За мишките и хората в еврозоната

Тази седмица беше бурна за еврозоната, в поредица от подобни бурни седмици преди нея. Гръцкият премиер предложи референдум за новия спасителен пакет, беше порицан от лидерите на еврозоната по време на срещата на Г20 и трябваше да уговори своя изход от политическата сцена. Междувременно Италия се паникьоса и започна да преработва своята програма за икономии.

Всичко това ни разкрива нов прилив на политическо предприемачество, основно от страна на лидерите на Франция и Германия, за да се разреши някак тази криза. От друга страна това е и знак за провала на европейския механизъм за управление, който просто не издържа на политическия натиск.

Лидерите на основните институции на ЕС играят само поддържащи роли в този спектакъл. Правителствата на държавите членки, подпомагани от МВФ, се опитват още веднъж да се издърпат за косата.

Без да пренебрегваме кризата на политическо лидерство в Европа, трябва да отчетем и невъзможността на институционалния механизъм на ЕС да произведе резултати в този труден момент. Важни решения се взимат извън механизма за наднационално вземане на решения. Това води до повече нестабилност и делегитимира взетите решения. Една от причините е явното незачитане на правото на ЕС.

По време на вечерята в Кан г-жа Меркел и г-н Саркози според медиите са попитали г-н Папандреу дали Гърция иска да остане в еврозоната или не. Проблемът на този въпрос е, че не е обсъден с всички 26 други държави членки освен Гърция. Доколкото ми е известно би било необходимо всички тези 26 държави И Гърция да решат за нейното излизане от еврозоната. С други думи политическото предприемачество не зачита структурата и съдържанието на правото на ЕС, криейки се зад воала на спешността. Обаче взетите по спешност решения често са лоши решения. ЕС е много повече от своята валута и никаква икономическа криза не би трябвало да се използва като инструмент за неговото разрушаване.

Докато ние, европейците, оставаме впечатляващо късогледи, нашите американски съюзници вече са забелязали и оценили огромната важност на нашата слабост. Може би е време да започнем да мислим стратегически и да спрем да стреляме в тъмното.

 

 

Дисекция на новото френско-германско предложение за еврозоната

Германският канцлер Меркел и френският президент Саркози се срещнаха вчера и произведоха този документ, съдържащ тяхното ново предложение за реформиране на управлението на еврозоната. Основните елементи са:

• Редовни срещи на държавните и правителствените ръководители на еврозоната два пъти годишно;
• Председател на еврозоната, съвпадащ с председателя на Европейския съвет;
• Засилване на правомощията на еврогрупата на финансовите министри (каквото и да означава това);
• Всички държави членки да включат правило за балансирани бюджети в конституциите си до лятото на 2012 г.;
• Всички държави членки на еврозоната да потвърдят решимостта си да изпълнят европейските препоръки за бюджетна консолидация и структурни реформи;
• Приключване на преговорите по предложението на Комисията за обща консолидирана корпоративна данъчна основа преди края на 2012 г.;
• Макроикономическите критерии по Кохезионния фонд да се прилагат и към структурните фондове;
• Общо френско-германско предложение за данък върху финансовите транзакции (Тобинов данък) до края на септември 2011 г.

Как да тълкуваме това предложение? Ще разделя анализа си на две части: 1. Ефективност при решаването на спешните проблеми на еврозоната и 2. Дългосрочни институционални въпроси.

1. Ефективност при решаването на спешните проблеми на еврозоната

Предложението няма да реши спешните проблеми на еврозоната. То е много далече от това, което искат пазарите и няма да помогне нито на ЕЦБ, нито на Испания и Италия. Въпреки че Меркел и Саркози засегнаха въпроса за създаване на еврозонови облигации, те не направиха позитивна стъпка в тази посока. Това се случва, докато много експерти твърдят, че остават отворени само две опции – създаване на общи държавни облигации за еврозоната или разпадане на еврозоната. Твърдо вярвам, че едно разпадане на еврозоната ще бъде голям удар за цялата световна икономика и някои изследвания потвърждават тази гледна точка. Ето защо по-нататъшното отлагане на този въпрос само ще добави към вредите за икономиката на еврозоната.

