. Г-н Ердоган би трябвало да оттегли своето изявление.

България отстъпи от коментарите си за Турция

По станалия вече модерен начин премиерът Бойко Борисов се е дистанцирал от изявленията на Божидар Димитров. Димитров беше казал, че България може да блокира преговорите за членство с Турция заради обезщетенията за бежанците от Източна Тракия през периода 1912-1918 г.

Говорителят на Министерски съвет, който потвърди възможността за налагане на вето на преговорите за присъединяване, е бил уволнен.

Трябва ли да припомням тук, че България искаше да получи ресора присъединяване в комисията Барозо II???

България блокира присъединяването на Турция заради компенсации?

EUobserver съобщава за интервюто на министъра без портфейл Божидар Димитров в „24 часа”, където той заявява, че „решаването на проблема с имотите на тракийските бежанци е едно от трите условия за приемането на Турция в ЕС”.

В допълнение г-н Веселин Нинов – говорител на Министерския съвет, е заявил, че България има опцията да блокира преговорите за присъединяване на Турция към ЕС заради този въпрос.

Турция настоява за безвизов режим с ЕС

Министърът на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу настоява Европейският съюз да позволи на турските граждани да пътуват без визи за ЕС след отварянето на границите за Сърбия, Македония и Черна гора.

Той също така е казал следното:

Недопустимо е, че определени държави от Балканите, които са в първоначален етап от процеса за присъединяване и не са започнали преговори, получиха привилегията на Шенген, докато Турция, като се има предвид нивото, което отношенията между Турция и ЕС са достигнали, не я получила.”

Очевидно г-н Давутоглу не разбира, че Съветът и Комисията не следват тази логика.

Турция се отдалечава от Запада?

Три анализа разглеждат очевидното отдалечаване на турската външна политика от Европейския съюз и САЩ.

Dan Bilefski в New York Times разглежда множество гледни точки относно новата посока на турската външна политика към Изтока. Той обръща внимание на проблема за присъединяването на Турция към Европейския съюз, както и на икономическите и културните предпоставки за преориентацията на турската политика. Според автора дори частичен провал на преговорите за членство с ЕС би имал дългосрочни последици. Намирам за интересно цитираното мнение на Cengiz Aktar, че вместо да се притеснява за обръщането на Турция на Изток, Западът трябва да се притеснява от възможността наранената Турция да се обърне към Русия.

Според Daniel Pipes турският външен министър Ахмед Давутоглу предвижда намаляване на конфликтите със съседните държави и развитието на Турция като регионална сила, своеобразна модернизирана Османска империя.

Philip Stephens във the Financial Times вярва, че Турция все още иска да бъде част от Европа. Според него по всяко предизвикателство – енергетика, тероризъм, наркотици, миграция, търговия и инвестиции – Европа има неотменим интерес да подкрепя една демократична, обърната към Запада Турция.

България вън от Южен поток?

Руският вестник Комерсант твърди, че България е „изхвърлена” от проекта за газопровод „Южен поток” и е заместена от Турция.

Българският енергиен холдинг отрича информацията.