За мишките и хората в еврозоната

Тази седмица беше бурна за еврозоната, в поредица от подобни бурни седмици преди нея. Гръцкият премиер предложи референдум за новия спасителен пакет, беше порицан от лидерите на еврозоната по време на срещата на Г20 и трябваше да уговори своя изход от политическата сцена. Междувременно Италия се паникьоса и започна да преработва своята програма за икономии.

Всичко това ни разкрива нов прилив на политическо предприемачество, основно от страна на лидерите на Франция и Германия, за да се разреши някак тази криза. От друга страна това е и знак за провала на европейския механизъм за управление, който просто не издържа на политическия натиск.

Лидерите на основните институции на ЕС играят само поддържащи роли в този спектакъл. Правителствата на държавите членки, подпомагани от МВФ, се опитват още веднъж да се издърпат за косата.

Без да пренебрегваме кризата на политическо лидерство в Европа, трябва да отчетем и невъзможността на институционалния механизъм на ЕС да произведе резултати в този труден момент. Важни решения се взимат извън механизма за наднационално вземане на решения. Това води до повече нестабилност и делегитимира взетите решения. Една от причините е явното незачитане на правото на ЕС.

По време на вечерята в Кан г-жа Меркел и г-н Саркози според медиите са попитали г-н Папандреу дали Гърция иска да остане в еврозоната или не. Проблемът на този въпрос е, че не е обсъден с всички 26 други държави членки освен Гърция. Доколкото ми е известно би било необходимо всички тези 26 държави И Гърция да решат за нейното излизане от еврозоната. С други думи политическото предприемачество не зачита структурата и съдържанието на правото на ЕС, криейки се зад воала на спешността. Обаче взетите по спешност решения често са лоши решения. ЕС е много повече от своята валута и никаква икономическа криза не би трябвало да се използва като инструмент за неговото разрушаване.

Докато ние, европейците, оставаме впечатляващо късогледи, нашите американски съюзници вече са забелязали и оценили огромната важност на нашата слабост. Може би е време да започнем да мислим стратегически и да спрем да стреляме в тъмното.

 

 

Уважаема Германия, Вие решавате бъдещето на Европа

Уважаема Германия,

Последните две десетилетия бяха много добри за Вас. Вие успяхте да обедините двете си части и своя народ. Имахте добър икономически растеж и търговска експанзия. Започнахте да се „нормализирате“, както казват експертите.

Днес трябва да решите голям проблем. От вас зависи дали проектът за еврозоната ще живее или умре. Няма да навлизам в детайлите на проблема и възможните решения. Във всеки случай знаете много добре какъв е залога и какви са опциите.

Но защо бихте избрала да спасите еврото? Две причини идват на ум. Първо, разпадането на еврозоната ще е много объркано и ще навреди на Вашите банки, пенсионни фондове и в крайна сметка- на Вашите граждани. Разпадането ще премахне някои от важните предимства на европейския вътрешен пазар и ще причини големи икономически проблеми по целия свят.

Второ, премахването на еврото ще противоречи на Вашите задължения. Когато основахте еврозоната Вие се съгласихте, че всяка промяна на правилата на ИПС ще става с изменение на учредителните договори. Това означава, че държави като Франция и Белгия изрично трябва да се съгласят с разпадането на еврозоната, а аз откровено се съмнявам, че те биха се съгласили. Така че ако искате да печатате отново германски марки, ще трябва да нарушите учредителните договори по един много очевиден начин.

Възможно е да рискувате и да го направите ако вътрешният политически натиск е наистина силен. Но противопоставянето на основополагащите принципи на Европейския съюз ще има висока цена за Вас. Една от причините за обединението през 1990 г. беше, че Вие бяхте добре интегрирана в Европейската общност. Да, сега сте много различна и да, вие с право искате по-силен глас в световните дела. Но все пак – има много противоречиви чувства в Европа относно една силна и експанзионистична германска икономика, особено в комбинация със сближаване с Русия. Трябва да помислите внимателно относно тези съображения.