2. Дългосрочни институционални въпроси

Разглеждайки внимателно френско-германското предложение, не се открива нищо съществено ново спрямо Пакта за еврото. Общата консолидирана корпоративна данъчна основа и данъкът върху финансовите транзакции са стари идеи и те се разработват вече от Комисията. „Икономическото правителство на еврозоната“ е една политическа среща на високо равнище с неясни правомощия, които вероятно ще останат в рамките на Пакта за еврото. „Председателят“ на еврозоната ще добави тежест към позицията на председателя на Европейския съвет, но отново неговите/нейните правомощия не са ясно определени и ще се сведат вероятно само до координация.

По-притеснителна е вътрешната логика на предложенията. Те са в рамките на идеята за междуправителствения подход, оставяйки всички важни решения на един междуправителствен орган. Това е рецепта за провал. Вбесяващо е, че след 60 години наднационална регулация избираме един неефективен механизъм, който е подложен на риска от груповото взимане на решения. Лекуваме проблема със старите лекарства и това ще доведе до неговото задълбочаване. Ако искаме да запазим цяла еврозоната, трябва да дадем на един независим орган – Европейската комисия или нещо друго – правомощието да санкционира държавите членки при нарушаването на „златното правило“ за бюджетна дисциплина. Всяко друго решение няма да работи, точно както не работи сегашния механизъм за осигуряване на бюджетна стабилност в еврозоната.

Тази тенденция към използване на междуправителствен подход трябва да бъде спряна. Никой не вярва, че държавите членки ще успеят да се контролират една друга. Ако искаме интеграционния процес да продължи, трябва да отчетем вродената му логика. В противен случай ще отглеждаме само хибриди, които ще живеят кратко и ще оставят поразия след себе си.

 

 

Защо реформирането на Шенген не е толкова лесно

Франция и Италия са обявили желанието си да предизвикат реформа на шенгенската правна рамка за граничен контрол. Едно от най-важните предложения е процесуалната възможност за временно възстановяване на границите между две държави. Очаква се Европейската комисия да представи своите планове за реформа на правилата на Шенген следващата седмица (на 4 май).

Правната рамка на Шенген относно сигурността на границите сега е част от acquis на ЕС. Всяко изменение на правната рамка на Шенген минава през процедурата за съвместно вземане на решения, където Европейският парламент и Съвета са съ-законодатели. (виж чл. 77, пара. 2 ДФЕС). Нещо повече, Комисията е единственият орган, който може да предложи законодателство относно контрола по границите, убежището и имиграцията (виж a contrario чл. 76 ДФЕС). Каквото и да предложат Франция и Италия, то не е относимо; държавите членки нямат право на законодателна инициатива по тези въпроси.

Поради всички тези причини съм доста скептичен, че Италия и Франция е успеят да наложат подобна промяна на шенгенската правна рамка, която сериозно подкопава принципите на сегашния режим. Всяко значително изменение на дадена политика трябва да се предхожда от внимателна оценка на въздействието и дискусии не само между правителствата на държавите членки, но и със съответните заинтересовани страни. Необходимо е повече от една двустранна среща, за да се постигне това.

(Не)Значимостта на Механизма за сътрудничество и проверка

Новите доклади по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния са публикувани от Комисията. Механизмът се използва от Комисията, за да наблюдава напредъка в областта на реформата на съдебната власт, борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Но има ли някакво значение този механизъм?

