Tag Archives: Франция

За Турция и критериите за присъединяване

В последните дни и турски, и европейски политици се изказаха в полза на присъединяването на Турция към Европейския съюз. Егемен Багъш, турският главен преговарящ с ЕС, се опита да отблокира кандидатурата на Турция като призова държавите от ЕС да свикат референдуми за присъединяването на страната към ЕС. Бившият външен министър на Германия, Йошка Фишер, предвижда, че опозицията на Австрия, Франция и Германия към присъединяването на Турция към ЕС ще се стопи с времето.

И в двата случая основните аргументи са силата на турската икономика и демографският профил на населението – средната възраст на населението в Турция е 28 години спрямо 42 в ЕС, а турската икономика нарасна с 11 процента през първата половина на тази година, докато икономиката на ЕС – само 1-2 процента.

Но това няма да е достатъчно. Критериите за присъединяване вече са правнообвързващи (чл. 49 ДФЕС) и те включват т.нар. „политически критерии”, които се покриват особено трудно. „Политическите критерии” включват стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, законност, защита на човешките права и малцинствата.

Турция трябва да се стреми на първо място да покрие тези критерии. Никакво ниво на икономическо развитие не може да замести липсата на демокрация или спазване на човешките права. Турската комуникационна стратегия трябва да се концентрира върху насърчаването на демократичните ценности и едва след това – върху икономическото развитие. Иначе Турция ще се позиционира като ценен търговски партньор и източник на имиграция, но не и като потенциална държава членка.

Комисар Рединг: Комисията ще започне наказателна процедура срещу Франция заради експулсирането на роми

UPDATE: Комисията е решила да изпрати формално искане до Франция да транспонира напълно директива 2004/38/ЕО или да предостави детайлен план за транспозиция до 15 октомври 2010 г. Комисията анализира ситуацията в други държави членки по отношение на прилагането на директива 2004/38/ЕО, за да прецени дали е необходимо да започне наказателни процедури и срещу тях.

Това е важно развитие, ако доведе до повече натиск върху държавите членки да спазват директива 2004/38/ЕО.

Европейският комисар по правосъдието Вивиан Рединг е направила доста категорично изявление относно проблема с масовото експулсиране на роми от Франция. Тя казва, че политическите гаранции, дадени от двама френски министри относно недискриминационния характер на експулсирането са били директно опровергани от административен документ, издаден от френски административен орган. Тя нарича това „позор”.

По-важно е,че г-жа Рединг отбелязва коментарите на френския държавен секретар по европейските въпроси, който е оспорил ролята на Комсията като пазител на договорите. Тя отбелязва, че ролята на Комисията като пазител на учредителните договори е една от основите на Европейския съюз – Съюз, изграден не със сила, а чрез спазване на законността, възприета от всички държави членки, включително и Франция.

Тя посочва също така, че Комисията няма друг избор, освен да започне наказателна процедура срещу Франция.

Този анализ потвърждава по-ранната ми оценка по въпроса. Крайно време е европейските политици да схванат важността на правната основа на Европейския съюз.

Реакции след експулсирането на роми от Франция

Дебатът в Европейския парламент относно масовото експулсиране на роми от Франция към България и Румъния очевидно е бил доста разгорещен. Комисията не е предоставила ясен отговор на въпроса дали Франция е нарушила правото на ЕС. Това не е изненада, като се има предвид ограниченото време за реакция и предпочитанието на Комисията към дискретни преговори и договаряне с държавите членки, а не към налагането на формални санкции.

Експулсирането на ромите – законно ли е?

Текущата полицейска операция във Франция, водеща до експулсирането на хиляди ромски граждани на България и Румъния е гореща новина в медиите. Сега Euractiv съобщава, че и Италия планира да експулсира роми – граждани на други държави членки.

Големият въпрос е – това законно ли е?

В случая трябва да се прецени приложението на две отделни правни системи. Едната е правото на ЕС, а другата е свързана с приложението на Европейската конвенция за защита на човешките права. Те не трябва да се смесват при анализа и имат различни последици.

Да започнем с правото на ЕС. Гражданите на Европейския съюз имат правото да се придвижват и установяват свободно на територията на държавите членки при ограниченията и условията, предвидени в учредителните договори и мерките, приети за тяхното изпълнение (чл. 3, пара. 2 ДЕС; чл. 20, пара. 2, “a” и чл. 21 ДФЕС). Повечето ограничения и условия са предвидени в Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите–членки. Основният принцип на Директива 2004/38/ЕО е, че правото на пребиваване на европейски граждани и членове на техните семейства за период над три месеца е предмет на определени условия. Това е важно да се отбележи, защото много европейски граждани смятат, че правото им на пребиваване е безусловно.

Условията за придобиване на право за пребиваване над три месеца са определени в чл. 7 на Директива 2004/38/ЕО. Пребиваващият следва да е работник или самостоятелно заето лице в приемащата държава–членка или притежава достатъчно средства за себе си и за членовете на семейството си, с цел да не се превърне в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава–членка през времето си на пребиваване. Чл. 14 определя условията за експулсиране при загубване на правото за пребиваване и изрично посочва, че мярката по експулсиране не може да бъде автоматична последица от прибягване от страна на гражданин на Съюза или от страна на членове на неговото/нейното семейство до системата за социално подпомагане на приемащата държава–членка.

В допълнение държавите–членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, от съображения, свързани с обществения ред,обществената сигурност или общественото здраве. Мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. Личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви,които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция (чл. 27, пара. 2 на Директива 2004/38/ЕО).

