Tag Archives: учредителни договори

Техническите подробности на разпадането на еврозоната

Концепцията за разпадане на еврозоната не е нова и вече съм я споменавал. Но сега все повече гласове предупреждават за тази заплаха. Един важен наблюдател на европейските въпроси, Gideon Rachman, казва, че единната валута наистина ще се разпадне – и че екзекуторът на еврото ще бъде Германия. От друга страна един уважаван американски икономист, Barry Eichengreen, твърди че еврото е пример за детерминистичен исторически процес, който вероятно няма да бъде спрян. Самата Ангела Меркел казва, че „ако пропадне еврото, пропада Европа”. Но така ли е наистина?

Пазарите показват недоверие. Дори г-жа Меркел признава, че еврозоната е в „изключително сериозна ситуация”. Във всеки случай разпадането на еврозоната засега е въпрос на спекулации.

Въпреки това няма много дискусии относно техническите подробности на разпадането на еврозоната, а това е ужасно важно. Важно е основно поради правната основа на еврозоната и структурното й място в правната рамка на Европейския съюз.

Отново Barry Eichengreen вероятно е единствения, написал научна статия по въпроса, твърдяща, че техническите трудности ще бъдат значителни. Той отбелязва, че реденоминацията в национални валути ще постави значителни трудности, особено по отношение на определяне на обхвата на тази реденоминация. Но неговият анализ се фокусира основно върху излизането на отделна държава или група държави от еврозоната, а не на разпадането на еврозоната като цяло.

Сравнително наскоро Wolfgang Münchau и Susanne Mundschenk написаха анализ за Eurointelligence, който обсъжда правните последици както на излизането на отделна държава от еврозоната, така и от разпадане на цялата еврозона. Авторите отбелязват, че няма правна възможност за едностранно излизане от еврозоната, както няма и клауза за излизане от ОСП. Те твърдят, че е на практика невъзможно за държава членка да напусне еврозоната, да девалвира валутата си и да остане в ЕС. Те също така отхвърлят аргумента, че постоянният търговски излишък на Германия ще причини колапса на еврото. Но в своят доклад те не обсъждат техническите подробности на разпадането на еврозоната ако то все пак се случи.

Истината е, че разпадането на еврозоната минава през промяна на учредителните договори. Това може да е опростена процедура (чл. 48, пара. 6 ДЕС), доколкото разпоредбите за икономическата и паричната политика са в част III на ДФЕС и разпадането на еврозоната не увеличава правомощията, предоставени на ЕС. Разпадането е възможно само при единодушно решение на Европейския съвет. Това означава, че всички държави членки трябва да се съгласят за закриването на Икономическия и паричен съюз в настоящия му вид. Истинското предизвикателство ще бъде да се определят котировките за реденоминация.

Колкото и да е невероятно подобно развитие, искам да подчертая, че наистина има правен механизъм за разпадане на еврозоната. То ще се случи само ако държавите членки се съгласят, че еврото не е устойчива валута. Лично на мен ми звучи по-лесно да се предотврати такова разпадане. Но ако държавите членки не успеят да предотвратят кризата на еврото, разпадането на еврозоната остава технически и правно възможно.

Що се отнася до твърденията, че ако пропадне еврото, пропада Европа, не съм съгласен. По-добре е да имаме ограничена, но консенсусна интеграция, отколкото разделение или атрофия.

 

 

Нови консолидирани версии на учредителните договори

Новите консолидирани версии на учредителните договори могат да се открият в Официален вестник. Те включват Договора за Европейски съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз, Хартата на основните права на Европейския съюз и Договора за създаване на европейската общност за атомна енергия.

Изисква ли ЕВФ ревизия на учредителните договори?

Ангела Меркел казва, че не може да бъде създаден Европейски валутен фонд (ЕВФ) без изменения в учредителните договори. Причината е разпоредбата на чл. 125 ДФЕС:

„Съюзът не носи отговорност за и не поема задълженията на органите на централната власт, регионалните, местни или други органи на публична власт, на други органи, регулирани от публичното право, или на публични предприятия на държавите-членки, без с това да се засягат взаимните финансови гаранции за съвместно изпълнение на даден проект.“

Някои (като Daniela Schwarzer) твърдят, че следва да се приложи друга разпоредба на ДФЕС – чл. 122:

„Когато дадена държава-членка изпитва трудности или е сериозно застрашена от тежки трудности, причинени от природни бедствия или извънредни обстоятелства извън нейния контрол, Съветът, по предложение на Комисията, може да предостави, при определени условия, финансова помощ от Съюза на съответната държава-членка.”

Първоначалните автори на идеята за ЕВФ казват, че съставителите на Договора от Маастрихт са пропуснали да оценят факта, че в контекста на крехките финансови пазари истинската опасност от финансов срив прави чистия подход за ненамеса нереалистичен.

Въпросът е много сериозен – трябва ли да създадем ЕВФ при съществуващата правна основа или първо да изменим учредителните договори?

Според мен първо трябва да се извърши ревизия на учредителните договори. В мненията на г-жа Schwarzer и г-н Gros и г-н Mayer не се съдържа сериозен правен анализ на правилото за ненамеса. Те казват, че спешността на ситуацията оправдава изменението на правилата, въпреки че донякъде заобикаля ДФЕС.

Проблемът от моята гледна точка стои най-вече в чл. 122 ДФЕС. Изразът „извън нейния контрол” за мен означава, че трябва – във всеки отделен случай – да оценяваме причинността на извънредното обстоятелство. За всички е ясно, че поддържането на бюджетната дисциплина Е под контрола на националните правителства. Интерпретацията на текущата финансова криза като force majeure не е убедителна, доколкото би означавала, че едно системно събитие е увредило способностите на някои (но не всички) държави-членки да управляват бюджета си.

Спешността на ситуацията е друг въпрос. Може да се окаже, че без спасяване на тези държави ще се прояви нова, по-голяма криза. Но трябва да се запитаме какво ценим повече – общност, основана на правото или нещо друго.

Договорът от Лисабон влиза в сила

Най-новата ревизия на учредителните договори – Договорът от Лисабон, влезе в сила. Днес е добър ден Tза европейската интеграция след един много труден период на дебат.

Какво ще се промени? Могат да бъдат очертани няколко основни промени:

  • Европейският съюз става правен субект (юридическо лице);
  • Трите стълба (Европейска общност, Обща външна политика и политика на сигурност, Правосъдие и вътрешни работи) се обединяват;
  • Ново правило за двойно квалифицирано мнозинство в Съвета (от 2014 г.);
  • Съвместното вземане на решения става обикновена законодателна процедура;
  • Система за ранно предупреждаване позволява на националните парламенти на държавите членки да посочат случаите на нарушаване на принципа на субсидиарност;
  • Създаване на поста на председател на Европейския съвет (за срок от 2,5 години);
  • Създаване на поста на Върховен представител на Европейския съюз по външната политика и политиката на сигурност, който е и заместник-председател на Комисията;
  • Право на гражданска законодателна инициатива и др.

През следващите дни ще се опитам да обобщя информацията за най-важните реформи.