Трудно е да се каже. Механизмът е инструмент, използван, за да се продължи процеса на поставяне на условия след датата на присъединяването на България и Румъния. За три години след тази дата ЕС можеше да наложи предпазни клаузи, включително в областта на правосъдието и вътрешните работи (чл. 36 от Договора за присъединяване). Този период обаче изтече. В тесния смисъл на думата механизмът вече не е инструмент за поставяне на условия. Ели Гатева е написала чудесна статия по въпроса, обяснявайки, че липсата на награди, свързани с членството, както и използването на безобидни заплахи за санкциониране на неизпълнението, създават много слаба структура от негативни стимули.

От друга страна българското и румънското правителства обръщат внимание на препоръките в докладите и поне се опитват да ги приложат. Една от причините за това може да бъде трудността за присъединяване към шенгенското пространство. Франция и Германия свързаха двата въпроса, макар че те не са правно зависими. Така че може да се твърди, че присъединяването към шенгенското пространство е нов инструмент за поставяне на условия, използван, за да предизвика реформи на съдебната власт в България и Румъния.

Възможно е и друго тълкуване – че „старите“ държави членки са загубили надежда за ефективни структурни реформи на съдебната власт в България и Румъния и се опитват да ограничат вредата, като отказват достъп до Шенген. Тази стратегия ще се провали. Пренебрегването на структурните дефицити на правоохранителните органи и съдебната власт в България и Румъния може да има сериозни последици за целия Европейски съюз. Не е възможно да се „изолират“ двете държави в някакъв вид триаж. Техните слабости въздействат негативно на сигурността на целия ЕС, както и на отделните държави членки.

Ето защо механизмът за сътрудничество и проверка е все още полезен – поне като инструмент за диагноза.

 

 

В търсене на философския камък на координацията на икономическите политики

Франция и Германия предложиха нов път за координацията на икономическите политики в Европейския съюз. Предложението може да има амбициозен обхват, но е с минимални детайли – „изтеклият“ документ съдържа само една (1) страница. Как може да се тълкува това?

На първо място съм наистина изненадан от назидателното поведение на Меркел и Саркози на заседанието на Европейския съвет. Wall Street Journal цитира Yves Leterme, министър председател на Белгия:

„Имаше 18, 19 държави, които изразиха своето съжаление за начина, по който [предложението] беше представено, както и относно съдържанието. Беше наистина сюрреалистично заседание. „

Тази погрешна стъпка очевидно ще намали шанса за бърз успех на предложението. Встрани от тактиката обаче са ми много по-интересни възникващите правни пречки пред всеки компромис. Проблемът е, че твърде много разпоредби на правото на ЕС стоят на пътя на предложението в сегашната му форма.

Обхватът на предложените мерки е огромен: увеличаване на пенсионната възраст в еврозоната, премахване на индексацията на заплатите с инфлационния индекс, хармонизиране на ставките на корпоративните и други данъци, както и ограничаване на възможността на правителствата да вземат заеми. Въпреки всичко това, Франция и Германия вярват, че това може да се извърши без ревизия на учредителните договори, чрез подобна на Шенген правна рамка.

На първо място си заслужава да се изследва въпросът дали предложението може да бъде въведено като засилено сътрудничество (чл. 326 – чл. 334 ДФЕС). Подобно сътрудничество не трябва да засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване. То не може да представлява пречка, нито дискриминация спрямо търговията между държавите-членки, нито да предизвиква нарушения на конкуренцията между тях (чл. 326 ДФЕС). Тези правни ограничения трябва да се тълкуват внимателно, доколкото една програма за подобряване на конкурентоспособността на определени държави членки може да ги нарушава. Засиленото сътрудничество също така включва предложение на Комисията и одобрението на Европейския парламент. То се одобрява от Съвета с единодушие (чл. 329, пара. ДФЕС).