Каквото и да решите, категорично Ви препоръчвам да говорите открито със собствения си народ. Евтината пропаганда за мързеливите гърци може да продава вестници, но тук не говорим за забавление. Вашият избор ще предопредели бъдещето на всички европейски граждани, а това означава и германците. Европейският съюз никога няма да е същия след разпадането на еврозоната и Вие няма да имате същата позиция както досега.

Моля, помислете добре преди да вземете решение. Светът няма да свърши с еврото, но ще бъде едно по-грозно място.

С уважение,

Вихър Георгиев

 

 

Виновна ли е Германия за кризата на еврозоната?

Чувал съм това твърдение много пъти и от различни посоки. Но сега двама автори, които уважавам – Martin Wolf и Peter Zeihan казват, че Германия има много общо с текущата финансова криза в еврозоната.

Martin Wolf говори за стратегията на „Кермания” – т.е. Китай и Германия, да насърчават дефлацията в държавите с търговски дефицит по време на настоящата криза. Г-н Wolf критикува предложенията на германския министър на финансите Волфганг Шойбле, които включват комбиниране на финансова помощ за страните с прекомерен бюджетен дефицит със строги санкции, суспендиране на правото на глас в еврогрупата на провинилите се държави и осигуряването на възможност за напускане на еврозоната. Г-н Wolf смята, че това ще отслаби икономиката на цялата еврозона поради необходимата дефлация в държавите с търговски дефицит. Той също така казва, че държавите с търговски излишък (и по-конкретно Германия) отказват да приемат, че тяхната зависимост от излишъци, генерирани от износа трябва да се трансформира в повече разчитане на вътрешния им пазар.

Peter Zeihan отива много по-далеч. Той директно казва, че германците са измислили еврото, за да пренаредят Европейския съюз за свои цели. Той посочва, че европейските държави заемат средства (предимно от Германия), за да закупят внесени стоки (предимно от Германия), защото техните собствени работници не могат да се конкурират в цената на стоките (предимно заради Германия).Г-н Zeihan заключава, че Европейският съюз се превръща в някаква Mitteleuropa.

Не съм икономист и следователно не мога да оценя по същество аргументите на авторите. Притеснен съм обаче от тази посока на мислене.

Гърция прави странни движения

Гръцкият заместник министър-председател, Теодорос Пангалос, критикува отношението на Германия към гръцката финансова криза, добавяйки, че Атина никога не е получила адекватни репарации за Втората световна война. В отговор германското министерство на външните работи е заявило, че дискусиите за миналото не помагат да се решат днешните проблеми.

Г-н Пангалос също така казва, че ЕС страда от криза на лидерството. Той добавя, че Италия е била много по-неточна от Гърция в своята финансова статистика.

В същото време Гърция изисква гаранция срещу неплатежоспособността си, за да успокои пазарите.

Много съм объркан. Как очаква Гърция да получи подкрепата и симпатията на своите партньори, когато използва такъв език??? Пазарите няма да се успокоят от изявлението на г-н Пангалос; това е ясно. Чудя се дали Костас Симитис не е бил по-добре информиран.

Европейският съвет даде морална подкрепа на Гърция

Неформалното заседание на Европейския съвет напълно подкрепя усилията на гръцкото правителство и неговата решителност да направи всичко необходимо за справяне с бюджетната криза. Държавите-членки на еврозоната заявиха, че ще предприемат решителни и координирани мерки, ако е необходимо, за запазване на финансовата стабилност в еврозоната.

Въпреки това в декларацията няма никакви детайли.

Financial Times прави добър обзор на реакциите в европейската преса.

Икономическата и финансова криза – европейската правна перспектива

Нов, полезен доклад на Prof. Sideek Mohamed Seyad съдържа правен анализ на глобалната икономическа и финансова криза от европейска гледна точка.

