Две важни стратегии за устойчивото развитие на Европейския съюз

През последните дни Европейската комисия публикува две съобщения, които засягат важни аспекти на устойчивото икономическо развитие на ЕС.

Първото съобщение е относно възобновяемата енергия и напредъка към целите за 2020 г. Съобщението прави преглед на възнобновяемата енергетика в Европа, перспективите до 2020 г. и адресира предизвикателствата пред сектора. Комисията посочва, че инвестициите във възъобновяема енергия представляват 62% от общите инвестиции в генериращи мощности през 2009 г. Обобщените прогнози на държавите членки сочат, че възобновяемата енергетика ще расте до 2020 г. по-бързо, отколкото в миналото. Общо държавите членки очакват да удвоят потреблението на възобновяема енергия от 103 милиона тона нефтен еквивалент (мтне) до 217 мтне през 2020 г. Ако бъдат изпълнени всички прогнози, общият дял а възобновяемата енергия в ЕС ще надвиши целта от 20% през 2020 г. Комисията предполага, че досегашните капуиталови инвестиции за възобновяема енергия в размер на 35 млрд. евро годишно ще трябва да се удвоят до 70 млрд. евро годишно, за да се гарантира, че ЕС ще изпълни целите си.

Второто съобщение е относно пазарите на суровини и материали. Това съобщение беше забавено заради искането на Франция да се включат мерки за подобряване на прозрачността на финансовите и стоковите пазари. Документът прави преглед на развитието на физическите пазари на петрол, природен газ,електричество, земеделски стоки и суровини. Комисията подчертава увеличаващата се взаимозависимост между финансовите и стоковите пазари и посочва политически мерки за отделните физически пазари на стоки. Съобщението след това описва инициативата за критичните суровини и описва 14 такива критични суровини – тези, които са с голям риск за недостиг и които са особено важни за веригата на добавената стойност.

 

 

Обществената консултация на Комисията за банковите фалити – твърде малко, твърде късно?

Европейската комисия е започнала обществена консултация относно техническите детайли на рамката за управление на кризи във финансовия сектор. Предложените мерки:

• Подготвителни и превантивни мерки като например изискване за въвеждане на планове за оздравяване и ликвидация, както и правомощия за съответните държавни органи да изискват промяна в структурата или бизнес организацията на банките, когато подобни промени са необходими, за да се извърши ликвидация;
• Правомощия за надзорните органи да предприемат действия преди проблемите да излязат извън релси (като например правомощие да искат промени в мениджънта на банките);
• Инструменти за ликвидация, които позволяват на надзорните органи да предприемат необходимите действия в случай, че не може да се избегне фалит на банката;
• Рамка за сътрудничество между националните органи.

Двата основни принципа, предложени от Комисията, са:

• Ефективно управление, което гарантира, че националните органи си сътрудничат и координират работата си доколкото е възможно с оглед минимизирането на негативните ефекти на трансгранични банкови фалити, и
• Справедливо разпределение на тежестите чрез финансови механизми, които избягват използването на средства на данъкоплатците.

Проблемът е, че вече имаме ситуация, която може да излезе извън контрол. Fortune цитира Scott Minerd, инвестиционен директор на Guggenheim Partners, който смята, че цялата европейска банкова система може да е на ръба на кризата (препоръчвам да прочетете цялата статия). Ако това е вярно, инициативата на Комисията няма да има време да се превърне в смислена политика на ЕС. Нещо повече, предложението не е достатъчно с оглед решаването на проблемите на банковия сектор на ЕС, който има сериозни експозиции към държавен дълг.

Scott Minerd казва, че сега Германия трябва да поеме лидерството за организиране на фискален (бюджетен) съюз и създаването на общи държавни облигации на ЕС. Той правилно посочва, че това означава истинска федерализация на Европейския съюз, доколкото фискалната политика ще се управлява, в известна степен, на ниво ЕС.

С други думи наближаващата банкова криза в Европейския съюз може да приключи с истинска федерализация – мечтата на основателите на ЕС. Но това звучи по-просто, отколкото е на практика. Много неща могат да се объркат, а пазарите не са настроени да изтърпят Хамлетовите дилеми на правителствата на държавите членки. Подходът на Германия и Франция да координират позициите си и да ги „продават” после като безусловни предложения не е устойчив. Правителствата от ЕС трябва многостранно да обсъждат различните опции, отчитайки различните позиции и нюанси. Нуждаем се от истински европейски консенсус по управлението на фискалната политика, а не празни декларации относно централното значение на Икономическия и паричен съюз.