Тези разпоредби са много конкретни и задават сериозни въпроси за поведението на френските власти. Във всеки отделен случай френската държава трябва да оцени личното поведение на лицето без оглед на общите политически съображения. Информацията, предоставена от медиите в този случай е недостатъчна, за да се оцени законността на действията на френското министерство на вътрешните работи, но съм скептичен, че френските власти са извършили индивидуална оценка на личното поведение във всеки отделен случай. Нещо повече, референцията към етническата принадлежност на експулсираните лица е сериозно нарушение на принципа на недискриминация (чл. 19, пара. 1 ДЕС).

В крайна сметка Европейската комисия трябва да реши дали Франция е нарушила съответните разпоредби на Директива 2004/38/ЕО . Бих насърчил и Европейския омбудсман да наблюдава независимо случая.

Извън съображенията, свързани с правото на ЕС, Франция е страна по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Mevlüt Çavuşoğlu, председател на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, изрази определени критики спрямо мерките, Чл. 4 на Протокол 4 към Европейската конвенция за защита правата на човека изрично забранява колективното експулсиране на чужденци. Въпросът е дали действията на френските власти съставляват подобно колективно експулсиране.

В заключение действията на френските власти за масово експулсиране на ромски граждани на други държави членки могат да нарушат разпоредби и на правото на ЕС, и на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Франция би следвало да се въздържа от действия, които съставляват масово експулсиране. Европейската комисия би трябвало да разследва задълбочено случая. Съветът на Европа също би трябвало внимателно да наблюдава случая.

Политическата значимост на забраната на бурка

Henning Meyer от Social Europe Journal ми обърна внимание на този доклад на Pew Global Attitudes Project относно общественото одобрение на забраната за воали, прикриващи лицето (бурка). Сравних данните за степента на одобрение на тази мярка с данните за процента мюсюлманско население в съответните държави (данните са от доклада за 2009 г. на Pew Research Center). Не е изненадващо, че съществува силна положителна корелация между процента мюсюлманско население и подкрепата за забрана на бурка (кор. коефициент= 0,84, R2=0,71).

Гражданите на САЩ са по-толерантни от средното, а британците – по-нетолерантни от средното, но като цяло корелацията е доста силна.

Оценка на външната политика в общественото мнение

Проучване на BBC сред 29 000 респондента от цял свят, ги пита как те оценяват влиянието на отделните държави в света – като по-скоро позитивно или негативно.

Проучването фокусира своето внимание върху САЩ. Аз се интересувам много повече от относителното представяне на Европейския съюз и отделните държави членки.

Най-позитивните оценки в цялото изследване от всички държави са за Германия (средно 59% позитивно влияние). Великобритания (52% позитивно влияние) и Франция (49% позитивно влияние) също са високо в списъка. Влиянието на Европейския съюз като цяло се разглежда като позитивно от 53% от интервюираните по целия свят.

Има обаче нещо друго. Само в една държава респондентите оценяват доста негативно ЕС (45% негативно влияние, 29% позитивно). Тази държава е Турция. Хм.

Ще се създава Европейски валутен фонд?

Идеята за създаването на Европейски валутен фонд (ЕВФ), предложена първоначално от Daniel Gros и Thomas Mayer, набира скорост. FT съобщава, че министърът на финансите на Германия, Волфганг Шойбле, е разкрил първите детайли на общ план с Франция за създаването на ЕВФ.

Г-н Шойбле казва, че ЕВФ ще бъде институция, поддържаща вътрешното равновесие на еврозоната, който ще има на разположение опита на МВФ и сравними механизми за намеса. Идеята е също да се предвидят сериозни санкции за държавите от еврозоната, които не успеят да ограничат бюджетните си дефицити или натрупат прекомерен публичен дълг.

Представлява ли нарушение на правото на ЕС продажбата на френски боен кораб за Русия?

Има интересен спор относно продажбата на френски боен кораб от клас „Мистрал“ на Русия. Латвия и Литва твърдят, че продажбата може да наруши Обща позиция 2008/944/ОВППС определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване.

Общата позиция установява специални критерии за оценка на получените заявления за лицензия за износ относно артикули фигуриращи в Общия списък на ЕС на оръжията. Критериите включват спазване на санкциите постановени от Съвета за сигурност на ООН или от Европейския съюз, зачитане на правата на човека в държавата на крайно местоназначение, опазване на мира, сигурността и стабилността в даден регион, поведение на държавата купувач спрямо международната общност.

Френски дипломат е заявил, че Русия „не е от вида държави, които се имат предвид” в общата позиция. Това не е толкова очевидно за мен.

Преговорите с Иран – Е3+3 или П5+1 или…?

Joshua Keating говори за името на формата за преговори с Иран, който включва САЩ, Франция, Великобритания, Китай, Русия и Германия. Един начин е да се нарече формата е П5+1 (постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН+Германия). Друг начин е да се говори за Е3+3 (европейските държави + останалите).

Keating не харесва акронима Е3+3, но очевидно пропуска нещо. Г-н Хавиер Солана (върховен представител по Общата външна политика и политиката на сигурност на Европейския съюз) също ще участва в преговорите. И о, всъщност той е уредил самата среща.

Така че може би не е чак толкова лошо да се постави акцент върху Европа, само този път.

Франция ще използва предложена метрика за щастие

Президентът на Франция Никола Саркози е обявил, че Франция ще приеме номите метрики за социално-икономически прогрес, предложени от комисия от икономически експерти начело с Джоузеф Стиглиц.

Френската статистическа агенция ще включи новите индикатори в своите анализи и оценки.

Европейската комисия също обсъжда включването на нови индикатори за развитие, включително социални индикатори и индикатори за околната среда.