Според автора е трудно да се координира общ подход в кризисна ситуация в рамките на правната система на ЕС. Една от причините е, че Европейският съюз няма законодателна компетентност в определени области като данъчното облагане например. В други области, като трансграничното предоставяне на банкови услуги, правното регулиране се извършва до голяма степен на национално ниво.

Докладът посочва, че в отговор на кризата са надделели националните интереси пред по-широката цел за европейска интеграция, като държавите членки са приели различни мерки, за да защитят своите индустрии.

Общ извод е, че бъдещата стабилност и единство на ЕС до голяма степен зависят от възстановяването на нормалността в източната част на Съюза.

Призив за солидарност при спасяването на банки

Euractiv съобщава, че представителите на основните банки и финансови институции са отправили общ апел за по-сериозна, обща подкрепа на транснационалните финансови институции в случай на криза.

Призивът е доста навременен, доколкото поне един източник казва, че банковата криза в Европа ще бъде много по-лоша, отколкото в САЩ.

Доклад за публичните финанси в ЕС – 2009 г.

Публикувано е новото, десето издание на доклада „Публични финанси в ИПС -2009”.

Докладът посочва, че публичните финанси в ЕС са подложени на безпрецедентен стрес, тъй като играят основна роля за преодоляване на финансовата и икономическа криза.

Обобщени са мерките по Европейската програма за икономическо възстановяване. Според доклада автоматичните стабилизатори поради по-големите публични разходи и по-всеобхватните социални системи в ЕС, отколкото в САЩ, също са допринесли подкрепа за европейската икономика.

Съотношението на публичния дълг към БВП в ЕС се очаква да скочи с 21-22% до 79,4% от БВП през 2010 г. Влошаването на бюджетните показатели и увеличаването на съотношението публични разходи към БВП, наред с натиска върху публичните финанси на много държави членки поради разходи, свързани с възрастните хора, ще доведе до труден избор по пътя към дългосрочна финансова устойчивост.

Авторите на доклада вярват, че Пактът за стабилност и растеж съдържа достатъчна гъвкавост, за да се справи с безпрецедентните предизвикателства на кризата, като в същото време предостави рамка за бъдещи стратегии за бюджетна консолидация.

Анализ: ЕС няма да се разпадне поради кризата

Justin Vaïsse от Brookings Institution анализира в нова статия последиците от икономическата криза за Европейския съюз. Той отхвърля идеите за възход на национализма и популизма, края ма вътрешния пазар, дезинтеграцията на еврозоната или нова желязна завеса между изтока и запада в ЕС.

Vaïsse мисли, че основната заплаха е „мекото разделяне” на ЕС. Тази заплаха може да се реализира при суспендиране на Пакта за стабилност и растеж, и то ако лидерството в ЕС остане слабо и фрагментирано.

Авторът вижда много повече възможности за излизане на ЕС от кризата, по-силен от преди. Той смята, че кандидатите за членство имат силна мотивация да се присъединят към Съюза, както и държавите членки – към еврозоната. Според него ЕС има сериозни предимства в отделни области, например по отношение на предотвратяването на и адаптацията към измененията в климата.

Той хвали ЕЦБ за дейността на банката по време на финансовата криза и е много критичен относно лидерството на председателя на Комисията – Барозо и чешкото председателство на ЕС.

Основната теза на Vaïsse е, че ЕС е „твърде интегриран, за да се разпадне”.

Може ли финансовата криза в Латвия да въздейства на България?

Не съм икономист, но този въпрос е твърде важен: Mary Stokes от RGE Monitor твърди, че кризата в Латвия може да разклати доверието в българския валутен борд.

Предисторията: Латвия е в дълбока финансова криза и според Stokes девалвацията на местната валута – лат, е неизбежна. Това може да увеличи напрежението върху българския валутен борд, защото България следва същата траектория на икономически растеж и спад, както в Прибалтика.

Важен аспект на проблема с Латвия е моментът на влизането в механизма ERM II. Stokes смята, че за Латвия би било най-добре бързо да девалвира валутата си и да въведе еврото.