 

 

Призив от евродепутатите за експертна помощ във финансовата регулация

Това е едновременно необикновено и необичайно. Група членове на Европейския парламент се оплакват от натиска, оказван им от финансовия и банковия сектор, за да повлияе на законодателството, което го регулира (hat tip: Hajo Friedrich). Евродепутатите призовават неправителствените организации, академични изследователи, мозъчни тръстове и т.н. да се организират и създадат една или повече НПО, способни да развият подобна експертиза в областта на финансовите пазари.

Декларацията заявява още:

“В САЩ връзките между Goldman Sachs и правителството са известни. Но в Европа тази близост определено не е по-малка.”

Въпреки че е донякъде само-омаловажаващ, този призив трябва да се приеме сериозно. Финансовият сектор е твърде важен, за да се управлява от едностранчиво екпертно знание.

Насоки на Европейския съвет за срещата на Г-20

Неформалният Европейски съвет на 17 септември 2009 г. приключи с този документ, наречен Agreed Language for the Pittsburgh G-20 Summit.

Някои основни послания:

• Необходимо е да се определят и изпълнят по координиран начин стратегии за изход [от схемите за подпомагане на икономиките] веднага след възстановяването [им];
• Важно е да се засили глобалното макроикономическо сътрудничество (…) основано на централната роля на МВФ;
• Г-20 трябва да приеме глобално координирана система за макро-пруденциален надзор, основана на тясно сътрудничество между МВФ, Съвета за финансова стабилност и надзорните органи, при ефективен обмен на информация;
• Всички държави от Г-20 следва да възприемат капиталовата рамка на Базел II;
• Г-20 следва да определи обвързващи правила за финансовите институции за променливите възнаграждения [на ръководните служители], които правила да бъдат подкрепени от санкции на национално равнище;
• Международният пазар на въглеродни емисии трябва да бъде разширен и реформиран чрез установяването и свързването на системи за търговия;
• Г-20 трябва да разпознае необходимостта от бърз старт на международната подкрепа за отговор на спешните нужди от финансиране [във връзка с измененията в климата] в развиващите се и особено в най-малко развитите държави.

Полезно помагало за реформата на финансовия надзор в ЕС и САЩ

Графично помагало на Financial Times обяснява съществуващата финансова регулация в ЕС, Великобритания и САЩ, както и предложените промени на тази регулация.

Великобритания все още е член на Европейския съюз. Въпреки това Великобритания не е част от еврозоната, а Лондон е най-големият финансов център в Европа. Това обяснява отделното разглеждане на финансовата регулация там.

Обществено обсъждане на предложението на ЕК за Европейски финансов надзор

Европейската комисия прие Съобщение относно финансовия надзор в Европа и покани всички заинтересовани страни да представят становищата си до 15 юли.

Пакетът предложения в Съобщението включва два основни елемента:

– Създаване на Европейски съвет за ситемен риск, който да наблюдава и оценява рисковете за стабилността на финансовата система като цяло (макро-пруденциален надзор);

– Създаване на Европейска система на финансовите надзорни органи за надзор на отделните финансови институции (микро-пруденциален надзор), състояща се от мрежа от национални надзорни органи, работеща в тандем с нови европейски надзорни органи, създадени чрез трансформацията на съществуващи комитети за банковия, застрахователния, пенсионно-осигурителния сектор и сектора за ценни книжа.

Съобщението на ЕК следва пряко препоръките на доклада de Larosière.

Г-20 постигна съгласие за нова финансова регулация

Срещата на върха на Г -20 в Лондон доста изненадващо успя да произведе реални резултати.
Те включват:

• Допълнителни 1,1 трилиона долара за програма за възстановяване на кредитирането, икономическия растеж и заетостта в световната икономика;
• Призив за укрепване на финансовата регулация и надзор;
• Учредяването на Борд за финансова стабилност на мястото на Форума за финансова стабилност (ФСФ), с увеличени правомощия, който ще включва представители на държавите от Г 20, членовете на ФСФ, Испания и Европейската комисия;
• Предприемане на действия срещу отказващите да сътрудничат юрисдикции и данъчни оазиси;
• Регулаторен надзор и регистрация по отношение на всички системно важни финансови институции, инструменти и пазари, включително системно важните хедж фондове и агенции за кредитен рейтинг.

Този списък е впечатляващ. Остава да се види какво от него ще бъде изпълнено.