Друг вариант би била подобна на Шенген рамка, първоначално външна на ЕС. В този случай обаче смятам, че тя също би трябвало да отговаря на критериите за засилено сътрудничество – т.е. да не засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване, както и да не предизвиква нарушения на конкуренцията между държавите членки. Ще бъде трудно да се спазят тези критерии ако самата цел на тези мерки е да се подобри конкурентоспособността на участващите държави членки. В допълнение изглежда, че Франция и Германия разчитат на Европейската комисия и Европейския съвет за системен риск да извършват определени функции в тази нова рамка.Не мога да си представя как ще бъде извършено това без някой (например Великобритания) да повдигне въпроса за финансирането на подобни инициативи от бюджета на ЕС. Европейският парламент също би могъл да има определени възражения.

Най-вероятният (и най-бавен) вариант е ревизия на учредителните договори. Това е също така най-легитимният (и може би единственият законен) начин. Вярно е, че това би довело до пазарлъци и загуба на време. Но пък би допринесло за стабилността и правната сигурност на тази нова правна рамка.

Ясно е, че трябва да се вземат определени мерки. Но предлагането на мерки без да се мисли за техните правни аспекти не е добър знак за техния успех. В крайна сметка говорим за безпрецедентни нива на координация на икономическата политика. Опитът да се заобиколи изменението на учредителните договори може да не проработи именно поради мащаба на предложенията.

 

 

Intuitu Personæ: Кой да оглави ЕЦБ?

Напоследък се говори много за това кой да замени Жан-Клод Трише като председател на Европейската централна банка. Sylvester Eijffinger и Edin Mujagic от Tilburg University казват, че е необходим твърд президент на ЕЦБ, който не желае да се поддава на политически натиск. Jean Quatremer дава, както винаги, много детайлна картина на преговорите зад завесата относно избор на бъдещия председател на ЕЦБ.

Две неща са важни. Първо, трябва на всяка цена да се избегне поляризацията Север-Юг по този въпрос. Наистина, председателят на ЕЦБ се избира с квалифицирано мнозинство, но и малкото останало доверие в еврозоната ще бъде загубено ако държавите членки започнат битки за този пост. Второ, който и да бъде избран, трябва да може да гарантира силно лидерство. Определено не се нуждаем от председател на ЕЦБ, който разделя, вместо да обединява еврозоната.

Във време на голяма опасност няма място за експерименти. Надявам се, че държавите членки и по-конкретно Франция и Германия няма да свръх-политизират този избор. В противен случай последиците могат да се окажат непреодолими, а историята ще разпредели съответната вина.

 

 

Портата на Шенген остава заключена за България и Румъния

Франция и Германия официално са обявили, че ще блокират присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство, съобщава Euractiv. Основните недостатъци в двете държави, които те посочват, са липсата на задоволителна юридическа и административна среда в областта на сигурността и правосъдието, продължаваща корупция на различни нива и тревожно ниво на организираната престъпност.

Това писмо не е изненада за този блогър. Многократно съм посочвал, че и България, и Румъния са изправени пред значителни предизвикателства, свързани с реформата на съдебната власт и борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Два въпроса обаче остават.

Първият въпрос е дали България и Румъния са били годни да станат държави членки на ЕС през 2007 г. Европейската комисия вярваше в това, както и Франция, и Германия. Това обаче води до логичното заключение, че двете държави са претърпели влошаване на нивото на законност след присъединяването.

Вторият въпрос е дали изобщо България и Румъния, в някакъв момент, могат да се присъединят към шенгенското пространство. Това не е абсурден въпрос, защото ако отделни държави членки затвърдят своето право на индивидуална преценка на качеството на съдебните системи на кандидатите, може да се окаже, че България и Румъния се оценяват по недостижими стандарти, които надминават сегашното ниво на законност на шенгенското пространство. Отново, това е логически изведена възможност.

Франция и Германия би следвало да разберат, че отговорът на двата въпроса ще има последици за нивото на солидарност и сближаване в Европейския съюз

 

 

Да се измени или не? Това е въпросът

Днес лидерите на ЕС ще обсъдят много важно предложение на Франция и Германия. Въпросът е дали е необходимо изменение на учредителните договори относно контрола върху бюджетните политики и реакция при финансови кризи. Германия настоява, че една надеждна система за наблюдение и контрол на бюджетните политики се нуждае от надежден механизъм за санкциониране, за да предпази държавите членки от прекомерни бюджетни разходи. За да постигне това, Германия предлага включването на нови разпоредби в учредителните договори, а в замяна предлага изграждането на постоянен механизъм за реакция при финансови кризи. Оказва се обаче, че мнозина се противопоставят на това предложение.

Няколко медии (EUobserver, Euractiv, FT’s brusselsblog) съобщават, че редица държави членки се противопоставят на предложението. Вивиан Рединг е нарекла плана „безотговорен” и веднага беше смъмрена от френския държавен секретар по европейските въпроси, Пиер Лелуш. Но това е друга история.

Важният дебат тук не е доколко е постижимо изменение на учредителните договори в средносрочен план (вероятно ще се наложи референдум в Ирландия, а е възможно това да е необходимо още във Великобритания и Дания). Позициите на държавите членки се разминават относно нещо друго – концептуалния дебат относно координацията на управлението на икономическите политики.

Германия иска да наложи строга финансова дисциплина на останалите държави членки, включително възможността за суспендиране на правото на глас. Но мнозина твърдят, че подобни ограничения няма да решат проблемите. Джордж Сорос сравнява предложенията със 1930те, когато някои държави са отдавали прекомерно значение на балансирането на бюджетите по време на депресия. Други отиват по-далеч и отбелязват, че всъщност Гърция спасява Германия – под формата на годишен търговски дефицит от 5 млрд. евро, който стимулира работни места в Германия и ги унищожава в Гърция. Ето защо тези икономисти призовават за мерки за насърчаване на търсенето в държавите с търговски излишък – Германия, Нидерландия, Дания и др.

Axel Weber, председател на германската национална банка, не е съгласен. Според него предложението за увеличаване на заплатите, за да се стимулира вътрешното търсене и да се намали конкурентоспособността пренебрегва факта, че заплатите не са политически зависима променлива. Нещо повече, според него изследвания-симулации показват, че ефектите биха се реализирали основно в националната икономика чрез промени в заетостта.

Така че кой има право? Не съм сигурен и (за щастие) не съм икономист. Но няма да е лесно да се защити германската позиция ако не се обърне внимание на притесненията относно германските политики, които стимулират натрупването на търговски излишък.

Франция най-накрая ще спази правото на ЕС относно свободното движение на хора

Звучи като хепи енд на един много неприятен епзод от историята на ЕС – Франция се е съгласила да въведе определени разпоредби на директива 2004/38/ЕО в националното си законодателство. Това е чудесно развитие, но аз все още се интересувам от фактите около скорошното масово експулсиране на ромски граждани в България и Румъния. Нарушаването на правото на ЕС може да се осъществи не само чрез липса на транспониране, но и чрез пряко правонарушение.

CEPS предлага нова принудителна административна мярка за преустановяване на нарушения

Sergio Carrera и Anaïs Faure Atger от CEPS са направили цялостен и много интересен преглед на текущите случаи на експулсиране на ромски граждани от Франция (hat tip: Grahnlaw).  Те са извършили внимателна и точна оценка на случаите на експулсиране от гледна точка на правото на ЕС, която заслужава да бъде прочетена.

По важно е, че те предлагат нова принудителна административна мярка за преустановяване на нарушения, която ще допълни съществуващите процедури (за нарушение по чл. 258 ДФЕС и за сериозно нарушение на принципите на ЕС по чл. 7 ДЕС). Целта на тази процедура би била да бъдат преустановени („замразени“) националните политики и конкретни действия, които нарушават правото на ЕС и основните права на човека до формалното започване на процедура за установяване на нарушение.

Това предложение е много интересно, има дългосрочни последици и заслужава да бъде обсъдено.